Благодаря
- Публикувана: 23 дек. 2008, 13:26 ч.
- Последно мнение: 4 юни 2009, 20:42 ч.
майчинство 2009 Разяснения
Момичета имам и аз един въпрос, че не съм много наясно. Има вероятност да съкратят свекърва ми. Какви са условията за да и прехвърля майчинството? Какви пари ще получава и до каква възраст на детето ще ги взима? Извинявам се, че е малко извън темата
След като я съкратят се регистрира в бюрото по труда и ти я наемаш като детегледачка.До три години на детето може да работи по тази програма и ще взима 190 лв чисто.
И аз имам въпросче, надявам се някой да може да ми помогне. Последният ми болничен изтече на 18.01.09. Днес имам превод от нои за периода 01.01.09-18.01.09. Знае ли някой кога следва да ми изплатят сума за периода 19.01.09-31.01.09 и въобще горе долу на коя дата се превеждат парите за майчинството след изтичане на болничните?
Момичета, имам спешен въпрос, насочете ме къде да попитам... 
Случаят е следният.. Искам да прехвърля майчинството на съпругът ми, обаче фирмата, в която работи има затруднения и може да обяви несъстоятелност (ако вече не го е направила)... Какво се получава в този случай?? Прекратява ли се майчинството или веднъж започнало то може да се ползва независимо какво се случва с фирмата?? А ако шефовете на съпругът ми откажат да оправят документите, какво може да направим?? Много ни е спешно моля, насочете ме къде да питам, защото не мога да намеря адвокат в момента...
Случаят е следният.. Искам да прехвърля майчинството на съпругът ми, обаче фирмата, в която работи има затруднения и може да обяви несъстоятелност (ако вече не го е направила)... Какво се получава в този случай?? Прекратява ли се майчинството или веднъж започнало то може да се ползва независимо какво се случва с фирмата?? А ако шефовете на съпругът ми откажат да оправят документите, какво може да направим?? Много ни е спешно моля, насочете ме къде да питам, защото не мога да намеря адвокат в момента...
И аз имам въпросче, надявам се някой да може да ми помогне. Последният ми болничен изтече на 18.01.09. Днес имам превод от нои за периода 01.01.09-18.01.09. Знае ли някой кога следва да ми изплатят сума за периода 19.01.09-31.01.09 и въобще горе долу на коя дата се превеждат парите за майчинството след изтичане на болничните?
А попълни ли заявление-декларация Приложение 2 за остатъка между 135 и 410 дни? Към него се представя и копие от акта за раждане на детето.
И аз имам въпросче, надявам се някой да може да ми помогне. Последният ми болничен изтече на 18.01.09. Днес имам превод от нои за периода 01.01.09-18.01.09. Знае ли някой кога следва да ми изплатят сума за периода 19.01.09-31.01.09 и въобще горе долу на коя дата се превеждат парите за майчинството след изтичане на болничните?
А попълни ли заявление-декларация Приложение 2 за остатъка между 135 и 410 дни? Към него се представя и копие от акта за раждане на детето.
Момичета, имам спешен въпрос, насочете ме къде да попитам...
Случаят е следният.. Искам да прехвърля майчинството на съпругът ми, обаче фирмата, в която работи има затруднения и може да обяви несъстоятелност (ако вече не го е направила)... Какво се получава в този случай?? Прекратява ли се майчинството или веднъж започнало то може да се ползва независимо какво се случва с фирмата?? А ако шефовете на съпругът ми откажат да оправят документите, какво може да направим?? Много ни е спешно моля, насочете ме къде да питам, защото не мога да намеря адвокат в момента...
Случаят е следният.. Искам да прехвърля майчинството на съпругът ми, обаче фирмата, в която работи има затруднения и може да обяви несъстоятелност (ако вече не го е направила)... Какво се получава в този случай?? Прекратява ли се майчинството или веднъж започнало то може да се ползва независимо какво се случва с фирмата?? А ако шефовете на съпругът ми откажат да оправят документите, какво може да направим?? Много ни е спешно моля, насочете ме къде да питам, защото не мога да намеря адвокат в момента...
А минала ли е процедурата по обявяване в несъстоятелност? Защото, за да се обяви фалит, първо се назначава синдик и той има задължения, във връзка с удовлетворяване задълженията на обявения в несъстоятелност към кредиторите му от всякакъв характер - персонал, държава, доставчици ...
Иначе нямат право да откажат едно такова прехвърляне и щом започне ползването на отпуск за отглеждане на дете той се ползва от закрила при уволнение, т.е. за него трябва да се търси разрешение от Инспекция по труда:
Закрила при уволнение / КТ /
Чл. 333. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) В случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5, 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай:
1. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) работничка или служителка, която е майка на дете до 3-годишна възраст;
2. трудоустроен работник или служител;
3. работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването;
4. работник или служител, който е започнал ползуването на разрешения му отпуск;
И аз имам въпросче, надявам се някой да може да ми помогне. Последният ми болничен изтече на 18.01.09. Днес имам превод от нои за периода 01.01.09-18.01.09. Знае ли някой кога следва да ми изплатят сума за периода 19.01.09-31.01.09 и въобще горе долу на коя дата се превеждат парите за майчинството след изтичане на болничните?
А попълни ли заявление-декларация Приложение 2 за остатъка между 135 и 410 дни? Към него се представя и копие от акта за раждане на детето.
В срок от 15 раб. дни от подаването на въпросната декларация в НОИ от работодатеял. Подаването става в 2-дневен срок от изплащането на заплатите за съответния месец.
Lady Incandescent, мерси много... 
Ситуацията е много сложна, трябва да намеря адвокат по трудово право... Уж фирмата иска да обяви несъстоятелност, но едновременно с това иска да преназначи работниците на 4-часов трудов договор, като от Инспекцията по труда са ги посъветвали да не подписват подобно нещо... На тези, които откажат да подпишат 4-часовият трудов договор им предлагат да им пуснат предизвестие и те през оставащото време да ходят "на работа" в съседното барче, защото заводът им е спрял производство преди почти месец и не допускат никой вътре (няма и да допуснат - предупредили са ги)...
Ситуацията е много сложна, трябва да намеря адвокат по трудово право... Уж фирмата иска да обяви несъстоятелност, но едновременно с това иска да преназначи работниците на 4-часов трудов договор, като от Инспекцията по труда са ги посъветвали да не подписват подобно нещо... На тези, които откажат да подпишат 4-часовият трудов договор им предлагат да им пуснат предизвестие и те през оставащото време да ходят "на работа" в съседното барче, защото заводът им е спрял производство преди почти месец и не допускат никой вътре (няма и да допуснат - предупредили са ги)...
Lady Incandescent, мерси много...
Ситуацията е много сложна, трябва да намеря адвокат по трудово право... Уж фирмата иска да обяви несъстоятелност, но едновременно с това иска да преназначи работниците на 4-часов трудов договор, като от Инспекцията по труда са ги посъветвали да не подписват подобно нещо... На тези, които отказат да подпишат 4-часовият трудов договор им предлагат да им пуснат предизвестие и те през оставащото време да ходят "на работа" в съседното барче, защото заводът им е спрял производство преди почти месец и не допускат никой вътре (няма и да допуснат - предупреди ли са ги)...
Ситуацията е много сложна, трябва да намеря адвокат по трудово право... Уж фирмата иска да обяви несъстоятелност, но едновременно с това иска да преназначи работниците на 4-часов трудов договор, като от Инспекцията по труда са ги посъветвали да не подписват подобно нещо... На тези, които отказат да подпишат 4-часовият трудов договор им предлагат да им пуснат предизвестие и те през оставащото време да ходят "на работа" в съседното барче, защото заводът им е спрял производство преди почти месец и не допускат никой вътре (няма и да допуснат - предупреди ли са ги)...
С една дума няма нищо черно на бяло във връзка с обявяване в несъстоятелност. Ако подготвите документи за прехвърляне на майчинството не могат да му откажат да ползва този отпуск до навършване на 2 години от детето. Дори до тогава да текат някакви процедури, а предприятието съществува, то той ще си е в отпуск
КАК СЕ ОПРЕДЕЛЯ ПАРИЧНОТО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ, ИЗПЛАЩАНО ОТ ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ПРИ ВРЕМЕННА НЕРАБОТОСПОСОБНОСТ ПОРАДИ ОБЩО ЗАБОЛЯВАНЕ ИЛИ БРЕМЕННОСТ И РАЖДАНЕ
КАК ЩЕ СЕ ОТРАЗИ ПОЛЗВАНЕТО НА „БОЛНИЧНИ" ПРЕДИ ИЗЛИЗАНЕ В ОТПУСК ЗА БРЕМЕННОСТ И РАЖДАНЕ НА РАЗМЕРА НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕТО ПРИ ТОЗИ ОТПУСК
Преди всичко да цитираме разпоредбите от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НИИПОПДОО), определящи начина на изчисляване на обезщетението. (Тъй като промените в НИИПОПДОО още не са обнародвани се цитират сега съществуващите текстове на разпоредбите. Принципни промени няма да има, освен въвеждането на 12-месечен базов период за обезщетението при бременност и раждане, в съответствие с вече променения чл. 49 КСО.) Подчертани са ключови части от текстовете, на които трябва да се обърне внимание.
А след това ще ги преразкажем на общодостъпен език и обясним с някои числени примери.
К С О
Възнаграждение, от което се определя обезщетението
Чл. 41. (1) Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто, а за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест - в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за съответния риск за периода от шест календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението.
(2) За дните, включени в периода по ал. 1, се взема предвид среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период, ако лицето:
1. не е било осигурено за общо заболяване и майчинство;
2. (отм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.);
3. е ползвало неплатен отпуск, който се зачита за трудов или служебен стаж;
4. е ползвало отпуск за отглеждане на малко дете;
5. е било осигурено по законодателството на друга държава по условията на международен договор, по който Република България е страна.
(3) За дните, включени в периода по ал. 1, през които лицето е получавало парично обезщетение от общественото осигуряване за временна неработоспособност или за бременност и раждане, се взема предвид доходът, от който е определено паричното обезщетение.
(4) Сумата, от която се изчисляват паричните обезщетения, не може да бъде по-голяма от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за периода, от който се определят паричните обезщетения.
(5) Начинът на изчисляване на обезщетението се урежда с акт на Министерския съвет.
Обезщетение при бременност и раждане
Чл. 49. (1) Дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер на 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 12 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност поради бременност и раждане. Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната, и се определя по реда на чл. 41, ал. 2 - 5.
Н И И П О П Д О О
Чл. 16. (1) Доходът за периода от 6 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността, от който се изчислява дневното парично обезщетение за временна неработоспособност или за бременност и раждане, включва:
1. дохода, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски за фонд "Общо заболяване и майчинство" и/или "Трудова злополука и професионална болест";
2. минималната месечна работна заплата в случаите по чл. 41, ал. 2 КСО;
3. дохода, от който е определено паричното обезщетение за временна неработоспособност и/или за бременност и раждане в случаите по чл. 41, ал. 3 КСО.
(2) Сборът от доходите по ал. 1, от който се изчисляват паричните обезщетения за временна неработоспособност или за бременност и раждане, включително в случаите, в които лицето е осигурено по повече от един договор или на повече от едно основание, не може да бъде по-голям от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, за всеки месец от периода, от който се изчисляват паричните обезщетения.
