Аз съм там с двете деца,когато и да е. 
- Публикувана: 1 дек. 2008, 20:24 ч.
- Последно мнение: 8 март 2016, 17:20 ч.
УСМИХНИ СЕ С МЕН!
Да ви кажа момичета жалкото е ,че не виждам да има някаква съществена промяна от времето когато работех в системата на Социално подпомагане /минали са повече от 5г/.Иначе рядко "роня сълзи"уверявам ви 
,но нещо вече ми се вижда прекален този шантав кръг в който се върти тази наша България и хората в нея 
. 
Прегръдка от мен ,успех ви желая.Децата заслужават по-човешко развитие и подкрепа .
,но нещо вече ми се вижда прекален този шантав кръг в който се върти тази наша България и хората в нея . Прегръдка от мен ,успех ви желая.Децата заслужават по-човешко развитие и подкрепа . И какво стана сега?
Аз ли нещо не разбрах?Ходихме там днес в 11 часа и нямаше никой.Обиколихме пак около 11,30 и.... пак нищо.
Да не сте го отложили без да го обявите или сте се отказали?
Аз ли нещо не разбрах?Ходихме там днес в 11 часа и нямаше никой.Обиколихме пак около 11,30 и.... пак нищо.
Да не сте го отложили без да го обявите или сте се отказали?
Съжалявам,че не го написах и тук,а само в темата за протеста
.Моите най-искренни извинения,че ви разкарвах напразно.
П О З И Ц И Я
ОТ
„НАЦИОНАЛЕН АЛИСАНС УСМИХНИ СЕ С МЕН”
Относно: Писмо на УНИЦЕФ: „Да не противопоставяме болните деца”, написано в отговор на протестното писмо на г-жа Красимира Обретенова
http://dox.bg/files/dw?a=c1b02babee
ОТ
„НАЦИОНАЛЕН АЛИСАНС УСМИХНИ СЕ С МЕН”
Относно: Писмо на УНИЦЕФ: „Да не противопоставяме болните деца”, написано в отговор на протестното писмо на г-жа Красимира Обретенова
http://dox.bg/files/dw?a=c1b02babee
Благодаря за новите усмивки !
ДО МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА Р БЪЛГАРИЯ,
Г-Н БОЙКО БОРИСОВ
ДО МИНИСТЪРА НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
Г-Н ТОТЮ МЛАДЕНОВ
ДО МИНИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО
Г-Н ИГНАТОВ
ДО МИНИСТЪРА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
Д-Р КОНСТАНТИНОВ
ДО БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИИ, РОДИТЕЛИ И ГРАЖДАНИ
О Т В О Р Е Н О П И С М О
от
Национален алианс "Усмихни се с мен" – родители и приятели на деца с увреждания
ОТНОСНО: ЗА ДА НАПРАВИШ НАЙ-ДОБРОТО ЗА ДЕТЕТО, ПРЕДИ ТОВА ТРЯБВА ДА НАПРАВИШ НАЙ-ДОБРОТО ЗА РОДИТЕЛИТЕ МУ, защото децата не растат по крушите, а се гледат в семейства от родители. И по крушите да растяха, за да роди и отгледа хубави круши дървото, не ториш и не поливаш крушите по клоните, а корените на дървото.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОДА МИНИСТРИ,
НАСТОЯВАМЕ:
1. Спешно да се промени чл. 8д от ЗСПД и съответния текст от ППЗСПД, за да се възстанови съществуващата преди възможност за получаване със задна дата на месечната добавка за децата с трайни увреждания, а именно от датата на инвалидизация, изрично посочена в първия ТЕЛК. Тази добавка да се увеличи като размер и да не се разглежда като помощ и милостиня, а като компенсация за най-трудното и тежко родителство, а именно това да отглеждаш отговорно и съвестно детето си с увреждане и да се бориш от първия миг за него, вместо да го изоставиш и да си продължиш живота само със здравите си деца. Да се бориш за правото му да обича и да бъде обичано, за правото му на майка и семейна грижа. Най-големият абсурд е, че за това право, най-трудно и най-тежко е да се преборим не с кой да е, а именно със социалните работници от социално подпомагане по места, чието задължение по презумпция би следвало да е да ни помагат.
2. Спешно да се разпратят разяснителни писма и заповеди до всички Дирекции социално подпомагане в страната, в които да се уведомят служителите в тях, че смисъл и цел на работата им е да помагат и подкрепят всячески родителите и семействата на деца с увреждания, а не да се самораглеждат и възприемат като раздавачи на помощи и да се отнасят с нас, родителите, като с досадни просяци. Отивайки към дирекция социално подпомагане в града си, изобщо не отиваме с мисълта, че там има едни добри хора, които са назначени да ни помогнат, да ни кажат правата, къде и как да ги получим, да ни помогнат, информират и подкрепят, а отиваме подготвени и психически и с документи, закони и правилници, като на война, все едно, че ще влизаме в битка. А в същото време по всички медии, конференции и всевъзможни срещи се говори ли говори за новата политика, идея на която е подкрепата за нас родителите, за семейството. Елате да видите на място и на живо каква „подкрепа” и отношение получаваме! Молим и настояваме също така, подробно и изчерпателно да разясните на социалните служители по места, как точно следва да тълкуват законодателните актове, закони и поднаредби, да ги запознаете с най-новите промени в тях, защото е абсурдно ние да сме в пъти по-компетентни и запознати с правната уредба от тях, и вместо те на нас да я разясняват, за да ни помогнат, ние да им носим разпечатани законите и правилниците и да им ги обясняваме.
3. В самото начало на управлението Ви, получихме следните тържествени обещания от Министерство на здравеопазването, цитираме дословно от сайта на МЗ:
“МЗ РАБОТИ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ДЕЦАТА С УВРЕЖДАНИЯ
По инициатива на премиера Бойко Борисов в Министерството на здравеопазването се състоя среща между зам. министърът на здравеопазването д-р Валерий Митрев и представители на родители на деца с увреждания от цялата страна. На нея присъстваха директори на РЦЗ, експерти на НЗОК и МЗ. На срещата бяха обсъдени идеи и възможности за промяна на държавната политика във всички сфери, които засягат децата с увреждания и техните семейства. Те включват законодателни промени, които ще осигурят по-добър достъп до лекарства за децата, до медицинска помощ, ще облекчат бюрократичните режими за получаване на технически помощни средства и ще улеснят режима за издаване на медицинска експертиза, както и ще оптимизират клиничните пътеки за рехабилитация. МЗ и родителите на деца с увреждания са категорични, че със срещата беше направена първата крачка в решаването на тези проблеми. Диалогът, който постигнахме с д-р Валерий Митрев ни кара да вярваме, че управляващите имат политическата воля да подобрят качеството на живот на децата с увреждания и семействата им, каза Павлина Радкова, координатор на родителите.
МЗ ПРЕДЛАГА ПО-ВИСОКА РЕИМБУРСАЦИЯ ЗА ЛЕКАРСТВАТА НА ДЕЦАТА С УВРЕЖДАНИЯ
Министерството на здравеопазването ще се опита да увеличи процента на реимбурсация на лекарствата за основните заболявания на децата с увреждания. Това стана ясно днес по време на среща между зам. министъра на здравеопазването проф. Мила Власковска и представители на родители на деца с увреждания от цялата страна. Освен това ще се намери начин, по който за тези пациенти да се осигуряват специфични лекарства, които сега не се внасят у нас.
Създаването на механизъм, по който педиатрите да предадат лечението на децата, които са навършили 18 години на други специалисти е сред ангажиментите, които пое МЗ. Също така ведомството ще работи по обособяването на медико-социални групи, които да поемат лечението на децата с увреждания. Идеята е в тях да влизат както лекари, така и представители на социалните грижи. Те заедно трябва да изготвят индивидуален план за лечение и интеграция на всяко от децата с увреждания. У нас скоро може да започне и производството на помощни средства като ортопедични обувки или специални столове. Тази възможност се обмисля от БЧК и Швейцарския червен кръст. “
Сега, една година след като получихме тези обещания, искаме да знаем работи ли се изобщо по изпълнението им от МЗ и кога ще бъдат изпълнени?
