Миличка мамче,почти всяка от нас се е чувствала така,но... според мен не пий тези хапченца ..ако можеш.Всичко ще си дойде на мястото,просто бъди спокойна и уверена в себе си.
- Публикувана: 15 дек. 2008, 15:46 ч.
- Последно мнение: 20 ян. 2009, 17:16 ч.
Има ли майки, страдащи от следродилна депресия
Здравей!Почти всяка майка преминава през тези периоди на тъга и отчаяние,наречени накратко депресия,и мен не ме подмина.
Грешката ти е,че не си споделила с близките,защо?Та това прикриване тежи двойно,повярвай!Ще ти олекне малко ако споделишс половинката поне.Просто ти давам съвет да не го таиш в себе си,а да извадиш на показа това,което чувстваш и мисли,за да се чуеш и ти самата и може пък да ти проблесне малко.Желая ти късмет и бързо да излезеш от тази налегнала те меланхолия.Радвай се на най-милото нещо на света,то има много нужда да усети,че мама е до него и го обича и е щастлива.
Грешката ти е,че не си споделила с близките,защо?Та това прикриване тежи двойно,повярвай!Ще ти олекне малко ако споделишс половинката поне.Просто ти давам съвет да не го таиш в себе си,а да извадиш на показа това,което чувстваш и мисли,за да се чуеш и ти самата и може пък да ти проблесне малко.Желая ти късмет и бързо да излезеш от тази налегнала те меланхолия.Радвай се на най-милото нещо на света,то има много нужда да усети,че мама е до него и го обича и е щастлива.
Миличка мамче,почти всяка от нас се е чувствала така,но... според мен не пий тези хапченца ..ако можеш.Всичко ще си дойде на мястото,просто бъди спокойна и уверена в себе си.
На мен ми се отрази много добре запознаството с две мами,които живееха до нас.Запознахме се на децката кухня(децата ни се оказаха в един месец раждани)и страхотно си паснахме:излизахме непрестанно заедно,клюкарствахме,оплаквахме се ,смеехме се абе всичко което се сещаш да правят три жени на едно място.Това ми деистваше страшно добре и супер разтоварващо.Ако можеш да си намериш сродни души,няма да усетиш как ще минава времето.
Едва ли има раждала жена, която да не страда от следродилна депресия. Просто при едни минава по-лесно, а при други се задълбочава. Лично аз още като родих и в болницата ме изби един рев. И така за всичко. После ми бяха набили в главата че няма вероятност да не мога да кърмя и се чувствах много виновна когато започнах да дохранвам детето си. После изведнъж се осъзнах и се отърсих от всичко това!
Първо трябва да знаеш че за детето ти няма по - добра майка. След това че никой не очаква от теб да си перфектна и вместо да се вманиачаваш да изпълняваш множество роли идеално, просто се отпусни и се наслаждавай. Дай воля на чувствата си, признай пред роднини и близки че имаш проблем и така много бързо ще се оправиш. С криене и срам, нещата се задълбочават повече. Сигурна съм че ще има много хора, които те обичат и ще ти засвидетелстват любовта си и това колко добра майка си в техните очи и така ще повярваш и сама в себе си.
Успех!
Първо трябва да знаеш че за детето ти няма по - добра майка. След това че никой не очаква от теб да си перфектна и вместо да се вманиачаваш да изпълняваш множество роли идеално, просто се отпусни и се наслаждавай. Дай воля на чувствата си, признай пред роднини и близки че имаш проблем и така много бързо ще се оправиш. С криене и срам, нещата се задълбочават повече. Сигурна съм че ще има много хора, които те обичат и ще ти засвидетелстват любовта си и това колко добра майка си в техните очи и така ще повярваш и сама в себе си.
Успех!
Здравей! Прекрасно те разбирам и ми се иска от все сърце да ти дам рецепта и веднага да се оправиш 
За съжаление, няма такава - една за всички....При мен депресията беше адска...пагубна, отне ми 6-7 месеца да я преборя, но не сама - помогнаха ми психолози и психиатри - имаше и лекарства, бях на ръба - да - след най-шастливото и планирано събитие в живота си 
Но нито за миг не усетих нужда за помощ в грижите за бебето - обожавам го и при мен нямаше дилемата за лошата майка - напротив - сигърна съм, че от мен на света няма по-добра мама за него. И на мен м и се наложи да спра с кърменето, и при мен се стигна до секцио - но това не могат да бъдат причини за депресия...Има нещо - дълбоко заровено, което се отключва след резкия срив на хормоните при раждане...
За да не ставам прекалено слоовоохотлива - ще ти кажа, че наистина времето лекува , но недей да криеш състоянието си от близките си - тяхната роля в момента е огромна Работата, намирането на половин-един час на ден - само за теб - ще помогне също, и да - времето наистина лекува, но те съветвам да се обърнеш към специалист - човек, пред който ще говориш и който ще ти помогне да се измъкнеш от гадната депресия. Ако искаш да си поговорим или да ти дам координати на специалисти - пиши ми на лични, и моля те - не се предавай, не си сама, а един човек живее, диша и се смее за теб и благодарение на теб!!!!!
За съжаление, няма такава - една за всички....При мен депресията беше адска...пагубна, отне ми 6-7 месеца да я преборя, но не сама - помогнаха ми психолози и психиатри - имаше и лекарства, бях на ръба - да - след най-шастливото и планирано събитие в живота си Но нито за миг не усетих нужда за помощ в грижите за бебето - обожавам го и при мен нямаше дилемата за лошата майка - напротив - сигърна съм, че от мен на света няма по-добра мама за него. И на мен м и се наложи да спра с кърменето, и при мен се стигна до секцио - но това не могат да бъдат причини за депресия...Има нещо - дълбоко заровено, което се отключва след резкия срив на хормоните при раждане...За да не ставам прекалено слоовоохотлива - ще ти кажа, че наистина времето лекува , но недей да криеш състоянието си от близките си - тяхната роля в момента е огромна
Работата, намирането на половин-един час на ден - само за теб - ще помогне също, и да - времето наистина лекува, но те съветвам да се обърнеш към специалист - човек, пред който ще говориш и който ще ти помогне да се измъкнеш от гадната депресия. Ако искаш да си поговорим или да ти дам координати на специалисти - пиши ми на лични, и моля те - не се предавай, не си сама, а един човек живее, диша и се смее за теб и благодарение на теб!!!!!
Ехоооо, тук е поредната, която е имала вземане-даване с депресията! Аз ли4но и отделих точно 3 седмици, след което се стегнах, тръгнах на гимнастика и вси4ко е като преди- даже по-хубаво, заради бебка. Аз също родих началото на август 2008г, и сега съм горда и усмихната майка, ни6то че не винаги съм с измита коса, чиста къща и пр. Нали си имам съкровище! Хайде на разходка и ... повече вяра в себе си! Та ти си единствената майка за твоето чудно бебе!!!!
Здравей Венислави!
Сега като се замисля моята родилна депресия беше започнала преди раждането. сестра ми роди 4 месеца преди мен и ме водеше на разходки в парка с нея и бебето последния месец. Като ги гледах тези майки само казвах - "Леле, какво безцелно съществуване. Единственото, което правиш е да се чудиш от коя градинка в коя да се преместиш!" Влудяваше ме идеята, че и аз ще остана вкъщи и от работа с безобразно много напрежение ще остана сама с белка.
След като безброй лекарски грешки изпъстриха моето раждане трябваше да си понеса и последствията. Не видях дъщеря си при раждането, след това беше 7 дни кувиоз, накрая ни изписаха и се оказа, че е заразена със Салмонела, след това друго, друго, друго. За всяко нещо обвинявах себе си, чувствах се глупава, неспособна, не можеща....мисля да не продължавам. Все пак реших да се стегна. Направих усилия и с много труд се измъкнах от депресията.
Не е важно дали кърмиш детето си, а дали го гушкаш. Не е важно дали къщата ти е почистена, а на какво си си играла с детето. Не е важно да яде френски специалитет, а да е просто нахранено с полезна и топла храна.
Сподели с близките ти как се чувстваш, най-вече със съпруга ти. Той е този, който ще те подкрепи. Твоят свят се е преобърнал на опаки и трябва да го съобразиш и продължиш с едно малко човече. Направи ми впечатление, че казваш - Тя да свикне с мен. Според мен е обратното - Ти свикваш с детето. То се ражда и познава само теб. Дотолкова е свикнало с теб, че няма на къде повече. Ти си тази, която се напасваш, свикваш, променяш и е напълно нормално да не се чувстваш добре.
Остави тези лекарства и се посъветвай с психолог, не с личен лекар. Има семейни психолози, които ще ти помогнат без да се тровиш с лекарства и мисли.
Ако искаш ми пиши на лични. Ще ти препоръчам.
Усмивки. Надя
Сега като се замисля моята родилна депресия беше започнала преди раждането. сестра ми роди 4 месеца преди мен и ме водеше на разходки в парка с нея и бебето последния месец. Като ги гледах тези майки само казвах - "Леле, какво безцелно съществуване. Единственото, което правиш е да се чудиш от коя градинка в коя да се преместиш!" Влудяваше ме идеята, че и аз ще остана вкъщи и от работа с безобразно много напрежение ще остана сама с белка.
След като безброй лекарски грешки изпъстриха моето раждане трябваше да си понеса и последствията. Не видях дъщеря си при раждането, след това беше 7 дни кувиоз, накрая ни изписаха и се оказа, че е заразена със Салмонела, след това друго, друго, друго. За всяко нещо обвинявах себе си, чувствах се глупава, неспособна, не можеща....мисля да не продължавам. Все пак реших да се стегна. Направих усилия и с много труд се измъкнах от депресията.
Не е важно дали кърмиш детето си, а дали го гушкаш. Не е важно дали къщата ти е почистена, а на какво си си играла с детето. Не е важно да яде френски специалитет, а да е просто нахранено с полезна и топла храна.
Сподели с близките ти как се чувстваш, най-вече със съпруга ти. Той е този, който ще те подкрепи. Твоят свят се е преобърнал на опаки и трябва да го съобразиш и продължиш с едно малко човече. Направи ми впечатление, че казваш - Тя да свикне с мен. Според мен е обратното - Ти свикваш с детето. То се ражда и познава само теб. Дотолкова е свикнало с теб, че няма на къде повече. Ти си тази, която се напасваш, свикваш, променяш и е напълно нормално да не се чувстваш добре.
Остави тези лекарства и се посъветвай с психолог, не с личен лекар. Има семейни психолози, които ще ти помогнат без да се тровиш с лекарства и мисли.
Ако искаш ми пиши на лични. Ще ти препоръчам.
Усмивки. Надя
Мен ме беше налегнала ужасна родилна депресия,особено последния месец и си мислех "боже,следродилната сигурно ще е още по-страшна.."!
Да,ама не.След като родих и се сдобихме с най-прекрасното сладурче на света и всичко мина,забравих и стрес и депресии и всичко.Мога да кажа че не само не съм в следродилна депресия,ами в по-добро настроение и по-щастлива не съм била никога!!!
Да,ама не.След като родих и се сдобихме с най-прекрасното сладурче на света и всичко мина,забравих и стрес и депресии и всичко.Мога да кажа че не само не съм в следродилна депресия,ами в по-добро настроение и по-щастлива не съм била никога!!!
Бе аз изпаднах в някаква депресия. Бях хванала и стафилококова инфекция от раждането, та освен, че бях дебела още, не можех да ходя от секциото, ми и цялата бях в червени пъпки, не бях си доспала, бе трагедия, трагедия. Ама после се осеферясах и ми мина 
Сама трябва да се стегнеш иначе за никъде
Сама трябва да се стегнеш иначе за никъде
След първото раждане изпаднах в депресия.Болеше ме от раждането,а малкия не спираше да плаче.Идваше ми да се 
.Депресията е най-отвратителното нещо,чувстваш се зле без особена причина.Най-лошото е,че не можеш и да обясниш какво ти е точно.Мъжа ми беше луднал покрай мен.Обаче като си замина майка ми и останах сама с детето,грижите покрай него така ме увлякоха,че бързо се съвзех.Слава богу с малката нямах подобен проблем 
.Депресията е най-отвратителното нещо,чувстваш се зле без особена причина.Най-лошото е,че не можеш и да обясниш какво ти е точно.Мъжа ми беше луднал покрай мен.Обаче като си замина майка ми и останах сама с детето,грижите покрай него така ме увлякоха,че бързо се съвзех.Слава богу с малката нямах подобен проблем 
Трябва малко време и всичко ще отмине. Мисли позитивно, не се оставяй на течението на лошите мисли. Общувай с хора, дори само по телефона да е.
И аз имах такива тежки дни. Не спях
Бебето постоянно ревеше. И вечерите не издържах и аз ревях с него на глас. 
Лоши мисли ми пълнеха главата. Държах се, заради всички , които обичам. Добре, че бързо мина този кошмар. Главата на човек може да роди голееееееми глупости! 
Помисли се, че имаш безценното!
И аз имах такива тежки дни. Не спях
Бебето постоянно ревеше. И вечерите не издържах и аз ревях с него на глас. Лоши мисли ми пълнеха главата. Държах се, заради всички , които обичам. Добре, че бързо мина този кошмар. Главата на човек може да роди голееееееми глупости! Помисли се, че имаш безценното!