подсъзнанието може всичко 4

Ох, това ми дойде много навреме! Днес внезапно се оказах изправена пред огромна дилема - трябва да избера едно от две прекрасни предложения за работа
Ина и Вени повлякоха крак - явно това ще е темата, в която много от нас ще започнат нова работа и нова реализация 

Между другото вчера имах знак или по-точно синхрония, че нещо ми предстои. Ина, ако помниш онзи ден споменахме сентенцията "И това ще мине..." 
Каква беше изненадата ми снощи докато си чатех с един мой приятел-индиец и коментирайки нещо съвсем несвързано с нашата тематика тук, той ни в клин ни в ръкав ми каза  - And this too shall pass - при което аз бях така  Просто не можах да реагирам по никакъв начин освен с I beg your pardon??? Просто не вярвах на очите си. И той ми разказа притчата, която ни е добре известна. Тогава точно усетих, че нещо ми предстои. Такова чак съвпадение граничеше с невероятното! Но е факт! Беше знак.

Мен ме хвана шубето, че съм приела предложение, което е над възможностите ми. Казвам си - трябва да опитам, така ще съм сигурна дали ставам или не за тази работа, но и страхът/основният проблем/,че няма да се справя  никак не е малък. Започнах да се колебая дали да не откажа докато е време.

Между другото, момичета, и двете работи аз си ги създадох с афирмации. Писах в продължение на два месеца каква точно работа искам, с каква точно заплата, условия и т.н.
Само не предвидих, че ще получа две наведнъж  
Сега прилагам и едни тибетски техники за преодоляване на препятствия. Може и те да са подействали, знам ли 
Както и да е, ще избера една от двете работи    Но искам да направя възможно най-добрия избор за мен и за всички, до които се отнася 

Ина, не се отказвай в никакъв случай. Ще се справиш! 

Мишенце...леле, това с индиеца,  наистина е знак... АФИРМАЦИИТЕ РАБОТЯТ С МНОГО ГОЛЯМА СИЛА!  И аз го потвърждавам...

Ина...пусти страх,направо ни осакатява.   Ако го слушаме, ще изтърваме най-големите  шансове в живота си! Тази работа , "не случайно  ти се е паднала"... значи я приеми като предизвикателство! Това  АЗ го МОГА! 

Точно така!  Ако не опиташ,как ще знаеш.Ами то всичко в живота ни е така. Примерно,  не мога да плувам...Ако не влезна във морето или в басейна, няма да се науча да плувам. Не мога да карам колело...Ако не се кача на колело да опитам, никога няма да се науча да карам. Не се страхувай...Опитай! Никога не е късно да се откаже човек, от това по-лесно няма.

Пак се сетих за филма "Разговори с Бога"... Когато Нийл си говореше със Съни в караваната и му престоеше интервю...той  умираше от страх , да не се провали. И каза нещо от сорта" Ами ако не  стане? " и тя му каза" Ами ако стане?"  Защото той се беше фокусирал върху неуспеха...предварително! Но тя насочи вниманието и фокуса му към успеха.

Ние не винаги имаме някой до нас/ както Съни във филма/ който да ни подкрепи,затова понякога се налага сами да се надъхваме и да вярваме, че ще успеем. Ама наистина да го вярваме, защото не е достатъчно само да го искаме. Трябва да го повярваме! Там е клопката...в която повечето попадат.

Казват.. "Ама аз толкова много исках това, а то не се случи..." Искали са го, ама са нямали вярата , че ще го получат...и някъде дълбоко, вътрешно в себе си са се страхували и съмнявали...дали наистина  ще го получа това?! Всички хора искат нещо! Всеки има мечти....но голямата пречка е, че нямат вяра в това, че го заслужават или че могат да го получат.  

Нора13, винаги, като чета на дъщеря ми това "тъжно разказче", просто буца ми застава на гърлото и не мога да го довърша  . Сега, като отворих линка, веднага го затворих, че пак ще ме прихванат .
ЧервеноВинце, на каква възраст е синът ти?

Ето ме! Върнах се  и хоп в новата темичка! 

mijjjka, честит рожден ден със закъснение, но от сърце и честита нова работа!Ина честита нова работа и на теб!
Честити радости на всички, които са споделили тук!Аз се върнах тази вечер след цял ден шофиране.Нахраних и приспах детето .

