Мами, как реагирате в такава ситуация

Попадала съм в такива ситуации,обяснявам първо,че в момента не може да се купи,гледам да предложа нещо друго за да я залъжа,тя е малка за да разбере точно иначе за какво става въпрос.Имало е моменти,в които категорично казвам "Не може"...
Тръшкане рядко е имало,ако нещо е била крива то тогава се случва.
Снощи обаче ме срази,не знаех да плача ли ,да се смея ли...
Отиваме до магазина,тя има винаги по джобчетата стотинки,които си събира,от мен ,от баба и..
След като си хареса определено нещо за хапване ,се обърна към мен с "Мамо,моля те"... ,аз отговорих "Добре.само това обаче,може,вземи си"Застанахме на касата и след като мина нейното лакомство през лелката ,тя си подаде шепичката с парички да си плати  и аз останах без думи,а касиерката само ме погледна ...

О цирка е пълен.Аз още чакам моето бебе да се роди но съм ходила на магазина с детето на сестра ми.ПОБЪРКА МЕ.Ама ние бяхме в хипермаркет и той не казваше "лельо иска"ами направо си обираше от рафтовете.Излязохме си от магазина като пичове с много лакомства и подаръци от добрата леля.

Въпроса не е в това има ли пари или не, а редно ли е да се купува всичко което детето иска, затова никога не се оправдавам, че нямам пари.
Не искам да го лъжа.

Като пазарувам със сина ми иска всичко, което види, а после не се изяжда - говоря за ядене, сладки неща, корфлейкси.
Казвам му, че мога да му купя 3 неща да избере кои да са те. В повечето случаи работи.

Една ситуация не успях да предвидя и се получи доста кофти - в кварталния магазин започна да мрънка, че иска какаови сламки, които струват стотинки.
Вкъщи вече имаме поне 10-на които така си стоят, купени и неизползвани.
Мрънка си през цялата опашка докато чакахме, аз през цялото време обяснявах, че имаме същите вкъщи, не му трябват нови, но той упорит - иска ги и това е, а аз си държа на своето и казвам, че няма да ги купя.
Накрая собственичката на магазина му ги връчи в ръцете и му ги подари ....
Не прие да ги върнем, а аз се чуствах загубила битката отвсякъде.... тъпо.
Така и не ги изпи тия сламки.

Редовно попадам в подобни ситуации. Редовно най-спокойно обяснявам, че вече нямаме пари и сме купили други неща (изброявам ги). Редовно на Ваньо не му дреме и се тръшка за неговото си. Редовно не го получава... Обаче, от около седмица има напредък. Сега е спрял да се тръшка и пита, "А утре като имаме парички, ще ми го купиш ли?"  

Не смятам тръшкащо се дете за края на света.  
Моето също се тръшкаше, но не и за да му купя нещо. Не смятам, че да се купува много или дори всичко разглезва детето. Важно е КАК се купува и КАК се презентира покупката...
Никога не отказвам заради самия принцип. Случва ми се да купя всичко, което се поиска - когато става дума за храни и напитки. В следствие детето ми не е 'жадно' за още и се случва да не желае нищо.

Никога не извинявам отказа си с "това е скъпо" или "нямам пари".  

Мой то  момче  е  на  2  годинки,но  досега  ни  ми е  правил  циркове Винаги  му  обяснявам  ,че  когато мама  няма  парички  ме  е  разбирал ,

Това все едно аз съм го писала.  Понякога й казвам, че принцесите не ядат еди какво си и тя веднага се отказва от него.  Голяма мания са тези принцеси и номерът работи. Но в повечето случаи казвам, че нямам пари - няма проблем с това, защото тя е свикнала. А с книгите също номерът работи: "Дай по-добре вместо тази близалка или лъки бой да ти купя една книга!" и веднага се съгласява.
Но е нормално да има истерии от някои деца. Има такива, които не могат да осъзнаят нямането на пари и това е нормално - малки са.  Според мен, в най-лошия случай, изнасяш хлапето на ръце навън и се разбирате насаме.

Не лъжа,пари за дъвка имаме. Изобщо ? не е за пари тук ,или дори за конкретния продукт,а за принципа "искам,купи ми".
Всеки дом си има правила как се справя с това,аз не купувам подобни неща,изобщо,както и играчки в присъствието на децата,няма драма.

Ми не си права.Не е до възпитание, особено , ако е някое 2-3-4-годишно.Голямата ми дъщеря Никога не е правила подобни сценки.Малката-прави.Възпитава ги една майка, еднакво-аз.
За мен е проблем пренаситеността на пазара на шарени боклуци, сложени предвидливо нанивото на дтеските очички.И да-не е до идея за дъвка, щото и презервативи хвана оня ден-и те лъскави и на една нейна ръка разстояние.

Мдааа, и на мен скоро ми се наложи да обяснявам на големия, нищо че е почти на 8 г., че точно тези дъвки, лепнати най-отпред на касата в супермаркета са само за големи . А той на висок глас, пред цялата опашка - "Че аз съм голям и обичам люти дъвки!"

Процедирам според възрастта, разбира се, тя е водещ фактор при по- голямата част от избора ми на видове поведение.
Та дете до около 3 години не водя с мен по магазини, особено в магазини за играчки. Пазарувам с такова най- много в голям магазин, където го връзвам в количката и то се забавлява с предварително дадена му от мен играчка, с нас и останалите клиенти. Не са ми мрънкали, особено пък за храна, още по- малко съм виждала тропане и опяване за такава. И да видя- все едно- ако не се каня да купувам поради каквато и да било причина, просто ще заявя, че няма да купя и толкоз. На тази възраст и да се наложи- няма какво да обяснявам, няма да ме разберат, колкото и американски специалисти в поредните си книжлета за отглеждане на деца да съветват, че всяко нещо трябва да се обяснява на децата. Не обичам да кипи безсмислен труд, имам си достатъчно друга работа.
На 4 годишното и нагоре дете обяснявам спокойно и без каквито и да било угризения /защото нямам такива/, че Х няма да купя, понеже /според истината в случая/: има вече такова чудо; чудото е некачествен китайски /или друг/ боклук и ще се счупи още с разопаковането; за толкоз пари ще купя нещо къде- къде по- качествено или полезно- чудото не си струва парите, които му се искат; в момента нямам средства. Не лъжа за причината, понеже няма смисъл, а всяка от така изброените е налице при всеки човек, когато прави избор при покупки, включително и недостигът на средства, нека не се лъжем- един няма за бонбони, друг- за Лего. Предпочитам хлапето да е наясно с истината и с нашите финансови възможности, няма нищо лошо в това, напротив.
Дори и на тази възраст на хлапетата не виждам смисъл да влизам в магазини, където се продава "техният" асортимент, ако не се каня да пазарувам точно това и ми трябва мнението им, евентуално, за избор на подобна покупка. Ако искам само да огледам не си водя опашки със себе си. По принцип не влизам в магазини, когато не търся нещо конкретно, включително и за мен самата.

ЪЪЪъ, таковата, да си връзвам децата като куенца пред магазина, когато влизам за хляб или да наема детегледачка за един час, за да нямам опашка?И не само за хляб по принцип никой не води малко дете със себе си на пазар за разнообразие, рентабилно и продуктивно е да го оставиш другаде.Къде, е въпроса, обаче... Джуди, сподели как ходиш на пазар без деца?

Въпрос на организация- така съм намерила за целесъобразно, така съм се организирала.
Малките покупки са след работа и се носят от къщи, големите- в големия магазин в събота или неделя, когато, вече писах, как постъпваме. Когато съм била в къщи по майчинство тати купува на връщане от работа дребните неща. Нищо магическо няма, формулата работи.

...аз нищо не разбрах...че е до организация-това го знаем.Дай дефакто как действа.Пример-след работа, казваш-след работа съм с децата....и приеми, че фактор тати няма..ако искаш на лични, че е Офф.

Аз пък не разбрах кое не е ясно.
Като се връщам от работа определено не съм с децата, те не ходят с мен там, ако ходеха нямаше да плащам на бавачка и да ги записвам по градини. Фактор "тати няма" у нас не е налице, понеже такъв има и винаги е имало.
Организацията си я правим според възможностите. Моите са такива.