За 5-ти път - за Магриба като стане реч, има при

Здравейте,

Прочетох всичко на един дъх.

Белла111, Добре дошла!

Белбей,  Най-после и ти да пишеш! С Дала и Марси те чакахме с нетърпение. Хубаво е, че най-после се намери някой живеещ в Алжир да пише и се надявам да ни обогатиш културно от центъра на събитията. Да знаеш, чета на един дъх написаното от тебе

Кате, радвам се, че писа.

Ще пиша по-късно.

Дала,    тук съм, чета с голям интерес и много се радвам, че се събират толкова много и интересни разкази 

Белбей, Белла,
попивам написаното от вас като с гъба, големи сладкодумки сте 

Нямам някакви конкретни въпроси и за това си трая, но нямам търпение за следващия разказ 

Кате мароканско, благодаря ти и за твоето включване    Хубаво е, че намери време да споделиш преживяното с нас 

Сърдечни поздрави на всички   

Пропуснах да честитя празника Аид - да ви е честит на празнуващите!!!






Белбей, тази дреха наистина изглежда тежка! Ти много международно си го раздавала с дрехи от различни краища на света  - това по традиция ли е или твой избор? 100 човека малка сватба ми звучи мноооого познато 
Да ти е честит и на теб бракът - с пожелания за много любов и разбирателство!

   давай, давай... не се извинявай. Добре дошла и много се радвам, че споделяш историята си с нас.  

Белбей, много ми харесват кафтана и каракула. От малка харесвам такъв тип дрехи.  Но си права - по-добре под наем, като няма да се носят после... То и в България вече много момичета си взимат булченски рокли под наем  

Кате Мароки, очакваме включване - как е аида?  

Здравейте,здравейте,я да видя за какво си говорите тук.

тъиии...да се позапиша и аз  

Белбей     

дайте снимки ....

Мента, хич избор нямах за дрехите това са техните традиции и тъй като те все още живеят за хората искаш не искаш избор нямаш.Под секрет -бяха ми приготвили още две три рокли от района на Константин( сестрата на свеки живее там), но аз бойкотирах обличането им, не стига че съм чужденка и всичко ми е чуждо та съвсем на клоун да заприличам.Пък  противно на това че аз си мислех че съм смешна в техните дрихи всички ми се радваха ,даже и мъжо ми вика леле колко съм била хубава  с тези дрехи.Явно за тях не е нищо нетипично и ме възприемат нормално.
 Ок за кафтана се съгласих - може да се наложи да се облече я за някоя друга сватба ,я за обрязването живот и здраве, но определено  другите дрехи идват в повече.
Много неомъжени девойки имат приготвени по 5-6 традиционни дрехи, които държът в разни куфари.Пример за това е лелята която ни беше на гости- тя има две дъщери( точна възраст не знам )но са около 40 и кусур годинки, все още неомъжени, но с приготвени такива куфари и естествено двете девойки продължават да правят инвестиции в техните традиционни бижута.За протокола - това беше уместно споменато на моите зълви с цел да им се напомни че те нямат толкова злато, пък и да се каже че те не сами дали много злато.Лично мен хич не ме е грижа за златото защото е факт Магреба не е толкова богат като средния изток.Имам приятел ливанец, той се ожени по същото време с мен( имам предвид май месец- тогава сключих граждански брак) и той даде доколкото аз съм информирана злато за 5000 долара на бьдещата си съпруга.
Не отричам дават злато но не толкова много като там.

Здравейте отново ,благодаря за топлото посрещане Nadia Jasem,dtti ,dala ,Nevena Virolan,Mentha Eye of Ra и всички останали      
Продължавам след паузата днес
И така след като пристигнахме,всичко беше върха,той беше много внимателен,излизахме всяка вечер из града ,понякога само да се разходим на плажа сами,понякога с негови приятели, ходехме на кафе и особено един традиционен марокански бар по който аз се прехласнах ,за първи път видях да си лежиш и да си пийваш и хапваш ,приятелите му и те бяха много мили,постоянно ме разпитваха за България,за мен и разказваха интересни истории,беше много забавно и голям купон наистина,а ние направо летяхме от щастие.

Стигна се и до първата среща с родата,аз така се бях притеснила как ще ме приемат ,всички знаеха за мен ,дори децата ме познаваха по име,когато ме представи казваше ето това е моята Радостина която чакахме година и половина а те кимаха утвърдително с глава и се усмихваха.На първият семеен обяд дойдоха всички сестри с мъжете и децата естествено,и всички впрерили любопитен поглед в мен,незнам защо толкова,те са доста карамелени всички,а аз бяла като сирене,със сини очи,майка му само повтаряше какви хубави очи имам и да не се притеснявам,да се отпусна ,само питат какво искаш за ядене за пиене,и все викат че нищо не ям а аз така никога не бях преяждала през живота си ....

