подсъзнанието може всичко 4

Момичета...и сродни душички...  

Поздрави за Ина и за Вени!     Успех момичета, в новата работа! 

tonimar...аз мило по принцип само това правя...летя и хвърча.   Та и хората около мен и те...Заразително е , наистина! /говоря за барманите и сервитьорите които са в моя бар на работата/...но те  не разбират защо  Ама аз не им казвам... 

Те тук  кората хал хабер си нямат, за тези наши енергии и духовно неща. За да не ме вземат за лудичка, си мълча и им гледам сеира...тоест как хвърчат...

Момичета..страхотно е , че споделяте снимки!!!! Правете го по-често.  Аз на тема снимки....съм болна, мания ми е, обожавам да гледам снимки!   

А сега да ви споделя  как мина моя неделен ден. Значи прибрах се, наспах се...и моите ме юрнаха на ски!!!!! Да си кажа от самото начало , че съм ПРОХОЖДАЩА на ските...тоест това ми е за трети път. Като първите два пъти едвам стоях на ските...и само ходех по равното с тях...обикаляхме един стадион с моя  Този път беше едно голям предизвикателство!!!!

Такааааа...

След като ви казах, че това ми беше 3-тото качване на ските, на които едва се държах, тоест дори все още не съм се научила да имам супер баланс...но нали винаги има начало Та моите  ме засилиха  на един баир...Той не е чак толкова голям, както ще видите на снимките по-късно...но за мен си беше бая наклонче... Та аз едва стоя на равно бе хора...разберете ме правилно.

Така, значи след моя ми показа" ужасния "баир...  аз онемях от страх...10 минути стоях горе и си казвах, че няма да мога да се спусна. И  ще си чупя я ръка я крак, я врат....   НО моя викинг взе, че  ми се накара като  каза, че страха е най-голямата пречка във всичко. И че ако така си пълня главата с такива мисли...то НИКОГА няма да се науча да карам ски като хората. и човека беше праФ....аПсилютно праФ!  Та сега разбирате, защо от 6 години живееща в Норвегия, досега не съм се научила да карам ски. Пусти СТРАХ!!!

 И тогава се сетих за нашите вътрешни бариери, които сами си създаваме...и реших да се престоря на 5 годишно дете, което се учи да кара ски. То няма страх бе...тръгва и ако падне, става...и пак така. 

Тогава чух " този глас" който ми говори винаги..който на  всички нас и вас  говори ..Той  ми каза..., ТИ МОЖЕШ!!! ...АЙДЕ СТИГА СИ СЕ ШАШКАЛА БЕ ЖЕНА . НЕ ТЕ ЛИ Е СРАМ? ТА ТОВА Е  JUST A BIG FUN!...

И тогава ме хвана срам от себе си  ..и казах, тръгвам  надолу па квото стане...и се засилих...и се задържах на ските бе!!!!!!!! Че и завоите взимах....че и спирачки слагах.!!!!!!!

 Чуди голямо ..ще кажете  вие       Да  ама за мен си беше чудо!  Та...това ми беше третото качване....и си беше чудо,  че не счупих някой крак или ръка...!!!!! ха ха! 

При спускането  всичкия ми страх се изпари за секунда...точно когато се бях засилила. След това исках да го повторя втори път и трети път...и разбира се след това падах  няколко пъти. Но чуди голямо, те ГОЛЕМИТЕ СКИОРИ падат, че аз ли няма да падна... ще падам и още как...  та, другата седмица пак. Хареса ми.. 

Просто днес се гордея със себе си/ а и моя мъж каза , че се гордее с мен!/ ...че преодолях СТРАХА...който винаги съм имала за пустите му ски!

Затова и досега не съм се научила да карам....но със страх от ските бяхме до тук!   

Сега чувствам ,че всичко по моето тяло ме боли, всеки мускул на ръцете и краката...но болката е толкова  сладка и прекрасна! 

Ето малко кадри...и не се смейте много...все пак прохождам току що...

ТА КАКВА СИЛА Е ПОДСЪЗНАНИЕТО А...

Сега отивам да омагьосвам печката и кУтлоните...    ...че викингите в къщи гладни... 

Любизнателна...добре дошла при нас, мила!  Ейййй , че голяма агитка ставаме   

Винце, нещо не мога да отворя снимките?????

