А що бе, на хардуер-а може железария да му викаме, поне така го дават значението в учебника по Информационни технологии за 5-ти клас...
Верно ли бре
Дам
- Публикувана: 27 ноем. 2008, 20:42 ч.
- Последно мнение: 29 ноем. 2008, 17:18 ч.
За френдките, моловете и още нещо....
Верно ли бре
Дам
Абе, к'во да се дразним аджеба. Чунким целийот език не бъка от всекакви чуждицизми. Аз много обичам да си използвам турцизми, много цветно и на място ми идват понякогаш, особено в комбинация със някои архаизми. Дори и на немски навремето все си харесвах по някой архаизъм, който да плесна ей така за разкош по средата на изречението. Понякога е много готино чувството да се окаже, че знаеш думи на някой чужд език, които дори и тези, на които им е майчин, не знаят какво означават.
Не ме дразнят. Дразни ме префърцуненият начин, по който се използват от някои. И чисто българска реч ме дразни, когато е употребена с неподходящ тон.
А дразни ли ви текст на английски написан на кирилица? Като например "ъф коорс бейби"
И това не ме дразни, по-скоро ми е смешно. Правя го понякога като ме мързи да превключвам клавиатурата.
Зависи от ситуацията.
Има моменти, в които употребата на такива чуждици може да ме влуди, има моменти, когато не ми прави впечатление.
Много се преиграва, доста често при това, с използването на "вносни" думички.
Като гледам около себе си, това се практикува най-вече от комплексари.
Има моменти, в които употребата на такива чуждици може да ме влуди, има моменти, когато не ми прави впечатление.
Много се преиграва, доста често при това, с използването на "вносни" думички.
Като гледам около себе си, това се практикува най-вече от комплексари.
А дразни ли ви текст на английски написан на кирилица? Като например "ъф коорс бейби"
А дразни ли ви текст на английски написан на кирилица? Като например "ъф коорс бейби"
Супер пример с изкрейзвам и калабалък в едно изречение.
Дразни ме когато някой го прави за да е модерен. Не ми е приятно да съм "френдка", към мен да се обръщат с "мацкова" или да се срещам в "ситито".
Имам много приятели, които мислят на два езика и така говорят. С тях и аз използвам bi-language и ми е комфортно. Когато мислиш и мечтаеш на един език, а говориш на друг мисля, че е нормално. Лично на мен българският ми е труден в тези динамични времена, когато почти всичко около нас е на друг език.
Имам много приятели, които мислят на два езика и така говорят. С тях и аз използвам bi-language и ми е комфортно. Когато мислиш и мечтаеш на един език, а говориш на друг мисля, че е нормално. Лично на мен българският ми е труден в тези динамични времена, когато почти всичко около нас е на друг език.
