Родители, дали болните си деца за отглеждане - тема 3

sweetkids_mama, дечицата ти са прекрасни, да са ти живи и здрави.
Elea , извинявай, но публикацията ти ме обърка.
Каква е причината децата с умствено изоставане да са в дом и каква част от тях не са били "изостанали", преди да постъпят в институция?
Момичета, преди да ми се обидите да уточня, не визирам децата с множество увреждания, при които медицинския контрол е задължителен.
Но и немога да се примиря с факта, че едно дете с умствено изоставане  е в дом, само защото било трудно отглеждането му в семейството.

Трудно, но не е невъзможно, нали, вие как се грижите за тях?
Радвам се на любовта Ви, но ми се иска да не набивате на хората, че всички деца по домовете са в сигурни ръце,защото това не е вярно.
Дъщеря ми беше в дом и не ми се разказва точно в тази тема какво беше като си я взех.
Радвам се, че дечицата на Ела и Атила получават добри грижи, но нека не се лъжем, че това е така навсякъде.
ela79, целуни красивите очички на Анди от мен.

Благодаря ви за прекрасните думи, мили майки. Бъдете живи и здрави и вие защото децата ви имат нужда от вас. Старайте се да сте спокойни и уверени не се поддавайте на мъката. Такъв е живота - шарен и той има нужда от вас и от вашите деца.
 Реших да вляза точно във вашия форум за да се опитам да вникна във вашия свят.
Хората трудно разбират вашите проблеми, и по-точно опитват се да си затворят очите пред тях. Аз не  искам да живея със затворени очи не искам и хората около мен да го правят. Искам да видя как точно вие бихте искали да се отглеждат вашите деца с увреждания защото това е целта на институциите като нашите - децата да се отглеждат както в семейството.
В България няма практика преди да бъде прието дете с увреждане да се питат родителите как точно те биха искали то да бъде отглеждано, а това е важно колкото и да си мислим, че сме добри професионалисти, никой не знае нуждите на едно дете по-добре от неговия родител. Пишете, а ние, които се грижим за вашите деца ще четем и ще се учим заедно как по-добре да се грижим за тях, защото грижата е не само хигиена, рехабилитация, лечение и хранене, тя е и ласка, усмивка,разговор, приятелство, и разбиране и много много други неща .
Колкото до чужбина и начините за грижа за увредени деца там - повярвайте ми същото е видях го. Вярно е, че отстрани изглежда различно вярно е, че там грижата за семейство с увредено дете е по-голяма, но не бива и "чужбинският" опит да се пренася "на сляпо" у нас. Ние сме българи, различаваме се и по манталитет и по характер от чужденците и не бива винаги да приемаме чуждото като по-хубаво. Нека си бъдем такива, каквито сме а ще дойде и това време, когато и държавата ще се научи да се грижи за семействата, в които има деца с увреждания. До тогава има доста време първо има доста неща, на които ние с вас трябва да научим обществото нали?

Anelya извинявай, но не видях публикацията ти, да ще ти отговоря - тези деца се гледат трудно тук в България, защото за съжаление условията са ни такива, помощта, която се оказва за отглеждане на "специално"дете в семейството е крайно недостатъчна, все още липсва правилната политика на държавата за подпомагане на тези деца, липсва и финансовата помощ за семейството - съгласете се, че ако мама или татко искат да се грижат за детето си то единият от тях няма практическата възможност да работи, а една заплата плюс още една, но минимална за личен асистент в семейството не стигат за храна, дрешки и не на последно място лечение при специалисти... да остава възможността за дневен център, но и те в България за сега се броят на пръсти, особено в по-малките населени места, а за да ползват такава услуга на семейството би се наложило да се премести в по-голям град - квартира, нова работа, разходи за транспорт... надявам се разбирате какво имам предвид...а ако в семейството има и други деца разходите стават все по-големи нали?
Майките, които дават децата си за "отглеждане" не се отказват от тях, те са може би много повече майки от всички нас, които имаме здрави деца. Една майка не би оставила детето си за отглеждане без много основателна причина за това. Болката е огромна, тези майки нямат спокойствие дори и за минута през деня.
Дано скоро и в България стане така, че държавата да помага адекватно на тези семейства но за сега можем да им помогнем единствено с грижа и разбиране.
Колкото до това дали децата са били с увреждания преди приемането им в дом - да , ние, които работим в институциите не сме зверове, или безчувствени същества, ние също сме родители и не пречим, а помагаме така или иначе иска ми се да няма "различни" деца и всички да се раждат здравички, но уви така е устроен света за нас остава да им помогнем да живеят достойно и да се чувстват полезни и значими.
Лесно е когато се каже "дом" да си представим малки железни легълца с решетки, самотни и нещастни деца в тях и лоши лелки, които ги подритват - мили майки не е така дори и да го е имало много отдавна сега всичко е различно бъдете спокойни .