Нора, с каво ги отваряш?  Ако е Уиндоус...то трябва да се отворят.Просто изчакай да се зареди малко...Ако скороста на нета  ти е бавна, отнема малко време...

 Албума е публичен...  няма  парола 

Винце, страхотна си! Много добре се справяш   
Освен кулинарка-мераклийка си и бъдеща скиорка 

Винце ,завидях ти  ,ама и природата ви е страхотна.Винце , тези вкусотии ти ли ги приготвяш  ?Да знаеш идвам ти на гости    .Твоите викинги сигурно са много щастливи с такъв невероятен човек около себе си- каквато си ти всъщност  !
Herzen ,и аз ще чакам отзиви за книгата "Промени живота си за 7 дни" ,че сега малко съм на тема Норбеков.Аз сега чета "Опита на един глупак".Препоръчвам я  на всички.Ето линк  http://www.spiralata.net/booklist.php?fieldFrom0=20&LangID=0&Letter=%CD
За енергийните вампири-има доста такива хора,но мисля ,че те не осъзнават.АЗ ги избягвам.Ние също можем понякога да бъдем такива за някои хора.
Поздравления и от мен  на Ина и Вени !
Пожелавам на всички да бъдат в мир и хармония със себе си  !

Червено винце, и аз съм скиорка, с малко по-голям стаж от теб, но първите няколко часа, всеки сезон съм голяма скица. Привличам, като магнит всички сноубордисти върху себе си . Но ските са ми голяма мания и то високите скорости. Ех, как ме изненада приятно с тези снимки...
Добре дошли на новодошлите!
Честито на Ина и Вени, за новата работа!

И аз да се разпиша в новата темичка. 

Два дни бях на семинар за есенциите на д-р Бах и се убедих още по-силно в чудодейните им свойства. EASpirit  , радвам се, че се запознахме на живо!

Темичката ни е страхотна, всички момичета, които споделят тук са невероятни всяка по своему и не случайно привличаме нови и нови съмишленици. Сигурна съм, че ще се почувствате уютно и сред свои както всички ние.Добре сте дошли! Колкото повече-толкова повече!

Ина, Вени, поздравления за новата работа!Дано тя ви носи удоволетворение и сте обградени от позитивни и добронамерени колеги!

винце, като видях снимките се сетих и за моите първи скиорски трепети на Банско преди мнооого години, когато Банско не беше това, което е сега. При едно от моите първи спускания по един стръмен баир, когато все още не бях овладяла контрола върху ските финиширах между краката на един ски инструктор и така се заклещих, че едвам се измъкнах от там Голям срам , но пък беше толкова запомняща се емоция, че сега като я разказвам ми е забавно. После този инструктор като ме видеше да се спускам се отдръпваше на прилично разстояние, за да предотврати подобни инциденти.

Да ви споделя за една невероятна книга, която открих в спиралата, за почитателите на притчите - Лий Каръл "Притчите на Крион".

Успешна нова седмица!

