Спомени от детската градина

Беше досадно да се спи на обяд и заговорничехме възмутени срещу големите (учители, родители): "....ще видят те! Когато пораснем никога повече няма да спим на обяд!"...

Ходихме на разходки извън градината- цялата група, наредени едни зад други и държащи се отзад за престилката на другарчето- що скъсани колани; що сълзи...
Оплаквахме се на Моля другарката

В градината имах гадже-казваше се Стоян .Бяхме най-високите в групата и ни викаха дългучите.После от първи клас се разпиляхме по широкият свят .Но миналата година отидох с децата при родителите ми.Моята малка дъщеря започна да си играе с едно приятно момченце .Те и двете в бебешки колички и се закачат.От дума на дума приказваме с майках му ,че от толкова заиграване ще станем "сватове" и когато майката показа снимка на бащата на момченцето...то моето първо гадже Стоян от детската градина.

рядко спях след обед - все се преструвах със затворени очи и като усетят ме наказваха права в леглото с одеалото върху главата / отвратителен спомен /
мразех да ме облъчват с тесни стискащи очила на '' лилавата лампа ''  бягах по коридорите , а те ме гонеха
много обичах музикалните часове и свиренето с червения акордеон
Сещам се как знех стихчетата / от 3-4 реда / по време на празнинства на всеки един от групата - майка ми и до днес го разказва.
Спомням си колко тичах по зелените поляни на '' Чадър могила ''
еххх....имам много хубави спомени от детската си градина

Много интересна тема.
Ама хич не ми се ходеше на тая пуста ДГ.Непрестанно лъжех,че ме боли апендисита От къде ми е идвало на акъл-
Абе детска му работа

Зимата избягах от детската градина,по чорапогащник и се прибрах в къщи.Носих си ключа на една връвчица,като гердан на шията.Спомням си един изолатор,където спяхме понягога.Там имаше само две легла.Ех,как ме върнахте към тези хубави години...

А аз си спомням,че не ядях месо в супички и манджи...И вечно го хвърлях по масата,в краката на другите деца и и мсе караха  Но накрая ме хванаха...

Аз обичах да ходя на градина и спомените ми са много хубави, но един ми се е запечатал в съзнанието. Лягаме да спим следобеден сън, но купили някакви нови кукли и другарките ги разглеждат, аз като много любопитна, ставам и отивам да видя. А имаше още едно дете, но на него нищо не му казаха, а на мен като ми отпра един шамар, чак се прехапах и ми тръгна кръв. Вечерта казах на тати и повече в тази детска не стъпих, бях преместена веднага в друга.

Мразех профилактичнитеизследвания на кръв-и учителките ми ги мразеха: спомена ми е как силно стискам с ръцете отзад столчето и няма сила която да ме убеди да дам да ми боцнат пръста
Помня как се сбих с едно момченце и в разгара на боя му сцепих главата, пак със столчето Добре че малката е кротка като татко си, иначе имаше да се червя по родителски срещи
Много обичах да си похапвам и винаги помагах на злоядите деца в ДГ , готвачката винаги ми скриваше по нещичко и тайно ми го прибутваше

Помня лекарствата, които ми даваха в яслата - розови и вкусни. И до днес помня вкуса им. Помня пак там, че не ме избраха за зайче и плаках много.
Обичах да ходя на градина. В групата бяхме десетина българчета, с другите беше невъзможно да разговаряме и играем Аз играех само с момчетата, те всички се изреждаха да ми се обясняват в любов Само един от тях обичаше повече Мариянка, за което си отнасяше боя от време на време Обожавах липовия чай и супата със сирене.

Помня зелената ми торбичка на бели квадратчета .На нея с червени букви майка ми беше избродирала Ю.В.Н.  , а Илиан ми се смееше и ми викаше ЮВНЕ.Мразех това име.Е днес малката ми дъщеря се казва ИЛИАНА  .Помня рулото Стефани.То ми беше любимото и тогава когато го сервираха никой от нашата маса не го обичаше.Аз разменях всичко друго от яденето само заради руло Стефани.И днес когато отивам да прибера голямата си дъщеря от градина и ако случайно мина покрай кухнята ми мирише така ,както миришеше в моята градина.Помня ,че все ме караха от група на група да разказвам приказки и като дойдеше време да ме прибират мен ме болеше устата.Помня баща ми ,който сутрин ме обличаше и водеше на градина.Той ме вдигаше с чорапогащника да се наместел по добре , а пък мен ме болеше"пупето " от загащването.Водеше ме с колело с детска седалка отпред и  един ден му откраднали колелото с мен заедно.Мен  са ме оставили на първият завой , а колелото го намериха след 2 години.Имаше един малък Петър и когато ни слагаха да спим и няма никой в стаята ,аз бягах в леглото на Петър и ако госпожата не забележеше нещо нередно ,така си спяхме следобедният сън двамата.