(3) Среднодневният доход за 6-месечния период, от който се изчислява дневното парично обезщетение, се определя, като сборът на брутните трудови възнаграждения и/или осигурителния доход, и/или пропорционалната част от минималната работна заплата за периодите по чл. 41, ал. 2 КСО, и/или дохода, от който са изчислени паричните обезщетения за временна неработоспособност и/или за бременност и раждане за периодите по чл. 41, ал. 3 КСО, се раздели на общия брой на работните дни за същия период.
Чл. 17 (1) За работещите по трудови и по служебни правоотношения и приравнените към тях правоотношения месечното нетно възнаграждение се определя, като изплатеното или начисленото месечно възнаграждение се намали с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с данъците по Закона за данъците върху доходите на физическите лица и не може да бъде повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година.
(2) За изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества месечното нетно възнаграждение се определя, като изплатеното или начисленото месечно възнаграждение, се намали с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с дължимия данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица и не може да бъде повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година.
(3) За членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в кооперацията; за лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, и за служителите с духовно звание на Българската православна църква и други вероизповедания по Закона за вероизповеданията месечното нетно възнаграждение се определя, като изплатеното или начисленото месечно възнаграждение се намали с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с дължимия данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица и не може да бъде повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година.
(4) Изплатеното или начисленото месечно възнаграждение по ал. 1 - 3, от което се определя нетното възнаграждение, включва брутното трудово възнаграждение и обезщетенията, изплащани по Кодекса на труда, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за държавния служител и Закона за съдебната власт, които са облагаеми по чл. 24 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, както и всички доплащания на такива суми за съответния месец.
(5) При определяне на месечното нетно възнаграждение не се вземат предвид средствата, предоставени от работодателя за сметка на социалните разходи.
(6) За самоосигуряващите се лица месечното нетно възнаграждение е избраният от тях месечен осигурителен доход, върху който са внесени авансовите осигурителни вноски.
(7) Среднодневното нетно възнаграждение за 6-месечния период, предхождащ месеца на настъпване на временната неработоспособност или началото на отпуска за бременност и раждане, се определя, като сборът от месечните нетни възнаграждения и/или пропорционалната част от минималната работна заплата за периодите по чл. 41, ал. 2 КСО, и/или доходът, от който са определени паричните обезщетения за временна неработоспособност и/или за бременност и раждане за периодите по чл. 41, ал. 3 КСО, но не повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година, се раздели на броя на работните дни за същия период.
При изчисляване на дневния размер на обезщетение имаме три последователни действия:
Първо - намиране на среднодневния осигурителен доход за базисния 6-месечен (или 12-месечен) период.
Това е доходът, от който се изчислява обезщетението!
Второ - прилагане на 80 (или 90) % към този среднодневен осигурителен доход.
Това е вече обезщетението, ако не трябваше да се ограничава!
Трето - намиране на среднодневния нетен доход; сравняване на резултата с размера от втората стъпка.
Размерът на обезщетението е по-малката величина - от размерите в стъпка втора и трета!
(За случаите на доход от трудови и приравнени към тях правоотношения, чийто брутен размер не надвишава максималния размер на осигурителния доход - 2000 лв. за 2008 и 2009 г., винаги имаме ограничаване при третото действие, т.к. нетният доход и за 2008, и за 2009, е 78,3 % от брутния - 13 % са личните осигурителни вноски, 10 % е данъкът. Само когато средномесечното брутно възнаграждение за 6-месечния период е над 2100 лв. - при обезщетение за общо заболяване или за 12-месечния период е над 2400 - при обезщетение за бременност и раждане, както и при самоосигуряващите се лица, за които нетният доход е равен на осигурителния - виж чл. 17, ал. 6 НИИПОПДОО, няма ограничаване до нетния размер и се получават 80 или 90 % от осигурителния доход.)
Да илюстрираме изчисляване на обезщетението в двата случая - когато няма „болнични" в периода и когато има. Ще разгледаме обезщетение за временна неработоспособност и 6-месечен базисен период. (Няма принципна разлика и при изчисляване на обезщетението за бременност и раждане.) И ще вземем за простота и двата базисни периода да са по 125 работни дни. Брутно месечно трудово възнаграждение (осигурителен доход) 400 лв. Значи нетното е 400 - 52 (личните вноски 13 %) - 34,8 (данък 10 %, но върху данъчна основа след приспадане на личните вноски от брутното възнаграждение) = 313,2.
