УСМИХНИ СЕ С МЕН!

Раче, права си относно това да има контрол, но пък всички социални благинки се полагат по постоянен адрес,  по настоящ не можеш да получиш абсолютно нищо, а случайно, ако се промъкнеш и те спипат, ще ти отрежат главата- ще върнеш  взетото неправомерно+ лихвите..

Помогнете и вие в разпространението на писмата, фейсбук страници, блогове, форуми и т.н...

http://megafon.capital.bg/

.

 

Радвам се, на инициативите, подети от родителите.
Трудно, бавно, все с побутване и няма ли кой да побутне може и до никъде да се стигне.
Ето като нашата работа с винетките.... да гоним последния влак, е качихме се, да видим до къде ще ни отведе, дали до крайната спирка или ще закъсаме .... а го чакаме влака от края на м. февруари

Пожелавам успех, подкремям и аз

САЙТЪТ НИ

Има още някои неща за дооправяне, но вече работи и голяма част от информацията е вкарана.

ГРАЖДАНИНЪТ ПЪРВАНОВ

 

адднах си го, ще си го следя редовно
 

zdraveite . iskam da vi kaja 4e naistina ima roditeli , koito se vazpolzvat ot invalidizaciata na decata si ,ili po to4no ot fal6iva invalidnost . poznavam hora na koito ednoto dete imalo epilepsia kato malko , sega ne pie nikakvi lekarstva , hodi si na u4ili6te i t.n. roditelite mu vednaga izkaraha fal6ivi dokomenti i na sestra mu uj , 4e i tia imala epilepsia samo i samo da vzimat dvoini detski parite ot 4lena .       pro4etoh 4e stava vapros i za ob6tinskite jili6ta . az imam dete 100 % СЧП i imam molba ot predi 6 godini , no dosega ne sam polu4ila nikakvo predimstvo pred drugite . moje li niakoi da mi kaje imam li takova predimstvo i v kakvo to4no se sastoi to ?   dovijdane !

Пожар и права си и не съвсем. Не искам да споря, но това, което пиша съм чула и видяла с очите и ушите си. Дори сега когато подадох за ЛА ми казаха, че им е наредено да направят въпросната жена на 8ч, и още една чието дете е без ЧП и се обслужва само, всички останали родители на 4ч.

viktori2010 едвали има родители, които водят децата си на ТЕЛКК без да имат сериозно основание за това. Със сигурност обаче има такива, които дават пари за да получат по-голям процент.

 

ЦНСТ – пет звездна луксозна услуга за институционално отглеждане на деца
Безконтролното развиване на тази услуга, съчетано с липсата на политики изискващи и развиващи отговорно и добро родителство, ще превърнат изоставянето в пъти по-привлекателно. И много, дори и отговорни родители, сериозно ще се замислят да си изоставят децата, именно в техен интерес, защото те не могат да им осигурят пет звездната луксозна услуга и грижа.


ДО Г-Н ТОТЮ МЛАДЕНОВ
МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
                           
ДО Г-Н ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ
МИНИСТЪР ПО УПРАВЛЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕС

ДО Г-ЖА НАДЯ ШАБАНИ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА ДЕЦАТА

ДО Г-Н ИВАЙЛО ИВАНОВ
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГЕНЦИЯТА ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ                           
ДО Г-Н РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ
МИНИСТЪР НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВО

СТАНОВИЩЕ
ОТ
НАЦИОНАЛЕН АЛИАНС УСМИХНИ СЕ С МЕН – РОДИТЕЛИ И ПРИЯТЕЛИ НА ДЕЦА С УВРЕЖДАНИЯ

ОТНОСНО: АЛТЕРНАТИВНИТЕ УСЛУГИ ЗА НАСТАНЯВАНЕ НА ДЕЦА ПО ПРОЕКТ „ДЕТСТВО ЗА ВСИЧКИ” И ИЗИСКВАНИЯТА КЪМ ТЯХ

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МЛАДЕНОВ,  УВАЖАЕМИ ГОСПОДА МИНИСТРИ, ДАМИ И ГОСПОДА,

Като Родителски алианс обединяващ организации на семейства с деца с увреждания от страната и като национален родителски алианс защитаващ интересите на децата изобщо, без разлика, защото много от нас са родители и на деца без увреждания, считаме позицията си за достатъчно обективна. Още повече, че се създадохме и съществуваме изобщо като организация, именно с цел спасяване на децата с увреждания от институциите, Ничиите деца на България.

Нашата позиция:

Категорично не подкрепяме инвестицията на допълнителни средства за построяване на почти двойно повече ЦНСТ-та, по каквито и да е причини, притеснения или съображения.

