За спането сам в стая

И ние имаме подобни проблеми с отделянето. Освен това, толкова много се върти, че не може да спи в кошарата и се чудя какво легло да й купим.

Зависи от детето. При някой деца не се получава, стресират се, страхуват се. А Марти пък се радваше и си въобрази, че е много голяма.

Темата е интересна и за голямо мое щастие не е вече актуална за нас (пу-пу да не ме чуе дявола).

Ние сме от родителите, които нарочно или без да искаме, си свикнахме детето да спи с нас, от почти две години, спеше непрекъснато с нас и имаше едно дълго и досадно приспиване, независимо дали беше за следобедния или вечерния сън. Досадно, защото не беше просто с една -две или три приказки, ами по час и половина седене при него (пак казвам, грешка изцяло наша). Събота и неделя, когато не беше градина си беше ад и приспиването се почваше от една приказка, преминаваше към говорене обясняване, заплашване, рев и накрая безкрайно изнервени можеше и просто да пропусне съня.

Та по повода, предстоеше ни преместване в ново жилище с негова самостоятелна стая, всички ни казваха и ни се смееха, че поне до 4-5 клас ще си е така, ще си спим тримата заедно. Горе-долу месец преди да се изместим взехме едно походно легло и го отделихме на него самостоятелно пак си беше в нашата стая. Всичко беше с много приказки, това ти е новото легло, ти нали си голям вече ще спиш сам, мама и тати са тук. В момента, в който видя леглото беше наистина много доволен и се зарадва определено. Но при нас имаше и друг момент, че в леглото при нас взимаше колички, плюшени играчки, книжки и ставахме, аз, той, таткото и н-броя колички или книжки. Казахме му, че в новото легло ще може да си спи с когото иска (хехе как прозвуча). Просто много му говорихме, а и мисля, че вече беше готов за такава стъпка.

Та след леглото дойде и новата стая, още от първата вечер, без коментар и въпроси ама искаш или не, директно му оправих леглото там и вечерта си легна. Е разбира се, че имаше преходен период. По принцип не е от децата, които се будят през нощта за да ходи до тоалет, но поне седмица всяка вечер ни викаше през нощта за по нещо, искал вода, пишкало му се. Взехме му и нощна лампа, а и стаята си е с щори, които не дърпаме плътно, за да може да влиза светлина.

Никой не вярва, че от първия ден сме имали такъв успех с него, а отпадна дългото и досадно приспиване и въобще сам да си заспива.  Разбира се всяка вечер четем по една приказка, а и една приказка слуша на dvd-то.

Може би успеха ни беше, че от момента, в който видяхме, че има напредък със жилището почнахме да му говорим за неговата стая и като повечето момченца фенове на превозните средства, свързвахме все по нещо. Ще ти купим еди какъв си килим ( ходим с него да го види), еди какъв си часовник( пак с него да си го избере), ще имаш такава картина( пак с него да си  хареса) и накрая чакаше да отиде да живее там с нетърпение.

А може и просто да му е дошъл момент.
Минах по пътя на притесненията и тревогите, дали наистина го свикнахме толкова лошо, че ще имаме да си блъскаме главите още години и пожелавам да си останеш само с притесненията, а реалността да е съвсем друга и да нямате никакви проблеми с адаптацията.

А да и си спи на голямо легло, което е високо и е без решетки или каквито и да е било предпазни оградки и това ни мина без проблеми, ейййй че дълго стана, извинете ме за което.

Успех   

абсолютно съм съгласна
аз не бързам да отделям Алекс в отделна стая.Спомням си,че навремето и нас със сестра ми ни отделиха на около 6г възраст.

Каквото и да пишете, всичко си зависи от детето ...

До 2 г. дъщеря ми си спеше сама в стая, беше дете, което заспиваше само самО, на тъмно абе въобще - мечта!
Но дойде момента да махнем решетките и започна да идва  не плаче, не се тръшка, нищо, просто става и идва, ние я връщаме, тя след малко пак идва и така цяла нощ. В един момент решихме, че ние, тя, всички имаме нужда от сън и спряхме да се разкарваме като луди нощем из апартамента, спим си тримата ... какво да направя - да я вържа? Да не говорим, че не винаги я усещаме, има нощи, в които я виждаме, че се е намърдала чак сутрин

Така че не се заблуждавайте, че вие сте "свикнали" детето си на нещо, просто децата са различни, всяко има различни нужди и ги показва, водете се по тях и всичко ще е наред 

Моят син спи сам от като стана на 4г-до тогава не искаше

Дъщеря ми все още спи в нашата стая, но скоро ще спи отделно. Предполагам, че ще и е трудно в началото, но трябва да свиква, не мисля да спи с нас докато стане първи клас(имам такива познати и не знам, защо толкова време не са си отделили детето)

Ние нямаме проблеми с това дали иска детенце или не... по-скоро с това, че той много се върти в леглото и по тази причина се налага са спи с решетка на кошарата, от там идва и проблема с нощното ставане... нещо такова, но може би идеята с бебефона е добра и всъщност това ще е добро решение...

Нямам такъв проблем засега. Големият спи в самостоятелна стая от раждането си. Малкият сега му прави компания. Не знам как ще е обаче след време като махнем решетките  . Иначе заспива само ако е сам. Има ли някой в стаята при него, може и до сутринта да откара буден.

Подписвам се с две ръце под това мнение!

Аз съм ЗА личното пространство. Идеалният вариант за мен е отделна стая за всяко дете, обзаведена съобразно пола и вкуса му, в която то заживява около първата си година. На този етап моите делят обща стая, но се надявам в бъдеще да има промени. Не мисля, че детето има място в спалнята на родителите си, освен инцидентно.

Голямата отделихме на 2г. първо в бебешка стая, която е преходна със спалнята, на 3г. отиде в съвсем отделна по-голяма стая. Не съм имала ама никакви проблеми. Помогна това, че тя активно участваше в избора на мебели, килими и т.н. , а когато стаята беше готова сама си разпредели нещата кое къде, беше щастлива, че е голяма и си има нейна стая, в която може да се разпорежда 
Бебето от самото ачало спи в бебешката стая и смятам след няколко месеца да го пращам при каката. Също не съм имала проблеми, по мои наблюдения дори спи по-добре сама.
Смятам, че колкото по-рано се отдели детето, толкова по-добре. Децата ми не са спали на спалнята, освен при много сериозна болест. Не си падам по това всички да спят заедно и децата в стаята на родителите до 10г.

Дъщеря ми спеше и заспиваше сама в отделна стая от 6 м до 1г и 10м. махнахме решетка и започна да идва при нас до 2,6г е спала при нас на спалнята. КОгато стана на 2г и 6м и взехме голямо легло сама си избира чаршафите и т.н, но иска да  я приспиваме  и като се събудиидва и вика баща си да ляга при нея, тъй че кой знае какъв напредък нямаме.

Мойто момче като тръгна в първи клас чак тогава го отделихме сам в стаята си.

Моя син трудно свикна да спи сам.Идваше по няколко пъти на нощ при нас,аз пак го връшах.Мина постепенно това време,но понякога иска да спи при нас или ние в неговата стая/има 2 легла/