103 ДЕ - трети Адвент:със сладки се захранваме, но и синигери изхранваме

Множествена Склероза. Много коварно и нелечимо все още заболяване на нервната система.
Имам един познат лекар, който като си чу диагнозата и прекъсна контакта си с мен. А щяхме да се женим 

Серди, освен Пела наистина не знам друг, който да може да помогне. Мога да питам едно другарче - прокурор да ме насочи, но трябва да знам за кой град става дума (предполагам София).

Серди,   . За съжаление не мога да помогна с координати на добър адвокат, но определено е факт, че детето ще бъде присъдено на баща си, а не на болната си майка или нейните родители   , макар това да е по-лошият вариант за него. Жалко, но такъв е законът. Много тъпа ситуация!  

Много ми е мъчно да чета това, много симпатични хора са, доколкото съм ги виждала.

Дори да не присъдят детето на майката, поне да има право да го вижда често и редовно, а не когато на таткото му скимне. Жестоко е да откъснеш така дете от собствената му майка

не съм чела какво е споделила Серди, но усетих, че е нещо тъжно 

Пепе, точно за това им трябва много добър адвокат! Правилото е, че разведеният родител има право на 1 ден в седмицата и 1 месец през лятната ваканция. Всичко останало, ако не бъде постигнато в съда, е въпрос на добра воля от страна на този, който има попечителството...Но те май не са разведени и двамата има родителски права. Дано се намери някой да помогне!
Серди, сега се сетих, че по телевизията често дават някаква адвокатка Ирена Цанова или Цановска (не помня) и тя била курифей в областта на разводите и детските права. Тя е в София. 

Благодарско на Биба и Денис за поканите! 

Серди, стискам палци да се уреди възможно най-добре. За съжаление нямам никакви координати на адвокати, които да могат да помогнат

Рени Цанова е бившата адвокатка на Бай Тошо

Рени Цанова почина, така че няма как да помогне.
Серди, Мата я няма на линия, вероятно са тръгнали. Ако изгрее - ще й пиша, ти също й пусни лично.

Привет и от мен! Поздрави от студена и мрачна София. Голямо пътуване направихме, близо 18 часово. Имаше страшна буря с обилен снеговалеж и заледявания в Австрия.Средна скорост  40км/ч, и така взехме разстоянието от около 160км. Но пък чистеха хората, и сол хвърляха. И красота, клони отрупани с пресен сняг, жалко че беше  тъмно и не можах да снимам, така или иначе се движехме като  бубулечки .

Не знам за какво става въпрос, защото не съм прочела историята, но принципно аз познавам добър адвокат в София.

ЧРД на всички които съм пропуснала.

Мата Щяха да пътуват сега преz по4ивните дни, бяха си купили zимни гуми миналата седмица.

Натръшках населението и се шмугвам някъде на тайно да пиша. Срамота в организацията, да не ви описвам.

Другарки и другари, да започна с благодарностите – към всички - за поздравленията и честитките! Специални благодарности на Мамунката и на Вечка, че ми бяха вестоносци и подкрепление.
Сърфи, не знам с коя ръка си писала картичката /четох за изваденото рамо/, но много сърдечно и топло ми стана, като ми донесоха. Седеше на масичката и двете с Яна си я гледахме. Шоши, имах коледна поща, благодаря!

За самото раждане нямам какво да разкажа, защото ме успаха и се събудих с врещящо яре на корема.Преди това падна петчасово чакане докато ме вкарат в операционна, защото този ден двайсетина бебета бяха решили да се раждат, няколко много спешно. Средно на половин час в стаята влетяваше някой от екипа оплискан с кръв, почваше да се извинява и да обяснява как поредното бебе се е запънало и да съм имала малко търпение. Аз си бях много спокойна, слушах си тоновете, останалото не ме интересуваше. И точно като ме бяха подкарали с краката напред през вратата, някой изкрещя за спешно секцио и  ме върнаха обратно на системата и така два пъти до 12,30. В 12,53 се е родила Яна, малко по-късно са я връчили на разревания й баща. Аз се събудих в пламтящи болки, помня; че крещях, слагали са ми през 15 минути морфин, не знам точно колко пъти. Завиждам на всички, които са родили естествено, в следващия си живот обещавам да съм плодородна като библейска Рахил и само нормално да раждам.

Пльоснаха бубата на корема ми, тя се привлече на лакти нагоре, намери си каквото й трябваше и така стръвно захапа, че десетина минути по-късно бях напълно будна. Свалиха ни  в отделението за новородени, покриха ни с дебели завивки и ни оставиха да си се радваме. Хана дойде, видя сестра си и каза „Това бебе е хубаво, сега искам брат.” Няма милост за старото куче, баси и живота.

