Евтаназия на кученце

# 15 25 ноем. 2008, 09:17 ч.

Мнения: 636

Още веднъж ви благодаря, мили момичета. Консултирала съм се във форумите за проблеми във връзка с двете ми дечица, винаги са ми били полезни. Но никога не съм имала такава нужда от подкрепа, както сега.
Силви, с мен ще бъдат съпругът ми и зет ми. Татко, милият, е много разстроен и не може да дойде. В събота /тогава ще е/ май ще бъде по-топло.
Етомира, по-добре ми звучи кремация, но ме е страх , че сме в България и не знам дали нещата ще бъдат направени както е казано...

# 16 25 ноем. 2008, 09:23 ч.

Мнения: 148

seni,много съжалявам!

# 17 25 ноем. 2008, 10:02 ч.

Sofia
Мнения: 336

като прочетох темичката ми стана много мъчно
Преди година и половина се наложи да приспя моето куче, тъй като страдаше от тумор на простатата - повече от два месеца не можех да взема решението - а накрая просто една сутрин станах и се обадих на мо съсед - ветеринарен лекар, с когото бяхме говорили по-рано, да дойде и да му постави инжекцията.
Проблемът възникна, когато кучето отказа изобщо да го пусне да припари до него - някакси усещаше какво му предстои - та моят кошмар беше, че първо аз трябваше да му поставя упойка, за да може лекарят да му постави инжекцията - сега като се сетя още изтръпвам.
А иначе го погребахме на селото на мъжа ми и върху гроба му поставихме голям камък да си спомняме за него

# 18 26 ноем. 2008, 07:38 ч.

Мнения: 636

Цитат на: Bona fides в вт, 25 ное 2008, 10:02

Проблемът възникна, когато кучето отказа изобщо да го пусне да припари до него - някакси усещаше какво му предстои - та моят кошмар беше, че първо аз трябваше да му поставя упойка, за да може лекарят да му постави инжекцията - сега като се сетя още изтръпвам.

Такова нещо не знам как бих понесла. Вчера майка дойде у нас и много плака - чувства се много виновна пред кучето, прегръща го, моли се да й прости. Виж, аз май не чувтвам вина засега, просто ми е много мъчно.

# 19 27 ноем. 2008, 10:46 ч.

Мнения: 796

Цитат на: Kölsches Mädel в пн, 24 ное 2008, 17:43

Цитат на: desinkata_85 в пн, 24 ное 2008, 10:59

човекът,от който взехме нашия мъник ни даде и един лист със своеобразни "молби"на кученцето към стопаните му.
последната "молба"ме трогна до сълзи,замислих се за денят,в който ще се разделим с него..надявам се този ден да е много далечен,та той е още бебе!
ето я и "молбата",сигурна съм,че можеш да я прочетеш в очите и на твоето куче:
"Бъди с мен в последния ми час.Никога не казвай "такива неща не мога да гледам.."Когато съм с теб всичко е лесно.Това е твоят дълг за моята вярност,за нашата хубава младост!"....
...

Десинка, разплака ме с твоята история Cry

Мен също

Същото ми се наложи преди половин година и знам колко е мъчително. Толкова много се бяхме привързали към мойто кученце...19 години беше със нас и беше като член на семейството ни. Прекарал е с мен целия ми съзнателен живот и когато настъпи момента беше много тежко. Преполагам на теб какво ти е. Знам какво е да виждаш мъката в очите му и да нямаш сили да му помогнеш. Човек се чувства като убиец...поне на мен така ми беше.

По добре да не присъстваш, когато дойде момента. Аз лично нямах сили да отида. Баща ми и приятелят ми го заведоха. По-добре да се сбогуваш с него преди да си отиде. Много е тъжно, че нашите животинки живеят толкова малко. Но недей да се тормозиш...щом се е стигнало до ефтаназия, значи всичко което е могло да се направи е направено. За съжаление възможностите ни стигат до тук.

# 20 27 ноем. 2008, 11:19 ч.

Мнения: 12 668

Когато плачех за моето зайче, КакСийка ми прати нещо много красиво. http://picbg.net/u/26963/17749/216726.jpg .
За всички, загубили обично животинче.

# 21 27 ноем. 2008, 15:21 ч.

Мнения: 69

Преди две годими се наложи да направим евтаназия на нашето куче.Цяла нощ съм се молила да почине самичко до сутринта,но....не стана така.Трябваше аз да кажа на доктора,да го направи.Беше много тежко,много трудно....тои легна подпря глава на предните си ла пички и ме погледна с поглед изпълнен с благодарност,обич, разбиране......Тогава разбрах,че това наистина е хуманно и ще го спася от мъките му.Никога няма да забравя онзи негов поглед Cry

Бъди силна,поплачи си.......кураж ,мила Hug

# 22 27 ноем. 2008, 15:30 ч.

Мнения: 636

Като ми пишете вашите истории, определено ми става по-добре...И аз днес се обадих на лекаря /последно д-р Василев в "Младост"/, за да му кажа, че отиваме в събота.

# 23 27 ноем. 2008, 16:14 ч.

Мнения: 553

Мила,
преживяла съм ги и си предстатям как се чувстваш, не знам доколко това ще те утеши, но милите животинки са толкова добри дориш в смъртта си че когато усетят че им наближава часът се скриват, сякаш за да ни спестят страданието и умират самички...
Твоето животинче поне няма да го боли и няма да е само в това изпитание, ще бъде в пррегръдките наблизките си хора.

Ох каква буца ми застана на гърлото, разплаках се, толкова спомени нахлуха в мен Praynig

Бъди силна и остани с чисто сърце.

Причина:

Причина: