За любовта и компромисите

  • 4 619
  • 23
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 2 448

pasinet ,пример за разрушителен компромис за мен е ситуацията, в която мъж и жена решават да се престуват на семейство от любов към децата и всякакви компромиси от този вид, когато се налага да пренебрегваш ценностите си в името на нещо, което обичаш.


Че след като детето ми е най голямата ценност не виждам защо да не го направя, ако се стигне до там. Абсолютно съм за. Стига и другия родител да е съгласен.

# 16
  • ВАРНА
  • Мнения: 83
             А дали компромис е синоним на жертва?  Thinking

# 17
  • Мнения: 76
животът е компромис по природа - особено в любовта - обичайно тя не е праволинейно чувство, което не търпи промяна. Мисля , че всяка една връзка има пикове и спадове - така че по време на спад, ако човек не направи компромис, то интимния живот ще е единствено поредица от любови и раздели.
А за обратното какво мислите - да направиш компромис с любовта в името на нещо друго?

# 18
  • Варна
  • Мнения: 1 790
Правила съм компромиси и сега правя. Инак трябва да ида да живея сама в гората.  Twisted Evil
Торбата с компромисите ми е практически бездънна. За съжаление, често се стига до там да ми се качат на главата. Лошото е, когато реша да не правя повече компромиси. Правя го изведнъж, без никакви предупреждения. И после няма връщане назад.

# 19
Веднъж преди години в приятелски спор за отношенията между мъжа и жената една моя приятелка ми каза: "Ами нали като обичаш един човек означава да правиш компромиси заради него". Тогава възразих бурно и й казах, че аз ако обичам един човек никога не бих приела той да прави компромиси заради мен и че любовта не може да се измерва с това, колко голям компромис е готов да направи човек със себе си. Но напоследък забелязвам, че дали от любов или нещо друго, хората постоянно правят компромиси със собствено си щастие в името на нещо по- голямо било то любовта към децата или любовта към човека до себе си. Самата аз се улавям, че съм загубила онази категоричност и откривам ситуации, в които правя компромиси, защото обичам. И се питам къде е границата между съзидателния и разрушителния компромис? Има ли смисъл изобщо да се правят компромиси или ги правим просто от слабост и невъзможност да отстояваме себе си? 
Аз все още стоя зад думите си, че любовта не може да е повод за компромис, макар да допускам, че има ситуации, в които правенето на компромиси може да е съзидателно и да води до някаква желана промяна.
Кажете вие, съществуват ли съзидателни компромиси според вас или ги изпозлваме само за прикритие на собствената си слабост?

Освен любовта, съществуват и много други неща. Човек трябва да си избира битките в живота, иначе ще се измори и за важните неща няма да му останат сили Simple Smile

# 20
  • Мнения: 3 611
Любовта е слабост.
Когато човек обича той прави компромиси, които иначе не би направил. Кофтито е, че го осьzнава, но продьлжава да го прави. Това zасяга вьтреШния му мир и все по_ често се чувства неудовлетворен от врьzката.
... оЩе по лоШо е, когато само единият прави компромиси... т.е. само единият обича...

# 21
  • Мнения: 167
А за обратното какво мислите - да направиш компромис с любовта в името на нещо друго?
Тъжно е, че живота предлага и такива истории и пак идваме до моя върпос - слабост или сила е правеното на компромис? Или може би зависи от каузата и от нещото, заради, което е правен.

pasinet ,пример за разрушителен компромис за мен е ситуацията, в която мъж и жена решават да се престуват на семейство от любов към децата и всякакви компромиси от този вид, когато се налага да пренебрегваш ценностите си в името на нещо, което обичаш.
Че след като детето ми е най голямата ценност не виждам защо да не го направя, ако се стигне до там. Абсолютно съм за. Стига и другия родител да е съгласен.

Точно за това започнах темата - защото се питам къде е границата на на нещата, които човек може и трябва да прави от любов?
Но стигам до извода, че за всеки човек тя е различна и се променя спрямо хората и обстоятелствата.

# 22
  • Мнения: 2 448
Цитат
Точно за това започнах темата - защото се питам къде е границата на на нещата, които човек може и трябва да прави от любов?
Но стигам до извода, че за всеки човек тя е различна и се променя спрямо хората и обстоятелствата.

Разбира се, че е така. В любовта няма "трябва", никой не ни кара и да обичаме, просто го правим.
Колкото хора, толкова различи любови, толкова различни компромиси...

# 23
  • Мнения: 164
Според мен много зависи големината на компромисите ,които правим в любовта.Ако са дребни неща- те са неизбежни ,иначе връзката е обречена,но ако човека от другата страна постоянно изисква и те кара да се чустваш длъжна да правиш компромиси за него то...извинявай ама такава любов не струва!

Общи условия

Активация на акаунт