Elea ,продължавам да не разбирам ,какво искаш да кажеш ,с това което пишеш
Звучи ми като думите ,които чува всяка една от нас,когато се роди дете с увреждане,а именно:Майче остави го това в дом,защото ще съсипе живота ти.Ти едва ли не убеждаваш хората ,че все пак не е лоша идея да си оставят децата си в дом,защото вие сте добри и ги обичате,ама нали се сещаш какво правиш,докато някой тук се борят да убедят родителите и държавата ,че най-добрата грижа е в семейството,ти напротив,убеждаваш ги в обратното.Нито една държава по света,не подкрепя идеята детето да се отглежда в институция,точно по тази причина подкрепят семействата на увредени деца всячески.Тези домове,за които говори Ела79,всъщност това са селища и децата живеят със семействата си в къщички до самия дневен център,в който се работи с тях през деня,но.....децата са при мама и татко,което е изключително важно.И незнам ти какво си видяла и къде си го видяла,но аз не съм съгласна с теб,защото пък аз друго съм видяла.Детето ми се лекува в чужбина и през годините съм имала възможността да видя и то не на едно място,да не говорим че на места ,както уточних по-горе,дори няма домове.И незнам манталитета ни и характерите ни ,какво общо имат,когато говорим за собствените ни деца,сигурно имат общо когато говорим за интеграцияи трябва да ти кажа ,че изобщо не ми пука ,околните как приемат мен и детето ми,оглеждайки ни странно и с въпросителни погледи,мен ме интересува само и единствено това ,че тя е при мен,че сутрин като се събужда,лицето и грейва в огромна беззъба /сменя зъби / усмивка ,а това е несравнимо щастие за мен,защото тя е част от мен,част от моето сърце и аз трябва да я обичам,така както заслужава и така както само мама може да го направи.В този смисъл,аз най-отговорно приемам чуждото като по -хубаво,точно защото те имат смелостта да дадат цялата си любов на увредените си деца , с помоща на държавата и ако можех бих пренесла техния опит на мига тук при нас,за да спра да мисля всяка сутрин,че още хиляди беззъби усмивки,сутрин се събуждат сами в креватчетата си,без никой да ги забележи,или поне не докато не им дойде реда.

п.п. Пак искам да уточня,че говоря съвсем общо и не визирам деца ,като на Ела и Атила,които все пак са бебета и още не са стабилизирани ,така че да могат да бъдат със семействата си.Въпреки това винаги ще се надявам ,че ще дойде и този миг,когато ще прочета тук:Детето ми вече е при мен ,ако това е възможно разбира се

Elea ,аз и Ажелия сме майки на деца с много и сериозни увреждания и едва ли си мислиш ,че не знаем как е и колко на месец....... и ред други подробности,но ние никога и за нищо на света не бихме си дали децата в домове,дори да се наложи да ядем веднъж седмично ,пък било то и най-прекрасния дом на света

Съгласна съм с вас Вие знаете по-добре.
Аз не рекламирам домовете. Няма нужда.
Но е жалко да нападате майките, които са откъснали част от сърцето си и са го оставили на отглеждане "някъде".
Аз не съм една от вас, не съм изпитвала вашите болки и вашите радости. Ако можете да постигнете всичко онова, което сте виждали, ако можете да промените нещата тук в България - работете, протестирайте, или просто нападайте гадните домове, в които не се грижат адекватно за децата ви. И в България не трябва да има домове и тук би трябвало увредените деца да живеят при родителите си и да им се помага много, много...
Нека всеки от нас / и от вас/ направи нещо за това. Аз вече работя - със средства от ЕС /а не с пари от държавата/ изграждаме още един дневен център /в малък град/ и това е нещо нали? Родителите на увредените деца ще имат възможност да работят през деня и да не им се налага да се разделят с тях за да получават те компетентни грижи и лечение, а вечер и през почивните дни децата ще си бъдат у дома . Това мога аз - това правя.
Да, може би и това не е правилният вариант, а пътят към това, което са постигнали в чужбина е дълъг, но се надявам, че ако всеки от нас направи по една малка крачка напред - ще го извървим заедно, така, както са го направили повечето държави преди нас. Не се сърдете, а помагайте мили майки 

Не знам какво да мисля за домовете.Моето....беше преди много години.....беше в дом...не защото щеше да ми съсипе живота, а защото лекарите казаха, че не мога да се грижа за дете със спина бифида.Разбирах го, опитах се логиката да  ме убеди, дадох го, защото иначе щях да му съкратя живота, щях да се чувствам убийца.Но и сега  не се чувствам по-добре.Та то имаше нужда само от мен! А АЗ как имах нужда от него!!!Сигурна съм , че условията в дом "Майка и дете" са били добри. И въпреки това мислех , че по-подходящото му име е "Дом за нещастни деца",част от тях обречени да умрат далеч от дома си!Обещаха да ми се обадят, ако има нещо, ако не се чувства добре!Домът беше в нашия град. Обадиха ми се , когато беше починало след пневмония!!!

