Споделете кой/къде беше толерантен с решението ви да родите активно, естествено?

Да започна отзад напред:
* не говоря от ничие име - само от свое (аз исках в "Шейново" и пак аз исках бебето да не е по 24ч. при мен);
* никога не бих родила вкъщи;
* не съм искала окситоцин (и не са ми слагали) и т.н. и съм имала избор, но избрах именно "Шейново";
* ако трябва още 100 пъти да избирам - "Шейново" е моята болница;
* и аз нямам леля акушерка....

През цялото време, докато бях в родилна зала (около 3 часа) бебето си беше при мен...
Сложиха го за малко под лампата, но той се разплака и аз накарах акушерката да ми го даде...
Повече не са ми го взимали, чак докато не дойде време да ме преместят в стаята...

и аз така си мечтая но май ще си остана само с мечтите

Аз съм решена да си отстоявам правата. Ще е трудно, в това няма съмнение.

Грам не ми беше трудно... 
Акушерката ми просто е страхотен човек...   

В Тина Киркова знам, че бебоците са при майките, също и във Втора градска. Разбира се, има опция да се оставят за гледане. В Майчин дом мисля, че нещата опират до късмет - на кой етаж ще те сложат, а това как се определя не ми е много ясно. За Окръжна не съм чувала, нека някой друг сподели.

В МД бебетата са при майките на 12 ет. Изключение са тежките раждания (секцио или тежък вакуум/форцепс) когато майката не е в състояние да става или бебето се нуждае от специално наблюдение, тоест тези майки и бебета, които ги настаняват на 7 ет. През последната 1 година обаче има много случаи, когато майка след секцио, която вече се е раздвижила, да се качи с бебето си на 12 ет.

Аз също не мисля, че естественото раждане, без да те форсират, е мисия невъзможна. Намерете си печена акушерка или доктор. 

А как става търсенето на акушерка? За лекарите като че ли има повече информация в нета... Даже и аз, която съм вътрешен човек в една болница, не си се представям да тръгна да интервюирам акушерките...  Хрумва ми единствено разпитване на познати за отзиви, но надали са много тези, които са искали същите неща като мен...

Нали знаеш онази приказка: "Който търси - намира" ???  

  Аз пък въобще не искам да раждам активно и т.н. Искам си системата с окситоцин,искам си епизиотмията ако се налага ,искам да си раждам в болница и не искам детето да е нон стоп при мен.
  Там ,където раждах и ще раждам,носят децата на всеки три часаза кърмене за по един,тоест само два часа сме разделени.Не съм се чувствала изморена ни най малко,но все пак шевовете болят първите два дена и ако трябваше постоянно да ставам щеше да ми е малко трудно.Бяхме три жени в стаята, а бебетата ни почти постоянно ревяха в съседната детска стая (отделението е много малко).Какво щеше да стане ако ревяха така в нашата стая?Е,може би нямаше да е толкова,поради факта,че щяхме да ги гушкаме постоянно,но и това си е сложно за една мама,която е с много шевове или е раждала секцио.Определено за мен е по-добре бебетата да се отделени за известно време,докато влезем в час ,а след три дена като ни изпишат ще сме постоянно заедно 

Идеята на активното раждане е именно шевовете да са малко или никак. Ако прочетеш малко по нагоре линка който дадох, жената се е изкъпала веднага след раждането, 2 часа след това са си тръгнали.

Аз естествено ти давам право на избор, щом искаш болка и шевове, никой не те спира. Но не разбирам защо всички трябва да минаваме през кланницата?

Четох как в различните държави са постигнали удобството си хората. Е не е с овче примирение "Каквото е писано".

И не мога да разбера какво значи да не си искаш детето след раждането?

Хайде стига вече....
Амо може би не можеш да разбереш, защото още нямаш деца, затова...

Напротив, имам и рита. И не мога да си представя някой да ми го вземе и да не знам нито къде е нито какво става с него. Това, че не е родено, не значи нищо.

Ооооо, значи, значи.... 
Повярвай ми...

Аз също съм от тези, които си искат бебето да е постоянно при мен. Знаех го още преди първото раждане. Всички ме убеждаваха че ще съм уморена и ще имам нужда от почивка, че е по-добре бебето да е отделно... Но моето си лично убеждение беше че си искам бебето от секундата в която се роди.
Родих в САЩ-една от причините да избера да раждам там беше именно тази, че тогава в БГ не успях да намеря болница в която да не отделят бебето от майката. Бебето си го гушнах веднага след раждането (е, около 15 мин. го теглеха и мереха на една маса точно до леглото ми, така че си го гледах), преместиха ни заедно с бебето в болничната стая. Беше ми много приятно и спокойно бебето да си е при мен. Гушках го постоянно и то си спеше, не плачеше, аз също си лежах и си почивах, съвсем спокойна, точно защото бебето си беше при мен. Имах епизиотомия, трябваше да внимавам като сядам и ставам първите дни, но това по никакъв начин не ми пречеше да се грижа за бебето си. През 2-та дена в които бях в болницата разпитвах и наблюдавах всички процедури, които се правят на бебето-смяна на памперс, къпане, обличане-всичко ставаше пред очите ми (или си го правех сама). Когато ме изписаха имах чувството че с бебето се познаваме от мнооого време-вече бях уверена че знам какво да правя и как да се грижа за него.

Сега ми предстои второ раждане и наистина е много трудно да си намеря място, където да родя. Единственото ми изискване е да не ме отделят от бебето. Почти навсякъде, дори майките и бебетата да са заедно в стая, обаче след раждането отнасят бебето поне за час. На много места няма избор-бебето се носи за кърмене на 3 часа. По принцип моя избор е още по-труден, защото живея в Банско. Не знам дали ще разполагам с 3 часа за да стигна до София (където срещу заплащане може да ми удовлетворят "капризите") като ми започнат контракциите. Също така нямам възможност да се преместя да живея в София 2-3 седмици предварително. В местната болница, както и в Благоевград реда е "класически"-раждаш, отнасят ти бебето, местят те в стая, донасят ти го когато преценят, дават ти го за кърмене на 3 часа (често преди това нахранено с АМ).

И на практика съм лишена от избор.....
Намерих си лекарка, която е съгласна да заобиколи болничните правила и да ми позволят бебето да си е при мен. НО все пак ми остава тревогата, че понеже става "под масата" и уговорката ни противоречи на болничните правила-може и да имам проблеми.

Пиша целия този роман, за да ви покажа, че много майки са лишени от правото си на избор-за елементарни неща, които се разбират от самосебе си. Според мен е нормално избора да е на самата майка-дали да си вземе бебето или да го остави на грижите на сестрите. И майката сама да прецени дали иска да си го вижда на всеки 1, 2, 3 или 5 часа, а не някакви остарели правила.