Мислите ли, че никой не може да гледа децата ви по добре от вас самите

Аз съм МАМА. Връзката с детето ми е специална. Това, което мога да му дам аз, не може да получи от никой друг.
За да е пълноценен обаче един човек в развитието, той има нужда не от една, а от много такива специални връзки - с баща си, с баба, с дядо, с роднини, братовчеди, приятели, дори и с учителките в детската градина.
Чистото "гледане" - грижата да е облечен според сезона, нахранен и защитен - всеки може да го направи.
Общуването, емоционалния обмен - незаменимо е, затова се опитвам да предлагам на детето си разнообразни контакти.
Възпитанието, формирането на ценности и основни понятия за нещата от живота са основна грижа на СЕМЕЙСТВОТО.
Всичко това, което пиша, обаче, е валидно за сега - когато синът ми е на пет.

Когато беше малък, и през ум не ми е минавало, че може някой друг освен мен и баща му да се грижи за него. Не че е имало и желаещи, де, но така си бяхме организирали нещата, че разчитахме само на себе си.

Чисто субективното ми усещане е, че никой не може да се грижи за дъщеря ми по-добре от мен. 
Оставяла съм я за малко на бабите, но като ги наблюдавам от страни виждам страшно много пропуски.
Познавам най-добре детето си ( това е нормално по цял ден сме заедно) и мога да предвидя доста точно нейното поведение, съответно да предотвратя доста опасни ситуации, които другите не биха усетили предварително.
Само един поглед ми е достатъчен за да разбера дали се чувства добре, дали е здрава.

За гледането на детето си не се доверявам на никого.Случва се да го оставя на бабите за не повече от час-два.И никога не ми е спокойно.

Точно това не всеки може да направи. И то не защото  няма усет за глад или студ, ами защото съм останала с впечатление, че на хората някак си не им пука  как се чувства детето. Собственият им баща не знам защо, но ден днешен не може да прецени колко храна да им даде и дали са яли достатъчно. Не може да прецени как да ги облече според температурата, а не според сезона. Или прекалено ги навлича или прекалено леко ги облича, защото прави всичко механично да отбие номера, не се замисля за конкретната ситуация кое е най правилното. После не може и да познае ако детето реве случайно от студ или от жега и пак ако питате мен защото не му пука да се замисли. За него гледането на деца е някакво досадно задължение, което той прави механично колко да не е без хич. Даже и да му е казано как точно да направи нещата пак не ги прави така, а както на него му е сгодно в момента. Или ги остави да ходят боси по студен под, а самия той с чехлички. Или както наскоро го видях как преобува Давид - сложил го с голия гъз само по една тънка тениска на ледените плочки в банята защото ако случайно омаже с лайно там му е най лесно да изчисти. Знае много добре къде и как се преобува дете и че ще се вбеся ако видя това нещо, затова го прави скришом от мен. Но го хванах. Като го къпе не го трие а му дава хавлията и го пуска гол и мокър да се разхожда изкъщата, докато той си подсушава скъпоценната баня. Резулатат -  болно дете. Ако не съм там да се погрижа ще си е болен  след всяко къпане.  Или докато си пие биричка и си приказва детето му скача в езерото посред зима и ми го води целия прогинал и замръзнал. За щастие поне го извадил преди да се удави. И т.н. Много доказателства за това как някои мъже гледат децата си, ама може би майките си мислят че всичко правят както трябва щом накрая са си намерили децата живи. Сега не знам за вашите мъже, ама моят е такъв и на всичкото отгоре се има за най добрия баща на света  . Верно, играе си с тях игри, които аз не си играя и които са интересни на децата. Но същевременно са и опасни понякога. Примерно обръщаше бебетата още като новородени с главата надолу и ги преметаше като парцали, и дори не забелязва, че тази игра само на него е интересна, а те са се вцепенили от ужас. Не ми се разправя. Исках само да изясня, че наистина си имам причини за това недоверие към хората. А за случайни бавачки, баби и т.н. изобщо не ми се говори.  

Личното ми усещане е, че може и има някой друг, който може да гледа детето ми дори по-добре от мен.
Според мен не трябва да се бъркат майчинския инстинкт и това дали правилно се гледа детето. Инстинктът е незаменим, но не трябва да се доверяваме само не него. Моя личен опит сочи, че напълно мога да се доверя на майка ми и на съпруга ми в отглеждането на детето, и че понякога техните действия са много по-правилни, отколкото моите ( подтикнати от емоционалността).

Синът ми го гледа детегледачка ( понякога не съм доволна от нея, от начина, по който го гледа  понякога, въпреки, че тя се опитва да спазва каквото й кажа, но поради ред причини продължава да го гледа тя).

По-добре от мен никой не може Така описано поведението на мъжа ти е дразнещо,аз мърморя за много по-малки неща.като цяло смятам,че майчиния инстинкт е нещо съвсем реално и на бащите просто не им идва отвътре правилното решение за даден момент така,както на майките.На бабите и детегледачките още по-малко.
В заключение-Ния я гледах сама янколко месеца,после по половин ден беше с мен,половин с баща си,Виан вече я оставям за по няколко часа с детегледачка.Гледам да не мисля лоши работи в тия моменти и си повтарям-"Всичко ще бъде наред,всичко ще бъде наред..."

Относно внамиачаването и тревожността, нещо такова се получава и при мен. Непрекъснато се стремя да я предпазя дъщеря ми от разни неща, да предвидя какво би могло да се случи, ако.... Което от една страна е добре, обаче от друга се замислям дали нещо не прекалявам. Иначе според мен аз си познавам детето най-добре. Вярно, майка ми я гледаше две години през деня, та тя е следващия човек след мен и мъжа ми, който се ползва с абсолютно доверие. Оставяла съм я и на каките, но за по 3-4 часа, но това не е гледане, а забавление докато ние с таткото примерно свършим нещо. За съжаление вечер сме уморени и нервни всички и май понякога на дечицата им досаждаме с нашите претенции, обаче няма как...