Ето ви една от притчите за зарибявка"
СЪРДИТАТА  ДЖЕСИКА
Бележка на писателя:
Преобразяването на гнева и страха в мир и радост е една от любимите теми в историите на Крион. Ето една притча, която ще допадне на много жени, понеже е случай от истинския живот и мнозина са го изпитва¬ли - и продължават да го изпитват. Мъжете също трябва да вникнат в историята, защото може да им бъде от полза в общуването с партньорката.
***
Джесика била много мила жена, но била изклю¬чително гневлива. Дълбоко под сладката външност врял и кипял гняв, който се самоподклаждал при всяка възможност. Див, отмъстителен и разрушителен гняв. Освен това й пречел и непрекъснато й нашепвал, че не заслужава да живее на този свят.
Малцина успявали да видят гнева на Джесика под нейната мила външност. Отстрани тя изглеждала ед¬на, но отвътре била съвсем друга, а гневът избивал на най-неподходящи места и моменти. Тези изблици ся¬каш я ядосвали още. повече - Джесика като че ли се ядосвала, че е разгневена! Тя за нищо на света не искала физиономията й да излъчва гняв, затова го криела и потискала, знаейки, че никак не подхождал на представата за нежна жена в нейната култура.
Връзките и взаимоотношенията й били катастро¬фални. Всяка една завършвала с някое гневно избухване на Джесика - и мъжът повече никога не се връщал. Тя просто не можела да се въздържи. Ядосана за едно или друго, Джесика се чувствала несигурна и въпреки това сърдита. После отново ставала мила и кротка, до следващия път, когато излизала от кожата си и избух¬вала в гняв. Изблиците били яростни и грозни, а Джесика нямала никаква власт над тях и го знаела.
Тя потърсила помощ и малко след това осъзнала, че гневът й се дължал на един инцидент от детството й, понеже Джесика била жертва на сексуален тормоз. Начинът, по който я малтретирал емоционално баща й, бил непростим! Всеки път, когато си спомняла онези моменти, я обземал още по-силен гняв. Ах, как го мразела! Джесика напуснала родния си дом при първата удала й се възможност и оттогава не била виждала баща си. За голяма мъка на вече починалата си майка, Джесика никога не казала защо си е тръгнала толкова сърдита. Майката не била част от проблема, смятала тя, но все пак не можела да й се довери. Джесика се ядосвала и от това. Майка й така не успяла да се превърне в онази най-близка приятелка, както става често в живота.
Случило се така, че опитът да намери помощ отвел Джесика до истинско просветление. Тя срещна¬ла приятелка, която изразявала радостта, любовта и покоя, за които Джесика толкова копнеела. Жената я запознала с някои стряскащи концепции за самоува¬жението и отговорността, които действително звуча¬ли логично, но били толкова трудни за усвояване. Но Джесика осъзнала^, че животът имал много по-дълбок смисъл от това да крачиш ядосано насам-натам и се надявала, че ценностната система на тази жена ще й помогне да се освободи от гнева и да се отърве от него веднъж завинаги.
И така, по своя нов просветлен път тя попитала една вечер своите ангели и водачи: "Какво да направя, за да се освободя от гнева? Как да постъпя?"
И нейните ангели застанали пред нея и казали: "Намери баща си и го погледни в очите!"
О-о-о! Това били най-ужасните думи, които била чувала някога Джесика. После я налегнал мракът на страха. Да намери баща си и да види отново лицето му било последното нещо, което би искала да направи! Джесика се ядосала дори на ангелите си, че й предло¬жили такова нещо. Толкова безсънни нощи се измъч¬вала и терзаела как да избяга от спомена за баща си -а сега ангелите я съветвали да го намери? Никога!
Така че попитала отново: "Ангели и водачи, какво да направя, за да намеря покой?"
"Намери баща си и се изправи лице в лице с него!", пак отвърнали те. И Джесика отново била обзета от страх. Сякаш отново била дете и видяла противните черни и похотливи очи на баща си. Долавяла алкохола в дъха му и се разтреперила от ужас. Въпреки това тя решила да изпълни заръката на своите водачи. Казала си: "Ще отида там, в най-мрачното място от моето съществуване - действията на баща ми съсипаха жи¬вота ми. Не знам какво ще постигна, но поне ще опитам."
Издирила баща си и открила, за свое огромно разочарование, че той все още живеел в родния й град. Щяло да бъде много по-лесно, ако се бил запилял нанякъде, но не станало така. Така че страховете й щели да оживеят. Джесика си казала: "Ще го изчакам да се прибере вкъщи, без да е имал време да се напие. Виждам се как ще застана на прага. Ще почукам без страх, а когато отвори, ще му кажа каквото мисля! Ще му кажа колко ужасно постъпи с мен. Ще му кажа, че унищожи моята близост с мама, че съсипа детството ми, а също и връзките ми с мъжете! Ще му кажа всичко, каквото мисля. После ще бъда свободна."