Все си мисля, че това не е начина да оцеляват тези деца( със спина бифида  имам предвид).
Все си мисля, че достоен живот(колкото и кратък да е той) може да им се осигури по друг начин.
 

аистенок , не се обвинявай, ти си мислила, че правиш най-доброто за детето си.
Вярно е, няма нужда от реклама, статистиката сочи, че България е на второ място/от бившите комунистически държави/след Русия по брой изоставени деца.
Кого точно нападаме, не разбрах, ти май четеш и разбираш , каквото ти изнася.
Ела написа и аз съм съгласна с нея , че ако политиката ни беше различна, ако имаше достатъчно алтернативни грижи за децата и тя щеше да прекарва повече време с Анди.
И моля те не обяснявай точно на мен какви са били и какви са в момента домовете.
Детето ми не беше в дом преди 100 години, а преди три и половина, ще ми обясниш ли защо едно бебе има кървящи дупки от рани по дупето си при условие, че ходихме през 3 дена и носихме памперси, козметика, лекарства и каквото са ни искали.
Защо седмица след като си я взех нямаше следа от тях.
Или най-малкото като пишеш не слагай всички домове, институции под един знаменател.
Никой не се сърди, споделяме мнение.

Там е работата , че и тогава не съм мислила това. Беше ми наложено да действам така, поради липса на алтернативи.

Никой не се сърди за нищо,а и както виждаш тук:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=352935.1320;topicseen

много отдавна нещо се прави,и то не един човек ,а много от нас

Ето за това говорех аз,не бива това да се случва,защото ако имаше човек до тази жена,да и каже-Да има проблем,ще ти е ужасно трудно,но детето си е твое и трябва да го обичаш такова каквото е,пък колкото Бог му е отредил,тогава тя щеше да вземе друго решение и нямаше да живее с тази ужасна вина,която впрочем изобщо не е нейна,а на онези които ни казват в началото-Остави го.Просто в онзи момент тя е повярвала и е разбираемо защо,в такъв момент никой не разсъждава трезво,дори и силните

аистенок  

Оо, нямаше нужда някой да ми казва "трябва да го обичаш , такова, каквото е".Обичах го по- силно от всичко, такова , каквото е. Едва ли някоя майка в тази тема ще каже друго!
Проблемът не е в това какво е детето и колко го обичаме! Моят беше как да се грижа за тази дупка в гръбнака му, без да си мисля, че го боли, че, съкращавам живота му.Проблемът беше наистина някой да ми помогне да му помогна да живее сред обичащи го хора, някой да ми помогне да посрещна и миговете на умирането. Мейз го е казала още при самото създаване на темата. 

Виж,с изказването си визирах себе си,защото на мен беше казано-Изчакай година и си направете друго,защото това няма да вижда нищо,няма това,няма онова да прави.
Разбираш ли ме,имах предвид общото безхаберие,тъй като не зная твоя случай точно какъв е,но сега си мисля,ако имаше алтернативно решение,като например,да се отпусне сестра до семейството ви,както е в някой страни,нали щеше детето да е вкъщи при теб,както и медицинсата помощ също

На мен никой не ми е казвал,че детето ще съсипе живота ми,не съм била подлагана на натиск . Никой не беше споменал такова нещо, и  до момента в който Анди започна да се влошава бързо, не сме си го и помисляли даже.Бяхме един месец в болница,но ни изписаха.Не можехме да останем повече.Още като се прибрахме се започна с високите температури и гърчовете отново.Нямахме подкрепа от нито един лекар,нямаше кой  да ни даде съвет,нямахме представа какво да правим.Аз съм благодарна на хората,които спасиха живота на моето дете.Незнам защо спорим за тези неща.Гледни точки много.Всеки гледа през своите очи.За да няма домове трябва да се променят толкова много неща-и здравоопазването ни, социалната политика.Това засега за нас  беше единствената алтернатива и за още много други хора.Радвам се,че има такива хора като Елеа с богата душа,които не приемат децата само и единствено като задължение,а влагат и емоции.Защото особено за бавноразвиващите деца това е от голямо значение,те трябва да усещат любов около себе си.Вярно,че трябва да бъде любовта на родителите им,но не всичко става както ние искаме.Този свят е устроен така.Нямам представа как някои хора забравят,че има дете някъде там и не се интересуват от него,както и не разбирам изверга разбил главата на собственото си дете ,ритал го до смърт докато издъхне.Такъв е живота,трабва да го приемем.