Възможно ли е мъж на 40 год да се промени

Честита Коледа!
Благодаря за отговорите.
 Знам ,че сте прави и аз съм си виновна за тази ситуация.Незнам какво съм си мислела преди.Честно казано винаги съм знаела ,че няма да се промени,но преди сякаш не ми тежеше това толкова.Той беше голямата любов,но вече няма и помен от нея.Даже и рядко правим секс и то защото аз нямам желание.
 Понякога си казвам край,не ме интересува нищо свързано с него и съм готова да си тръгна,но се опитвам да изчаквам да ми мине ,когато съм ефектирана.На другия ден почвам да разсъждавам,дали да не се примеря и да си я караме така.Децата поотраснаха след още няколко год. няма да имат такава нужда от мени т. н. все неща в тази насока.В следващия момент,когато си дойде и се държи ,като цар пак всичко ми писва и все ми е на устата да му кажа  и така се въртя в един кръговрат постоянно.
 Най лесното е да му кажа ,знам и как ще реагира.Ще каже щом си го решила не мога да те спра.Иначе не се съмнявам в себе си ,че ще се справя.Знам ,че ще мога.И без това и сега сама се справям ,дори го чуствам като тежест.
 Ще ме питате защо продължавам да стоя при него.
 Може би се надявам ,че като потръгне неговия безнес ще се пооправим.До голяма степен играе роля и това ,че мойте доходи едва стигат да се оправяме сега.Това още повече изнервя обстановката.
 А за имотите ,които са на негово име,никога не съм се натискала да ги пишем и на мен.Сигурно там ми е грешката.В крайна сметка това не ме дразни толкова,нали един ден ще са на децата.
 Оф,много ми е объркано в глават,все изчаквам ,претеглям ,пресмятам,как е по добре.

Лесно е да се упреква човек отстрани но за една грижовна съпруга в началото на едно съжителство е лесно да влезе в тази безкрайна въртележка.При появата на първото дете се опитваш да се представиш пред себе си и пред любимият,че можеш да се справиш с всичко,че си перфектната домакиня и майка.Докато се усетиш ето го и второто дете.Повече отговорности,започва да ти тежи и забелязваш,че обикновения мъжки мързел се е разраствал в безгрижие.Но естествено не се отказваш-имаш две деца.Опс ето го и третото,тежестта става тройна и всичко върху теб.Е да вече ти писва.Всичко това се случва толкова бързо.14 години звучи доста но не е,когато си завладян от такова ежедневие.
Но какво да правим сега???Има две причини,за които да си тръгнеш.Първата е заради теб,а втората заради децата.Можеш ли да си представиш още 40 години с този човек-немисля.Колкото по-рано толкова по-добре.Рано или късно ще ти писне съвсем.На децата сега им се вижда нещо необичайно при мисълта за раздяла но е за добро.Колкото и странно да изглежда децата подражават,един ден сина ти може да реши че подобно държание е нормално.При доста двойки връзката се крепи заради децата,но във всички случаи много им вреди.Въпреки че според мен парите и имотите не паважни от децата,по-добре се консултирай с адвокат,вземи това което си заслужила и бягайте!Не погубвай живота си и детството на децата си.Успех!

Събери му багажи и го изхвърли. После заведи дело за имота - общи деца, ти с децата, семейното жилище твое, докато навършат пълнолетие.
Ще се промени, повярвай! Ах, как ще се промени...