Публикувана: 17 дек. 2008, 15:13 ч.
Последно мнение: 14 ян. 2010, 18:53 ч.

Паническо разстройство-част 2

197 660
912
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са потенциалните странични ефекти от приемането на антидепресанти?
Какви са алтернативните лечения за паническо разстройство?
Какви са симптомите на паническо разстройство (ПР)?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са потенциалните странични ефекти от приемането на антидепресанти?
  
  Антидепресантите могат да причинят различни странични ефекти, като затруднено дишане, нервност и треперене на ръцете. Важно е да се консултирате с лекар, за да определите дали симптомите ви са свързани с лекарството. Антидепресантите също могат да причинят сухота в устата, което може да се усети като усещане за пресъхване. Това е често срещан страничен ефект, който обикновено не е сериозен. Важно е да пиете повече вода, за да противодействате на този ефект.
- Какви са алтернативните лечения за паническо разстройство?
  
  Алтернативни лечения за паническо разстройство включват акупунктура, билкови терапии и есенции на д-р Бах. Тези методи могат да се използват заедно или като допълнение към конвенционалното лечение, но е важно да се консултирате с медицински специалист преди да ги използвате.
- Какви са симптомите на паническо разстройство (ПР)?
  
  Симптомите на пандемичното разстройство включват тревожност, проблеми с дишането, усещания за слабост или безсилие, треперене на ръцете и пристъпи на паника. Важно е да се консултирате с лекар за професионална оценка и лечение. Симптомите могат да включват замъглен поглед, напрежение в очите, гадене, световъртеж, сърцебиене, изтръпване на крайниците и затруднено дишане; тези симптоми могат да бъдат засилени от стрес и тревожност. Пандемичното разстройство може да се прояви със симптоми като сърцебиене, задух, ужас, чувство на задръствания, треперене, обща слабост и ниско кръвно налягане. Пандемичното разстройство (ПР) е свързано с усещането за паника, тревожност и страх и може да се прояви със симптоми като главоболие, гадене, бързо дишане, усещане за задръствания, треперене на ръцете, стомашни болки, чувство на удушаване и др.
- Какви са начините за справяне с паническото разстройство?
- Как мога безопасно да спра антидепресантите?

# 390 24 март 2009, 21:48 ч.

Мнения: 305

Моето уважение към момичетата които препоръчват срещу ПР масажи, аромати,шопинг и разходки, но въпреки моя кратък опит, мога да кажа че това едва ли ще помогне. Аз получавам криза в най-спокойните си моменти, без никакъв дразнител. Това пък какво е, кажете ми? Не искам да мисля постоянно за това, не страдам от параноя че съм болна от нещо, но ето, случва ми се. Признавам, не мога да се справя сама без лекарство. По-нанатък може би да. Но в началото имаме нужда от помощ.

Али, при мен гърлото е все стегнато и ми изтръпва ръката. Запушва ми се носа даже и все едно не ми стига въздух.

# 391 24 март 2009, 22:24 ч.

Мнения: 1 131

Цитат на: bonni link=topic=357514.msg10650484#msg10650484 date=1237924110

[b

Али[/b], при мен гърлото е все стегнато и ми изтръпва ръката. Запушва ми се носа даже и все едно не ми стига въздух.

И аз съм така.

# 392 24 март 2009, 22:32 ч.

Мнения: 305

Харем, помагат ли ти сеансите с терапевтката? Аз съм все още скептична, но това състояние е ново за мен. А медикаменти приемаш ли?

Искам да питам дали някоя от вас е с ПР от по-дълго време? Забелязвам, че повечето които споделяме тук имаме този проблем от няколко месеца най-много. Дали има някои които са се излекували??? Или трябва да живеем с това завинаги.

# 393 24 март 2009, 22:54 ч.

Мнения: 1 131

Цитат на: bonni в вт, 24 мар 2009, 22:32

Аз съм на ципралекс,а ПР-то ми е от 10 години.