За Рупите- слабост ми е. Там си нося благодарностите!Толкова го обичам това място. Ходила съм десетки пъти там. И там ми се случи нещо, което не мога да забравя цял живот. Преди няколко години бях в много трудно положение/ всъшност най-тежкия период в живота ми/- останах без работа с малко дете на година и половина, почина майка ми , куп още проблеми, въобще киреч отвсякъде. Решавам да отида на Рупите, защото четох едни книжки за Ванга/ друг път за тях/ , от които разбрах, че  около 20-тина / не помня точно/ дни след смъртта й, Ванга е канонизирана в небесата и духът й е на Рупите и има правомощията да помага на българите т.е. да "ходотайства"  пред небесата за това ,което тя прецени.
Отивам аз с детето си, и още 2 приятелки , едната от които също с малко дете.Горещ юлски ден. Няма да го забравя. Всички се потят и им е гадно, жега им е, където и да седнем им пече слънцето. На мен ми е хубаво, не ми пече, въпреки че сядах на слънце . И така влизаме в църквата всички. Аз искам да й се помоля, но малкия ми син не млъква и ми пречи. Гледам приятелката ми седнала на столовете с детето си и то е много кротко. Решавам и аз да седна от другия край, белким се кротне и моето, че да си чуем приказката с Ванга, да й кажа за какво съм дошла. Да, ама - не. Човекът не млъква - сякаш нарочно . В абсолютно добро настроение  и си крещи, и си плещи неговите- абе пречи ми обилно! Въпреки всичко продължавам да се моля. Виждайки се в чудо  и разговаряйки наум с Ванга й казвам:" Моля ти се,  ако ме чуваш, накарай го да млъкне!"... Само след секунди дойде жената, която продава свещи и икони отвън, взе го на ръце и отиде с него да гаси свещите- вътре в църквата и детето ми МЛЪКНА!
Минаха повече от две години докато се оправят нещата и отидох да й благодаря. Запалих свещичка от църквата да занеса на гроба й. Всички свещички угасваха от вятъра / там винаги има вятър/, само моята - не. Запалих всички други свещички на гроба й и въпреки вятъра те горяха, докато стоях там. Когато тръгнах се обърнах - бяха угаснали!

Не знам дали трябва да споделям това , но се изкуших. Толкова се вълнувам и сега като ви го разказвам...дори не мога да предам всичко.

daindi...той е на 23 години. 


Мишчице...една от двете работи, все ще ти е "по така"     на сърцето... 

ЧервеноВинце, та ти изглеждаш на толкова! Помислих, че е около 4-5 годишен, за това те попитах...

Много ме разсмя   мила... Кога ще черпяяяяяяяя  

Тъжно разказче, но с много хубав край!    Чудесен пример за това, че мечтите се сбъдват...


darena...поста ми беше за теб... Та исках да кажа, че  това  което сподели е много вълнуващо! Знаеш ли, докато те четох...просто се пренесох там, на место, толкова хубаво си го описала! Благодаря ти, че сподели с нас! 

Аз пък имам подсказващи сънища когато някое от децата ще боледува по-сериозно и особено ако ще се удари сериозно. Особено за удар - сънувам ужасни кошмари как някое пада от терасата или му правят черепно-мозъчна операция До обед съм притеснена и като се успокоя, вземе че стане. А за болестите сънувам цигани - ако сънувам циганче, е някое дете, ако е жена или мъж - някой от нас с мъжа ми, ако е възрастен - майка, баща...
Според вас дали аз влияя на това или си е просто някакъв вид предсказание?

Здравейте! От известно време само ви чета но не съм писала досега.Но имам проблем с който ми е трудно да се справя и си мисля че сте хора които с нещо могат да помогнат.Иам син на 9г. който от 9 месеца насам се нааква по няколко пъти на ден,водихме го по лекари няма здравословна причина,казват на психична основа.От няколко седмици започна да премигва често с очите водихме го на очен няма проблем казват на психична основа.Има няколко припадъка за които едни лекари казват епилепсия други казват на психична основа.според мен проблема е там,че преди 9 месеца почина прабаба му  а докато беше жива имаше моменти в които той се държеше зле с нея.И сега след като я загуби се натрупаха всички тези проблеми.Преди дни ми каза,че не иска да живее без нея и че е глупак защото се е държал зле с нея.Можете да си представите как се почуствах след тия думи като майка.Знам че трябва да се започне психотерапия няма как да стане иначе но психотерапевтката отсъства от града до 15 декември.Та мисълта ми е ако можете да ми дадете съвети с какво мога аз да му помогна дотогава.Благодаря ви предварително.

Здравей, nellito   

В една друга тема се обсъждат подобни проблеми. На мен ми допада идеята, че зад всеки здравословен проблем стои емоционален такъв. А иначе е много важно детето независимо на колко години е да получава любов и  да  усеща,  че е ценено.
Пращам ти много позитивна енергия и се надявам синът ти скоро да се възстанови.



http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=276180.0

Сигурно сте го обсъждали вече, но някой би ли ми обяснил накратко какво представляват АФИРМАЦИИТЕ  За първи път ги чувам като понятие.