Темата за ЦНСТ-тата е изключително болна, многократно дискутитирана и обсъждана сред нашите майки и родители изобщо.

Позицията ни не се препокрива с тази на Националната мрежа за деца, изразената от нас позиция е напълно единна, без никакво колебание.

Именно в защита на най-висшите интереси на децата с увреждания (не на родителите, не на семействата, макар те да вървят ръка за ръка, неразривно свързани). Но в случая става дума за претегляне на рисковете и опасностите по пътя към най-доброто за детето и винаги да се помни, че пътят към ада е постлан с добри намерения.

Фактът, че ако децата са 8, а не 15, услугата ще е в пъти по добра, не подлежи на обсъждане изобщо. Това е всеизвестен факт, дори без да гледаме и цитираме чужди документи, не подлежи на спор.

Но ние не смятаме, че това е важния, голям въпрос и проблем пред нас, в този процес.

А това след десет години да не сме поставени пред в пъти по-сериозен проблем, като например спешно, за спасяването на децата, да трябва да стартираме нов процес, ДеЦНСТ-ация.

И да сме превърнали изоставянето и институционaлизацията на деца в многократно по-привлекателно, отколкото е сега. По никакъв начин не считаме, че в дългосрочен и сратегически план, за цялостния процес на деиснтитуционализацията и най-благородните му цели, е в интерес на децата да инвестираме допълнително средства в удвояването броя на ЦНСТ-тата.

След 10 год. ние трябва да можем да кажем: Тези ЦНСТ-та вече не са ни нужни, и ще ги реформираме в детски градини, в читалища, в училища, в детски театри, в общински жилища за семейства с деца с увреждания (заради изградената достъпна среда и удобство, близост до училища, градини и болници)….

Трябва да сме запушили Входа към институционализирането на деца.

А това няма как да стане като инвестираме и наливаме още и още пари в създаването на луксозна, пет звездна институционална услуга за отглеждане на деца с увреждания. Ако сега наблюдаваме факт, че все пак една част от родителите преодоляват всички ужаси и трудности, психически облъчавания, тормоз и отхвърляне от обществото, и все пак си задържат децата с увреждания, то се дължи в голяма степен на мизерията и ужасите в сегашните институции за отглеждане на деца с увреждания.

Наливането на средства в повсеместно разпространение и възпроизвеждане на луксозни институционални услуги за отглеждане на деца с увреждания е възможно на вредното и опасно нещо. Интересът за децата и доброто им е толкова минимален и спорен, че изобщо не седи пред нас.

Защо?

Защото децата изобщо не трябва и не следва да прекарват дните си в тези домове, жилища, така наречените ЦНСТ-та или Защитени жилища.

Къде са нашите деца през целия ден или половината, в детската градина и в училището.

Там е мястото и на децата с увреждания, без разлика, дали са от институция, или от семейство. Не в дневния център, не в центъра за терапия и рехабилитация, а в масовата градина и масовото училище, в съответното населеното място. Там трябва да инвестираме всеки допълнителен лев, без никакво колебание, там са всички решения, защитаващи истински висшите интереси на децата с увреждания. А не бройката, дали са 8 или 15.

Всичко останало е изолация и дискриминация и забавя изключително случването на процеса у нас. А този процес е на първо място морален и човешки, или искаме да се случи добре или завоалираме нежеланието си с всякакви причини и доводи, които са безкрайни и всевъзможни в случая, защото имаме изключително сложен и труден процес.

Как ще разберем кога сме стигнали целта си:
Когато различността и приобщаването й, е ценност за цялото ни общество.

Когато като общество се променим и тези принципи и разбиране към различността са ценност за нас и децата ни, то днешните проблеми ще са зад гърба ни, изоставянето на деца заради увреждания, дискриминацията, неизпълнението в практиката на редица държавни документи, чийто добри намерения си останаха само на хартия, липсата на най-елементарното, архитектурна достъпна среда, в 21 век, в страна членка на ЕС...., защото цялото настоеще сега се дължи на разбиранията ни като общество към момента, и ценностите ни към настоящия момент.

Това не е истина, която всеки от нас към този момент може да преглътне леко, повечето не я преглъщаме, и я замитаме като нелицеприятна мръсотия под чергата. Всъщност я крием от самите себе си, защото от ЕС са ни я навряли в очите и бодат ли бодат с нея. Изборът си е наш, както и обществото, в което живеем и растат децата ни, пак си е нашето.

За да се преодолее изоставянето на деца по признак увреждане, трябва да се преодолее отхвърлянето от обществото на хора и деца, по този признак.

Образователната ни система е ключът. И то на първо място, преди бремеността и родилния дом....., и всички мерки свързани с тях.

В родилния дом например, нали това е основното за преодоляване, същестуващия факт с отхвърлянето от цялото общество, не просто на детето с увреждане, но и на майката и на цялото семейство, през целия им път оттук нататък. Всичко се срива и тръгва в друга полоса, цялото житие и битие.... И срещу това в родилния дом се убеждава, говори и се предлага помощ и всевъзможна подкрепа.

Ако това, за което говорим ние се случи, дори и от тази работа в родилния дом няма да има такава необходимост като сега .
Хората от празни приказки нямат нужда, те живеят в реалния живот и правилата му са им до болка ясни.

Затова, допълнителни средства, Да, но само и на всяка цена насочени към масовите детски градини и училища около и в населеното място изобщо, където са ЦНСТ-тата и Защитените жилища. Там трябва да се наливат допълнителни средства и ресурси, за изграждане първо на най-елементарното, достъпна архитектурна среда. После обучения на педагозите и всички служители в детските градини и училищата. В обезпечаване на широки екипи от специалисти, логопеди, психолози, специални педагози, социални служители, рехабилитатори... Цялостна достъпна и подкрепяща среда, необходима за развиване потенциала, способностите, възможностите и талантите на децата с увреждания. Основните критерии на МРРБ за построяване на услугите следва да бъдат :  удобно и близко разстояние от масова детска градина или масово училище. Болницата може да бъде и по-далече - децата няма да прекарват там дните си.

Дневните центрове и Центровете за терапия и рехабилитация трябва да са максимално или в непосредствена близост до градините и училищата, да работят съвместно и координирано, за да  е удобно на помощния персонал от градината (училището), да закара детето за процедури и после да го върне.

Тук се крият и решенията, и отключването на осиновяването и приемната грижа за децата с увреждния.

Отхвърлянето от обществото в цялостен житейски план, на деца и цели семейства, по признак увреждане, е причината за липсата на осиновители и приемни родители на деца с увреждания. Пред тях седят същите поблеми, които седят и пред семействата с тези деца днес, отхвърляне,  изолация и бедност, само по един, единствен признак, увреждане на дете.
ЦНСТ-тата са необходимо зло, днес, и към днешна дата ще спасят децата с увреждания от институциите, от смърт, глад, мизерия и ужасите в тях, но, ако нямаме и не съхраняваме всекидневно изостреното разбиране и чувствителност към тях като към зло и изключителна опасност за целия процес на деинституционализация, и това разбиране да е повсеместно, ние ще обречем хиляди деца с увреждания на луксозна институционализация.

Ако изпуснем този процес, няма как да удържим ескалацията му, и в крайна сметка ще се изроди в много грозни и крайни практики и резултати за децата.

Знаем със сигурност, че нито Вие, нито ние хвърляме толкова усилия, лични, човешки и държавни, за да стигнем дотам.

Затова нека си помагаме и чуваме в този процес. Вярваме, че в крайна сметка, въпреки трудността и сложността му, всички ние със сигурност ще постигнем и направим най-доброто за децата си. Не заради ЕС, не заради някой друг, а просто защото това са нашите си, български деца и всеки един от нас, вярваме го боли за тях.

Пък после и да ни хвалят, най-голямата награда ще е в очите и усмивките на децата, които сме спасили.

 

Още едно писмо право в целта!
Но изглежда ще трябва да мине известно време за да разберат хората, че интегрираното обучение (т.нар. "интегриране на децата с увреждания") и ЦНСТ са необходимо ЗЛО към момента. И те трябва да са само СТЪПАЛО към включващото (приобщаващо) образование и отглеждането на всички деца в семейна среда.

Френд, относно интегрираното обучение, не знам какво ще разбират хората, неговото "преходно" време мина, крайно време е да влизаме в час и в крачка с хората от останалите европейски страни, където отдавна е доказано, че приобщаването работи.

ЦНСТ-тата и развиването усилено и в най-пълна степен на приобщаващото образование около тях, в общините и регионите, за децата и от ЦНСТ-тата, защитените жилища и от семействата в населеното място, могат да дадат много силен старт на процеса с приобщаващото образование, който после да бъде развит и повторен като модел в цялата страна.

Тео, поздравление за това което правиш      
Обаче и аз като приятелчето съм скептик относно приобщаването в образованието и не само. Макар, че има и училища, в които пък децата ни са много добре приети. Примерно в нашето директора е отворен за разговори и предложения какво е най-добро за детето. Прилага смесено образование индивидуално в къщи и в клас с учениците според здравословното състояние на детето. Дано все по често се срещат такива хора.