И на мен ми беше трудно, да не кажа невъзможно да я оставям на някой друг, но с течение на времето, колкото по-голяма става нещата се променят.
По отношение на това дали аз я гледам най-добре - все пак познавам потребностите и особеностите на детето си най-добре и дори само от тази гледна точка ако не най-добре, то поне достатъчно добре я гледам. Макар че и от бабите й не се оплаквам - и те се справят добре.

Не, за съжаление нямам под ръка такива хора.

 Мисля, че гледам детето по-добре от таткото що се отнася до това да  я обличам по-съобразително, да й давам лекарства под час, да й мия ръцете по-често, да съм по-търпелива с храненето и т.н.
Мъжът ми не се замисля много за някои неща. Примерно поръчвам му каквко трябва да прави и всичко спазва с точност. Ако времето е по-топло, но съм казала облечи 3 блузи, си ги облича чинно и мирно. Веднъж беше дал на детето каша само с вода, без да я опита. А кашата ббеше от тези без захар или плод, само чисто брашно.
Затова пък той доста по-добре се справя с забавленията и активните игри. Мен донякъде ме мързи и се насилвам да й измислям забавления с повече движение.
Така че за някои дреболии не мога да му вадя очите.
На детегледачки не съм я оставяла, но си мисля, че е нормално да се грижат до известна степен по през пръсти за децата.
На майка ми също нямам проблем да я оставя, което за съжаление се случва много много рядко.
Мисля, че ако човек няма на когхо да остави децата си, гледа по-благосклонно към за малко открила се възможност някой да го отмени.

Естествено, че никой друг не може да гледа детето ми по-добре от мен! 
До ден днешен не мога да си обясня как майка ми успява да ми го върне здрав, читав и щастлив. Много странно.   
Обаче, със сигурност бих гледала повечето чужди деца по-добре от майките им. Винаги знам кои са недостатъците във възпитанието им и как могат да бъдат преодолени. Но, не знам защо, при моето дете нещата не са така прости и лесни. Пак много странно. 

Не, не мисля.
Уточнявам - при гледане за кратък период от време. Изобщо не се притеснявам, когато ги гледа баща им ако се налага аз да закъснея. Честно, не ми е минало през ума, че аз ще ги гледам по-добре през въпросните 3-4-5 часа (а се е случвало и за 4 дни веднъж).
С бабите - пак така. Когато ги оставя съм сигурна, че ще са добре гледани и не се притеснявам.

Единственото, за което ми е кофти когато ги оставя за повече - например за 5-6 дни при бабите (което се случва 1 път годишно), е че на тях им става мъчно за мен/за нас.

Ами май майка я гледа по-добре. Не говоря за физическото обгрижавне - тук аз най-добре се справям, защото само аз го правя, откакто е родена. Говоря за заниманието и търпението - много често ми е досадно, искам просто да седна и да гледам телевизия, обаче заради нея се насилвам да измислям игри, четем нейните книжки, или просто мерим апартамента хванати за ръка, когато няма угодия и стане свръх капризна. А през това време мъжът ми кротко дреме пред компа, пише си с една дузина хора по скайпа, играе игра или гледа филм. Присъединява е към нас за 15 винути и хайде обратно. Той има своето време, а аз - не. Ще ми се да имам хора, на които по-често да я оставям за няколко часа. Слава богу, че тръгна на ясла, а аз на работа, че съвсем бях изперкала в къщи.
Баща й също я е гледал - една седмица, докато беше болна, той си взе болничен. Добре се справяше, успяваше да я нахрани, правеше сокове, даваше лекарства, извеждаше я. Правеше всичко това не както мен, а по собствен начин, но тя оздравя доста бързо под неговите грижи.
Честно казано, прави ми впечатление винаги как я гледя друг човек (колкото и рядко това да се случва, защото само майка изразява желание), т.е. мислено намирам кусури, но това са все подробности, важното е да й обръщат внимание и да бъдат ласкави и търпеливи.

Мисля,че никой друг не би могъл да гледа детето ми по-добре от мен самата.Аз познавам детето си по-добре от всеки друг.Знам как да разговарям с него,когато го тревожи нещо,знам кога е намислил някоя беля.Няма друг,който да му угоди на всички прищявки свързани с яденето,може би и за това е толкова капризен,почти ,колкото мен Наказвам го ,когато трябва,опитвам се да обясня,защо го правя.Мъжа ми много се старае да задоволи изискванията ми,когато го къпи,когато сядат да се хранят,когато аз отсъствам.Държа стриктно да се спазва режима на хранене,на лягане.Имаме си ритуали преди сън,четем книжки,гушкаме се.
Когато сме на разходка  държа малкия за ръка,защото се чувствам по-сигурна за неговата безопасност,а мъжа ми постоянно мърмори и ми натяква ,че не съм оставяла детето да диша спокойно.А аз как да го оставя спокойно да тича пред мен или зад мен,когато дори и тротоарите не са безопасни,постоянно има някакви малоумници,които си качват колите по тротоарите
Не мога да си изкривя душата и да кажа,че баща му не се справя,но се грижи за него по свой си мъжки начин и на малкия това му харесва...и как няма,когато прави каквото си иска

Все едно описваш ситуацията в къщи.
Не знам дали някои друг ще се грижи по-добре за детето ми от мен, но и с двете ́и баби няма проблем - знам че ще се погрижат добре за нея.