Критична беше първата вечер и нощ, когато усетих, че събирам ужасно много въздух. Раззвънях се, поисках да стана, те се разпищяха, че били минали само 6 часа от операцията. А аз през цялото време знаех, че трябва да се раздвижа, иначе ще се пукна. Както и да е, една от сестрите се нави, успях да направя няколко крачки и тя почна да ме моли да се върна обратно, защото съм щяла да припадна. Аз обаче истински ремсист право напред, едно кръгче около банята и обратно. Лошото беше, че като си легнах  продължих да се подувам. Казвам ви, от тоя ден разбирам всяко едно бебе с колики и подувания – ужасно е, по едно време си виках „ей ся вече ще гледам репичките отдолу”. Една туркиня от нощната смяна ме спаси, като ме опакова в горещи кърпи. Цяла нощ идваше жената да ми ги сменя, през час, златна да ми е. Викам й, свали ми всички катетри и абокати, мразя ги тия маркучи из вените ми, тя ми се смее и вика, айде-айде, поне още един-два дена. Няколко часа по-късно вече бяхме махнали всичко и аз пих чай със семейството в една от стаите за гости. Правех упражнения с една физиотерапевтка и така на петия ден ни пуснаха. Помолих да направят един специален ултразвук на сърцето заради историята с Хана отпреди пет години – при Яна слава Богу няма проблеми. С кърменето всичко стана учудващо леко, аз си представях експлодирали цици като преди пет години, обаче всичко стана тихо и спокойно, а и Яна си върши почтено работата на всеки три часа. На седмия ден си върна рожденото тегло и тръгна по пътя на Мамункината Ева – така е, столичани винаги са били за пример.

Днес вече бяхме на разходка, 30-те минути отвратително хамбургско време ми се отразиха като слънчев топъл ден с бели платноходки на Алстера.


Специално за Мистик – Мишката /ако мен имаше предвид де с РД/ беше на 3.12., но ти ме проспа. Приемам и на патерици!

Отпуснаха ми няколко минутки и бързам да разкажа накратко за раждането на Анна.
Както бях писала преди, имах проблем с единия бъбрек. След последните много лоши резултати от кръв и урина с доки решихме да предизвикваме раждане, положението беше станало почти опасно за мен. Трето раждане, близки бременности, очакваше се нещата да минат бързо и безпроблемно.
В сряда, на 10 дек. сутринта, с багажа и с добро настроение кацнахме в клиниката. Единствената ми грижа беше дали ще ми сложат епидуралната навреме. Започнахме с хапчета някакви. През 4 часа по четвъртинка, лекарите прогнозираа раждане до 24 часа. Започнаха редовни болезнени контракции, но единствената работа която вършеха е да ме изнервят. Разкритието не мърдаше. И така - 3 дни с хапченца и контракции. Нощем успявах да поспя няколко часа, на следващия ден пак наново. На 12 дек. вечерта вече бях на предела на силите и търпението си, хванахме поредния застъпил на смяна док и си издействахме по-радикални мерки. Вагиналния гел също не подейства, но системата с окситоцин се оказа ефикасна. И още как. За мой лош късмет попаднах на най-грубата акушерка и най-лудата лекарка в целия екип на болницата. Раждането тръгна много бързо, контракциите бяха зверски силни и болезнени. Доки отказваше епидурал докато не е сигурна че раждането е започнало. По едно време започнах да повръщам от болка. Влизането в топлата вана не облекчи болката, но пък ми докара напъни по никое време. Исках си епидурал периодично, доки казва - ще видим.... По едно време я виждам как се кани да ми спука водите , казва на акушерката - 8 см... полудях и креснах че искам епидурал сега, веднага, моментално.... Анестезиолога беше в района, сложи епидурала, каза - ще подейства след 10 мин. Да, ама след 5 минути вече трябваше да напъвам с всичка сила, на третия напън се роди Анна - на 13 декември, в 1.14 часа сутринта. Смачкана, омазана, но най-прекрасната. Имаше малко шев и кройка, но аз вече бях съсредоточена да си гледам красавицата как суче и не ми дремеше за останалото.
Та така, моята одисея... от там нататък нещата се подреждат както трябва - детето суче като по учебник, аз се възстановявам бързо, бъбрека се подобрява. Извадиха ми тръбичката от бъбрека, нещата са чувствително по-добре. След контролните изследвания ще знам със сигурност, но вече се чувствам пълноценен човек, вярвам че нещата са ОК.
Таткото ни, въпреки че е ветеран с ражданията, тоя път се стресна и му прилоша, трябваше да го свестяват. Явно наистина е било гадничко, не само на мен така ми се е струвало. Анестезилога май също не беше в час, боде ме 4 пъти докато улучи къде е истината.
Батковците приеха малката много добре, нежни и внимателни са, много и се радват. Ники не се отлепя от креватчето. Бобо го приема по-спокойно - човека е с опит.
От както сме в къщи въртележката не е спряла. Къщата е пълна, весела и е интересно. Трудно е, признавам, но пък си заслужава всяка минута.
До тук с писането, викат ме за поредната порция млекце.
До скоро банда, весели празници на всички!

тука съм. токущо се довлякохме. какво има. отивам да чета, че веревно видях, че някой ме споменава.

серди, видях. давай казуса на лични. не е задължително да присъдят детето на бащата, макар майката да е болна. от много неща зависи. поне май вденах, че за това става дума. МС са е ужасна болест. имала съм трима пациенти, една приятелка роди с МС две деца, братовчед ми е болен от това, сега на най-добрите ми приятели в бг 23 годишния син. за една година седна в инвалиден стол. гадост..........
в софия имам една много добра адвокатка. и още една. имам и познати прокурори. казвай с какво може да се помогне.


ние се довлякохме. ако не бяхме спали по пътя, щахме да сме тук за 17 часа. много леко пътувахме, нацелихме в любляна страхотен мотел.
с казино, ама бях труп, иначе щях да увелича капиталите си...........

страхотни полицайци и митничари. по всички граници минавахме за около 1 минута.

сега реанимираме. утре се юрваме да хванем последни марктове, и да налея в себе си огромни количества глювайн. може и със шус. ако има и една елха да вземем за зверта, да се радва.
по и след нова година тръгваме из германия. да му мислят тези, дет са ме канили.
после отиваме до италия и след това отпращваме за малага, да стоплим малко старческите си кокали.
до януари съм в очакване, дъл ша го бъде или не. ако го бъде, април пак изчезваме за булгаристан, ако ли не, сядам си на задника и се хващам да бачкам.
ако го бъде, ставам строителка.

Само да кажа, успех и късмет на Серди.

Ми6ок, Сбъдваща, много ме радвате момичета. Да са ви живи и здрави госпожиците и дай Боже всички да могат да погледнат с вашия хумор на ражданията си. Не ви е било никак леко .

Такааа. Бях обещала на Мистик да не раздувам, ако положението е за резил, ама не беше, така че ще си напиша ...в петък бях на концерт на Томас Годой. Пича пее, бандата му е супер, просто тези хора трябва да правят рок, залата беше пълна с аграри. Кой щеше да се мести във Франкен? Сеслилия, ти ли беше? Не идвай! Няма по-голями чукове от тукашния фолк.
Била съм на концерти в Щутгарт, Мюнхен, Берлин, Дрезден, Кьолн, но никъде няма такива манекени като тукашните. Просто са оперирани от спонтанност.

Мата, добре сте дошли!

перлич, прочетох те и теб. аз ако бях, тая направо щеше с плонж да напусне КЪЩАТА МИ.
първо, да се самопоканят. абсурд. това с храненето и облизвването пък, направо е мъртва. без майтап. аз на моето дете не облизвам лъжицата.........баси гнусницата.

сега да ви разкажа нещо. ако щете, вярвайте.
бабата на детето ми му купи филмче за из път. кинига за джунглата, ама някакъв измислен.........анимационен. запечатано ДВД с целофан. порадищото имаме ДВД за колата и пускаме по пътя филмчета да не врънкааааааааааа.
аз седя отпред, тя на нейното столче зад гърба ми. когато се налага слагам диск или узб стик.
та разпечатвам филчето, слагам двд то и пускам. обръщам се напред и ровя нещо.......по едно време чувам странни звуци. ъхххххххх,ахххххххххххх и таканататък. обръщам се назад и поглеждам между седалките с изркивен врат към монитора.  свирки другарки, и задни прашки. филмът е порно. ама хаааааааааааард. пошашавих се.не се майтапя. в запечатаното детско дивиди филмче се намираше диск с порно. не обърнах внимание, че на диска нямаше никаква лепенка, както обикновено.
утре вечер ще го гледаме в мъж ми че днеска сме гроги и ще докладвам какво е точно.
баси ужасът.

сърф, цалуф.