4. Настояваме да бъде предприета изцяло нова държавна социално-здравно-образователна политика, за подкрепа от най-ранен етап към всяко семейство с дете с увреждане, и продължаваща през целия период на родителството и отглеждането на децата в семейството. Комплексни, цялостни и конкретни предложения за тази политика сме изпратили към работната група за Кодекс за детето и семейството, създадена със заповед на министър Тотю Младенов и настояваме за максимално бързото му приемане.
Не искаме съжаление, помощи и милостиня за нас и децата ни! Настояваме като равноправни граждани и родители, спазващи законите и изпълняващи родителските си отговорности и задължения, да се ползваме от правото си на държавни и общински услуги, подпомагащи ни в родителството, за да можем да работим и да се реализираме като пълноценни хора в обществото ни. Това е единствения начин да осигурим най-добрата грижа за децата си.
В образователната сфера настояваме:
Във всяко училище или градина, в самото него или в максимална близост, в което има деца с увреждания, да се изгради ресурсно, терапевтичен и рехабилитационен център, покриващ основните потребности на детето. Така както във всяко училище има физкултурен салон, защото за всички ни е като А и Б ясно, че без това децата в норма няма да се развият пълноценно, по същия начин, детето с увреждане има всекидневна нужда от минимум ресурсна, терапевтична и рехабилитационна грижа, за да се развие пълноценно. Принципът е един и същ, целта е максимално добро развиване на потенциала, само че потребностите на едно дете в норма са едни, потребностите на дете с увреждания други. Правата на децата за максимално развитие на потенциала и правата на родителите им, да се ползват от държавни и общински услуги за децата си и за себе си в помощ на родителството си, за да могат да работят, са едни и същи за ВСИЧКИ родители и деца.
Училището е длъжно и трябва да осигури (то затова съществува и затова обществото го издържа с парите си), основата необходима за развитието потенциала на децата, а пък вече всеки родител, който иска да надгражда, може да води детето си и на други места допълнително, където да получава още от тази услуга. Например, както родител на дете в норма, ако иска то да спортува допълнително, го записва на стадиона или в някой клуб и си прави сметката кой ще го развежда, така и за родителя на дете с увреждане, минимума необходим му за детето трябва да е осигурен в масовото училище или градина (или в максимална близост до него), пък вече родителя оттам нататък си прави сметката за допълнително надграждане. Всички общински спортни клубове и читалища се намират съвсем естествено в максимална близост до училища и градини, същата е логиката за услугите и за деца с увреждания, или в обикновените образователни звена или в максимална близост до тях. Всичко останало е изолация, чудим се къде да поставим различните деца, защото не знаем какво да ги правим. Ние сме дискриминирани по признак увреждане на децата ни, не можем да се ползваме равноправно от гражданските си и родителски права, независими, че изпълняваме задълженията и отговорностите си към обществото, по никакъв начин не ни се помага за в пъти по-трудното родителство, вреди на обществото като произвежда изолация и дискриминация........., всичко само и единствено по признак увреждане на дете.
Реализация и отговорност за случване на всичко това: държава, община и НПО доставчици на услуги
Аргументацията за искането ни е съвсем простичка:
Ние родителите на деца с увреждания равноправни граждани и родители ли сме на тази държава, да. Имаме ли право да работим и водим пълноценен живот за себе си и обществото, имаме. Имаме ли право да работим и срещу данъците си да получаваме държавни и общински услуги подпомагащи ни в родителството, като градина и училище за децата ни, обаче която ние си изберем, да ни е близка, да ни е удобна, да сме преценили, че там детето ни ще се чувства максимално добре и като отидем на работа ще сме спокойни, имаме. Нашите задължения като граждани и родители по закон какви са, да спазваме законите, да сме отговорни и добри родители, да полагаме най-добрите грижи за децата си и да си плащаме данъците и задълженията. Ние изпълняваме ли ги, изпълняваме ги. Е, можем ли да се ползваме от правата си, не! Правото ни на труд например, какъвто ние искаме, банкови служители например, откъде накъде държавата ще ни казва, че щом имаме дете с увреждане, тя ще ни помогне в родителството, което на всичкото отгоре е в пъти по тежко, само ако се навием да работим Родители на децата си, т.е. някоя от програмите ЛА. Аз може да искам да стана космонавт, това си е моя работа, ако си изпълнявам моите задължения към общество и държава. Може да искам да уча в университет, второ, пето и десето висше може да искам, това пак си е моя работа, аз имам право и детето ми има право на образование, на държавни и общински услуги, които помагат на мен и семейството ми в родителството, и гарантират максимално доброто развитие на детето ми. Това е!
В здравната сфера настояваме за промени относно:
Клиничните пътеки - в приложение прилагаме конкретни предложения, изготвени от доц. д-р Чавдаров, управител на СБДПЛРДЦП „Света София”;
Животоспасяващите и най-скъпите лекарства за децата ни - прилагаме списък с лекарства, които МЗ обеща да вкара в реимбурсивния списък;
Относно техническите помощни средства за деца с увреждания:
Спешно да се организират срещи и предприеме производството на детски помощни технически средства в България, защото това е единственото решение в близко и обозримо бъдеще да е възможно да се предоставят безвъзмездно на децата ни.
Да бъде създаден списък от родители и специалисти на помощните средства и медицински изделия, които да са съобразени с нуждите на децата с увреждания. В момента съществува списък само за възрастни с увреждания, който е непълен, остарял и не е съобразен с характерните проявления на заболяванията при децата. В приложение прилагаме примерен такъв списък:
1. Без тези помощни технически и медицински изделия не е възможно да говорим изобщо за подобряване на физическото състояние на децата с увреждания, за компенсиране на дефицити, за интеграция, за нищо....
2. Всяко дете с уврeжедане има нужда минимум от по 5-6 от тях, като при това те се израстват, трябват нови, после пак нови и т.н...
3. Средната цена на тези средства е ок. 2-3 000 лв..
4. Абсолютно нерентабилно е както за държавата, така и за нас, родителите, да купуваме и внасяме тези средства отвън, защото оттам са непосилно скъпи.
5. Производството им, поне на основните, е изцяло свободна ниша у нас.
6. Предлагаме да се проведат разговори с бизнеса, производителите и предприемачите, за да се намери решение и възможност тези средства да се произвеждат у нас, цената им ще е многократно по-ниска, връзката с клиент и производител ще е пряка, достъпът до средствата лесен, това е нова възможност за производители и бизнес.
7. Предлагаме държавата да подпомогне началото и случването на този процес, като стимулира производителите, които започнат производство на помощни технически средства с икономически облекчения, предимства по програми и всички възможни начини, така че да стартира и да се развие у нас производството на помощни технически средства за децата с увреждания.
8. Целта е с падането на цената им, с производството и предлагането им на нашия пазар, да може в крайна сметка да се предоставят безвъзмездно на семействата с деца с увреждания необходимите средства.
9. Настояваме в комисията, която предоставя нужните за детето помощни технически средства да преобладават здравни експерти, вкл. и кинезетерапевти., тъй като социалния работник няма никаква представа и компетентност за здравно медицинската роля на тези средства, в подобряване или задържане на определено ниво състоянието на детето, и при предоставяне на неподходящо средство на едно дете, средството просто отива на боклука. Това е положението към настоящия момент. Ако изобщо родител все пак получи някакво помощно средство за детето си, в повечето случаи то не само, че не върши работа, ами и влошава състоянието на детето, поради, което се изхвърля.
Настояваме и, да се отпускат годишни винетки на семействата на деца с увреждания, без да е необходимо МПС да е регистриран на името на детето.