Спомням си как един път ни сервираха печена тиква за следобедна закуска и казаха, че няма да ни вземат докато не си я изядем. И до ден днешен ми прилошава от миризмата на печена тиква.
Също така веднъж бяхме на разходка в едни дълги колони и се държахме за поличките. Явно дисциплината не е била на необходимото ниво, защото една учителка извади някакво украшение, брошка може би и каза, че ще я даде на най-послушното дете. Аз много се впечатлявах от такива блещукащи вещи и реших, че много я искам и взех да се старая максимално. Естествено го дадоха на едно момиченце, което беше до учителката. А след това това момиченце ме излъга, че ще ми го подари и уж да го погледне за малко и си го взе обратно  . Още съм си доста наивничка .
Също мразех да спя и никога не спях на обяд, само се преструвах (както и повечето деца де). Но един път заспах и се напиках.. голям срам  .

помня много ясно че не ми даваха да ходя до тоалетната когато се събуждах  е аз намерих разрешение на проблема ....пишках в креватчето 

Тази тема отприщва спомени:
Помня,  първия път, когато ни дадоха кадаиф (нещо вероятно дотогава невиждано от мен ) се върнах впечатлена в къщи: " Пък ние днеска в градината ядохме... слама!" Пак там ни хранепа и със сърни (сарми)...

Бях влюбена едновременно в двама (брюнет и блондин)- сега като ги гледам наистина са красиви момчета. Та голямата ми дилема беше за кого от тях да се омъжа...
Имахме една млада учителка"Ч"- да я нарека (за кратко-може и стажантка да е била) с дълга руса,гъста и чуплива коса- имам снимка, на която е Снежанка. Та тя много ме обичаше и гушкаше...

Веднъж някой се оплакал, на баща ми ,че не спя на обяд в градината и татко ми казва: " На какво прилича това!? Защо не си спала на обяд?"
Аз: "Мии татко, и при теб да беше легнала другарката Ч и ти нямаше да можеш да заспиш"...

Ееех,как ме върнахте в миналото 
Ми аз бях голям инат още от малка,каквото кажа аз,това исках да е.Та...не исках в детска градина. Спомням си първия път,когато ме заведоха в градината, как не исках нищо да ям.Една хапка не сложих в устата си.По едно време отидох с лице към стената и казах на учителките,че ще стоя така,докато не ме заведат в къщи  Стояла съм в това положение мн време.Това вече не си спомням,от разказите на майка ми го знам.Когато отишла да ме взима,училките били страшно ядосани,скарали се на майка и и казали,че не е възможно да има такова дете  да ме водела на лекар и повече да не правела опити да ме води в д.градина 
Разбира се опитите прадължиха.....с неуспешен край.Идвали са майка на съседски деца да ме взимат те с техните дечица,обаче аз се криех зад дивана или под една маса,още я помня  имаше доста малко място отдолу,но успявах да се навра от инат.Под леглото съм се крила също  Учителки са идвали до вкъщи да ме уговарят,тц-не стана номера.Не знам как са ме гледали родителите ми,горките-колко ли трудно им е било с едно такова проклето детенце вкъщи.Започнах да ходя чак на 6 год в Предучилищна група.Там вече си ходех с удоволствие и кеф.Бях любимка на вс учителки и на момченцата  чакаха сутрин само мен и започваха да се надпреварват да ме впечатляват с разни изпълнения-с комиончета,правеха разни сценки.Чувствах се мн обградена от внимание,бях мн щастлива. 
Но си спомянм също как майка ми ми връзваше косата сутрин на "конска опашка"  с едни огрооомни панделки/мразех ги/И понеже не исках такава прическа всяка сутрин(когато ме изпрщаше до градината,исках да не ме изпраща точно до входа,а на няколко метра от него.Исках да вървя сама и да влизам сама  ) и когато усещах,че вече не може да ме стигне,че съм се отдалечила достатъчно от нея/а тя стои и ме гледа докато отивам/ обръщах се към нея и демонстративно си развързвах опашката и бегом напред....рошава 

Лятото спяхме завити само с калъфа на одеялото и се правехме на заспали, докато излезе другарката - тогава ставахме, обръщахме калъфа с дупката надолу и го тупахме, за да се издуе и скачахме отгоре. Обикновено идваше лелката - леля Цеца и ни плясваше по един шамар с мокри гумени ръкавици, с които мие чинийте.
Помня и че много обичах да ме взимат на обяд, но много рядко ми се случваше (иначе питах всяка сутрин).
Веднъж, толкова много исках да ме вземат на обяд, че ми се  е сторило, че ще ме вземат и предупредих другарката  - тя ми е повярвала и ме е облякла и оставила във фоаето да чакам мама - аз съм си легнала на един навит на руло килим  и съм си изкарала следобедния сън там...
Сещам се и че много обичах да се правя на смела и като ни биеха инжекции, винаги влизах първа, за да покажа на другите че не ме е страх.
Също си спомням басейна в градината  и че ходехме на състезания по плуване - даже имам едно първо място.