да се нагушкате хубаво
и дано няма сняг по пътя ви
и дано няма сняг по пътя ви
- Публикувана: 22 дек. 2008, 10:33 ч.
- Последно мнение: 25 ян. 2011, 22:22 ч.
Родители, дали болните си деца за отглеждане - тема 3
.Малкия беше спокоен и се нагушкахме
Mama Igi 
Ако не тук къде другаде да намерим утеха и помощ!
Идва 24 февруари. Минава си времето и това си е, а толкова много ме боли.
Наталия не е заместител и не мога да забравя, Аз не я прегърнах когато се роди.
Не я целунах за здравей а само за сбогом.
Къщата ми е пълна, имам едно красиво бебе и един обичащ ме съпруг, имам дом, имам приятели,
а душата ми е празна
Гледам снимката на Вяра в коридора и с Наталия всеки път когато минем покрай нея се радвам на двете си деца
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=182148.msg3698126#msg3698126
Може много да ми се нахвърлят НО, от няколко дни мисля да пусна такъв форум!
Както доста от вас знаят за моето бебе( моята Вяра) ( моят живот) оставих я в дом за отглеждане, не съм силна като повечето от вас!
Споделих болката си с много хора,много познати и непознати и достигнах до заключение че, защото ние не говорим за това, много хора са като мен !Слаби хора! Знам че, никои от вас няма да ни упрекне за нашето решение, също така знам че, и много са против това!
Иска ми се да има форум за хора които не са успели да намерят сили да гледат неизлечимо болните си деца, и са се доверили на лекари и сестри по домовете!
До тук с обяснението!
искам да споделя с вас Моите ПРИЯТЕЛИ, в неделя рано сутринта ще пътувам да видя детето си! То е на 250км от мен, а в сърцето ми е до мен всеки ден! Цяла седмица това ме крепеше! Ще я прегърна и ще я целуна за Първи път! До мен ще бъде моя мъж и моята майка и моята сестра а и моята свекърва! За първи път! Не мога да опиша колко съм щастлива! Може да няма друг път в който ще прегърна детето си. Може да има много пъти още, но дали ......
Моя добра приятелка ме попита, не може ли да си я гледащ......
Какво да и кажа?
Мога да я гледам , а мога ли да я гледам как умира?
Покланям се пред тези смели родители които могат!
Вярата ми е малката Вяра! Обичам я с цялото си сърце!
Седя пиша и плача и чакам да дойде утре, а дали ми се иска да има утре?
Седя пиша и плача и чакам да дойде утре, а дали ми се иска да има утре?
Ако не тук къде другаде да намерим утеха и помощ!
Идва 24 февруари. Минава си времето и това си е, а толкова много ме боли.
Наталия не е заместител и не мога да забравя, Аз не я прегърнах когато се роди.
Не я целунах за здравей а само за сбогом.
Къщата ми е пълна, имам едно красиво бебе и един обичащ ме съпруг, имам дом, имам приятели,
а душата ми е празна
Гледам снимката на Вяра в коридора и с Наталия всеки път когато минем покрай нея се радвам на двете си деца
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=182148.msg3698126#msg3698126
Може много да ми се нахвърлят НО, от няколко дни мисля да пусна такъв форум!
Както доста от вас знаят за моето бебе( моята Вяра) ( моят живот) оставих я в дом за отглеждане, не съм силна като повечето от вас!
Споделих болката си с много хора,много познати и непознати и достигнах до заключение че, защото ние не говорим за това, много хора са като мен !Слаби хора! Знам че, никои от вас няма да ни упрекне за нашето решение, също така знам че, и много са против това!
Иска ми се да има форум за хора които не са успели да намерят сили да гледат неизлечимо болните си деца, и са се доверили на лекари и сестри по домовете!
До тук с обяснението!
искам да споделя с вас Моите ПРИЯТЕЛИ, в неделя рано сутринта ще пътувам да видя детето си! То е на 250км от мен, а в сърцето ми е до мен всеки ден! Цяла седмица това ме крепеше! Ще я прегърна и ще я целуна за Първи път! До мен ще бъде моя мъж и моята майка и моята сестра а и моята свекърва! За първи път! Не мога да опиша колко съм щастлива! Може да няма друг път в който ще прегърна детето си. Може да има много пъти още, но дали ......
Моя добра приятелка ме попита, не може ли да си я гледащ......
Какво да и кажа?
Мога да я гледам , а мога ли да я гледам как умира?
Покланям се пред тези смели родители които могат!
Вярата ми е малката Вяра! Обичам я с цялото си сърце!
Седя пиша и плача и чакам да дойде утре, а дали ми се иска да има утре?
Седя пиша и плача и чакам да дойде утре, а дали ми се иска да има утре?
Скъпа Злати , много пъти съм си повтаряла твоите думи : "Седя пиша и плача и чакам да дойде утре, а дали ми се иска да има утре?", знам , че никое друго детенце не би запълнило празнината и едва ли някога ще ми стане по леко , но се надявам заради моите близки да се опитам да го преодолея. Знам какво ти е като виждаш снимката а и да не я виждаш тя е пред очите ти.Но ти трябва да си силна заради Нати. А ти си много силен човек , ти създаде тази тема за да можем всички ние да си помагаме , защото всички имаме една участ - да бъдем майки на едни специални деца , които имат нужда от по специални грижи.
Ели
Бъдете силни и много късмет на всички
Ели
Бъдете силни и много късмет на всички
Здравейте,
аз съм една от онези , които се грижат за "специалните" деца - децата оставени за отглеждане в институция. При нас децата идват когато навършат 18 годишна възраст. Всички са с умствена изостаналост.
Много хора избягват темите точно в този форум - тъжно е и е трудно да знаеш колко болка има по този свят...И на мен ми е трудно...
От 8 години работя в институция. Няма да казвам къде се намира-няма значение. Сега съм ръководител на цял комплекс за социални услуги + защитени жилища.
Сутрин ставам с мисълта за "вашите" деца, вечер си лягам с мисълта как да разнообразя живота им и да ги накарам да се усмихнат поне веднъж защото само вие и ние знаем колко са красиви тези усмивки.
Вчера имах рожден ден и си пожелах Бог да ми даде възможност да правя всеки ден по една добрина както до сега, и да ми даде сили да науча хората в нашия град и в България, че тези хора не са различни и не са опасни... Успявам...Трудно...
За мен майките като вас са светици.
Никога не си позволявайте да се обвинявате за това че детето ви не е до вас а го отглеждат в дом например. Трудно се отглеждат такива деца, ние, които работим на тези "места" най добре знаем това.
Бъдете силни и посещавайте децата си. Те имат нужда от вас. И не изпитвайте срам, неудобство и угризения... Те винаги ще си останат вашите деца и винаги ще се намерят хора, които да ви помагат на вас и на тях ...
Малко дълго стана но ... чувствам се длъжна да ви кажа тези неща ...
Ние, които работим в институциите, в защитените жилища, в дневните центрове и болниците обичаме вашите деца, грижим се за тях с любов и уважение. Те ни научиха колко малко му трябва на човек, за да бъде щастлив и колко много щастие има в една усмивка.
Това е. Отивам да се грижа за вашите деца. Бъдете спокойни те са в сигурни ръце. Прегърнете ги от мен.
аз съм една от онези , които се грижат за "специалните" деца - децата оставени за отглеждане в институция. При нас децата идват когато навършат 18 годишна възраст. Всички са с умствена изостаналост.
Много хора избягват темите точно в този форум - тъжно е и е трудно да знаеш колко болка има по този свят...И на мен ми е трудно...
От 8 години работя в институция. Няма да казвам къде се намира-няма значение. Сега съм ръководител на цял комплекс за социални услуги + защитени жилища.
Сутрин ставам с мисълта за "вашите" деца, вечер си лягам с мисълта как да разнообразя живота им и да ги накарам да се усмихнат поне веднъж защото само вие и ние знаем колко са красиви тези усмивки.
Вчера имах рожден ден и си пожелах Бог да ми даде възможност да правя всеки ден по една добрина както до сега, и да ми даде сили да науча хората в нашия град и в България, че тези хора не са различни и не са опасни... Успявам...Трудно...
За мен майките като вас са светици.
Никога не си позволявайте да се обвинявате за това че детето ви не е до вас а го отглеждат в дом например. Трудно се отглеждат такива деца, ние, които работим на тези "места" най добре знаем това.
Бъдете силни и посещавайте децата си. Те имат нужда от вас. И не изпитвайте срам, неудобство и угризения... Те винаги ще си останат вашите деца и винаги ще се намерят хора, които да ви помагат на вас и на тях ...
Малко дълго стана но ... чувствам се длъжна да ви кажа тези неща ...
Ние, които работим в институциите, в защитените жилища, в дневните центрове и болниците обичаме вашите деца, грижим се за тях с любов и уважение. Те ни научиха колко малко му трябва на човек, за да бъде щастлив и колко много щастие има в една усмивка.
Това е. Отивам да се грижа за вашите деца. Бъдете спокойни те са в сигурни ръце. Прегърнете ги от мен.
Пак се намесвам в тази тема,но не мога да спра да я чета,просто защото съм такъв човек,а последния пост ме провокира пак да попиша 
Elea,добре че има хора като теб,че успяват да намерят всичко красиво в децата с увреждания и да ги оценят като не различни и не опасни и добре че ви има за да има кой да ги гледа с любов,не че родителите им не искат.Обаче знаеш ли аз какво си пожелавам на всеки мой рожден ден:Да няма домове,така както няма в една Холандия,в една Швеция и много други,да има адекватна помощ за родителите,също и психологическа,защото някой не са толкова силни и имат нужда от психологическа помощ,така децата колкото и трудни да са те,ще живеят при родителите си,където трябва да са.
Всъщност не разбрах голяма част от това което си написала,не разбрах какво искаш да кажеш,но ми се ще ей това:
Ние, които работим в институциите, в защитените жилища, в дневните центрове и болниците обичаме вашите деца, грижим се за тях с любов и уважение. Те ни научиха колко малко му трябва на човек, за да бъде щастлив и колко много щастие има в една усмивка.
да го разберат и родителите на тези деца,щом вие сте успели,но може би имат нужда от малко помощ
Знам че повечето дечица тук,няма как да живеят при родителите си,заради нуждата от медицинско наблюдение,но все някога те биват стабилизирани и ми се иска да вярвам ,че докато дойде време за дом като вашия/над 18/,те може би вече ще са си вкъщи,ако любовта не е поизстинала вече.
Извинявам се ако съм засегнала някой ....пак
п.п. Вижте клипчето в подписа ми,това трябва всеки да го види
Elea,добре че има хора като теб,че успяват да намерят всичко красиво в децата с увреждания и да ги оценят като не различни и не опасни и добре че ви има за да има кой да ги гледа с любов,не че родителите им не искат.Обаче знаеш ли аз какво си пожелавам на всеки мой рожден ден:Да няма домове,така както няма в една Холандия,в една Швеция и много други,да има адекватна помощ за родителите,също и психологическа,защото някой не са толкова силни и имат нужда от психологическа помощ,така децата колкото и трудни да са те,ще живеят при родителите си,където трябва да са.
Всъщност не разбрах голяма част от това което си написала,не разбрах какво искаш да кажеш,но ми се ще ей това:
Ние, които работим в институциите, в защитените жилища, в дневните центрове и болниците обичаме вашите деца, грижим се за тях с любов и уважение. Те ни научиха колко малко му трябва на човек, за да бъде щастлив и колко много щастие има в една усмивка.
да го разберат и родителите на тези деца,щом вие сте успели,но може би имат нужда от малко помощ
Знам че повечето дечица тук,няма как да живеят при родителите си,заради нуждата от медицинско наблюдение,но все някога те биват стабилизирани и ми се иска да вярвам ,че докато дойде време за дом като вашия/над 18/,те може би вече ще са си вкъщи,ако любовта не е поизстинала вече.
Извинявам се ако съм засегнала някой ....пак
п.п. Вижте клипчето в подписа ми,това трябва всеки да го види
Искам да споделя нещо с Вас по повод написаното от Elea .
Благодаря , че има такива като Вас с такава настина достойна професия. В началото когато аз видях детенцето си там и като знам какво му беше , често почти припадах , просто краката ми се свличаха , а сълзите ми не са спирали . Може да ме наречете слаба , но аз се панирах и просто не можех да реагирам адекватно . И именно в този момент Вашата подкрепа е била много за мен . В дома в Стара Загора имаше една сестра , май беше старша или нещо такова , тя беше просто Човек с главно Ч и винаги е разговаряла с нас така все една ни е майка или близка роднина , толкова отзивчива и добра жена , тя просто много се стараеше или просто по характер е такава , другите сестри бяха също много отзивчиви и се стараеха , винаги беше чистичка и добре облечена , а сме ходили и внезапно и без да са ни очаквали . Докторките също , винаги ще съм благодарна на др. Белчева и др. Дончева от дома в Стара Загора.Те просто се грижеха за нея , естествено колкото могат , още в деня на приемането й там нищо не скриха от нас и ни подготвяха всеки път за жестоката съдба , която я очаква , насочиха ни за изследвания при др. Кременски . Те всички се държаха наистина професионално и полагаха грижи за малкото ми момиченце.
Благодарна съм , че има такова хора , помня думите на майка ми , когато аз бях най- тъжна и уязвима , след като ни казаха , че няма да можем да си я гледаме в домашна обстановка и че ще трябва да постъпи в дом за медико - социални грижи , а именно , че там те наистина ще се грижат за нея и няма да а я захвърлят като ненужна вещ . И наистина те полагаха грижи за нея. Благодаря Ви , че Ви има всички Вас , които работите в тези домове.
А иначе , бих се помолила - да няма повече родители , на които Съдбата да им поднесе тази мъка !!!
Ох , дано да не съм Ви отегчила , но днес явно ми е мъчно.
силно всички
Благодаря , че има такива като Вас с такава настина достойна професия. В началото когато аз видях детенцето си там и като знам какво му беше , често почти припадах , просто краката ми се свличаха , а сълзите ми не са спирали . Може да ме наречете слаба , но аз се панирах и просто не можех да реагирам адекватно . И именно в този момент Вашата подкрепа е била много за мен . В дома в Стара Загора имаше една сестра , май беше старша или нещо такова , тя беше просто Човек с главно Ч и винаги е разговаряла с нас така все една ни е майка или близка роднина , толкова отзивчива и добра жена , тя просто много се стараеше или просто по характер е такава , другите сестри бяха също много отзивчиви и се стараеха , винаги беше чистичка и добре облечена , а сме ходили и внезапно и без да са ни очаквали . Докторките също , винаги ще съм благодарна на др. Белчева и др. Дончева от дома в Стара Загора.Те просто се грижеха за нея , естествено колкото могат , още в деня на приемането й там нищо не скриха от нас и ни подготвяха всеки път за жестоката съдба , която я очаква , насочиха ни за изследвания при др. Кременски . Те всички се държаха наистина професионално и полагаха грижи за малкото ми момиченце.
Благодарна съм , че има такова хора , помня думите на майка ми , когато аз бях най- тъжна и уязвима , след като ни казаха , че няма да можем да си я гледаме в домашна обстановка и че ще трябва да постъпи в дом за медико - социални грижи , а именно , че там те наистина ще се грижат за нея и няма да а я захвърлят като ненужна вещ . И наистина те полагаха грижи за нея. Благодаря Ви , че Ви има всички Вас , които работите в тези домове.