След няколко дена "свекито" ми изпрати подарък по него ,всеки път когато той ходеше да ги види все изпращаше по нещо,кога фурми,кога нещо друго и поздрави винаги за мен и за баща ми ,поканиха ме пак да отида ако искам и да взема баща ми да се запознаят с него и така всичко от хубаво по хубаво.

Салах си излизаше когато имаше работа навън а през това време аз използвах за да се чуя с приятелите и семейството ми в скайп или по телефона,след няколко дни той започна нещо като пробна работа на пристанището ,единият му зет го уреждаше да започне там,като беше навън винаги ми се обаждаше поне 2 пъти да пита как съм,какво правя и след това преди да се прибере да пита дали искам нещо да купи за вкъщи ,всяка вечер седяхме най-малко до 6 или 7 сутринта ,говорехме се ,смеехме се до припадък ,правехме планове кога ще се оженим ,говорехме за деца,тои казваше че иска да има деца с моите очи и иншалах да приличат само на мен,каза ако трябва да бъде искрен че иска момиче за да бъде като мен,и през цялото време не сме се пазили нито един път ,и двамата го желаехме,дори за имена говорехме ,беше много романтично наистина а с него бяхме и приятели и съпрузи,ние така се възприехме още от самото начало,и така се отнасяхме един към друг,в разговор когато говореше за себе си казваше "аз съм твоя съпруг или шегички недей да ядосваш мъжа ти

Една вечер тои излезна да види негов приятел,аз нещо не бях на кеф и отказах и си останах вкъщи,стана 10,11,12ч. нито се обажда, нито се прибира ,аз вече полудях от нерви какво става,за първи път закъсняваше толкова а и без да звънне да каже защо и така до 2ч след полунощ, аз вече пред нервна криза но запазих спокойствие на вид поне,тои влезна целуна ме и нищо не казва къде е бил или да се извини,тогава го попитах дали това е нормално време за него да се прибира,той се ядоса много и отиде да се преоблече ,аз го последвах и пак попитах защо не се обади поне а той започна да крещи че го дразня и да престана да го притеснявам.За пръв път използваше такава дума ,стана ми много обидно защото според мен той трябваше като се върне и най-малкото да се извини и да каже какво става и когато попитах той каза че го дразня,никога не бяхме използвали тази дума между нас,после слезна долу да гледа тв и така тази вечер не си проговорихме повече.На следващият ден ме подминаваше все едно не съм там,аз чаках да видя дали е премислил но не за него аз бях виновната,преглътнах и се извиних и помолих да говорим както винаги сме се разбирали и двамата сме за диалога когато има проблем.

Попитах го защо реагира така като можеше само с влизането да каже извинявай ,така и така стана и затова се прибирам толкова късно ,както и да е говорихме ,той каза че закарал майката на негов приятел в болница и затова,попитах защо не се обади,отговори че му паднала батерията,аз пак се извиних и така аз бях виновна за всичко.На другият ден видях в телефона му че се е обаждал на няколко свои приятели по това време и последното му обаждане е било само 30 мин. преди да си дойде ,показах му а той побесня защо му ровя в телефона,хванах го в лъжа и ме болеше много а той се държеше ужасно обвинявайки ме мен.

Казах си по-добре да забравя само и само мир да е и преглътнах,той започна да се държи странно с всеки изминал ден,някак си я нямаше топлината като преди,не ми се радваше ,погледът му стана един лош и критичен и когато попитах какво става все аз крива,дразнеше се от най-малките неща,излизаше и ме оставяше сама по цели вечери,една сутрин се събудих ,гледам той излиза и взел лап топ-а ми,беше на 20ят ден откакто бях там и го ползвахме да слушаме музика предимно и дума не беше ставало да го взима
навън а и за какво.Попитах защо го взима,а той само се обърна ядосан и каза дали имам някакъв проблем с това,казах не ,но просто се изненадах ,той каза че ще му трябва на пристанището във връзка с работата.И така всеки ден той го взимаше със себе си.Бях сложила наша снимка на десктопа,той я беше сменил ,защо ли ?