В първия случай в периода няма временна неработоспособност. 400 х 6 = 2400 / 125 = 19,20 среднодневен осигурителен доход. 80 % от него са 15,36.
Това може да е дневния размер на обезщетението, но трябва да го сравним със среднодневния нетен доход, който е 313,2 х 6 = 1879,2 / 125 = 15,03. След като този размер е по-нисък, значи той ще е размерът на обезщетението.
Работните дни във временна неработоспособност са 5, но първият ден е с възнаграждение от работодателя (което е среднодневното брутно) и след това няма да влезне в сметката. Обезщетението от ДОО е за 4 дни.
За да можем да преценим как тези „болнични" ще повлияят на второто обезщетение трябва да имаме не дневния, а пълния размер на дохода, от който е определено обезщетението, за четирите дни и той е 19,20 х 4 = 76,80. (Доходът, от който е определено обезщетението е среднодневния БРУТЕН осигурителен доход, умножен по броя на работните дни, за които е определено обезщетение от ДОО.)
Отиваме на следващото обезщетение. При неговото определяне имаме 121 дни с възнаграждение и 4 с обезщетение.
Изчисляваме брутния осигурителен доход (приемаме, че заплатата не е променяна, така че използваме резултатите от предходното пресмятане) - 121 х 19,20 = 2323,20 + 76,80 (доходът, от който е определено полученото през периода обезщетение) = 2 400. Значи среднодневният осигурителен доход, като разделим на 126 дни, е пак 19,20. (Нарочно са взети бази с еднакъв брой работни дни в тях, за да се види веднага, че за брутото се получава едно и също.)
Сега трябва да определим среднодневното нетно. 121 х 15,03 = 1818,63 + 76,80 (доходът, от който е определено обезщетението) = 1895,43 - става малко по-високо от полученото в първия пример. Като добавим още 1,67 (от възнаграждението за първия ден от работодателя се удържат само личните вноски, но не и данък), нетвото възнаграждение става 1897,10. Разделено на 125 среднодневното нетно вече е 15,18, т.е това ще бъде размерът на обезщетението за втората временна неработоспособност. Макар и с малко (15 стотинки) - понеже използвахме пример с малка продължителност на временната неработоспособност за базисния период, второто обезщетение вече е по-високо.
Това са числовите изражения на записаното в 16 (3) и 17 (7) на Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения.
Примерът показва, че ползването на „болнични" (например за задържане) преди болничния за бременност и раждане няма да намали размера на обезщетението за бременност и раждане. Трябва да се има предвид, че дори те да изтичат в деня, в който започва първият болничен лист за бременността, каквито са най-често срещаните случаи, размерът на обезщетението се преизчислява. Първо, защото „бременност и раждане" е отделен риск от „общо заболяване", второ, защото вече обезщетението ще се изчислява от 12-месечна база. И в случаите, когато дневният размер на обезщетението се ограничава до среднодневното нетно възнаграждение, този размер дори се увеличава. И колкото по-дълъг е периодът на временната неработоспособност поради общо заболяване, толкова по-голяма (в увеличение) ще бъде разликата между размерът на получаваното през този период обезщетение и на обезщетението за периода на бременност и раждане.
Естествено, примерът се основава на едно сравнително постоянно възнаграждение. Не са отчетени нито „хитринките" за повишаване на осигурителния доход по време на бременността, нито възможното (без „хитринки") увеличение на трудовото възнаграждение. При втората хипотеза би следвало да се направи конкретен анализ по посочения начин за всеки отделен случай. Макар че здравето на майката и бъдещото дете са по-важни и когато медицинските органи решават да издадат болничен лист, това не трябва да се пренебрегва от меркантилни съображения.
КАК ЩЕ СЕ ОТРАЗИ ПОЛЗВАНЕТО НА „БОЛНИЧНИ" ПРЕДИ ИЗЛИЗАНЕ В ОТПУСК ЗА БРЕМЕННОСТ И РАЖДАНЕ НА РАЗМЕРА НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕТО ПРИ ТОЗИ ОТПУСК
Преди всичко да цитираме разпоредбите от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НИИПОПДОО), определящи начина на изчисляване на обезщетението. (Тъй като промените в НИИПОПДОО още не са обнародвани се цитират сега съществуващите текстове на разпоредбите. Принципни промени няма да има, освен въвеждането на 12-месечен базов период за обезщетението при бременност и раждане, в съответствие с вече променения чл. 49 КСО.) Подчертани са ключови части от текстовете, на които трябва да се обърне внимание.
А след това ще ги преразкажем на общодостъпен език и обясним с някои числени примери.
К С О
Възнаграждение, от което се определя обезщетението
Чл. 41. (1) Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто, а за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест - в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за съответния риск за периода от шест календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението.
(2) За дните, включени в периода по ал. 1, се взема предвид среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период, ако лицето:
1. не е било осигурено за общо заболяване и майчинство;
2. (отм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.);
3. е ползвало неплатен отпуск, който се зачита за трудов или служебен стаж;
4. е ползвало отпуск за отглеждане на малко дете;
5. е било осигурено по законодателството на друга държава по условията на международен договор, по който Република България е страна.
(3) За дните, включени в периода по ал. 1, през които лицето е получавало парично обезщетение от общественото осигуряване за временна неработоспособност или за бременност и раждане, се взема предвид доходът, от който е определено паричното обезщетение.
(4) Сумата, от която се изчисляват паричните обезщетения, не може да бъде по-голяма от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за периода, от който се определят паричните обезщетения.
(5) Начинът на изчисляване на обезщетението се урежда с акт на Министерския съвет.
Обезщетение при бременност и раждане
Чл. 49. (1) Дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер на 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 12 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност поради бременност и раждане. Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната, и се определя по реда на чл. 41, ал. 2 - 5.
Н И И П О П Д О О
Чл. 16. (1) Доходът за периода от 6 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността, от който се изчислява дневното парично обезщетение за временна неработоспособност или за бременност и раждане, включва:
1. дохода, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски за фонд "Общо заболяване и майчинство" и/или "Трудова злополука и професионална болест";
2. минималната месечна работна заплата в случаите по чл. 41, ал. 2 КСО;
3. дохода, от който е определено паричното обезщетение за временна неработоспособност и/или за бременност и раждане в случаите по чл. 41, ал. 3 КСО.
(2) Сборът от доходите по ал. 1, от който се изчисляват паричните обезщетения за временна неработоспособност или за бременност и раждане, включително в случаите, в които лицето е осигурено по повече от един договор или на повече от едно основание, не може да бъде по-голям от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, за всеки месец от периода, от който се изчисляват паричните обезщетения.
(3) Среднодневният доход за 6-месечния период, от който се изчислява дневното парично обезщетение, се определя, като сборът на брутните трудови възнаграждения и/или осигурителния доход, и/или пропорционалната част от минималната работна заплата за периодите по чл. 41, ал. 2 КСО, и/или дохода, от който са изчислени паричните обезщетения за временна неработоспособност и/или за бременност и раждане за периодите по чл. 41, ал. 3 КСО, се раздели на общия брой на работните дни за същия период.
Чл. 17 (1) За работещите по трудови и по служебни правоотношения и приравнените към тях правоотношения месечното нетно възнаграждение се определя, като изплатеното или начисленото месечно възнаграждение се намали с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с данъците по Закона за данъците върху доходите на физическите лица и не може да бъде повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година.
(2) За изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества месечното нетно възнаграждение се определя, като изплатеното или начисленото месечно възнаграждение, се намали с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с дължимия данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица и не може да бъде повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година.
(3) За членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в кооперацията; за лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, и за служителите с духовно звание на Българската православна църква и други вероизповедания по Закона за вероизповеданията месечното нетно възнаграждение се определя, като изплатеното или начисленото месечно възнаграждение се намали с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с дължимия данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица и не може да бъде повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година.
(4) Изплатеното или начисленото месечно възнаграждение по ал. 1 - 3, от което се определя нетното възнаграждение, включва брутното трудово възнаграждение и обезщетенията, изплащани по Кодекса на труда, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за държавния служител и Закона за съдебната власт, които са облагаеми по чл. 24 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, както и всички доплащания на такива суми за съответния месец.
(5) При определяне на месечното нетно възнаграждение не се вземат предвид средствата, предоставени от работодателя за сметка на социалните разходи.
(6) За самоосигуряващите се лица месечното нетно възнаграждение е избраният от тях месечен осигурителен доход, върху който са внесени авансовите осигурителни вноски.
(7) Среднодневното нетно възнаграждение за 6-месечния период, предхождащ месеца на настъпване на временната неработоспособност или началото на отпуска за бременност и раждане, се определя, като сборът от месечните нетни възнаграждения и/или пропорционалната част от минималната работна заплата за периодите по чл. 41, ал. 2 КСО, и/или доходът, от който са определени паричните обезщетения за временна неработоспособност и/или за бременност и раждане за периодите по чл. 41, ал. 3 КСО, но не повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година, се раздели на броя на работните дни за същия период.
При изчисляване на дневния размер на обезщетение имаме три последователни действия:
Първо - намиране на среднодневния осигурителен доход за базисния 6-месечен (или 12-месечен) период.
Това е доходът, от който се изчислява обезщетението!
Второ - прилагане на 80 (или 90) % към този среднодневен осигурителен доход.
Това е вече обезщетението, ако не трябваше да се ограничава!
Трето - намиране на среднодневния нетен доход; сравняване на резултата с размера от втората стъпка.
Размерът на обезщетението е по-малката величина - от размерите в стъпка втора и трета!
(За случаите на доход от трудови и приравнени към тях правоотношения, чийто брутен размер не надвишава максималния размер на осигурителния доход - 2000 лв. за 2008 и 2009 г., винаги имаме ограничаване при третото действие, т.к. нетният доход и за 2008, и за 2009, е 78,3 % от брутния - 13 % са личните осигурителни вноски, 10 % е данъкът. Само когато средномесечното брутно възнаграждение за 6-месечния период е над 2100 лв. - при обезщетение за общо заболяване или за 12-месечния период е над 2400 - при обезщетение за бременност и раждане, както и при самоосигуряващите се лица, за които нетният доход е равен на осигурителния - виж чл. 17, ал. 6 НИИПОПДОО, няма ограничаване до нетния размер и се получават 80 или 90 % от осигурителния доход.)
Да илюстрираме изчисляване на обезщетението в двата случая - когато няма „болнични" в периода и когато има. Ще разгледаме обезщетение за временна неработоспособност и 6-месечен базисен период. (Няма принципна разлика и при изчисляване на обезщетението за бременност и раждане.) И ще вземем за простота и двата базисни периода да са по 125 работни дни. Брутно месечно трудово възнаграждение (осигурителен доход) 400 лв. Значи нетното е 400 - 52 (личните вноски 13 %) - 34,8 (данък 10 %, но върху данъчна основа след приспадане на личните вноски от брутното възнаграждение) = 313,2.
В първия случай в периода няма временна неработоспособност. 400 х 6 = 2400 / 125 = 19,20 среднодневен осигурителен доход. 80 % от него са 15,36.
Това може да е дневния размер на обезщетението, но трябва да го сравним със среднодневния нетен доход, който е 313,2 х 6 = 1879,2 / 125 = 15,03. След като този размер е по-нисък, значи той ще е размерът на обезщетението.
Работните дни във временна неработоспособност са 5, но първият ден е с възнаграждение от работодателя (което е среднодневното брутно) и след това няма да влезне в сметката. Обезщетението от ДОО е за 4 дни.
За да можем да преценим как тези „болнични" ще повлияят на второто обезщетение трябва да имаме не дневния, а пълния размер на дохода, от който е определено обезщетението, за четирите дни и той е 19,20 х 4 = 76,80. (Доходът, от който е определено обезщетението е среднодневния БРУТЕН осигурителен доход, умножен по броя на работните дни, за които е определено обезщетение от ДОО.)
Отиваме на следващото обезщетение. При неговото определяне имаме 121 дни с възнаграждение и 4 с обезщетение.
Изчисляваме брутния осигурителен доход (приемаме, че заплатата не е променяна, така че използваме резултатите от предходното пресмятане) - 121 х 19,20 = 2323,20 + 76,80 (доходът, от който е определено полученото през периода обезщетение) = 2 400. Значи среднодневният осигурителен доход, като разделим на 126 дни, е пак 19,20. (Нарочно са взети бази с еднакъв брой работни дни в тях, за да се види веднага, че за брутото се получава едно и също.)
Сега трябва да определим среднодневното нетно. 121 х 15,03 = 1818,63 + 76,80 (доходът, от който е определено обезщетението) = 1895,43 - става малко по-високо от полученото в първия пример. Като добавим още 1,67 (от възнаграждението за първия ден от работодателя се удържат само личните вноски, но не и данък), нетвото възнаграждение става 1897,10. Разделено на 125 среднодневното нетно вече е 15,18, т.е това ще бъде размерът на обезщетението за втората временна неработоспособност. Макар и с малко (15 стотинки) - понеже използвахме пример с малка продължителност на временната неработоспособност за базисния период, второто обезщетение вече е по-високо.
Това са числовите изражения на записаното в 16 (3) и 17 (7) на Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения.
Примерът показва, че ползването на „болнични" (например за задържане) преди болничния за бременност и раждане няма да намали размера на обезщетението за бременност и раждане. Трябва да се има предвид, че дори те да изтичат в деня, в който започва първият болничен лист за бременността, каквито са най-често срещаните случаи, размерът на обезщетението се преизчислява. Първо, защото „бременност и раждане" е отделен риск от „общо заболяване", второ, защото вече обезщетението ще се изчислява от 12-месечна база. И в случаите, когато дневният размер на обезщетението се ограничава до среднодневното нетно възнаграждение, този размер дори се увеличава. И колкото по-дълъг е периодът на временната неработоспособност поради общо заболяване, толкова по-голяма (в увеличение) ще бъде разликата между размерът на получаваното през този период обезщетение и на обезщетението за периода на бременност и раждане.
Естествено, примерът се основава на едно сравнително постоянно възнаграждение. Не са отчетени нито „хитринките" за повишаване на осигурителния доход по време на бременността, нито възможното (без „хитринки") увеличение на трудовото възнаграждение. При втората хипотеза би следвало да се направи конкретен анализ по посочения начин за всеки отделен случай. Макар че здравето на майката и бъдещото дете са по-важни и когато медицинските органи решават да издадат болничен лист, това не трябва да се пренебрегва от меркантилни съображения.
Здравейте, прочетох написаното до момента, но все пак бих искала да проверя дали съм разбрала правилно. Планираме бременност, но от началото на този месец (февруари 2009) не се осигурявам понеже сменям работата си. Това може да отнеме 1или 2 месеца. Да предположим, че забременея след 2 месеца. Когато излизам в болничен 45 дни за раждане назад ще имам 2 месеца без осигуровки. Общият ми трудов стаж до момента е около 2 години, но предполагам ще се броят 12 месеца от излизането в болничен назад. При това положение ще имам 2 неосигурителни месеца. Ще имам ли право на майчинство в продължение на 410 дни и как ще бъде изчислено то?
Препоръчани теми