# 394 24 март 2009, 23:08 ч.

Мнения: 305

Харем, ти направо ме срази

Искаш да ми кажеш че това не се лекува и ще си живея на Ципралекс цял живот Cry

# 395 25 март 2009, 08:17 ч.

Мнения: 941

Бони лекува се Grinning

С времето всеки сам си изработва начин да се справи с него и симптомите вече не са толкова страшни.
Понякога си мисля че ПР е борба в самите нас и когато намерим равновесието в себе си то изчезва Peace

# 396 25 март 2009, 08:22 ч.

Мнения: 81

много си права denigs но изка време и сам да си изградиш теория това се опитвам и аз Peace

# 397 25 март 2009, 10:06 ч.

Габрово
Мнения: 2 549

Цитат на: harem_style в вт, 24 мар 2009, 19:44

Моята терапевтка казва,че хората с ПР са най-интелигентните хора.

Което си е вярно, вярно си е Whistling

.

Бони, разбира се, че има излекуване и няма да си на лекарства цял живот. Вярно получават се и рецидиви /случвало ми се е/, но нещата отшумяват много бързо и леко. Или без лекарства, или с много малки дози.
Първата си криза получих преди почти 7 год. Сега се смятам за излекувана.
1. Горещо ти препоръчвам психотерпията. Ще ти помогне да осъзнаеш какво точно ти пречи и провокира ПР. Ще ти помогне да промениш вижданията си към определени проблеми и ситуации, начина си на живот, отношението си с околните, което ще доведе до изчезване на ПР.
2. Не се учудвай на момичетата, които ти препоръчват шопинг, разходки и подобни. Сега си в период, в който само медикаменти ще ти помогнат, но след като почувстваш подобрение ще е бъде много важно да задържиш добрите резултати и без лекарства. За това е необходимо да се научиш да контролираш тревожостта, която неминуемо ни съпътства, просто живота е достатъчно стресов. За това помагат точно споментите методи. Ще стигнеш и до там, имай търпение. ПР се лекува по-продължително време, все едно лекуваш някакво хронично заболяване на тялото, но се лекува Peace

# 398 25 март 2009, 10:30 ч.

Мнения: 9 052

Цитат на: bonni в вт, 24 мар 2009, 22:32

Искам да питам дали някоя от вас е с ПР от по-дълго време? Забелязвам, че повечето които споделяме тук имаме този проблем от няколко месеца най-много. Дали има някои които са се излекували??? Или трябва да живеем с това завинаги.

Иzлекувани , чукчук на дърво , но има. И то беz никакви лекарства. Когато човека zапочне да вижда, че не е нещастен, а щастлив и то zащото има теzи минути, секунди, часове реални игове живот . И zапочне да се радва на всяка една от тях и да си каzва ... ето една беzценна секунда от моя живот. Сега я иzживявам и и се радвам и ако zапочне да каzва какво хубаво цветенце, лситенце, тревичка, птиченце ... zдравей на всичко живо и красиво. Когато zапочне да се радва на големите и мъъънички неща и zапочне да вижда във всяко zа него лошо и страшно иzглеждащо нещо частиците положително, което носи ... Всичко има и положителна страна , дори и най лошото ... когато zапочне да приема нещата , а не да им се съпротивлява и да се опитва да ги контролира. Аz сравнително бърzо реагирах и "моята пациента" т. е роднина беше с тежки панически криzи и хипохондрия ... около 9 месеца (обиколи невероятно мноог лекари и клиники по сигурно над 10 zдравословни причини, които никой не успя да иzясни, но пък стрателно даваха лекарства ... антибиотици (17 наброих ) ooooh!

... които всички иzлеzнаха нервни болки накрая и вече и помен няма от теzи страшни болки , които така ден и нощ бяха ьпреживявани. Само успокоение и малко време след това и вси,ко се иzпарява ) ... вечЕ от 6 месеца е ОК. Hug

Просто zа нищо не трвба да се тревожи човек, каквото има да става ще стане и пак ще е ОК. Hug

И важна е почивата ... когато човек е уморен и преуморен не мисли логично и не мисли поzитивно.

Последна редакция: ср, 25 мар 2009, 10:45 от jabata_dil

# 399 25 март 2009, 11:01 ч.

София
Мнения: 240

Всички сте толкова готини тук в форума и давате надежда аз сега като съм без хапчета и искам да Ви кажа ,че кризите са по-страшни от всякога ,но искам и друго да Ви попитам възможно ли е където съм бременна и тези гадни хормони където ме бият да ми действат на психиката.Много е лошо положението ,защото аз си мисля ,че ми има нещо,че така като получавам тези кризи и ме избива на агресия и мисля само глупости няма да мога да си гледам нормално бебето и тази мисъл ме побарква направо.

