Тема за София

Много странно - как би могла да имаш снимка пред цирка ????

Кое ти е странното?

Колко съм обичала да ходя в този цирк...

много харесвам София с размерите на центъра, района на Оборище - Дондуков, Орлов мост в посока Университета, бабичките, които още живеят в центъра, някои кафенета и други по-необичайни за харесване неща.
Харесвам военния музей на Ситняково, и музея на Берон.
В комплексите харесвам изостаналите несъборени още къщи и ниски кооперации, заобиколени от дървета.
и някои спомени, които няма как да се върнат, но не се оплаквам от това.

Дълго време след като изгоря цирка , слагаха шапита и пак имаше цирк.

София- мой роден град. Хубава или лоша, тя ми е в сърцето. Не е най-красивият и най-чистият град в България, но за това не са виновни софиянци. Виновни са управляващите , бивши и настоящи, че не предотвратиха пренаселването, оттам- задръстванията, мръсотията, проблема с боклука, проблема с детските градини. Детето ми си стои вкъщи, защото няма места в градината.

Едно от любимите ми места е градинката пред Народния театър, майка ми ме водеше често там като малка, а живеехме доста далече оттам. Там правеха и панаири на книгата, не го пропускахме и имаше страшно много хора. Веднъж се изгубих, бях на около 4г. и клекнах да търся обувките на мама, в тази поза минах през цялата опашка...и я открих 
Центъра е в границите от НДК до Лъвов мост горе-долу.
Ако човек се загледа в архитектурата , ще забележи неща , които не е подозирал, че съществуват, че всъщност по сградите има много часовници, а и работят 
Обичам и кукления театър на Гурко, бях му чест гост и в стария цирк също съм ходила...
 Харесвам моста и сградите на Зах.фабрика, незнам защо.

Не харесвам статуята до Булбанк, има нещо зловещо в нея...
Гостите си ще заведа- на Витоша, в Боянската църква, в ротондата "Св.Георги" ,в Драгалевския манастир, където се е криел Васил Левски, в Историческия музей, както и на още много места за които се сещам в момента.

Проблемите ще се задълбочават, докато не се въведе ТОВА и вижте колко коментара има по темата.

Темата само за софиянци ли е?

Аз като една варненка, на която се налага поне половината от годината да прекарва в София, мога да кажа само едно - винаги ме побиват тръпки като се наложи да пребивавам в столицата. За мен няма по-отвратителен и неприветлив град. Никакъв облик, ама нищо. Поставяла съм си за цел да наблюдавам - порутена сграда - коптор, с живеещи цигани вътре, висящо мръсно пране току на улицата, до нея луксозно казино, от другата му страна казан, претъпкан с боклуци. Това в Лозенец, снимка съм направила даже на тази картинка. И не само там.
Движението няма да коментирам, не е нужно. Правила никакви не важат. Чувствам се камикадзе.
Жалко, срамно е една столица да изглежда по този начин. И да не дава възможност на жителите и гостите си да пребивават нормално в нея.

На София й харесвам само хората, наистина. В сравнение с варненци - много по-топли, общителни и усмихнати. Като че ли са над тези неща, които описах по-горе. Защото съм сигурна, че и софиянци ги забелязват.

София преди за мен беше прекрасно място, сега уви вече е пренаселено, мръсно и става все по-зле. Дразня се от много неща, но не бих ги коментирала - не си заслужава да си хабя думите.
Мислих дълго и градинката на театър Ив.Вазов ми е фаворит. С дядовците по пейките играещи табла и шах, с поддържаните цветни лехи. Скоро не съм ходила там, та не знам сега как е.

Обичам си София, моят роден град, там израстнах, учих, помъдрях (уж)...
Преди близо 4 години се преместих да живея при любимия във Варна, харесвам Варна, морето, сините вълни...., но сърцето ми е в София, при близките, при приятелите, при спомените.

