Не „хипотенуза”, братчед... Хипотеза! - IV

За по няколко милиарда, всичко, което създаваме, може да заприлича на нас, макар и по твоята, Eли, (недоказана) забележка: не предварително, а след известно самоопознаване.


 

Учените ще снабдят роботите с кости, хитрост и умение да се целуват
"Евросъюзът е отделил пари за проекта ECCTRobot, който е разчетен за три години.
Неговата цел: да се създаде робот, надарен с кости, стави, мускули и сухожилия.
Изследователите твърдят, че ще могат да научат своя робот да си взаимодейства с обкръжаващия свят така, както това прави човекът.
Изобщо, в последно време конструктурите на аднроиди сякаш са се съсредоточили не върху прагматични задачи, а върху това техните ръкотворения да се раждат по образ и подобие на човека..."

С две думи: ако човек е образ и подобие на Свръхчовек или друг Бог, дали не е бил направен от скука, след като другите възможности (за самоподражание) така или иначе са съществували?

На физическо ниво информацията - и предаването й - в мозъка е бинарна, Булевата алгебра е напълно достатъчна за описанието й... или по- скоро за описанието на предаването на всеки бит поотделно... добре де, на всеки със. Самият мозък е просто граф, на който възлите са нервните клетки. Доста сложен граф, подозирам. Но информацията - предаването й, предаването на частички от мисли - си е просто електростатичен импулс, който се детектира на принципа има - няма, 0 - 1. Поне на мен не ми е известно да има различни по характер - по вид или по интензитет - импулси, предаващи информация между невроните. Как от тази проста схема се получава толкова сложно нещо като съзнанието, мислите, мечтите и сънищата... не знам. И не мисля, че някой знае. Създаването на самообучаващи се процеси не е особено сложно, но не знам някой да е постигнал по този начин нещо толкова сложно като нуждата от сънища.

Не съм сигурна, но мисля, че вече сме си писали за амбицията "Blue Brain" на IBM и група учени от EPFL.
Макар и стара, тази отпратка дава достатъчно информация за мащаба на проекта, целите и постигнатите резултати:

http://www.capital.bg/show.php?storyid=231801
 
"...Вече повече от 10 години Маркрам и колегите му работят върху създаването на база данни, която да съдържа информация върху архитектурата на невронната мрежа на неокортекса (кората на големите полукълба), която е най-сложно устроената част от мозъка на бозайниците. Според голяма част от учените, занимаващи се с тази проблематика, структурата на невронната мрежа е пряко свързана с развитието на човешкия интелект. Невронната мрежа е биелектрична и е съставена от самите неврони и синапсите им (връзките между тях). Съществуват два сигнала, които невроните могат да получават - възбуждащ и потискащ. Начинът, по който протичат комуникационните процеси в мозъка, наподобява високопаралелните архитектури, характерни за компютрите, снабдени с повече от един процесор (мултипроцесорни). Всяка една невронна мрежа може да се разглежда като един процесор. Екипът, воден от професор Маркрам, е успял по изключително прецизен начин да проучи как точно се възбуждат различните нервни клетки, както и какви са видовете връзки, които съществуват между тях. По този начин те са успели да създадат най-голямата „библиотека“ от нервни клетки в света...

Минимална конфигурация

За да успеем да направим компютърна симулация на част от невронната активност в човешкия мозък, ни е необходим супермощен компютър. Всяка нервна клетка извършва операция с определена честота, т.е. компютърът, който ще използваме, трябва да отговаря на работната честота на невроните. Но каква е тя? В човешкия мозък има близо 100 милиарда неврона, като всеки от тях се свързва с останалите чрез близо 5 хиляди синапса (връзки). Сигналите (независимо от това дали са потискащи или възбуждащи), които преминават през синапсите, са с честота 100 Hz. Ако информацията, която преминава през всеки неврон, е с големина 5 бита, това означава приблизително 10^16 (10 квадрилиона) операции за една секунда, т.е., за да симулираме подобна дейност посредством компютър, той трябва да бъде способен да работи поне с такава изчислителна мощност. По всяка вероятност компютърът, който използвате, е стотици пъти по-слаб..."


Тук пък, вече излизат с конкретен срок за изпълнение - 10 години за създаването на изкуствен "човешки мозък" (каквото и да значи това):

http://www.prkernel.com/?action=news&id=873780



ПП В случай, че не успявате да отворите първата отпратка, можете да потърсите статията по заглавието й: "Ум назаем".

Нямам никакъв проблем да си представя еволюция в продължение на 20 милиарда години.
Както и самовъзникване мога да си представя.
Все пак има известно неудобство да си представяш двете неща едновременно.

Живите организми (които имат ДНК) са системи, съществуващи по програма.
Ако си говорим за някоя от по-сложните от тях, ще се забележи по-лесно:
имаме организъм, имаме и програма, по която той функционира.
Има ли значение кое след кое възниква, кое от кое е породено?
Какво можем да си представим по-лесно - самовъзникване на система по налична  програма? Или самовъзникване на програма по налична система?

Слънцето огрява Земята също от милиарди години, дъжд вали също от толкова, земетресения стават, вулкани изригват...
Всичко - по едни общи закони, в система.
Но дали в резултат на всичко това се е самообразувала програма, която да си е самоизмислила механизми за компенсиране и саморегулиране с цел оцеляване на системата (да кажем - Слънчевата)?
По ми прилича да не й пука особено на въпросната система какво се случва тук и там в нея.
Ако тръсне земетресение - тръсне. Ще се прекатури някоя планина, но едва ли дъждът, който после ще завали, ще е специално за да компенсира разрушенията. Или вулканът, който ще изригне, ще е с цел да образува нови планини, защото е кофти за системата да си стои с прекатурени.

Как мислят еволюционистите, защо на мазната капка й се е паднал тоз късмет да се превърне в сложна система, самоуправляваща се от самовъзникнала програма.
А много по-древни системи си карат само на физични и химични закони, на самотек?
Колко самопрограмирали се наща можем да изброим около нас?

ПП Покрай отпратките на Силви паксе сетих как всеки, който подхваща някакъв грандиозен проект, задължително обобщава накрая: "Считаме, че проектът създава възможности за откриване на лечение на редица заболявания..."

Всъщност исках да попитам: възможно ли е самовъзникване на програма без система?
На ДНК без организъм.
И как случайно една система да си самонаписва програма?
Дори системата да е най-прост организъм.

Или трабва да си го представям обратното - съществува си ситемата без програма и в един момент си самонаписва такава?

може, защо да не.
като сорс.
най-късия вирус за компютър беше 130 и няколко байта само .....

А на ДНК едновременно с РНК? 

Той и братчеда все ме пита:
Кво стана, откриха ли кой копира "ДНК-то" на "РНК-то" докато още на "РНК-то" не му се е копирало "ДНК-то..."

Ама аз нищо не му разбрах.
Всъщност, май го цитирам неточно. Ще редактирам, като го осмисля...

 

Аз го разбрах.

Дай му да чете ей туй:

http://www.elrid.cult.bg/f/Pages/Evolution-RNA_world_hypothesis.php

 

Каза, че го е чел. Но братчеда понякога си измисля.
Благодаря, Силви.

Я вижте, вижте:

Нощ на учените - за пета поредна година в цяла Европа
25.09.2009/18:00-23:00

Била посветена на тези, "за които науката е професия", но "и на хората, за които тя е магия"...
Ми то 25-ти бил официален празник и за темичката тука.

Ми да вземем да го отпразнуваме, тогава. 

Представям си го така - всички или поне почти всички участвали в темата да се върнат отново тук.

Понеже аз повдигнах въпроса - не си представям, че е съществувала програма без система. И на мен ми звучи безсмислено. Представям си, че е имало сложни ДНК-подобни молекули - не точно ДНК и определено не съществуващи с цел да пазят някакъв код - които до някъде случайно са се навряли в мазната капка... и са установили, че там животът е по- добър. В смисъл - по-...  безопасен. Като рачетата, които се пъхат в черупки на охлюви. Целта на съществуването на рачетата не е да има кой да населява черупките. Нито пък охлювчетата се раждат само за да има къде рачетата да се напъхат за защита. Обаче ако рачетата случайно открият начин да си развъждат охлювета - направо край себе си, а като им станат малки просто да ги накарат да направят нови - по- големи, по- удобни охлювчета, в които да се настанят... дали няма веднага да го направят? Е, прото- ДНК-то в моята... спекулация прави точно това. Установява, че освен просто да си съществува, може лекичко да се реорганизира и да пази информация за това каква е била капката, която е населявала. Не понеже първично е била създадена специално с цел да пази информация - както чревната ни флора не е създадена специално с цел да ни помага да извличаме някаква полза от целулозата - а понеже е изглеждало целесъобразно да започне да прави и това. Така както животновъда засява полето и обира зоба, не защото това е била първоначалната - или основната - му задача, а понеже за да оцелее добитъка му му е нужна храна. И това би бил пример за симбиоза... ако не беше кланицата. Същото се отнася - според мен - и за отношенията между гените и клетките. Би било симбиоза... ако гените не оцеляваха в следващите поколения, за разлика от клетките на първия собственик... нещо такова.
Ясно ми е, че звучи... ексцентрично - твърде меко казано - но пък ... ами, не ми се струва невъзможно. И в никой случай - изключено.

А на мен ми звучи като много слабо вероятно. Не виждам причина, липсва мотив да се случи всичко това. Няма го двигателят в този механизъм. Адаптацията няма как да се случи от самосебе си.
Моето отношение по този въпрос леко еволюира от началото на тази тема.

На мен ми звучи много логично.
Но в никакъв случай не е задължително да е станало случайно.
На едно съвсем първично ниво - да.
Но този принцип да се самоусложни и самомултиплицира в такава сложна по отношение на нищото система като човешкия организъм (барабар с психиката и мисленето му) вече звучи невероятно.

Нещо като да имаш отговор как се заквасва киселото мляко посредством една бактерия и с това да се надяваш да си обясниш дали млекопреработвателните комбинати не са самовъзникнали.