Но вечерта преди планираното посещение на Джесика й се случило нещо странно. Бог се намесил в най-критичния час, както често постъпва. Подобно на ангела, който отклонил ръката на Авраам в мига, когато щял да се изправи пред своя най-голям страх, Джесика получила забележително видение. Тя видяла нещата отдалеч. Видяла как двама много добри при¬ятели сключили договор, преди да дойдат на Земята. Успяла да види ролята на съществото, което сега било неин баща, в миналите й животи - като любящ парт¬ньор в последния; чудесна, грижовна сестра в живота преди него; и добър приятел още преди това. Видяла, че и двамата били изпълнили своите договори на планетата. Понеже той бил дошъл и извършил през¬рени дела и бил принуден да живее със спомена за тях. Като най-добри приятели с ума на Бог, те били преп-лели животите си в съвсем логичен договор, преди да дойдат тук, и сега изживявали земната пиеса, която сами били режисирали.
Истинността на видението оказало силно въз¬действие на Джесика. Нима било възможно да е така? Нима всичко това било изпитание между двама пред¬решени приятели ангели? В отговор на въпроса си тя почувствала зашеметяваща вълна от любов от своите ангели и разбрала, че наистина е така. Джесика раз¬брала, че е свободна. Разбрала, че гневът е изчезнал, понеже успяла да види любовта в смисъла на своя житейски опит. Бащата бил допринесъл за гнева на нейното изпитание, точно по плана. Сега тя виждала призрака на страха си, който не можел да издържи светлината на истината. Гневът бил отсечен, а Джесика се почувствала съвършено свободна от страха от баща й. Самото й намерение да се изправи срещу страха било достатъчно - като чистото намерение на Авраам да изпълни Божията повеля.
В този момент Джесика имала възможността да реши да не се изправи в реална конфронтация със своя баща. Знаела, че вече е изпълнила задачата си и е влязла право в страха си. Изразила искрено намерение да се срещне с него и била удостоена с видението. Получила Божията перспектива и мъдрост. Била пре¬одоляла един житейски урок и сега изпитвала неверо¬ятен покой.
Но Джесика се почувствала тласната от любовта да стигне докрай. С новопридобита сила и без никакъв гняв или мъст, тя застанала пред вратата на баща си и позвънила. Когато той отворил, Джесика видяла един обрулен, преждевременно състарен човек. На главата му не бил останал нито един косъм, а в очите му се появил шок, когато я познал. Докато стояла пред него, Джесика видяла вътрешната борба в очите му. И му казала искрено, преди да е успял да заговори: "Татко, аз те обичам. Благодаря ти, че направи онова, което трябваше да направиш. Простено ти по всички възможни начини. Аз съм твоята дъщеря, която е спокойна в живота си." Без да каже нищо повече, тя го оставила там да се чуди и мае над случилото се.
Джесика нямало как да знае, че баща й бил потис¬нат и отчаян човек. Преди много години той се бил отказал от някогашните навици, за да остане жив, но животът му бил изпълнен с печал и презрение към самия себе си. Виждате ли, бащата имал проблеми със самоуважението си в своя живот. Той бил изпълнил своята роля и се измъчвал от нейния ужас. Знаел, че постъпката му била непростима, но всяка нощ мечтаел как неговата мила дъщеря ще се върне някой ден при него, за да може да й поиска прошка. Той не намерил сила да я потърси, тъй като много се стра¬хувал, че ще го прогони. Бленувал как дъщеря му ще застане някой ден на прага и ще каже: "Татко, проща¬вам ти." И ето, че това се случило. От този миг животът му се променил из основи и той си възвърнал способността да се смее. Молитвите му били чути. Получил прошка от единственото същество в Божия план, което можело да му прости, и бащата възвърнал самоуважението си.
Тази нощ били спасени два живота - спасени от черната негативност и страха, които толкова дълго ги държал оковани, изцяло благодарение на мъдрите действия на една просветлена дъщеря. Много години по-късна двамата ангели приятели щели да ликуват заедно сред звездите и да разказват как някога са били баща и дъщеря и са издържали с отличие изпита, разбирайки кои са въпреки човешкия си облик. И че истината никога не може да се скрие, когато искаш да бъде разкрита, и как Божията любов винаги побежда¬ва над мрака.
Послепис на писателя:
Наистина ли можем да се освободим от отколеш¬ните страхове или дългогодишния гняв чрез самоосъзнаване? Попитайте Джесика, понеже историята е истинска, както и нейната победа. Писмото, което получих след сеанса на живо с Крион, потвърди, че историята действително е описала живота на една от присъстващите. Много мъже и жени успяха да разбе¬рат, че когато става въпрос за насилие, жертви няма. Налице е уговорка, като изпитанието е дали човекът ще успее да преодолее смазващото въздействие на гнева и страха. Позволявате ли на тези емоции да ви погълнат и да контролират действията ви, или молите Бог да ви помогне да откриете същността на изпита¬нието?
Откриването на Аза включва разбирането защо сте тук и защо ви се е случило всичко това. Питали ли сте се някога: "Защо точно на мен?" Истинският от¬говор може да ви срази! Ами ако отговорът гласи: "Понеже сам си го планирал"? Крион казва, че насред най-ужасния страх и гняв се намира най-големият възможен потенциал за любов. Изпитанията са трудни, но наградите при тяхното преодоляване са изпълнени с великолепие и надежда. Способни ли сте на подобно нещо? Със сигурност. Крион ни уверява, че тук идват само най-стойностните същества, за да извървят изпитанията на тази планета

