Честито на Коко, че спи сам вече! Или по-скоро, честито на мама и татко?
Твоя Драго дали пък няма желание да прескочи и към нашия дом?




След 7 дни плътно с Невена направо ви казвам - изчерпана съм откъм идеи за забавление вкъщи, това по цял ден да съм сама с малката направо ми изцеди фантазиите. В четвъртък дойдохме при майка ми в Перник, поне повече време си е вкъщи (учителка е работи до обяд сега) та имаше с кого да си поговоря. Иначе Илия се прибира все късно от работа когато аз вече съм ей така
Довре, че поне диванетата са на градина.
.









, много ми е мъчно, то си ни беше част от семейството, като деца сме отраснали заедно и имаме толкова незабравими моменти, всяка вечер вися в едни задръствания точно до гората където го водех всеки ден като ученичка и направо ми се къса сърцето, като видя алеята и си го представям как тича по нея. Рали също е много тъжна, тя като отиде при баба си и дядо си, първата работа й беше да каже на дядо да отидат да разходят Нерко. В неделя му намери каишката и я гали и вика: Е защо сега така се получи, ние така си го обичахме и толкова хубавичко си го разхождахме. Но няма как, такъв е живота
или по-точно от вторник , щото в понеделник ни е банкета 
онази вечер ми вика ...како..