Юлче за купон се стяга, че коледна премяна много му приляга

Яна, точно така е както казваш и аз го осъзнавам. От голямо значение да имаш отмяна, дори мисълта, че във всеки един момент можеш да излезеш без дете те кара да се чувстваш свободен и независим. Разбирам много добре положението ти, защото имам приятелки около мен, които 24/7 са с децата си и  това ги уморява страшно много. Аз бих капитулирала.
Ками 
Аз шоколад ще гледам да дам най- рано към годинката.

E, Боряна, той Дели вече е на годинка, ти забрави ли? 

Привт и от мен ! Само да ви про4ета,4е не6то о6те съм сно6тна и ми се лежи     

Здравейте и от мен,

За който не си е поръчал календар намерих тема във Фото форум, където се предлагат по 80 ст за брой. http://photo-forum.net/forum/read.php?f=47&i=34570&t=345 … p;phorum_uriauth=
Формата е малко по-голям от А3. Не ми изглеждат зле като изработка поне на снимка.
Шоколад давам от два месеца вече. То е едно даване, думи нямам. Направих го, за да знаят поне какъв да му дават когато го правят зад гърба ми, защото явно думата НЕ нищо не значи. В седмицата получава по максимум 2 малки парченца от тези на милкинис или киндер. Т.е. един стик върви за около месец така. За сега малкия е фен, но не изпада в истерии ако не му дам. Знае къде стои, но не ходи сам да си взима.
За изморяването от децата - аз съм с малкия 24/7 и не се уморявам. Мисля, че е много важна и нагласата. Ако постоянно се самонастройваш, че си "обречен" да е все с теб, е нормално е да се чувстваш прецакан. Също значение имат и семейните отношения. В крайна сметка дори да си по цял ден всеки ден с детето, важно е да знаеш, че имаш човек до себе си, който също се чувства отговорен за това дете. Т.е. не е просто носенето на парите в къщи, а когато е в къщи да се занимава също с детето.
Янче, знаеш ми историята от предния брак, та мога да ти кажа, че или приемаш ситуацията и променяш мирогледа си, или ...знаеш моето решение какво е било.
За мен не е важно децата просто да имат баща, а да имат отговорен баща. Но това е моето виждане за нещата и не е база за всеобщи заключения 
Сега и аз да се оплача - малкия е с афта под езичето. Толкова е набъбнала, че изглежда като бучка сиренце под езика. Пръстите му са все там. Педи каза да го мажем с разни гадории и довечера ще видим колко ще ми позволи.
Сутринта отново се изрина целия. Закусва каша Слънчо (но е в променена опаковка от обикновено и вероятно или е някакво менте или са прецакали кашата. Изчезвам сега.

ДД
а в книжарниците дали има такива календари? Ще пообиколя тия дни,че за 3-4 бройки няма смисъл от нета да купувам.
аз до сега бях при една приятелка на кафе да шием гоблени  мъжо се спука от смях.

а колкото до умората от децата-не е само до нагласата. Едно е да ти спи до 8-9 сутрин и следобеден сън от 3-4 часа, съвсем друго е да става в 5:30 и да спи по 1,5 часа наобяд. Тогава каквато и нагласа да имаш-просто физиката не издържа. Ако моето беше от първия тип, хич нямаше и да искам помощ отстрани. Добре,че ходи с кеф на ясла, та поне ми спестява нервите,че се мъчи там или нещо такова. Като е на ясла ,с кеф мога да кажа,че съм си починала.

А ако си с две от втория тип?Може ли да хосиш да шиеш гоблени?

Вики, по-скоро потърси в някое фото, близо до вас. Но цената се съмнявам да е от споменатите. Обикновено шаблоните вървят по 3-4 лв.

Може,бе-ако ходят на ясла 

Подкрепям, и традиционно в събота и неделя ставането е половин час по рано от седмичното.

Честито , ако има  малки и големи с името Ана и производни!  

И понеже днес не се работело съм се отдала на мързел. Но пък трябва да се яде и готвенето няма да ми избяга.
 Дребосъков беше лапнал шишето с течния сапун, надява се да не е успял да си напомпи нещо в устата от съдържанието му.

За ставането също не съм съгласна. Наистина имам късмет, че е поспаланко моя, но ако не беше просто щях да се лиша от хобитата си и интернета. Както казах - промяна на нагласите и пренареждане на приоритетите.
Честит имен ден на Ани Сънигърл   

И да е изпил не е много страшно, от опит говоря. Никсъна бая сапун е изпил

Да се изкажа и аз за децата, да не си помислите сучайно, че нямам мнение Според мен зависи и от нагласата както казва Рени, и от начина ти на живот, и от характера най вече. Щото мен примерно ранното ставане изобщо не ми пречи, ама никак. Аз и с дете и без, все си ставам рано. Други неща могат да те тормозят и това е най вече разликата между очакванията и реалността. Ама това си е тема за две уискита поне
Аз съм малко в шах, понеже нямам костюм за мене си за неделното форумско парти, толкова идеи имах, окапаха една по една

Говоретеси,не ми пречите.
Да не мислите,че ако Кико не е на ясла, ще ги правя тия неща. ако ви го дам за една седмица със всичкото му ранно ставане и неспане и бележките,които имам да редя- чак тогава ще ме разберете. а забележете-въобще не ства дума за голямото дете с плуването и домашните, да не говорим за готвене, чистене и т.н.
ама нема значение- всеки си гледа от неговата камбанария.  Но кат се замисля как добре се справям сега, предтсавям си какво щеше да е ако беше поспаланко  боже, каква скромност се крие в мен 

Добави към неспящото дете ходенето на лекции + ученето у дома, домакинската работа, липсата на мъж по 12 часа на ден и тоталната липса на баби, дядовци и прочие хора, дето да ти вземат детето и за десет минути поне и ще получиш моето уравнение:)
А като знам, че имам приятелки с по две деца и мъже, които пътуват по шест месеца и кусур, направо се мисля за лигла

То стана малко като баснята за градското и селското магаре

Темата се измести доста сериозно. Не ставаше дума за домашни задължения, спане/липса на сън и т.н., а за социалния живот и удоволствията от него  В случая самата аз дори и при наличието на баби не бих излизала вечер поне на този етап. Чувствам се добре в къщи вечер. Приятелите, за които бебето е по-кофти вариант и от венерическа болест, и съответно се отдръпват от нас, не са приятели. Бабите, които мрънкат, че детето им пречи като пищи и веднага лепват етикета "Лош" за мен не са баби. Ако в социалния ни живот има наличието на такива дразнители, то по-добре да се промени социалния ни кръг, а не да търсим начин да се отскубнем от детето. Затова го казах, че е важна промяната на мисленето. Тук ще си позволя да намеся коментари на Вики от преди година време - Ние без децата никъде не ходим! Т.е. за мен по същия начин детето е на първо място. Останалото е допълнение към картинката. И ако допълнението не иска да се съобрази с мен, то защо аз да искам да се съобразявам с него.

Рени, точно  това исках да кажа и аз. Че ако имаш вътрешна нужда да работиш сред хората, липсва ти кариера или просто работата, каквото и дете да имаш- кротко, палаво- все ще ти е трудно. Ако имаш очаквания нещата да се случват по един начин, а те стават по друг- това ще те тормози отвътре, дори и да не е толкова зле положението в действителност. Обратното , има хора домошари, на които излизането навън или ограниченията покрай детето не им пречат изобщо. Има хора, които спят по малко, други, които не обичат да ходят по магазините, трети, които не искат да работят...