С уважение:
Teoдора Пиралкова
Председател на УС на Национален алианс “Усмихни се с мен” – родители и приятели на деца с увреждания”
Дата: 24.11.2010 год.
Адрес за обратна кореспонденция:
e-mail: na_usmihnisesmen@abv.bg
!ДО МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА Р БЪЛГАРИЯ,
Г-Н БОЙКО БОРИСОВ
ДО МИНИСТЪРА НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
Г-Н ТОТЮ МЛАДЕНОВ
ДО МИНИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО
Г-Н ИГНАТОВ
ДО МИНИСТЪРА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
Д-Р КОНСТАНТИНОВ
ДО БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИИ, РОДИТЕЛИ И ГРАЖДАНИ
О Т В О Р Е Н О П И С М О
от
Национален алианс "Усмихни се с мен" – родители и приятели на деца с увреждания
ОТНОСНО: ЗА ДА НАПРАВИШ НАЙ-ДОБРОТО ЗА ДЕТЕТО, ПРЕДИ ТОВА ТРЯБВА ДА НАПРАВИШ НАЙ-ДОБРОТО ЗА РОДИТЕЛИТЕ МУ, защото децата не растат по крушите, а се гледат в семейства от родители. И по крушите да растяха, за да роди и отгледа хубави круши дървото, не ториш и не поливаш крушите по клоните, а корените на дървото.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОДА МИНИСТРИ,
НАСТОЯВАМЕ:
1. Спешно да се промени чл. 8д от ЗСПД и съответния текст от ППЗСПД, за да се възстанови съществуващата преди възможност за получаване със задна дата на месечната добавка за децата с трайни увреждания, а именно от датата на инвалидизация, изрично посочена в първия ТЕЛК. Тази добавка да се увеличи като размер и да не се разглежда като помощ и милостиня, а като компенсация за най-трудното и тежко родителство, а именно това да отглеждаш отговорно и съвестно детето си с увреждане и да се бориш от първия миг за него, вместо да го изоставиш и да си продължиш живота само със здравите си деца. Да се бориш за правото му да обича и да бъде обичано, за правото му на майка и семейна грижа. Най-големият абсурд е, че за това право, най-трудно и най-тежко е да се преборим не с кой да е, а именно със социалните работници от социално подпомагане по места, чието задължение по презумпция би следвало да е да ни помагат.
2. Спешно да се разпратят разяснителни писма и заповеди до всички Дирекции социално подпомагане в страната, в които да се уведомят служителите в тях, че смисъл и цел на работата им е да помагат и подкрепят всячески родителите и семействата на деца с увреждания, а не да се самораглеждат и възприемат като раздавачи на помощи и да се отнасят с нас, родителите, като с досадни просяци. Отивайки към дирекция социално подпомагане в града си, изобщо не отиваме с мисълта, че там има едни добри хора, които са назначени да ни помогнат, да ни кажат правата, къде и как да ги получим, да ни помогнат, информират и подкрепят, а отиваме подготвени и психически и с документи, закони и правилници, като на война, все едно, че ще влизаме в битка. А в същото време по всички медии, конференции и всевъзможни срещи се говори ли говори за новата политика, идея на която е подкрепата за нас родителите, за семейството. Елате да видите на място и на живо каква „подкрепа” и отношение получаваме! Молим и настояваме също така, подробно и изчерпателно да разясните на социалните служители по места, как точно следва да тълкуват законодателните актове, закони и поднаредби, да ги запознаете с най-новите промени в тях, защото е абсурдно ние да сме в пъти по-компетентни и запознати с правната уредба от тях, и вместо те на нас да я разясняват, за да ни помогнат, ние да им носим разпечатани законите и правилниците и да им ги обясняваме.