А иначе , бих се помолила - да няма повече родители , на които Съдбата да им поднесе тази мъка !!!
Ох , дано да не съм Ви отегчила , но днес явно ми е мъчно.
силно всички
Elea благодаря ти много за тези думи,защото заради хора като теб ,на които им пука за нашите деца,вече спя спокойно.Благодаря ти за тази любов,която даряваш на децата .Наистина едно голямо "благодаря" от нас още веднъж.
Вики и мама :hug: не ме засягаш,но незнам защо си мислиш,че любовта ми може да изтине.Знаеш,че те уважавам много .Знам твоето мнение и го приемам.Но моля те,не казвай само ,че обичам детето си по-малко от колкото ти своето дете.Не е честно.
Злати миличка,прегръщам те.Знаеш,че нищо не може да се върне назад.Гледай напред.Освободи се,бъди щастлива.Ти имаш всичко..
Ева прегръщам те.
Вики и мама :hug: не ме засягаш,но незнам защо си мислиш,че любовта ми може да изтине.Знаеш,че те уважавам много .Знам твоето мнение и го приемам.Но моля те,не казвай само ,че обичам детето си по-малко от колкото ти своето дете.Не е честно.
Злати миличка,прегръщам те.Знаеш,че нищо не може да се върне назад.Гледай напред.Освободи се,бъди щастлива.Ти имаш всичко..
Ева
прегръщам те.Вики и мама :hug: не ме засягаш,но незнам защо си мислиш,че любовта ми може да изтине.Знаеш,че те уважавам много .Знам твоето мнение и го приемам.Но моля те,не казвай само ,че обичам детето си по-малко от колкото ти своето дете.Не е честно.
Визирах домове и деца като в Могилино например,безспорно е че родителите им отдавна са изстинали,имах предвид общо домовете в тази наша държава,наистина ми се иска да няма домове,освен тези които са нужни в първите години,когато е невъзможно без медицинска апаратура естествено,но да са живи и здрави тези хора като Elea ,че да знаем ,че все пак има някъде,където ги обичат и се радват на едната прекрасна усмивка
Elea,
Честит рожден ден, да си здрава и силна и много обичана!
Viki i mama, аз имам приятелки които са не по малко силни от Дик и Рик Хойт,
Това си ти и Здравка79 и kuneto и ajelia и ... всички други които застанахте до мен когато ми беше най-трудно, независимо от всички проблеми които си имате
Честит рожден ден, да си здрава и силна и много обичана!
Viki i mama, аз имам приятелки които са не по малко силни от Дик и Рик Хойт,
Това си ти и Здравка79 и kuneto и ajelia и ... всички други които застанахте до мен когато ми беше най-трудно, независимо от всички проблеми които си имате
Така ми се иска да мога да се справя без помощта на институция.Но няма да мога.Гледала съм филм за чуждестранни "домове" ,където децата живеят в държавен дом ,но и родителите живеят с тях,във къщи които са близо до сградата в която се намират децата.Те могат да участват в тяхното отглеждане и достъпа им е свободен.Няма дни и часове за свиждане,няма изолация -както е в нашата държава.Повярвайте ми когато гледай колко цивилизовано постъпват хората спрямо децата и техните родители,колко е добре уредено всичко за първи път през живота ми ме беше срам,че съм българка.
Вики и мама ,гледала съм клипа,който си сложила в подписа си,Страхотен е.Дано все повече родители имат тези сили и воля за живот.
Вики и мама ,гледала съм клипа,който си сложила в подписа си,Страхотен е.Дано все повече родители имат тези сили и воля за живот.
Злати, помня много добре началото на тази тема, която ти отвори с голяма смелост в голямата си мъка. Знам колко много те боли за Вяра и искам да те прегърна ! Не намирам повече думи.... 
! Не намирам повече думи.... 