И така се стигна до една вечер ,беше 6ти ноември,оставаха ми само 4 дни да съм там,прибра се с най-добрия му приятел,донесоха вечеря ,те седнаха да хапнат,аз още не бях гладна и все едно дявола ме накара да взема лап-топа без никаква причина наистина ,е така си ровех и гледам папката за чат историята ,знаех че е празна защото аз лично я бях изтрила,но бръкнах и гледам история от октомври и ноември ,отворих и така започна моят кошмар ,отворих няколко чата и чета и не вярвам на очите си,той си имал толкова много други,с една американка си е писал всеки ден,женена с дете ,дори нарече детето и "нашата дъщеря",обяснения в любов,абсолютно същите думи които казваче на мен,дори с правописните грешки които прави,направо щях да припадна.
Разплаках се ,обърнах се към него и го попитах какво е това ,а той съвсем спокойно ми отговаря кое,казах ето това,как не те е срам и изтичах на горе ,цялата се тресях от нерви,изчетох всичко през сълзи,просто в този момент животът ми се сриваше пред очите ми .Той стоеше долу с приятеля си ,след около половин час дойде,запали цигара седна и надменно ме попита защо правя това ?!!!Аз излезнах на  терасата да пуша ,той през това време взел лапа и слезнал долу,и аз изтичах и гледам седнал и трие ли трие, а приятеля му момчето беше направо онемял,след това се извини и си отиде,аз изкрещях няколко пъти Лъжец и дори ми се губят моменти от шока който преживях.

Боже Господи ,държеше се по-нагло от всякога,присмиваше ми се ,когато го попитах толкова ли е смешно че току-що разби сърцето ми а той  само се подхилкваше на всяка моя дума ,аз плача и не мога да асимилирам още как е възможно,дори намерих други жени които му бяха изпратили пари наскоро и една му беше написала кода за уестърн да ги вземе наричайки го хобби и всички сладки думички които той използваше за мен(по-късно като се прибрах и се разрових в нета открих тази жена която е на 65 години от Австралия но
се старае да изглежа в пъти по млада,нещо като нашата Лили Иванова).

Аз продължавах да плача,всяка клетка ми трепереше а той само каза че не бил той който писал това и много добре съм си играела ролята,наистина си пожелах да е роля и това да е кошмар ,но уви не беше ,казах му добре дай някакво обяснение ,докажи ми че не си ти въпреки че знаех че е той,всяка дума ,всяка мисъл,начинът на писане дори и грешките които прави са ми до болка познати,той само каза не съм аз и точка.Беше изпратил дори снимки негови на тази американката,снимки които аз му направих пред Кутубията в Маракеш,тогава бяха изборите в Сащ и ние гледахме тв цяла нощ,на другият ден и честитил казвайки че гледал цяла нощ и бил да се разплаче от вълнение,само пропуснал да каже че ме беше гушнал мен и галеше косата ми през цялото време.

Какво да кажа повече незнам,всичко беше черно на бяло че е той ,говореха за среща през декември или януари,а той настоява ли настоява по-бързо,че нямал да си отделя устните от нейните и така нататък,дори се замислял да кандидатсва за зелена карта че вече имал причина ,а тя му казва ако не ти дадат винаги можем да се оженим като дойда,и той дори тръгна пръстен да купува.

Ужасно,не го пожелавам на никой това наистина,след този кошмар нещата вече не бяха същите,той стана направо неузнаваем,държи се хладно ,дразнеше се от най-дребни неща,имах чувството че го дразня дори че дишам и с нетърпение само чака да си замина.А аз глупачката бях склонна да простя дори ,последният ден в Каза попитах какво ще правим отсега нататък,какво става с нас,какво да кажа на баща ми ,на цялата рода ,знаеха че ще се женим,на приятелите ми,помолих да говорим и да изясним нещата между нас,а и се съмнявахме че съм бременна,не ми е идвало от както отидох там до сега вече 3 месеца,правих тестове но са
отрицателни всички,сигурно е от стреса не знам.

Той не ми даде никакъв отговор ,само се дразнеше повече и повече когато помолих да говорим,каза хайде говори ако имаш да казваш нещо ,аз казах че искам диалог а не да говоря сама ,искам да знам той какво мисли и чувства,а той се ядоса още повече и ме обвини че не знам дори как да говоря!?По всичко личеше че не иска да говори за нас изобщо.


И така се върнах съсипана ,обадих му се още същата вечер ,говорихме повече за полетите тъй като хванах стачките и двата полета ми бяха с по 4 часа закъснение и за капак в Рим не качили багажа на целия самолет ,качили бяха само едно кученце в цялото багажно,просто без коментар ...

След това една седмица си разменихме много смс-и,каза че му липсвам ,дали е било вярно не знам...

Един ден не издържах ,мислите ми бяха само в това което открих и го ревнувах до болка а като си представех че в момента чака друга жена просто умирах,написах му смс в който му казах че знам че е бил той въпреки отрицанието му и му казах че ако иска да бъде с други нека ми каже защото съмненията и болката ме изяждаха ден и нощ.Той ми написа че бил той или не нещата между нас нямало да се получат защото съм го третирала много лошо и той още там си решил че няма да сме един за друг ,нямало начин както той се изрази.И ми пожела сбогом.

И така до днес момичета,незнам от кое боли повече дали от загубата на пълното доверие което му имах,от грубото му отношение ,дори на няколко пъти ме заплаши че можел да бъде много жесток че нямало да го позная ,незнам дали всичко е било лъжа,той каза че било истинско и аз така го усещах,но след всичко незнам какво да мисля,нима една такава велика любов като нашата само казваш край и спира да ме обича и се държи като с куче без никаква нежност и човешко отношение,дори каза че това че съм отишла дотам да се видим е нищо,че кредитът който изтеглих и който ще плащам години е нищо,за всичко ме обвиняваше мен че аз дори сама повярвах че нещо в мен не е наред ,той ме изкара по-черна и от дявола.,а аз го обичах и потъпках себе си само и само той да се чувства добре и пак виновна и за това.

Ще спра момичета че пак ми стана много тъжно,опитвам се да излезна от депресията но е много трудно.Един човек когото боготворях се превърна в най-големия кошмар в живота ми.
Ще пиша пак и за нещата които харесах там ,бях като у дома си и сърцето ми остана в този град !

Ради 
 Една голяма  за да ти дам малко от моята енергия и оптимизъм, че след всяка буря на слънце идва ред...

Бела, историята наистина е много тъжна . Извън форума не съм имала контакти с хора, които са в Мароко или са свързали живота си с тази страна, за това и не бих могла да ти бъда кой-знае-колко полезна   Любовни разочарования има навсякъде по света и те винаги са болезнени. Може би най-хубавото нещо е, че си проумяла истината и си избягала от този човек  
Мога само да ти пожелая да откриеш по-скоро щастието и да се наслаждаваш на истинска, взаимна и честна любов  
Ще се радвам да споделиш и преживяванията си и впечатленията от самата екскурзия  


Белбей, най-важното са отношенията със семейството да се запазят добри и без конфликти и интриги, а златото - живот и здраве вие да можете да си купувате   Вие къде ще живеете?

Bella,незнам какво да ти кажа лъжци има навсякъде.Но това нетрябва да те отчайва и да се отказваш,желая ти да намериш своето щастие в  любовта.Честно казано твоята история направо ме потресе,уплаши и разплака,защото аз съвсем скоро ще заминавам за Алжир,за да жидя какво ще правим с мойто момче,но така като разказваш и ме обзема един страх,едно съмнение,че убажите неща може да не са съвсем такива. Надявам се ти скоро да го преживееш и да намериш истинската любов

Благодаря много милички,оценявам подкрепата ви ,аз ще се оправя някак си ,само трябва време,сега още всичко е много пресно и раните са отворени ,а и ми се случи нещо хубаво няколко дни след като се върнах,ще разкажа обещавам

И наистина е вярно че Господ като затвори една врата отваря друга.

А аз сега въпреки че още много го обичам,знам че с нищо не заслужих това отношение ,и знам че няма как да бъдем заедно след това което стана,той просто си е играл макар и трудно за вярване ,само не мога да си обясня това за семейството му че ме представи и говорихме и с тях за сватба и бяха много радостни,майка му плака когато си тръгнах,с всички други никъде не беше споменал а с мен говореше всеки ден за Мама и Тате които са свещени за него.
Има Господ ,нека Той го съди за това което направи .

  Боже , какви драми, какво чудо!  Живот ....

   BeLLa111 , как му разчете телефона ? Арабски  знаеш вече ?

   Той пък как не е изтрил чата от ТВОЯ лаптоп !!?? И как е имал време на пристанището от работа чат да върти ....? И как е имал сили да работи като е будувал  до 7  сутринта ....?  Разни мъже има , Радостина ....Горе главата ! 


 

Внимавай много Линна,аз внимавах,знаех хиляди истории от приятели и от тв и интернет ,и аз много се съмнявах ,но той ми доказваше че греша ,все пак година и половина не беше малко време,всеки ден заедно,телефони,съобщения ,радост и сълзи .
Аз не давах никой дума да каже за него защото всеки ден вярвах все повече и повече а си мислех че ако има  някакви други интереси ,би ме оставил много отдавна ,като говорехме къде ще живеем той каза че няма претенции дали тук или в Агадир,никога не бих се усъмнила в искреността му ,и затова сега ми е много трудно да приема това което стана.
Има и един въпрос който също много ме тормози,дори след това което стана докато си тръгна,той не спря да не ме пази да не забременея,а ми написа че още там си бил решил че няма да сме заедно,питам се това пълна безотговорност ли е или какво ,но явно няма да разбера никога.

Пази се много ,като заминеш вземи си повече пари да можеш да се върнеш ако стане нещо,дано не,и дай координати на всички .

Кате , къде си , маце ?