Чета ги така, както са написани, макар че на моменти ми се струват малко грубички за 2 годишно дете.
- Публикувана: 22 дек. 2008, 09:52 ч.
- Последно мнение: 9 ян. 2009, 17:52 ч.
За мизерията и нещастията в приказките, разказвате ли ги?
Чета ги така, както са написани, макар че на моменти ми се струват малко грубички за 2 годишно дете.
Да, това имах предвид.....ние разказваме/четем от 1год приказки....все още някои неща ми се струва,че му е рано да се сблъсква....нямах предвид да се разказва всичко в 'розово'
Мисля леко да ги степенувам нещата
Аз разказвам приказките, такива каквито са и не съм спестявала как вълкът изял бабата и как му разпорили тумбака...Онзи ден обаче с голямо учудване установих, че приказката за Червената шапчица е претърпяла известна промяна в DVD версията. Както синът ми си гледаше приказката и по едно време виждам, че вълкът вместо да изяде бабата, я набута в някакъв шкаф...пълна глупост 
Иди сега обяснявай кой е истинският вариант.
Иди сега обяснявай кой е истинският вариант. 
Нищо не спестявам. Но пък и той рядко изобщо изслушва някоя приказка. Не харесвам новите версии на приказките и доста се дразня когато русалката се жени за принца във филмчетата - губи се смисъла на историята, а от там и поуката. Смятам, че за всяка възраст си има подходящи приказки и на 2годишното изобщо не му дреме, че вълка изял Червената шапчица, пък тя после излязла жива от разпрания му корем, децата възприемат света по друг начин и когато вълка пада в кладенеца за тях той продължава да си живее на дъното след заслуженото наказание.
И аз с огромно учудване установих, че не ловецът с пушката спасява бабата и Червената шапчица, а бащата на шапчицата решава казуса с един удар с брадвата 
.
.
тоз момент съм го пропуснала! 
ЛЮбопитно ми само аз ли се въздържам донякъде да разказвам как изкормили вълка в Червената Шапчица,или Мащехата,която искала да погуби Хензел и Гретел,колко бедни са, или подобно в Снежанка и 7те джуджета,или други подобни......
Спестявате ли ги на децата си
Спестявате ли ги на децата си
Моето момченце е много малко и няма да споделям опит, само мнение. Според мен за всеки автор си има определена възраст. Не бих чела на сина си Андерсен, докато не съм сигурна, че психиката му е достатъчно укрепнала, за да го разбере, а поне аз бях дорасла да го разбера на около 7-8 години, т.е. когато вече можех да си чета сама.
Що се отнася до Шарл Перо - децата в ранна възраст не се притесняват като че ли от това, че вълкът изял бабата или че човекоядецът искал да изяде собствените си деца, именно защото не разбират или не възприемат смъртта по този начин. А и нали в края на крайщата бабата излиза невредима от корема на вълка.
Приказките на Шарл Перо, впрочем са доста редактирани още от времето, когато са ги чели на нас. Френскоговорящите може би са попадали на оригиналните му творения, които не стават и за възрастни, да не говорим за деца.
Не съм против реализма в детската литература, стига да е поднесен по подходящия начин. Ерих Кестнер ми е любимец в това отношение.
Що се отнася до Шарл Перо - децата в ранна възраст не се притесняват като че ли от това, че вълкът изял бабата или че човекоядецът искал да изяде собствените си деца, именно защото не разбират или не възприемат смъртта по този начин. А и нали в края на крайщата бабата излиза невредима от корема на вълка.
Приказките на Шарл Перо, впрочем са доста редактирани още от времето, когато са ги чели на нас. Френскоговорящите може би са попадали на оригиналните му творения, които не стават и за възрастни, да не говорим за деца.
Не съм против реализма в детската литература, стига да е поднесен по подходящия начин. Ерих Кестнер ми е любимец в това отношение.
Всико чета както си е. Дори Андерсеновите приказки си ги намерих с хубавия превод от едно време, където нищо не е спестено, за разлика от някои окълцани версии.
