Раче, в този свят, ако бяхме все скептици, досега да си седим в пещерите. Оптимистите и вярващите в развитието и промените са тези дето са ни докарали до днешното ни дередже.
Частният пример, който даваш е именно от тези, които доказват, че отдавна сме готови да реализираме приобщаването в действителността, имаме хората, които да създадат водещите модели, даже вече много от тях са създадени. Имаме нужда само от воля и държавна политика, та да вземе да се случи цялостно, а не на парче като сега. В тази посока основно сега работим, в образователната сфера и в Концепцията за новия закон за училищното образование, за законът после, за стандартът за приобщаващото образование. Само, че тя тази сфера е тясно свързана като процес с процеса на деинституционализацията, изобщо нищо от това дето искаме, няма да стане с политики на парче и всяка институция да се саморазбира като съществуваща самостоятелно. Съвместна и координирана работа трябва.
Частният пример, който даваш е именно от тези, които доказват, че отдавна сме готови да реализираме приобщаването в действителността, имаме хората, които да създадат водещите модели, даже вече много от тях са създадени. Имаме нужда само от воля и държавна политика, та да вземе да се случи цялостно, а не на парче като сега. В тази посока основно сега работим, в образователната сфера и в Концепцията за новия закон за училищното образование, за законът после, за стандартът за приобщаващото образование. Само, че тя тази сфера е тясно свързана като процес с процеса на деинституционализацията, изобщо нищо от това дето искаме, няма да стане с политики на парче и всяка институция да се саморазбира като съществуваща самостоятелно. Съвместна и координирана работа трябва.
Явно за пореден път не съм се изразил правилно, за което се извинявам. Както казах и в едно интервю наскоро - "да, оптимист съм". Спомням си какво беше преди 5 години и какво е сега. Има голяма разлика. Предполагам ти също я усещаш. Още повече ти живееш с проблемите доста по-отдавна и разликата би трябвало да е още по-голяма.
аз не мога да се позная понякога. От вечният оптимист залитнах в другата крайност. Виждам положителни промени около мен. Виждам едни отворени хора за проблемите ни, но не мога да се зарадвам. Не защото не ги приемам напротив дори се възползвам от смесеното обучение в училище. И това е нещо страхотно. Зимните месеци, когато върлуват вируси и арктически студ детето ми се обучава всеки ден в къщи. Върви с класа, а аз не мръзна в училищните коридори. Обаче все повече срещам озлобени хора, родители на различни деца, които се опитват да се съревноват чие дете е по-болно, чие дете е заслужило повече социални помощи, повече часове за асистент. Срещам родители претендиращи да са нещо, които ми казват в очите и аз платих да има сина ми 100% НВСА за еди колко си години,и ще се възползвам като теб от ситемата. Съжалявам аз никога не съм плащала и няма да го направя.Аз не ги искам тези проценти и този доживотен ТЕЛКК. Искам детето ми да не се влошава, да има пътеки, а не да се чудя как да прося пари за рехабилитация, а в скоро време ще се наложи и за апарат за дишане. Не мога да си представя че има родители, които събират пари за децата си които не стигат до тях. Обаче ги има. Не искам да пиша повече.......задавих се от сълзи, а не исках това и......сигурно написах поредната глупуст за която ще съжалявам. 