Mims-Mims, не мога да се съглася с теб, може би съм пристрастна, но вече поопознах и Варна, познавам си и София, та за това не мога да се съглася с теб. Мръсотия, неприветливост и скупчване на хора има и тук във Варна, изоставени сгради, порутени тротоари или липса на такива. Това е валидно за всички градове в България, но причината е в градоуправниците и в жителите, ние сами си създаваме грозотията. Във Варна, а и в София не се диша от строителство, строителство, строителство 

Иначе и аз си спомням Цирка, спомням си на Графа сладкарница  "Ну погоди", обожавах плюшените им червени столове, адски удобни, стерео киното на Славейков и кино Култура, там съм гледала Мики Маус, голяяяяяма тръпка ми беше. Не зная защо с цирка свързвам бонбонките Снежанка. Беше ми тъжно когато изгоря, точно тогава минавахме покрай него с трамвая, страшно ми беше.
Обичам си и квартала, училището. Абе живея във Варна, тук родих дъщеря си, тук ще родя и второто си дете, тук имаме апартамент с мъжа ми, но домът ми е в София  .

Сега когато си ходя в София и се задъхвам, градът пращи от народ, трафикът е ужасен. Ако преди 4 години успявах да се прибера от Съдебната палата до Младост за 30-40 минути в час пик, то сега не ми мърдат 2 часа.

Та такива ми ти неща...

И може би съм сред единиците, които се завръщат за НГ в София, да ме очаквате 

Харесвах София допреди няколко години. Когато трафикът беше нормален и сградите не никнеха като гъби една върху друга. Любимо място беше моя квартал на бул Стамболийски. Сега и той на нищо не прилича- застроен, кален, гаден! Сега обичам да си прекарвам времето в двора на медицинска академия, който е като паркче.
Ако не бяха тук всичките ми близки и приятели веднага щях да се преместя в някой по-хубав град.

ООО да, забравих кино Култура, помня още как гледах "Пипи Дългото Чоръпче" там с мама. Често ме водиха, но този филм е сред най-ярките ми спомени.
И аз се премистих във Варна, липсват ми единственно приятелите и роднините, поне за сега де.

Аз пък съм съгласна с теб   Във Варна също взе да става ужасно, но поради по-малките мащаби като че ли по не се усеща.
Тези проблеми са характерни за всички по-големи градове в някаква степен. Но в София контрастите са прекалено ярки. Логично - всеки дошъл от къде ли не и решил да се упражнява на бизнес в София. Та по този повод - разбирам в известен смисъл недоволството на софиянци към придошлите провинциалисти. И това нямаше да е така, ако имаше ясни правила какво може и какво не. Това е друга тема обаче.

Има места, които харесвам в София. Харесвам Южния парк. Там като че ли можеш да избягаш от цялата неразбория.
Харесвам и трамваите заради относително по-бързия начин на придвижване, който осигуряват  

Не съм родена тук, нямам сантиментални детски спомени, не знам каква е била София в най-хубавите си години.
Ако живеех в центъра или близо до него, нямаше да издържа и ден За щастие съм в отдалечен квартал, който за сега много ми харесва и това прави положението напълно приемливо.

Като четох сантименталните детски спомени на повечето потребителки и се зачудих някой няма ли да пусне тема и за Пловдив? Така съм го идеализирала и захаросала в детските си спомени, че няма стигане

Не харесвам София. Ходя рядко при наложителни ситуации. Иначе не мога да я понасям! Всеки път се връщам от София с главоболие, гадене, лоши впечатления. Не ми харесва и фактът, че София е държава в държавата. Не ми харесва, че в София хората са по-привилегировани, отколкото тези в Пловдив примерно. Не ми харесва това парадиране със скъпи дрехи от Витошка, от МОЛ-а и т.н. Но виж, харесвам статуята 

София беше прекрасна, чиста и спокойна преди великото преселение
Няма връщане назад за жалост.