3. В самото начало на управлението Ви, получихме следните тържествени обещания от Министерство на здравеопазването, цитираме дословно от сайта на МЗ:
“МЗ РАБОТИ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ДЕЦАТА С УВРЕЖДАНИЯ
По инициатива на премиера Бойко Борисов в Министерството на здравеопазването се състоя среща между зам. министърът на здравеопазването д-р Валерий Митрев и представители на родители на деца с увреждания от цялата страна. На нея присъстваха директори на РЦЗ, експерти на НЗОК и МЗ. На срещата бяха обсъдени идеи и възможности за промяна на държавната политика във всички сфери, които засягат децата с увреждания и техните семейства. Те включват законодателни промени, които ще осигурят по-добър достъп до лекарства за децата, до медицинска помощ, ще облекчат бюрократичните режими за получаване на технически помощни средства и ще улеснят режима за издаване на медицинска експертиза, както и ще оптимизират клиничните пътеки за рехабилитация. МЗ и родителите на деца с увреждания са категорични, че със срещата беше направена първата крачка в решаването на тези проблеми. Диалогът, който постигнахме с д-р Валерий Митрев ни кара да вярваме, че управляващите имат политическата воля да подобрят качеството на живот на децата с увреждания и семействата им, каза Павлина Радкова, координатор на родителите.
МЗ ПРЕДЛАГА ПО-ВИСОКА РЕИМБУРСАЦИЯ ЗА ЛЕКАРСТВАТА НА ДЕЦАТА С УВРЕЖДАНИЯ
Министерството на здравеопазването ще се опита да увеличи процента на реимбурсация на лекарствата за основните заболявания на децата с увреждания. Това стана ясно днес по време на среща между зам. министъра на здравеопазването проф. Мила Власковска и представители на родители на деца с увреждания от цялата страна. Освен това ще се намери начин, по който за тези пациенти да се осигуряват специфични лекарства, които сега не се внасят у нас.
Създаването на механизъм, по който педиатрите да предадат лечението на децата, които са навършили 18 години на други специалисти е сред ангажиментите, които пое МЗ. Също така ведомството ще работи по обособяването на медико-социални групи, които да поемат лечението на децата с увреждания. Идеята е в тях да влизат както лекари, така и представители на социалните грижи. Те заедно трябва да изготвят индивидуален план за лечение и интеграция на всяко от децата с увреждания. У нас скоро може да започне и производството на помощни средства като ортопедични обувки или специални столове. Тази възможност се обмисля от БЧК и Швейцарския червен кръст. “
Сега, една година след като получихме тези обещания, искаме да знаем работи ли се изобщо по изпълнението им от МЗ и кога ще бъдат изпълнени?
4. Настояваме да бъде предприета изцяло нова държавна социално-здравно-образователна политика, за подкрепа от най-ранен етап към всяко семейство с дете с увреждане, и продължаваща през целия период на родителството и отглеждането на децата в семейството. Комплексни, цялостни и конкретни предложения за тази политика сме изпратили към работната група за Кодекс за детето и семейството, създадена със заповед на министър Тотю Младенов и настояваме за максимално бързото му приемане.
Не искаме съжаление, помощи и милостиня за нас и децата ни! Настояваме като равноправни граждани и родители, спазващи законите и изпълняващи родителските си отговорности и задължения, да се ползваме от правото си на държавни и общински услуги, подпомагащи ни в родителството, за да можем да работим и да се реализираме като пълноценни хора в обществото ни. Това е единствения начин да осигурим най-добрата грижа за децата си.
В образователната сфера настояваме:
Във всяко училище или градина, в самото него или в максимална близост, в което има деца с увреждания, да се изгради ресурсно, терапевтичен и рехабилитационен център, покриващ основните потребности на детето. Така както във всяко училище има физкултурен салон, защото за всички ни е като А и Б ясно, че без това децата в норма няма да се развият пълноценно, по същия начин, детето с увреждане има всекидневна нужда от минимум ресурсна, терапевтична и рехабилитационна грижа, за да се развие пълноценно. Принципът е един и същ, целта е максимално добро развиване на потенциала, само че потребностите на едно дете в норма са едни, потребностите на дете с увреждания други. Правата на децата за максимално развитие на потенциала и правата на родителите им, да се ползват от държавни и общински услуги за децата си и за себе си в помощ на родителството си, за да могат да работят, са едни и същи за ВСИЧКИ родители и деца.
Училището е длъжно и трябва да осигури (то затова съществува и затова обществото го издържа с парите си), основата необходима за развитието потенциала на децата, а пък вече всеки родител, който иска да надгражда, може да води детето си и на други места допълнително, където да получава още от тази услуга. Например, както родител на дете в норма, ако иска то да спортува допълнително, го записва на стадиона или в някой клуб и си прави сметката кой ще го развежда, така и за родителя на дете с увреждане, минимума необходим му за детето трябва да е осигурен в масовото училище или градина (или в максимална близост до него), пък вече родителя оттам нататък си прави сметката за допълнително надграждане. Всички общински спортни клубове и читалища се намират съвсем естествено в максимална близост до училища и градини, същата е логиката за услугите и за деца с увреждания, или в обикновените образователни звена или в максимална близост до тях. Всичко останало е изолация, чудим се къде да поставим различните деца, защото не знаем какво да ги правим. Ние сме дискриминирани по признак увреждане на децата ни, не можем да се ползваме равноправно от гражданските си и родителски права, независими, че изпълняваме задълженията и отговорностите си към обществото, по никакъв начин не ни се помага за в пъти по-трудното родителство, вреди на обществото като произвежда изолация и дискриминация........., всичко само и единствено по признак увреждане на дете.
Реализация и отговорност за случване на всичко това: държава, община и НПО доставчици на услуги
Аргументацията за искането ни е съвсем простичка:
Ние родителите на деца с увреждания равноправни граждани и родители ли сме на тази държава, да. Имаме ли право да работим и водим пълноценен живот за себе си и обществото, имаме. Имаме ли право да работим и срещу данъците си да получаваме държавни и общински услуги подпомагащи ни в родителството, като градина и училище за децата ни, обаче която ние си изберем, да ни е близка, да ни е удобна, да сме преценили, че там детето ни ще се чувства максимално добре и като отидем на работа ще сме спокойни, имаме. Нашите задължения като граждани и родители по закон какви са, да спазваме законите, да сме отговорни и добри родители, да полагаме най-добрите грижи за децата си и да си плащаме данъците и задълженията. Ние изпълняваме ли ги, изпълняваме ги. Е, можем ли да се ползваме от правата си, не! Правото ни на труд например, какъвто ние искаме, банкови служители например, откъде накъде държавата ще ни казва, че щом имаме дете с увреждане, тя ще ни помогне в родителството, което на всичкото отгоре е в пъти по тежко, само ако се навием да работим Родители на децата си, т.е. някоя от програмите ЛА. Аз може да искам да стана космонавт, това си е моя работа, ако си изпълнявам моите задължения към общество и държава. Може да искам да уча в университет, второ, пето и десето висше може да искам, това пак си е моя работа, аз имам право и детето ми има право на образование, на държавни и общински услуги, които помагат на мен и семейството ми в родителството, и гарантират максимално доброто развитие на детето ми. Това е!
В здравната сфера настояваме за промени относно:
Клиничните пътеки - в приложение прилагаме конкретни предложения, изготвени от доц. д-р Чавдаров, управител на СБДПЛРДЦП „Света София”;
Животоспасяващите и най-скъпите лекарства за децата ни - прилагаме списък с лекарства, които МЗ обеща да вкара в реимбурсивния списък;
Относно техническите помощни средства за деца с увреждания:
Спешно да се организират срещи и предприеме производството на детски помощни технически средства в България, защото това е единственото решение в близко и обозримо бъдеще да е възможно да се предоставят безвъзмездно на децата ни.
Да бъде създаден списък от родители и специалисти на помощните средства и медицински изделия, които да са съобразени с нуждите на децата с увреждания. В момента съществува списък само за възрастни с увреждания, който е непълен, остарял и не е съобразен с характерните проявления на заболяванията при децата. В приложение прилагаме примерен такъв списък:
1. Без тези помощни технически и медицински изделия не е възможно да говорим изобщо за подобряване на физическото състояние на децата с увреждания, за компенсиране на дефицити, за интеграция, за нищо....
2. Всяко дете с уврeжедане има нужда минимум от по 5-6 от тях, като при това те се израстват, трябват нови, после пак нови и т.н...
3. Средната цена на тези средства е ок. 2-3 000 лв..
4. Абсолютно нерентабилно е както за държавата, така и за нас, родителите, да купуваме и внасяме тези средства отвън, защото оттам са непосилно скъпи.
5. Производството им, поне на основните, е изцяло свободна ниша у нас.
6. Предлагаме да се проведат разговори с бизнеса, производителите и предприемачите, за да се намери решение и възможност тези средства да се произвеждат у нас, цената им ще е многократно по-ниска, връзката с клиент и производител ще е пряка, достъпът до средствата лесен, това е нова възможност за производители и бизнес.
7. Предлагаме държавата да подпомогне началото и случването на този процес, като стимулира производителите, които започнат производство на помощни технически средства с икономически облекчения, предимства по програми и всички възможни начини, така че да стартира и да се развие у нас производството на помощни технически средства за децата с увреждания.
8. Целта е с падането на цената им, с производството и предлагането им на нашия пазар, да може в крайна сметка да се предоставят безвъзмездно на семействата с деца с увреждания необходимите средства.
9. Настояваме в комисията, която предоставя нужните за детето помощни технически средства да преобладават здравни експерти, вкл. и кинезетерапевти., тъй като социалния работник няма никаква представа и компетентност за здравно медицинската роля на тези средства, в подобряване или задържане на определено ниво състоянието на детето, и при предоставяне на неподходящо средство на едно дете, средството просто отива на боклука. Това е положението към настоящия момент. Ако изобщо родител все пак получи някакво помощно средство за детето си, в повечето случаи то не само, че не върши работа, ами и влошава състоянието на детето, поради, което се изхвърля.
Настояваме и, да се отпускат годишни винетки на семействата на деца с увреждания, без да е необходимо МПС да е регистриран на името на детето.
С уважение:
Teoдора Пиралкова
Председател на УС на Национален алианс “Усмихни се с мен” – родители и приятели на деца с увреждания”
Дата: 24.11.2010 год.
Адрес за обратна кореспонденция:
e-mail: na_usmihnisesmen@abv.bg
Поздравявам ви за огромния труд в полза на всички ни
Обаче в главата ми се върти и нещо, което искам да споделя с вас. Винаги искаме, предлагаме и настояваме за промени в полза на децата и семействата ни. В това няма нищо лошо, то иначе ще ни забравят, че съществуваме
обаче ми се иска да предложим и строги санкций за родители възползавщи се от увреждането на децата си. Не ме линчувайте, а помислете дали няма и такива, които са с различни адресни регистраций и подаващи молби и по адресна регистрация и по постоянен адрес. Примерно дошли от провинцията картотекирани за жилище като крайно нуждаещи се с дете с увреждане, ползвайки услугата АНЖ и в същото време живеещи постоянно в провинцията и полващи общински и социални благинки без да им мигне окото. Това според мен е и една от причините да гледат с лошо око на родителите на деца с увреждания.
Обаче в главата ми се върти и нещо, което искам да споделя с вас. Винаги искаме, предлагаме и настояваме за промени в полза на децата и семействата ни. В това няма нищо лошо, то иначе ще ни забравят, че съществуваме
обаче ми се иска да предложим и строги санкций за родители възползавщи се от увреждането на децата си. Не ме линчувайте, а помислете дали няма и такива, които са с различни адресни регистраций и подаващи молби и по адресна регистрация и по постоянен адрес. Примерно дошли от провинцията картотекирани за жилище като крайно нуждаещи се с дете с увреждане, ползвайки услугата АНЖ и в същото време живеещи постоянно в провинцията и полващи общински и социални благинки без да им мигне окото. Това според мен е и една от причините да гледат с лошо око на родителите на деца с увреждания.