# 400 25 март 2009, 11:20 ч.

Мнения: 9 052

виж сега, имаш нужда от споделяне, компания, приятел ... намери един психотерапевт или психоаналитик или някой курс по отпускане , споделяне , релаксационни техники, фъншуи , ако щеш ... хм където всички не са толкова идеални та да се чувстваш , Еч бъркаш иии действай.
По повод хормоните и мен ме иzбиваше на агресия , да си кажа правичката и се срамувам . И на мен ми се въртяха тzу едни ту други мисли , ту щастие .. .ну нетърпение ... ту истериики #Crazy

абе побърквах народа с моите хормони ooooh!

# 401 25 март 2009, 11:36 ч.

Мнения: 9 052

имай в предвид и следродилната депрсия Wink

но да zнаеш, чее много често срещана, така , чЕ не се обвинявай. Просто хормони, всеки ги има и не се случва само на теб . Спокойно.
Виж
http://www.moetobebe.net/read.php?cat=&aid=156
http://www.9m-bg.com/?p=cat_inner&sub=&id=131
http://www.svatbata.org/forum/index.php?topic=666.15
http://club.biberonbg.com/read.php?1,802150,802431,report=1

просто си е подготви, чЕ си по чувствителна и трябва да си иzработиш механиzми ра раzпоzнавания на такива състояния и механиzми zа противодействие ... някой да гледа детето , а zа теб почивка, дълъг сън ... просто zа ваше добро си подсигурете по един или друг начин помощ в ежедневието, но ако може да не е някоя всеzнаеща и подтискаща баба ...
В Германия zнам, че има лекарства zа следродилна депресия, които се дават и на кърмачки.

# 402 25 март 2009, 11:39 ч.

Пловдив
Мнения: 196

Здравейте, момичета!
Аз ви писах веднъж, после паниките поотминаха и ви загубих.
Аз имам някаква страшна хипохондрия, примесена с ПР.
Преди време взех да получавам потрепване на мускулите на тялото, все едни ти играе окото, влязох в нета и си поставих много страшна диагноза. Оттогава съм посетила сума ти невролози, правиха ми изследване за тази болест и всичко е ок, но аз все се страхувам от нея.
Потрепванията все още си ги имам, но когато не мисля за тях са много по-малко. Лекарите смятат, че всичко ми е в главата и да не мисля за това, защото ги провокирам,но как да стане , не знам ... Утре ще ходя на психиатър. Страх ме е от тази болест и това си е. все си припомням какво прочетох в нета, как хората умират от това и тогава просто не мога дъх да си поема ...
Съжалявам, ако съм ви натоварила, но ми олекна.
Ще се радвам, ако споделите някакво мнение

# 403 25 март 2009, 11:42 ч.

Мнения: 1 131

Цитат на: bonni в вт, 24 мар 2009, 23:08

Харем, ти направо ме срази

Искаш да ми кажеш че това не се лекува и ще си живея на Ципралекс цял живот Cry

Как да не се лекува-лекува се разбира се.Моята грешка беше,че когато тръгнех на терапия се отказвах след втория сеанс.А то не трябва така.Едва сега след третия месец ходене на психотерапия започнах да контролирам аз нещата.Постоянство му е майката.

# 404 25 март 2009, 12:54 ч.

Мнения: 305

Ох, благодаря ви момичета че ме успокоявате така bouquet

Аз много се притеснявам защото ми дойде изневиделица. Лекаря ми каза че ще пия Ципралекс 1 година. Но ще потърся и терапевт. Като си поговоря с вас ми поолеква Hug

Препоръчани теми

Антидепресант Золофт

Анафранил,депресия и ПР

Опасни Улици /Arka Sokaklar/ ~ Тема 20 ~

ОДЗ и ЦДГ В СОФИЯ - кандидатстване 2009/2010

1 515
Детски ясли и градини

Причина:

Причина: