Пак мелодрама

  • 4 649
  • 51
  •   1
Отговори
Здравейте, за пръв път пускам тема анонимно, но не искам хората, които ме познават във форума да знаят за това. За пред тях аз съм винаги един лъчезарен, сипещ бисери потребител. Това беше самоиронично. Но имам нужда да го напиша, и да чуя странични мнения. Просто за да ми олекне може би. Напоследък имаше доста теми тук по темата родители-деца. И аз ще ви разкажа още една. Туко-що се върнахме от Бъдни вечер при родителите ми и ми е толкова криво, че ми идва да ревна с глас.
Бяхме нашите, сестра ми, аз и дъщеря ми. Решихме, че ще си разменяме подаръците днес, защото после всеки заминава нанякъде.
Аз съм разведена, живея с дъщеря си, на 16. Взимам добър доход, но след като платя ипотеката, вноската за колата, сметките и месечните разходи по един тийн, не остават много пари. И все пак се постарах на всеки да купя по нещо, макар и дребно. Сестра ми е на 25, неженена,  завърши в скъп колеж в чужбина на разноски на нашите, купиха и апартамент и кола, плащат и сметките и й дават по хиляда лева месечно да живее, защото все не може да си намери работа. Вечно няма пари, съответно подъраци от нея нямаше.
Но, много криво ми стана, когато преди да си разменим подаръците нея я викнаха в другата стая, и минавайки оттам дъщеря ми е видяла, че и дават дебела пачка от петдесетачки. Поне да го бяха направили преди да дойдем, а не така очевадно.
Аз получих нощница, дъщеря ми шампоан. Преди това тя беше помолила да й помогнат малко, защото събираме пари за хубав фотоапарат, защото тя учи фотография и това й е мечта.
Не знам, може да ви е прозвучало много материално, но на мен ми стана страшно криво. Цял живот е така, мамка му. На предишния си рожден ден не получих подарък, защото преди месец баща ми ми бил дал 100 лв за първата вноска за колата! А нашите са с добри възможности за България.
Е, това е. Поне ми поолекна

# 1
  • Мнения: 2 556
Нашите също са с много добри финансови възможности, но определено не са ми подарили нищо от доста години, за пари да ми дадат някога не бих си и помислила, толкова абсурден вариант ми се вижда  Wink

Гледай си живота, пари се изкарват, отношения с родители не се оправят, само не знам защо ходиш там на празници да си разваляш настроението.

# 2
  • Мнения: 2 448
Много гадно.  Confused
Но аз бих говорила с тях директно, все пак са родителите и щом имат възможности, такова делене на децата, нямаше да се оставя.
Щях да им поставя въпроса директно на момента да видим какво ще кажат.
Нека ми кажат в прав текст, че предпочитат другото си дете, пък да видим дали ще стъпя повече при тях.  Stop

# 3
  • Мнения: 2 556
Разговорите с подобен тип хора не водят доникъде - те обикновено лъжат, без да им мигне окото и човек трябва да е луд да иска да си тренира нервите по този начин.

# 4
  • Мнения: 1 554
оф,много гадно така,и аз съм делено дете,но пък сега си живея най-добре от всички Mr. Green

# 5
  • Мнения: 1 749
Точно на празника....  Tired Не знам какво да ти кажа...И аз мисля като pasinet:директно да им кажеш.Ако не постигнеш нищо,то поне ще ти олекне.

# 6
Ами ходам, все още се старая да поддържам някаква илюзия за семейство. Много ми се ще да имам, още повече, че дъщеря ми израстна почти без баща, ама явно насила не става. Писна ми пък все сама да се боря, и да треперя дали няма да ми вдигнат ипотеката и дали ще изкарам месеца.
Отидохме, сестра ми и баща ми си седяха и пушиха и си говореха. Отидох, почнах да разтребвам, да нареждам масата, детето ми помагаше, те само седнаха на нея.
Преди малко се оплаках на приятеля ми и ме попита - ама ти сигурна ли си, че си тяхно дете, да не са те взели от някои цигани. Ами, не знам, ама съм руса и светла.
И аз се чудя дали да ги попитам директно защо постъпват така. Никога досега не съм се осмелила да го правя. Но вече наистина взе да ми писва. Не искам пари, а просто равнопоставеност. ДА, сестра ми е 10 години по-малка и много по-глезена. Но вече е възрастен на 25 със уж солидна професия, но нито може да се задържи на една работа повече от месец, нито да стане самостоятелна, а дрехите и са само Гучи и Версаче.
Уф, олях се,. Поне ми олекна, че не съм само аз в това положение.
Весела Коледа, все пак на всички Hug

# 7
  • E-CLM & CH-VD
  • Мнения: 3 045
Уф, не мога да го разбера това с деленето на собствените ти деца?

Дъщеря ти не е ли реагирала по някакъв начин, или те не са разбрали, че ги е видяла?
Много неприятно, това по никакъв начин не би ме сближило с родителите ми, дори и не бих искала да си поддържам илюзията за семейство.

# 8
Ми, май не са разбрали, че ги е видяла.
Тя реагира много спокойно. Каза ми, ми какво да направим, знаеш ги, че са си такива ...

# 9
  • Мнения: 2 708
Не ми е работа да се бъркам и определено и на мен би ми било гадно, но понеже се опитвам да мисля позитивно, не е ли възможно, просто да ги е помолила за пари назаем, за нещо конкретно, с уговорката да им ги върне. Помисли и по този начин. Аз също имам сестра, много си я обичам и дори като цяло да сме доста различни, винаги сме се подкрепяли. Така или иначе, никога не може да се раздели всичко по равно. Аз също имам 2 дъщери и колкото и да се старая максимално еднакво да се делят нещата, има ситуации, в които това е невъзможно. Дори само поради факта, че са различни, имат различни нужни и подкрепа в различна степен и различни ситуации. Надявам се искрено, да не е така както си го мислиш и всичко да си е наред.  Peace

# 10
Благодаря ти, за милите думи. Аз самата бих искала това да е вярно, Но просто това не е единичен случай, винаги е било така. Цял живот ми е тежало, и винаги съм имала комплекс за малоценност и съм се обвинявала, че сигурно има нещо лошо в мен, щом родителите ми се държат така и ме отхвърлят. Не помня някога да се ме прегърнали или да са ми казали, че ме обичат. Много комплекси ми е породило това нещо.
Но поне се надявах, че за внучката си ще и помогнат за този толкова мечтан апарат.

# 11
  • Мнения: 293
Мило момиче иска ми се да те прегърна,защото знам какво ти е но едва ли като напиша два реда тук ще го почувстваш.Нагледала съм се на подобни отношения от страна на майка ми и ще ти кажа - не се трови ! Няма смисъл.Разчитай само на себе си и не си прави труда да гледаш в паничката на сестра си,защото само ще слагаш сол в раните си.Остави ги да се подпомагат взаимно а ти просто се оттегли от тия грозотии и не разчитай на тях от към финанси.....Това е моя съвет и начина по който поне ще си запазиш нервите и спокойствието.Както са казали хората-насила хубост не става , няма и да стане ...



  bouquet

# 12
  • Варна/Лондон
  • Мнения: 1 441
Има деление на децата ,но никой родител не си го признава PeaceВиждам го почти във всяко семейство с 2 или повече деца .Имам приятелка ,доста по-голяма от мен и ми е казвала ,че обича повече синът си-просто и създаваше по-големи грижи.Тя просто ми призна ,като  майка на 2 деца ,че е нормално да си ти е тръпка едното от тях.Просто родителите не знаят как да замаскират нещата.И толкова болка . Не искам 2 ро дете точно .поради тази причина

# 13
  • Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
  • Мнения: 2 695
В дългосрочен план й правят на нея мечешка услуга, ама сега си е за ядосване  Confused
Просто, разбираш ли, като никога не са го правили, и да поговориш с тях, както е логично,
кел файда - просто не им е в душите да го правят. Но тя някой ден ще се превърне в нещо твърде неприятно - застаряваща глезана, дето смята, че всеки е длъжен да я носи на ръце... Щом, въпреки колежа и солидното подпомагане, още е хрантутница, такава ще си и остане - как пък не се намери подходяща работа за нея - познавам двама-трима подобни, дето все нищо не им харесва, и все някой не им е угоден.
За да те успокоя, ше ти кажа нещо, дето и сама го знаеш - най-сладко е на човек това, дето сам си го е постигнал, остави ги да си трошат тиквите, не си струва да си вгорчаваш празниците. И следващия път - един такива кичозни и никакви подаръци да им измислиш, или пък да се направиш, че не си си разпределила както трябва бюджета  Hug

# 14
  • Разград
  • Мнения: 3 110
И аз така израстнах.В семейството сме три деца,аз съм по средата и винаги са ме деляли,пък защо-незнам.Като по-малка все се питах защо е така,все се измъчвах,но вече НЕ.Само понякога ми става мъчно,защото положението е същото.Роман мога да напиша за това.
оф,много гадно така,и аз съм делено дете,но пък сега си живея най-добре от всички Mr. Green

Това важи и за мен.

# 15
  • на правилното място, в точното време
  • Мнения: 2 731
Разбираемо е да изпитваш всичко това и да си задаваш тези въпроси. Бих постъпила като pasinet Peace и после да забравя за тях. Нищо не те свързва с тях, освен твоето желание да ги чувстваш като семейство, но те явно не искат да бъдеш част от тяхното. Не си причинявай това, не позволявай да се отнасят с пренебрежение към теб. Ти си кадърна и умна жена! PeaceПостигнала си толкова много сама! Заслужаваш само адмирации!  bouquet
Разкарай ги от живота си. Ще дойде ден , в който ще съжаляват за отношението си към теб. Twisted Evil Весел празник ти желая! Има толкова неща, които си заслужават да им се зарадваш! Огледай се и виж истинските си таланти! Почувствай се горда от това! bowuu

# 16
   По личните ми наблюдения, това е честа практика в семействата.На едното дете да се налива за сметка на другото.Обаче , ако се замислиш, налива се на по-неуспеваемиото.Те са родители , понякога методите и решенията им са неправилни, но го правят от любов.Аз не бих ги съдила.И у дома  даваха повече на сестра ми.Но тя пък е безкрайно благодарен човек и сега, когато аз съм в нужда ми помага страшно много.Зависи си от хората.

# 17
  • Мнения: 940
Така е! И в семейството на мъжа ми е така. (аз нямам братя и сестри, от родителите ми не мога да се оплача).
Та пресен случай от снощи--Бъдни вечер, ние сме у тях. Няма да разказвам как се трепах два дена да готвя,защото свеки е на работа, а после никой не каза нищо за ястията. Само се набухаха като свине и това беше.
Но както и да е, по темата. Мъжа ми е по-малкия, но ние живеем отделно, плащаме си сами ипотеката, всноски по други кредити и лизинги, издържаме се, работим...Нямаме дете още защото не можем да си позволим да му осигурим перфектен живот. Все още не. Брат му живее у тях, по-голям е, учи вече 10-та година, не работи...
Вчера свеки беше поканила и един техен братовчед. Аз го харесвам, срещу него нищо нямам. Ние всяка година им носим подарък, и не малък, а направо ги обзавеждаме, макар те да имат МНОГО пари. Но иначе са стиснати, живеят като просяци. И ние купуваме я прахосмукачка, я ютия, пасатор, вази, сервизи, дрехи....какво ли не.
Никога не получаваме нищо от тях. Но снощи чашата ми преля, когато дадоха на братовчеда пари за подарък, а на нас нищо. На брат му му дават всеки ден, то това е ясно...
Как никой не се сети за нас? Болно ми е. А майка ми и баща ми, дори баба ми и дядо ми ни изпратиха подаръците още миналата седмица (не живеем в един град).

# 18
Благодаря ви на всички момичета за милите думи  Hug
Сега като преспах вече гледам по-спокойно на нещата, вчера бях доста емоционална. Вярно, е че нещата няма де се променят, отдавна мислех, че съм зрял човек и съм успяла да им простя и да ги приема такива, каквито са, но явно такива неща все още ме избиват на рев.
Те наистина правят лоша услуга на сестра ми така, и тя е свикнала всичко да получава наготово. А на мен ми е жал, защото много я обичам, разликата ни е десет години и много съм я гледала като бебе. Но тя израсна със самочувствието, че е специална принцеса и това не и помага в живота. Много пъти съм чувала баща ми да й казва, че трябва да се омъжи за супербогаташ, защото друг просто не й подхожда. Те може би все още се надяват, че ще успее да влезе в т. нар. от тях "висше общество" и ще стане гордост за целия род. Защото аз не успях и ги разочаровах. Лошото, е че виждам че това не влияе добре на сестра ми, пие, пуши трева, сменя мъже като носни кърпички и никога не е щастлива. На работа не се задържа, колкото и пари да и дават все е без пари. Идва да иска от мен назаем, и в същото време ми обяснява, че как дрехите ми трябвало да са само маркови. Абе..
Вчере ме издразни пак, купила й бях едни дълги вълнени ракъвица (гледам мола е пълен с тях, явно са хит тази година) и шал от Тали Вейл. Е тя ми обясни, че в чужбина Тали Вейл бело нещо като китайските будки. уфффф....
Няма да се ядосвам, Коледа е и утре заминавам в Гърция. В края на крайщата съм здрава, имам дом, прекрасно дете, приятел, който ме обича, куче, кола, какво повече ми трябва  Simple Smile
Пожелавам ви на всички много весели мигове със семействата ви и прекрасна нова година
Благодаря ви пак   bouquet

# 19
  • Разград
  • Мнения: 3 110
Благодаря ви на всички момичета за милите думи  Hug
Сега като преспах вече гледам по-спокойно на нещата, вчера бях доста емоционална. Вярно, е че нещата няма де се променят, отдавна мислех, че съм зрял човек и съм успяла да им простя и да ги приема такива, каквито са, но явно такива неща все още ме избиват на рев.
Те наистина правят лоша услуга на сестра ми така, и тя е свикнала всичко да получава наготово. А на мен ми е жал, защото много я обичам, разликата ни е десет години и много съм я гледала като бебе. Но тя израсна със самочувствието, че е специална принцеса и това не и помага в живота. Много пъти съм чувала баща ми да й казва, че трябва да се омъжи за супербогаташ, защото друг просто не й подхожда. Те може би все още се надяват, че ще успее да влезе в т. нар. от тях "висше общество" и ще стане гордост за целия род. Защото аз не успях и ги разочаровах. Лошото, е че виждам че това не влияе добре на сестра ми, пие, пуши трева, сменя мъже като носни кърпички и никога не е щастлива. На работа не се задържа, колкото и пари да и дават все е без пари. Идва да иска от мен назаем, и в същото време ми обяснява, че как дрехите ми трябвало да са само маркови. Абе..
Вчере ме издразни пак, купила й бях едни дълги вълнени ракъвица (гледам мола е пълен с тях, явно са хит тази година) и шал от Тали Вейл. Е тя ми обясни, че в чужбина Тали Вейл бело нещо като китайските будки. уфффф....
Няма да се ядосвам, Коледа е и утре заминавам в Гърция. В края на крайщата съм здрава, имам дом, прекрасно дете, приятел, който ме обича, куче, кола, какво повече ми трябва  Simple Smile
Пожелавам ви на всички много весели мигове със семействата ви и прекрасна нова година
Благодаря ви пак   bouquet

Много ми хареса позитивната енергия на този пост.Радвам се,че се чувстваш по-добре.
Весели празници ти пожелавам.

# 20
  • Мнения: 12 676
За съжаление Коледа освен светлина в душите, донася и малко сблъсъци с роднини.
 За себе си си приела нещата, но май те боли повече за детето ти. Явно си горда и предпочиташ сама да се справяш. То си има приказка - докато детето не зареве, майката не му дава да суче.
Но все пак им покажи по някакъв начин. Дори с риск да развалиш семейното тържество. Понякога помага.

# 21
  • Мнения: 2 175
В края на крайщата съм здрава, имам дом, прекрасно дете, приятел, който ме обича, куче, кола, какво повече ми трябва  Simple Smile

Е това е най-важното! Концентрирай се върху него ограничи контактите с роднините..демонстративно..
П.С -убедена съм, че сестра ти ти завижда доста всъщност..

# 22
  • Бургас
  • Мнения: 1 470
За съжаление Коледа освен светлина в душите, донася и малко сблъсъци с роднини.
 За себе си си приела нещата, но май те боли повече за детето ти. Явно си горда и предпочиташ сама да се справяш. То си има приказка - докато детето не зареве, майката не му дава да суче.
Но все пак им покажи по някакъв начин. Дори с риск да развалиш семейното тържество. Понякога помага.
Aми понякога не помага,каквото и да им говориш,в моя случай вече си мисля, че не се усещат.
На авторката ще кажа,че в последният и пост е истината,радвай се на това което имаш,родителите ти мисля, че няма да се осъзнаят скоро.
На моите съм им казвала всичко в очите и резултата е бил плачевен,накрая аз бях каква ли не,няма смисъл.
Аз имам 3 деца и няма начин някой да ме убеди,че предпочитам някое пред другото.

# 23
  • Мнения: 22 476
Подобно отношение е винаги много неприятно. Особено когато се демонстрира на подобни празници. Но явно някой хора не се усещат дори и тогава.
Само не разбрах защо да и правят лоша услуга на сестра ти - дават си и пари, тя си живурка както и е изгодно, не се трепе да работи, живее си при мама и тати - е, това ли е лоша услуга?
Един ден ще си намери мъж, който ще я поеме, храни и издържа по същият начин и ще продължи да си е принцеса.

Няма смисъл от разговори с който и да е, нито със сестра ти, нито с родителите ти. Просто ограничи контактите с тях, за да не се дразниш и толкова.

# 24
  • Мнения: 12 676
Aми понякога не помага,каквото и да им говориш,в моя случай вече си мисля, че не се усещат.

Затова написах понякога. При мен помогна донякъде /не е същият случай/ с цената на скандали, демонстративно пиене на хапчета, напускане на къщата. Но преди това дълго време си траех и събирах в себе си.

# 25
  • Мнения: 2 556
Скандали, демонстративно пиене на хапчета, напускане на къща - и за какво може да "помогне" всичко това  #Crazy

# 26
  • Мнения: 12 676
Скандали, демонстративно пиене на хапчета, напускане на къща - и за какво може да "помогне" всичко това  #Crazy

Това беше от страна на майка ми, когато й казах някои неща. Не ме разбирайте криво, обичам си я много. Но тя не се усещаше, а аз си мълчах, за да не я засегна.

# 27
  • Мнения: 2 556
Това 1 минута не бих го изтърпяла, затова и не се виждам с нашите, не искам и аз мелодарами, разговори, изясняване на отношения и т.н.

И не вярвам, че след това си поведение майка ти се е променила и подобрила... въобще не вярвам в това, че ако поговориш с проблемен човек "откровено" това би довело до някакъв положителен резултат, само до ново хабене на нерви. Затова - с проблемни роднини - минимум контакти, и то само по телефона (моя рецепта).

# 28
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 913
Историята ми е позната. Нашите винаги са давали всичко на брат ми, и дори до преди известно време очакваха и аз да му помагам както и с каквото мога. А когато въпросът опре до мен: "Ааа, тя голямата е оправна, все ще успее някак". Но понеже цял живот е било така, а и винаги са ми показвали колко много ме обичат (все пак моралната подкрепа пак си е подкрепа), някак не съм се чувствала чак толкова ощетена. Много е тъжно, че при теб не се е получило така и трябва да минеш през това. От разговори няма смисъл, няма да ти кажат, че обичат сестра ти повече или нещо такова. Просто не очаквай от тях нищо, така поне няма да си разочарована.

# 29
  • Мнения: 12 676
Това 1 минута не бих го изтърпяла, затова и не се виждам с нашите, не искам и аз мелодарами, разговори, изясняване на отношения и т.н.

И не вярвам, че след това си поведение майка ти се е променила и подобрила... въобще не вярвам в това, че ако поговориш с проблемен човек "откровено" това би довело до някакъв положителен резултат, само до ново хабене на нерви. Затова - с проблемни роднини - минимум контакти, и то само по телефона (моя рецепта).

За някои светът е черно-бял. За мен е цветен.

# 30
  • Мнения: 474
Ами то от страни е лесно да се каже, ама аз бих говорила директно по темата /която явно не е от сега/ с родителите..... По думите ти личи, че с тях или без тях ти си се оправяш ...  ама пък не ечестно, бе....... ПОне внучка си да не делят на страни..... а за сестра ти......те такива като нея, винаги си го намират  някой ден
...Сега да подчертая, че не мисля зло никому...... Stop
И накрая, но не на последно място: ВЕСЕЛА КОЛЕДА и гледай напред  Hug  bouquet

# 31
  • Мнения: 2 556
Не, просто хората са различни, може наистина да съществуват промени след скандали и тръшкане, но аз да не съм ги видяла досега  Wink

# 32
  • Мнения: 474
Не става въпрос за скандали и тръшкане....а за разговор, ако  той не помогне - значи няма оправия....  Уф ... мразя тези делби .... аз съм по-малката и наистина, по-глезена съм.... ама когато бях по-малка.... сега ако няма за брат ми и аз не искам /пък и родителите ми не ни делят, за щастие/.... въпреки, че съм на 26 а той на 32... На сестра ти не й ли е неудобно, макар и малко, а  newsm78 не се ли усеща ??

# 33
Момичета, много ви благодаря, че сте взели така присърце темата ми в ктози коледен ден.
Не знам наистина , дали има смисъл от разговори. Да ви кажа много ми олекна, дори само поради факта, че видях, че повредата не е в моя теревизор, че има и други като мен и то явно не малко. Просто е хубаво да знаеш, че не ти си виновен и грешен, че просто някои родители явно са си такива. Странно е как дори и да сме пораснали имиме нуждата от одобрението на родителите си. Аз много дълго го търсих, като не го намерих, почнах да го търся от другите, което доведе и до ранното ми и несполучливо омъжване. Но ме и направи силна и оцелях и сега мисля, че съм постигнала нещо в живота си. Не знам, наистина, дали има смисъл от разговори. По-скоро имам чувстото, че няма да доведе до нищо, а аз ще изляза лбошата както винаги. Аз търся вината повече в родителите ми. Сестра ми просто си взема каквото й дават, че кой няма да взема като му дават. Ще ви разкажа само една случка, за да разберете горе долу какво е отношението и спирам, защото навън е чудесна зимна приказка и наистина не искам да си развалям повече настроението.
Та, прибира се преди известно време сестари ми от скъпия швейцарски колеж, нагласена с изкуствена коса, ноктопластика, маркови дрехи, прекалила със солариума и баща ми възкликва - аууу, какъв европейски вид имаш! Аз, както се сещата нямам възможност да инвестирам такива пари в себе си, а и не смятам за нужно. Все пак не се имам за грозна жена и  реагирах - ми на моя вид какво му е, да не е ориенталски? Е, - рече баща ми, ти си стара чанта вече. Е, тогава бях на 32  Grinning Та, така...
Стига!
Весела Коледа ви желая и стискайте палци утре да летят самолетите, че да не ми пропадне и новогодишното пътуване  Grinning
И пак, от сърце ви благодаря!

# 34
  • Бургас
  • Мнения: 1 470
Регистрирана,дръж се и не се обвинявай,не си виновна ти,разбира се.
И аз все се доказвах все търсих одобрение,но винаги за мен се казва че съм черната овца,а брат ми е човека.
И да докато не им теглих една на ум,а после и не на ум,не се отърсих от това чувство,че аз нещо съм крива и за това не получавам нищо.
Сега обаче си подредих живота както аз го харесвам.
Завърших си висше образование,имам 3 прекрасни деца,от тази година си имам и мой бизнес,строим си етажа на къщата,а мъжът ми има добре платена работа на която го ценят,от 3 години помощ от нашите нямам никаква,а и не съм търсила,те са доста над средното ниво,в същото време на брат ми се строи къща 800кв,купува му се кола от магазина за каквато моето семейство мечтае,но един ден и това ще вземем,брат ми и снаха ми работят при татко и им се плащат всички разходи,ток вода и т.нат.абе разделението си е било винаги,но не за това го пиша,ами срещнал ги кръстника ми и ги попитал ,как съм,моят баща веднага отговорил.Ми как да е,само проблеми ни създава.
А сега кажи ми какво да ги правя,хиля се и знам е добрата няма да стана и всички имоти и пари са брат ми,аз ако закача нещо ок,ако не викам техни са си,да ги дават на който искат,и гледам аз и мъжът ми да осигуряваме благата за семейството ни,другите да са щастливи както си решат.
А само да вметна, че не смятам брат си за виновен и не му се сърдя,не е луд който яде баницата нали Grinning

# 35
  • Мнения: 378
Има деление на децата ,но никой родител не си го признава PeaceВиждам го почти във всяко семейство с 2 или повече деца .Имам приятелка ,доста по-голяма от мен и ми е казвала ,че обича повече синът си-просто и създаваше по-големи грижи.Тя просто ми призна ,като  майка на 2 деца ,че е нормално да си ти е тръпка едното от тях.Просто родителите не знаят как да замаскират нещата.И толкова болка . Не искам 2 ро дете точно .поради тази причина
Абсолютно подкрепям и аз имам една приятелка която си призна,всички около мен с 2 или повече деца са така. Peace

# 36
  • Мнения: 2 013
Има деление на децата ,но никой родител не си го признава PeaceВиждам го почти във всяко семейство с 2 или повече деца .Имам приятелка ,доста по-голяма от мен и ми е казвала ,че обича повече синът си-просто и създаваше по-големи грижи.Тя просто ми призна ,като  майка на 2 деца ,че е нормално да си ти е тръпка едното от тях.Просто родителите не знаят как да замаскират нещата.И толкова болка . Не искам 2 ро дете точно .поради тази причина
Абсолютно подкрепям и аз имам една приятелка която си призна,всички около мен с 2 или повече деца са така. Peace

Ми... не мога да открия у себе си деление. Имам две деца, близнаци, но напълно различни - момче и момиче. Разбира се, че у родителите го има подсъзнателния стремеж да помагат на този, който в момента е в нужда. И това е естествено - ако вижаш, че едното дете се справя, а другото не успява - ще помагаш на това, което не успява.
Не оправдявам по никакъв начин родителите на регистрирана и Мира. При тях явно са стигнали някакви крайности, които за мен нямат обяснение, поне не го откривам в думите на двете.

# 37
Ох , Divana , ако знаеш колко години сама за себе си съм търсила обяснение. И като не си го обяснявах като малка стигах до извода, че аз съм лоша и не заслужавам да ме обича никой. Сега вече не мисля така, но след много години работа върху себе си.
Единственото, което ми идва на ум, е че аз съм родена, когато двамата са били много млади и всъщност мен ме е отгледала баба ми, а баща ми изобщо докато съм станала на 4 дори не е живял в България и аз не съм го познавала. Сестра ми се роди, когато баща ми работеше като дипломат в друга страна, бяха много добре материално и никога не е гледана от бабите. Може би заради това, знам ли

# 38
  • София
  • Мнения: 3 884
стана ми много тъжно.
прегръщам те силно и ти пожелавам много весели празници!  bouquet

# 39
  • Бургас
  • Мнения: 1 470
Divana ,то за писане има много,няма начин и аз да не съм провокирала с нещо,но чак толкова.
Не ми се започва да пиша тъй като темата е на друг човек.
Просто исках да и споделя,че такива случаи много,да знае че не е единствена.
И пак казвам,аз децата си не деля,нито подсъзнателно нито явно,не знам защо някой се опитва да го насади в главите на хората.

# 40
  • Мнения: 22 476
Винаги съм се чудела как е възможно подобно нещо, но на всяка крачка се среща това с разделението на децата.
Ами като не можеш да обичаш 2-3деца и каквото даваш на едното, това и на другото не ги прави. Още повече пък такава явна показност и демонстрация е изключително грозна.

Имам сестра 6години по-малка от мен. Никога не съм усещала подобно разделение и не го е и имало. Разбира се като малка се сърдех за разни неща, защо не нея са и купили еди какво си, а на мен не - ами просто защото не съм имала нужда. Не сме получавали еднакви неща, но сме получавали това, от което имаме нужда. Така че в крайна сметка паричната им равностойност е била еднаква.

# 41
  • Мнения: 2 013
Ох , Divana , ако знаеш колко години сама за себе си съм търсила обяснение. И като не си го обяснявах като малка стигах до извода, че аз съм лоша и не заслужавам да ме обича никой. Сега вече не мисля така, но след много години работа върху себе си.
Единственото, което ми идва на ум, е че аз съм родена, когато двамата са били много млади и всъщност мен ме е отгледала баба ми, а баща ми изобщо докато съм станала на 4 дори не е живял в България и аз не съм го познавала. Сестра ми се роди, когато баща ми работеше като дипломат в друга страна, бяха много добре материално и никога не е гледана от бабите. Може би заради това, знам ли
Може би има нещо в това обяснение. А може би и ти по някакъв начин си им доказала, че се справяш добре с живота и не те мислят толкова. Случвало ли ти се е да се обърнеш директно към тях с молба за помощ и да са ти отказали?

# 42
  • на пистата
  • Мнения: 5 868
И да търсиш и да не търсиш обяснение няма.моята майка обича повече брат ми вижда се от километри,винаги той винаги него,все е у тях да помога за децата,той това той онова,цял живот съм била така,никога никой не ми е подал или помогнал за нищо,когато аз имам нужда от помощ например за децата тя винаги е на работа а за него намира начин някой да я смени.не само с мен,но и с децата ми е същото,нито баби нито дядовци,яд ме е само,че аз винаги помагам,винаги при нужда звъни на мен,пари трябват ли пак аз а на края.....на мен обаче не ми пука,даже съм и го казвала стотици пъти,оправям се сама,обичана съм,уважавана с деца които ме обожават и така......
гледай само напред и да знаеш,че един ден ще се осъзнаят,но може да е късно.
успех ти желая,да обичаш и слушаш детето си и ако някога имаш друго да мислиш добре какво ще правиш Grinning
весела коледа  bouquet

# 43

Може би има нещо в това обяснение. А може би и ти по някакъв начин си им доказала, че се справяш добре с живота и не те мислят толкова. Случвало ли ти се е да се обърнеш директно към тях с молба за помощ и да са ти отказали?
[/quote]
Ами случвало се е много пъти. И не само материални неща. Пари поисках, когато купувах колата и ми дадоха онези прословути 100 лв като първата вноска беше 4000 лв. Мен ме боли повече за другите неща, които не са ми дали. Нормалните човешки неща, подкрепата. Например, приятелят ми е чужденец и предстои да се оженим в края на годината. Той сто пъти ги кани да дойдат на гости, да се запознаят с неговите родители, дори предложи той да поеме разноските. Но нашите не искат, нямали пари, вила строяли, стари били (на 60 са). Ми така може и да се оженя, а те няма да знаят къде живея. Вече 5 години сме заедно, той винаги се отнася с тях с такова уважение, а те се правят че не могат да му запомнят името.
А в същото време ми викат, ми ти като заминеш, кой ще ни гледа на стари години и се сърдят? Ми искаше ми се да кажа сестра ми ще ви гледа, ама пак не го казах.
А пък напоследък, баща ми все повтаря как му е време за внуци и иска да гледа внуци. Казвам, ми нали имаш внучка? Е, тя е голяма какво да я гледам. Е, всъщност никога не са я гледали, де. Ох, пак се ядосах

# 44
  • Мнения: 2 013
Ох, наистина е гадно. Много, много съжалявам и не мога да си го обясня. Не мога да си представя такива родители. Очевидно разликата в отношението към теб и сестра ти е огромна. И то от двамата едновременно, което е още по-странно. Понякога единият родител може да е по-привързан към едното дете, но и двамата newsm78

# 45
  • Мнения: 29
Този филм сме го гледали вече.При мен разликата беше че аз субсидирам нашите, а те с моите пари сестра ми.Гадно си е ама им намерих цаката.Режа и хвърлям."Нямаме обувки"- вече няма "ето ти пари за обувки" а "хайде да излезем да си избереш" и така се поуправиха нещата- с "не парични вноски"  Laughing..Но основния начин да не си тровиш нервите е да ограничиш контактите си с тях до минимум.Когато останеш за Коледа само за един кратък обяд ще им "светне" че не са ти първа грижа.Първо ще им стане любопитно кой или какво ги е изместило, после ще дойде и ревността - "кой ни взе детето".Остави ги само със сестра ти и за година две ще изтрезнеят.Покажи й и на нея че не можеш да я дундуркаш до живот и по-често бъди "заета".Така хем си извинена, хем ще видят че бачкаш здраво за стандарта който поддържаш и ще ти уважават труда.А и хората разбират какво са имали чак когато го загубят.

# 46
  • Мнения: 474
Регистрирана, ама и вашите са за бой  Close... Стой на страни доколкото можеш от тях и  си живей живота....
Пожелавам ти щастлив семеен живот с бъдещия ти съпруг и с дъщеричката ти....  bouquet

# 47
МНОГО МНОГО СЪЖАЛЯВАМ!
За пореден път се убеждавам, че просто има такива родители, такива хора.
За себе си имам подобни примери безброй, но не искам да ви утегчавам. Ще кажа само, че зная колко боли да се чувстваш пренебрегнатото дете.
Мен също освен, че ме пренебрегват, но и ме провокират с поведението си като ме бодат непрекъснато по болното място за да покажа ревност, уж това е на майтап. Не го проумявам все още въпреки , че вече и аз съм родител. Не си представям как ще знам какво дразни дъщеря ми и ще се бъзикам с това?! Струвами се гавра, но явно този тип хора или не го разбират така, или просто са Гадни хорица.
Гледай си живота и се опитай да ги игнорираш, не им се обаждай, нека усетят липсата ти, може да им домъчнее, а на теб през това време може да ти стане все едно. УСПЕХ !!!

# 48
  • Tам през Атлантическия океан
  • Мнения: 7 120
......припознах се бе си в тази тема ...... Confused


Регистрирана  Hug



Весели празници на всички    bouquet

# 49
  • Мнения: 170
Остави ги само със сестра ти и за година две ще изтрезнеят.Покажи й и на нея че не можеш да я дундуркаш до живот и по-често бъди "заета".Така хем си извинена, хем ще видят че бачкаш здраво за стандарта който поддържаш и ще ти уважават труда.А и хората разбират какво са имали чак когато го загубят.
Именно  Peace Следващата Коледа прекарай с дъщеря си, съпругът си и неговото семейство, не им купувай подаръци, оправдай се с разходите по сватбата. Да видим тогава. С мълчание нищо няма да постигнеш, само ще трупаш още и още горчивина, а един ден ще съжаляваш, че не си казала това или онова, че не си направила нищо... Покажи обидата си, кажи им какво мислиш, спри да премълчаваш, за твое добро е. Това, че си пуснала тази тема, е първият знак, че търпението ти е на изчерпване, и съвсем правилно...

# 50
  • sofia
  • Мнения: 176
Аз обаче не съм съгласна, че сестра ти е невинна. По стечение на обстоятелствата, мен и сестра ми, ни отгледа баба ми, която очевадно обичаше повече сестра ми. Към мен беше груба и жестока, а нея я гевезеше до безобразие. И въпреки невръстната си възраст, сестра ми се съпротивляваше. Един ден, баба ми я завела на сладкарница, да я черпи баклава, но я предупредила да скрие от мен, че да има само за нея (за сестра ми). Е, сестра ми беше отказала и едва, когато взели и за мен, позволила да има и за нея...искам да кажа има и нещо, наречено съвест и то е много важен ориентир в живота.
Иначе, за съжаление, деленето на децата, е често срещано явление. В твоят случай е изключително несправедливо и неразбираемо. Имах една позната, която делеше по същия начин дъщерите си. И аз, понеже не съм прекалено деликатна, я попитах, смята ли че е редно така и не се ли усеща. При което тя отговори шепнешком-ми, как да не му помагам повече (на предпочитаното дете), виж го милото какво ми е глупавичко, та чак малоумно...та понякога предпочитанията не са към "по-качественото", а към "по-некачественото"...

# 51
  • Мнения: 2 013
И аз имах това предвид - че родителите понякога се втурват да помагат на по-неуспяващото дете, без да осъзнават, че нараняват другото. Една приятелка навремето страдаше, че майка й предпочита брат й. Наричала я нейната гордост, а брат й - нейната слабост. Тя не искаше да й е гордост...

Общи условия

Активация на акаунт