Елена, и аз се "хванах", да чета Норбеков и разбира се съм впечатлена !

Мани мани...   Аз  за малко да мина през едно малко дете около 5 годишно ... Ами засилила съм се надолу,  и след едно леко завойче, което не знам как успях да взема...видях детето на доста метри пред мен.

Да, обаче то   изведнъж падна...    и аз понеже съм все още зле със завои и баланси и"спирачки"  и чудесии...и от уплаха реших да спра...ама по г..з...та спрях на половин метър от детето...  Наистина се стреснах много...и очкавам тези дни да ми се появи  красив херпес. 

 Боже, наистина трябва да се реагира бързо в такива ситуации...Но мозъка ми  отказа, а сърцето хлопаше с всичка сила...и мислех, че ще изпадне от тялото ми  

А наоколо народ... Добре, че паднах на пистата, че отстрани два метра сняг, и ако не бях паднала,  щях да се нацеля в преспите... и да се окажа в такава ситуация        за смях на малки и големи...  

mamm1129...благодаря за притчата!     И ти си имала интересно приключение на ските 

Елена...благодаря за линка и за Норбеков!!!    

Норбеков, все още не съм го захванала, но и  това ще стане тези дни. Но гледам, че вскички сте много впечатлени от него...хм, това ме заинтригува!

Момичета благодаря ви на всички! 

Добро утро момичета  !
Пожелавам ви успешен и щастлив месец и разбира се сбъдване на всички желания !
 

Не прочетох внимателно цялата притча, защото още от момента с бащата изпаднах в недоумение как не осъзнава, че това е проблемът й? И как не овладява гневните изблици, ако го иска?
Аз съм си самовнушавала много неща, съвсем съзнателно, и ако първите опити са били неуспешни, то винаги съм си казвала - следващия път ще стане, аз няма да съм такава, аз съм различна. Имаше нещо, за което ми трябваха две - три години, но се справих и сега съм съвсем различен човек. Имало е случаи, когато съм се отказвала на средата на пътя, защото съм решавала, че не си заслужава чак толкова и не го правя заради себе си , а заради някого, но това си е пак някакъв вид самоосъзнаване. Има и неща, които не бих искала да променя от инат, или защото съм решила (може би оправдателно ) , че са част от моята индивидуалност и ако някой ме приеме , да ме приеме такава каквато съм.
Винце, поздравления за смелостта! Като усъвършенстваш ските, ще чакаме снимки със снауборд
Като дете  се изправях срещу собствените си страхове и ги приемах като предизвикателство. Страхът от тъмното ме предизвикваше да се разхождам в тъмнината, страхът да остана сама преодолявах, като си измислях безброй приятели, страхът от кучета ме предизвикваше да ги опозная и да не избягам, когато ги видя. Имам и една случка със змия. Две момчета бяха решили да ме уплашат с една такава в буркан. Дойдоха при мен доволно ухилени и предчувстващи шоу, аз обаче не реагирах според очакванията им, стиснах зъби и взех буркана. Ето, не било страшно Осмелих се да ги разпитам даже откъде са я взели и как са я хванали. Бях на пет години. Оттогава съм готова да хвана всякаква змия с голи ръце, стига да не е отровна
Тинейджърската ми глава пък беше пълна с идеи да скачам с парашут и да качвам скали Сега в никакъв случай  не бих го направила, защото имам три деца за гледане, предизвикателствата са едно, отговорностите - друго

Здравейте, сродни душички!

Пожелавам ви лек и ползотворен ден, и много усмивки на лицата ви!!!

Имам едно молба към всички вас - приемам предложение за кратко бизнес пожелание на Новогодишна картичка /но да съдържа много позитивизъм за успех и т.н./

Проблема е при мен, не , че не мога да го измисля , но имам много други задачки и не мога да остана 10 минути свободна, за да ми дойде музата.

Предварително ви благодаря. 

Здравейте и от мен! Влизам само да ви поздравя и да ви пожелая един оптимистичен ден!
http://www.vbox7.com/play:df470428