Публикувана: 2 дек. 2008, 20:20 ч.
Последно мнение: 13 фев. 2009, 23:22 ч.

Спомени от детската градина

27 975
225
1

Отговори

# 195 31 ян. 2009, 16:41 ч.

Мнения: 3

Цитат на: isepise в пт, 30 яну 2009, 08:03

Много интересна тема.
Ама хич не ми се ходеше на тая пуста ДГ.Непрестанно лъжех,че ме боли апендисита Mr. Green

От къде ми е идвало на акъл- Crazy

Абе детска му работа

хахаха,тъкмо пресен случай-обадих се преди няколко дни на моята баба,та тя ми разказваше за внуче на нейна приятлка-как ги лъжело,че го боли апендисита и не искало да ходи на училище,но то е вече голямо-в 5 клас може би.Ама ти от доста по-малка си захитряла Wink

Последна редакция: нд, 01 фев 2009, 03:02 от Амарена

# 196 31 ян. 2009, 20:20 ч.

Мнения: 60

Ядях си копчетата на мантата, на които имаше нарисувано кученце...дано после са излизали Mr. Green

Иначе - един път се опитах да избягам...излязох от сградата, отидох на площадката, скрих се в шубрака, дострашаме, върнах се....
За мое огромно съжаление всичко това се бе случило за 5 мин и никой не беше забелязал липсата ми...тъй че си легнах и се наспах Rolling Eyes

# 197 1 фев. 2009, 01:00 ч.

Варна/Лондон
Мнения: 1 441

Цитат на: Юлияна в пт, 30 яну 2009, 15:26

Помня зелената ми торбичка на бели квадратчета .На нея с червени букви майка ми беше избродирала Ю.В.Н. , а Илиан ми се смееше и ми викаше ЮВНЕ.Мразех това име.Е днес малката ми дъщеря се казва ИЛИАНА newsm51

.Помня рулото Стефани.То ми беше любимото и тогава когато го сервираха никой от нашата маса не го обичаше.Аз разменях всичко друго от яденето само заради руло Стефани.И днес когато отивам да прибера голямата си дъщеря от градина и ако случайно мина покрай кухнята ми мирише така ,както миришеше в моята градина.Помня ,че все ме караха от група на група да разказвам приказки и като дойдеше време да ме прибират мен ме болеше устата.Помня баща ми ,който сутрин ме обличаше и водеше на градина.Той ме вдигаше с чорапогащника да се наместел по добре , а пък мен ме болеше"пупето " от загащването.Водеше ме с колело с детска седалка отпред и един ден му откраднали колелото с мен заедно.Мен са ме оставили на първият завой , а колелото го намериха след 2 години.Имаше един малък Петър и когато ни слагаха да спим и няма никой в стаята ,аз бягах в леглото на Петър и ако госпожата не забележеше нещо нередно ,така си спяхме следобедният сън двамата.

НАЙ милото и хубаво което прочетах в темата.. bouquet

# 198 1 фев. 2009, 10:31 ч.

Мнения: 15 619

Имам един ярък спомен от детската градина. Аз, хремава, мразеща супа и седнала на масичката с още три фъстъка, а пред нас по една купичка със супа. Аз седя и не ям разбира се, чакам основното и десерта. Crossing Arms

В този момент едната госпожица на масата решава да си подръпне блузката отпред все едно, че има голям бюст. bombs

Аз се изхилвам и от носа ми полетява една ракета и цоп в супата. Shocked

Дремах пред супата поне час. Всички масички се опразниха. Децата си легнаха, а леличките бяха твърдо решили да ме накарат да ям супа.
Mr. Green

Е, този ден си останах гладна. Наказаха ме, щото съм капризна.... и не ям супа. Mr. Green

# 199 1 фев. 2009, 11:13 ч.

Мнения: 192

Помня двете "другарки" - Цировска и Цолова. Едната беше голям орел - веднъж имах рожден ден, мама донесе тортата - от онези - с къщичка, зайчета и листенца от захар. Като я сложиха на масата първата работа на Цировска беше да вземе къщичката от тортата, за да я занесяла на нейните си деца вкъщи...Ей това ми е най-яркия спомен от детската градина.

# 200 1 фев. 2009, 11:21 ч.

Мнения: 589

Странно или не- и аз за супата първо се сещам...Е няма такава отвратителна супа, каквато ни даваха в детската градина! С едни плуващи в нея огромни ципи от чушки и домати Stop

Нямам спомен да се е случило някога да съм я изяла.
Почти винаги пропусках закуската-все закъснявах за нея,защото нашите излизаха рано на работа и трябваше сестра ми да ме води, а тя никога не успя навреме да ми оправи прическата.Косата ми дълга,гъста,заплетена...а аз си искам двете опашки.Тази моя кака така ме молеше да ми върже една опашка,ама аз-не,та не...и в повечето случаи пристигах в градината с две абсолютно несиметрични опашки на главата си-едната високо над ухото,другата почти под ухото...После добрата другарка Пиронева ми правеше най-различни екзотични прически...

# 201 1 фев. 2009, 11:24 ч.

Варна
Мнения: 957

Еха! А аз няма нужда да си спомням! Дъщеря ми е в моята детска градина.
Сутрин влизам пак през вратата и усещам същата миризма. Дъщеря ми почва да се мръщи, а аз се умилявам - толкова ми е родно, родно, все едно си влизам вкъщи. Събличам я пред същото шкафче ( с около десетки "ръце" лак отгоре), седнала на същата дълга и тясна пейчица. Тя влиза в същата стая с малките столчета, подредени в буквата П, взима си нейното и сяда на малката масичка, пред същото метално канче с вечната попара. Чака ме хваната за същата зелена ограда, със същия блеснаал поглед. Само дето ми ги няма престилката и шортичките с избродираното охлювче, корделите и белите къси чорапки. И всичко е толкова миниатюрно, а беше огромно, огромно...Но пък любимата ми "другарка" е "г-жа Директорката" и си ме пита:"Как си, Катенце?"
Разбира се, че не обичах да ходя на детска градина! И детето не обича...

