Темата не се изчерпва само с физиологическия аспект на захранването – нивата на хемоглобина, количествата храна, видовете храна и т.н.

Захранването е въпрос и на психология – едно дете на 6-7 м. определено осъзнава процеса на хранене и има нужда да бъде приобщено към този процес. Дори да не яде нищо и без значение дали е захранено традиционно или педагогически, за него е достатъчно да вижда лъжичката, да знае какво значи твърда храна и при всяка възможност да бъде на масата заедно с другите членове на семейството. В този смисъл има значение дали освен играчките хваща и парченце храна или своята лъжичка и защо го прави; дали умее да координира движенията на ръцете и главата в желанието да опита храна, не само околните предмети и т.н. Толкова - оттам нататък детето води захранването.

Връзката между дъвкателните и говорните умения е факт, върху който акцентира всяка добра литература за захранването.

Относно "задължителната" възраст за захранването:
1) Първият проблем е, че няма достатъчно изчерпателни изследвания относно конкретните ползи и конкретни вреди от изключителното кърмене след 7-8 м. Няма база да се претегли надеждно едното срещу другото.
2) Вторият проблем е, че тези публикации обикновено не почиват на мащабни и дългогодишни практически изследвания – и няма как да бъде така. Много често се ползват методи като екстраполацията и подобни, за да се правят изводи. А теорията е едно, практиката е друго.
3) Третият проблем е, че 6 м. е приета за оптимална възраст от повечето водещи педиатрични и подобни организации - обикновено усилията за изследване са /били/ насочени именно към доказване на нуждата от изключително кърмене през първите 6 м. срещу изключително кърмене под 3-4 м.
4) Четвъртият проблем са географските ширини. Дори да е вярно за някои народности и някои специфични географски места, че изключителното кърмене доста след 6 м. е по-скоро предимство, това не се отнася в същата степен за едно дете, отглеждано в развитите страни най-общо казано.
5) Според сериозни и обосновани проучвания възрастта 6-9 м. е времевият прозорец, в който е най-голяма вероятността едно дете да премине от течна към твърда храна и да приеме различните вкусове. Безспорно от дете до дете има разлики, но като цяло няма съществени разминавания по този въпрос.
и т.н.