Смятам, че децата възприемат нещата различно от нас, които вече имаме доста натрупан опит. А също така в света съществуват точно тия добри и лоши неща. Не е зле децата от малки да са наясно с това, вместо да ги смачка живота изневиделица
Смятам, че децата възприемат нещата различно от нас, които вече имаме доста натрупан опит. А също така в света съществуват точно тия добри и лоши неща. Не е зле децата от малки да са наясно с това, вместо да ги смачка живота изневиделица
Приказките на Шарл Перо наистина не са писани за деца. Той е бил придворен писател и приказките му са били за аудитория 18+. Нямат адекватен превод на български, всички са адаптирани за деца. Разбрах това едва като студентка, в часовете по детска литература, преподавателката ни четеше оригинали, "Червената шапчица" всъщност е еротична приказка. Убиха всичко детско в мен тогава.....
Kaлa, мисля като теб
Аз имам много ярък спомен как се потресох от момента с прерязването на гърлата на момичетата в Малечко Палечко. Направо изтръпнах от ужас.
Моите родители не ми забраняваха да гледам телевизия и си спомням колко често не можех да заспя, защото в главата ми се беше набила някоя сцена с убийство. Някои и до ден днешен си ги спомням. Предвид колко беше постна откъм насилие телевизията едно време, особено в сравнение със сега.
От някои подобни теми тук оставам с впечатление, че днешните деца са такива непукисти, че и на двегодишна възраст да им дадеш да заколят някоя кокошка, нищо няма да им трепне.
Някои деца обаче не са такива. Хубаво е човек като взима решение да изхожда от конкретните качества на детето си, а не да се води по това, което другите майки правят.
Що се отнася до Шарл Перо - децата в ранна възраст не се притесняват като че ли от това, че вълкът изял бабата или че човекоядецът искал да изяде собствените си деца, именно защото не разбират или не възприемат смъртта по този начин.
Моите родители не ми забраняваха да гледам телевизия и си спомням колко често не можех да заспя, защото в главата ми се беше набила някоя сцена с убийство. Някои и до ден днешен си ги спомням. Предвид колко беше постна откъм насилие телевизията едно време, особено в сравнение със сега.
От някои подобни теми тук оставам с впечатление, че днешните деца са такива непукисти, че и на двегодишна възраст да им дадеш да заколят някоя кокошка, нищо няма да им трепне.
Някои деца обаче не са такива. Хубаво е човек като взима решение да изхожда от конкретните качества на детето си, а не да се води по това, което другите майки правят.
Kaлa, мисля като теб
Аз имам много ярък спомен как се потресох от момента с прерязването на гърлата на момичетата в Малечко Палечко. Направо изтръпнах от ужас.
Моите родители не ми забраняваха да гледам телевизия и си спомням колко често не можех да заспя, защото в главата ми се беше набила някоя сцена с убийство. Някои и до ден днешен си ги спомням. Предвид колко беше постна откъм насилие телевизията едно време, особено в сравнение със сега.
От някои подобни теми тук оставам с впечатление, че днешните деца са такива непукисти, че и на двегодишна възраст да им дадеш да заколят някоя кокошка, нищо няма да им трепне.
Някои деца обаче не са такива. Хубаво е човек като взима решение да изхожда от конкретните качества на детето си, а не да се води по това, което другите майки правят.
Що се отнася до Шарл Перо - децата в ранна възраст не се притесняват като че ли от това, че вълкът изял бабата или че човекоядецът искал да изяде собствените си деца, именно защото не разбират или не възприемат смъртта по този начин.
Моите родители не ми забраняваха да гледам телевизия и си спомням колко често не можех да заспя, защото в главата ми се беше набила някоя сцена с убийство. Някои и до ден днешен си ги спомням. Предвид колко беше постна откъм насилие телевизията едно време, особено в сравнение със сега.
От някои подобни теми тук оставам с впечатление, че днешните деца са такива непукисти, че и на двегодишна възраст да им дадеш да заколят някоя кокошка, нищо няма да им трепне.
Някои деца обаче не са такива. Хубаво е човек като взима решение да изхожда от конкретните качества на детето си, а не да се води по това, което другите майки правят.
Спестявам някои ужасяващи сцени, променям това-онова и казвам,че всички приказки и филмчета са измислени истории и не се случват в реалния живот!