За "моряшката" супа и ашурето няма да говоря. Някои неща са вечни!

# 202 1 фев. 2009, 12:11 ч.

Мнения: 15 619

Да, доматените люспи в супата ми образуваха стрес. Mr. Green

Дъъъъълги години не близвах супа. Mr. Green

Последна редакция: нд, 01 фев 2009, 15:04 от luna

# 203 1 фев. 2009, 20:30 ч.

Мнения: 2 563

Гадните метални канчета, насилваха ни да ядем, "ако не ядеш, ще ти го сипя във врата", пиле фрикасе Sick

, кисел

, задължителното спане и викането на лелите и другарките. Осветяването с някаква лампа, пробите за глисти, които се правеха пред всички. Насилственото водене на зъболекар. Миризмата на белина и готвено. Студените тоалетни тип клекало. Шиене на копчета и апликации с кафяво лепило.

# 204 1 фев. 2009, 20:47 ч.

Мнения: 284

Hear Again, много точно си описала всичко!
Взе ми думите от клавиатурата.
И оттогава не ям кисело мляко.Винаги леко вкиснато,с една лъжица неразтопена захар отгоре Sick

Имам брат близнак,и много мразех когато той не слушаше,да се карат и на мен Shocked

.Ама толкова им бил акъла....
И май миризмата в помещенията и сега е подобна.Разбирам детенцето ми - като майка си не обича да ходи на ДГ.И правя всичко възможно да ходи по-рядко Mr. Green

# 205 1 фев. 2009, 21:12 ч.

Мнения: 1 983

Аз хич не исках да ходя на градина. Постоянно ревях.
Ни има няколко неща, които винаги ще помня. Първото е - баба ми ми беше обещала, че ще ми купи рибки с аквариум, ако не плача в градина. Издържах един ден, стискайки зъби Crazy

, помня играта с другарката и другите деца, играхме на щъркели.Вечерта имах рибки с аквариум.
Помня една сутрин как всички деца ми се подигравахе, че съм закусвала торта Гараш у нас. И до ден днешен не разбрах защо го направиха. Tired

Помня как на един 2 юни, като завиха сирените, аз вдигнах всички от леглата. Събудих всички и ги накарах да станат. После отнесох скандала.
Помня как ухапах едно дете от групата. Не исках никой да се занимава с мен, просто си ревях цял ден сама някъде, а то горкото просто искаше да му успокои. Какъв звяр съм била, ужас. Blush

Добре че дъщеря ни сега ходи с желание и кеф и няма изцепки. Засега.

# 206 3 фев. 2009, 10:04 ч.

густо майна Филибето
Мнения: 8 544

Много обичам аромата на готвено в градината Simple Smile

И днес като вляза в градината, ми потичат лигите Blush

# 207 9 фев. 2009, 13:55 ч.

Мнения: 1 942

Ходила съм само на предучилищна.
Спомням си как отидох сама на площадката до училището и едно детенце го бяха пратили да ме прибере.
Бях свършила първа с някаква задачка и за да не чакам децата съм отишла да си играя.
Как ни водиха до летището и като се прибрахме с един Митко чакахме майките ни да дойдат да ни приберат.
Един Евгени, когото упорито наричах Ергени и брат ми, тогава в 1 клас, който случайно минаваше през стола и ми помагаше със закуската.

# 208 9 фев. 2009, 14:49 ч.

София
Мнения: 10 460

През лятото ни нареждаха да седнем на стълбите, събувахме се и ни миеха краката с маркуч. Ако много мърдаме и гащите ни ставаха мокри. Помня миризмата на току що намокрена прах, напечена от слънцето преди това. Вълшебна миризма.
Помня плочките по двора, които се надигат и ме удрят в лицето. Всъщност, аз паднах, но друго си спомням.
Мразех розовите храсти на входа. Хем миришеха много хубаво, хем като ги видех значи мама ме оставяше за цял ден.
Игрите - на завод за дрехи, аз бях крояч, на "Радецки", на кукли под масата, на робинята Изаура на двора и как направихме Селма насила на дебелата готвачка...
Престилките си помня - мама винаги ми ги шиеше лично, много хубави бяха, с шорти, и никога не съм носила обикновените. Това бяха от малкото ми неща лукс.
Като цяло много мразех детската градина, учудващо помня почти само добри работи.

# 209 9 фев. 2009, 18:22 ч.

Sofia
Мнения: 1 439

Аз ходех на градина точно срещу вкъщи. Постоянно бягах и си клечах пред портата, но лелите ме връщаха, понеже ме познаваха. Имаше един Гошко, който постоянно се наакваше по време на следобедния сън. Помня и хубаво игрите в двора - той беше учудващо поддържан и с много разнообразни пързалки и катерушки- там съм си чупила главата 2 пъти между впрочем Crazy

Препоръчани теми

Мехурчета по пръстите на ръцете

Ранно затваряне на фонтанелата

Постоянно безпокойство, страхове, депресия

Строеж на къща в София - 2023г Цена на грубия строеж и Препоръки

Причина:

Причина: