Случи ми се нещо странно.. IV part

И на мен ми стана интересно...

и аз чакам

За пръв път попадам на тази тема. Не ми се е случило нищо свръх странно за споделяне и по натура съм краен реалист,скептик и неверник,но понеже видях,че се говори и за сънища,да ви разкажа какво ме вълнува напоследък.
Дядо ми почина преди 6 месеца, със съмнение за насилствена смърт. Родителите ми и аз подозираме,че леля ми се намеси решаващо и доведе трагичния край,но може това да е без значение. Още от третия ден след погребението го сънувам как идва и ми казва да направя това или онова или ми задава въпроси, или се кара защо нещо е направено еди как-си,а не иначе...Много тежка ситуация,а после винаги се оказваше,че това,което съм сънувала, е вярно,така е направено или не направено,както е казал дядо в съня ми. Като "поръча " нещо,веднага след като се събудя,тичам да го свърша. Хем не вярвам в такива послания,хем не мога да ги подмина. Последно наскоро го сънувах,че ми каза да идем да оправим плочата на терасата,защото се е откъснала и ще падне да затисне Маргарита. Маргарита е жената,която наглежда баба ми - неподвижна е и е сама на село. След няколко дена жената се обади да каже,че точно когато отивала вкъщи и минавала по пътеката под терасата на къщата, се откъртило парче от плочата и аха да я нарани. Разбира се,това може да са все обясними неща,имайки предвид,че са реални и може да са ми направили впечатление без да си дам сметка за това,но е факт,че ги сънувам откакто дядо почина и ги сънувам,че той ми ги казва и показва.Майка ми вярва,че дядо ми говори,а не че аз сънувам впечатленията си от ежедневието и го приема много сериозно.
Аналогично миналото лято мъжа ми беше сънувал починала си баба,която му каза,че е паднал покрива на къщата й( останала необитаема след смъртта й) и му наредила да иде с братовчед си Стамен да поправят покрива. Мъжа ми отиде на другия ден - целия покрив беше пропаднал.Обади се на брат си да го ремонтират заедно понеже брат му е в строителния бизнес,уговориха се за ден и час,обаче точно вечерта преди уговорения ден на брат му се случи нещо,трябваше да пътува за една седмица и в крайна сметка мъжа ми се обади на братовчед си Стамен и вдигнаха покрива,както беше казала баба му в съня.

Amelly, има отделна тема за сънища с починали близки.

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=207868.1260;topicseen

И аз сега ще ви разкажа нещо странно което ми се случи преди две седмици не е нещо което не може да се обясни .Приготвих си маската за коса до банята за да може като влизам да се къпя да не я забравя и въпреки това пак влезнах в банята без нея и се сетих после като си измих косата и отварям вратата да отида на коридора да си я взема и нея я нямаше а бях сама в къщи.След като се изкъпах прерових насякъде където може да съм я сложила дори и коша но нея я нямаша.

Да не си си я сложила на косата?


 

Първо здравейте от мен Преди 14 години ми се случи нещо много странно.С тогавашният ми приятел тъкмо бяхме заживяли заедно,на квартира.и един прекрасен ден както си стоях изведнъж започнаха да летят предмети в къщи и да се чупят.звучи шантаво и откачено,и понякога чак на мен не ми се вярва,но за щастие имаше и др.свидетели.чудото продължи 3 дни,накрай стана нетърпимо.започна да хвърля много.чаши,пепелници,запалки,ножове,дори беше отвъртяло крушката от полюлея и я хвърли по мен.когато пипах предметите се осещаше топлина.напр.вдигнах една чаша която не се беше счупила от пода и беше топла.другото мн. стрнно беше на втората вечер като отидохме да спи м в хотела на "червено знаме"там буквално от нищото се материализира една чаша и пак я хвърли.не че по хотелите няма чаши,но тази си беше от нашите.познах си я.аз ги бях копувала за уиски.не искам да обяснявам в какво психическо състояние се изнесох от хотела посред нощ(там счупи още и един нощен аплик)място не можех да си намеря от ужас и уплаха,защото нещото ме преследваше.на другия ден отидох при някаква врачка(една позната го уреди)на площад македония някъде беше,но име не помня .та жената каза че въпросното нещо е дух на млад мъж,в христова възраст каза,който е починал от насилствена смърт.даже го описа визуално и то много точно.после звъняхме на хазяите да ги питаме.всичко съвпадна,само ьа насилствената смърт си замълчаха,въпреки че им казахме за какво става въпрос.няма да се впускам в повече подробности.само ще ви кажа че в последствие,разбрах че нещото се е опитало да ме предпази.по онези години имашер мн.мутри и приятелят ми си имаше вземане даване с тях .на третия ден от случката в къщи имаше сериозни проблеми и,дори се опитаха да ми навредят сериозно.за щастие ми се размина(на косъм естествено)както и да е.тогава разбрах че има природна сила и т.н.квартирата беше на 5 кюшета.Ако някой ден Рилка или Деси прочетат това,много бих искала да се свържат с мен.Рилка   : стана неволен свидетел на нещата. имам нужда да поговоря с някой който ми вярва защото повечето хора ме гледат като че ли съм се смахнала

Ти си забравила да си я вземеш в банята,пък искаш да се спомниш къде си я занесла  Един ден така мистериозно изчезнаха бисквитите на детето,обърнах всички шкафове и нищо,така и не ги открих,но съм убедена ,че са отишли в боклука по инерция ...Да не говорим колко пъти убеждавам мъжа,че това не съм го извършила  аз,но после излиза голата истина...

konstantin2007
 
Ти си първата в тази тема имала си взимане-даване с полтъргайст.
Защо да не ти вярваме? Може да не се среща повсеместно, но се среща. Неспокоен дух.

Само да уточня,че не съм набожна - е,случва се да вляза в църква 3-4 пъти годишно,но това е. Точно когато сънувах този сън,бях в малко по-кофти период от живота си. Сега към съня. Бях седнала на един мост и гледах към луната-беше пълнолуние и си споням,че в съня си бях много тъжна. След малко усетих,че някой се е приближил до мен и като погледнах към него,видях че е Исус Христос-точно както е изобразен на иконите,с бяла коса и дълга брада и облечен в бяло. Тогава Той си сложи ръката на дясното ми рамо и започна да ми говори с един такъв спокоен и мелодичен глас и ми каза: "Не се отчайвай,детето ми,аз никога няма да те забравя и винаги ще бъда до теб и знай,че можеш да разчиташ на моята закрила и помощ".Веднага след това се събудих,наистина момичета,беше невероятен и много истински сън. Забелязала съм,че от тогава,винаги когато имам нужда от помощ,казвам си на ум една молитва съчинена от мен и наистина това ми помага.

А аз живея на квартира на партерния етаж на една къща. Банята се намира в коридора, но той е на стълбището и в цялото помещение не живее никой друг. Вратата не се заключва, т.е. всеки може да се вмъкне в коридора, че даже и в банята ми.
Къпя се аз по нощите...няма жива душа,излизам, изгасям в банята, в коридора...влизам си в стаята, заключвам и лягам.
В просъница чувам едва осезаем шум, за който не съм сигурна дали идва отнякъде отвън, понеже после колкото и да се ослушвах, нищо не чух.
Сутринта намирам всички лампи отвън запалени - банята, коридора и тази, която е на стълбището.
Абсурдно е аз да направя това, разбирате ли? Малко е вероятно да е човек отвън...не е логично.
Тогава кой?!
Имам и друг подобен случай. С приятеля ми, пардон, правим любов. И нощната лампа си светна от самосебе си. Е, сепна ни, но продължихме.

Ще разкажа съня, но предупреждавам от сега, че ще е дълго описанието.

Сънят ми започна с това, че съпруга ми ме буди, но припряно. Ставането ми е трудно и реално, когато ме буди е поне 30 минути и с готово кафе преди това. В съня ме будеше, като на пожар и ми казваше "Шуши ставай бързо, трябва да бягаме и няма никакво време!". Станах от леглото и го попитах какво става. Той ми даде една раница и каза " Обличай се бързо и сложи в раницата, каквато храна намериш! Нямаме никакво време!".
За първи път го виждах такъв. Беше изплашен. Сложих първата рокля и отидох в кухнята. Кухнята ни е издадена и със шест прозореца. Тогава видях небето. Беше синьо-сиво, мрачно, но в същото време имаше странна мека светлина навсякъде. Нямаше слънце или облаци. Сложих храна в раницата и го попитах какво става. Защо трябва да бягаме и от какво. Каза ми, че ако останем, ще умрем. Бил събрал всички документи и е приготвил колата долу. Сложих разни неща и тръгнахме.
Пред кооперацията се шашнах. Много хора бягаха в паника. Виждах съседите с по 1 раница или сак , как се качват на колите със семействата си и тръгваха.  Виждах жени, които плачат. Видях отново небето - високо , без грам облак и слънце, мрачно сиво-синьо. Светлината беше навсякъде. Не беше като от слънце, защото слънцето не се виждаше изобщо. Качихме се на колата и тръгнахме.
Излязохме на по-голяма улица - коли, коли и пак коли. Всички натискаха клаксоните. Съпругът ми беше изплашен и изнервен. Постоянно повтаряше "Хайде, хайде по-бързо".  Казах му, че ще звънна на родителите, а отгора му беше " Как ще звъннеш бе Шуши, като телефоните не работят. Не се притеснявай, те са добре" Погледнах си мобилния - "Търся..." . Пак го попитах какво става. Отговори ми : "Пак ти казвам, останем ли в Бургас умираме. Трябва да се махнем от тук и то бързо."
Да вметна, че Бургас има няколко изхода : север към Сарафово,Варна и т.н; юг към Созопол, Малко Търново и т.н, югозапад към Средец,Свилинград и т.н и два на запад към Айтос или Карнобат.
Пътят от юг и югозапад, всички платна, бяха пълни с коли към града! Тоест изход от тях нямаше!  Всички коли се бяха насочили към изходите на запад. Видях, че по пътя към Сарафово /квартал на града и до летището на Бургас/ няма нито една кола и му казах, да бягаме натам, тъй като пътя е празен. Отговорът на съпруга ми ме шокира : "Какво Сарафово, то вече НЯМА Сарафово. Скоро и Бургас няма да има. Единственият ни изход е от тук. ". Видях страха в очите му и не задавах повече въпроси.
Гледах мъжа ми как стиснал устни и волана се опитва да е спокоен. Гледах небето и странната светлина навсякъде. Гледах как семейства с деца бягат по тротоарите. Мъжете с по една раница на гърба и жените хванали децата си. Чувах как мъжът ми казва от време на време :" Не се притеснявай, ще се спасим, само трябва да се измъкнем от тук." и "Обичам те". Чувах звука от клаксоните на колите. Чувах хората които викат навън. Замислих се какво ли е станало със Сарафово и какво ли ще се случи с Бургас.
Предложих  му да спрем и да качим хора отзад. Отговори ми, че ако спрем, ще умрем и ние и те. Единственият ни шанс да оцелеем бил да избягаме възможно най-бързо.
Качихме се на магистралата към Карнобат. Мъжът ми започна да кара много бързо и след няколко минути бяхме там. Погледна ме и каза " Спасихме се! Нали ти казах, че ще се спасим!  Обичам те" . Попитах го къде отиваме, а той ми отговори :"Незнам накъде Шуши, но важното е, че се спасихме!".

Това е съня момичета. Ако не съм ви отегчила достатъчно, за да заспите, чакам тълкувания. 

Оооххх ,Шуши,не мога да тълкувам сънища..но докато четях имах чувството ,че гледам филм.Важното е,че   е с хубав край. А какво е станало със Сарафово?Земетръс ли е било ,що ли?

Мисля, че си гледала преди да заспиш такъв филм или по-преден ден!!!И аз така бях гледала един филм за наводнение и сумати време" участвах "в него по време на сън!!!

Вие голяма любов правите,щом от това и крушката светва...Да не ви мисля, като спре токът...