На хората ни е по-лесно да обсъждаме чуждите проблеми,отколкото да говорим искрено за нашите чувства.И аз очаквах по-голям интерес към темата,защото наистина е една от малкото стойностни...
- Публикувана: 25 дек. 2008, 23:05 ч.
- Последно мнение: 31 юли 2009, 14:58 ч.
Усещане за .... любов.
Не ме винете със капризно чувство,
че моят стих е извор на тъга.
За мене най-великото изкуство
остава любовта и досега.
Тя, любовта, от слънцето по-ярка,
в сърцето като еделвайс лежи.
За нея плаче в гроба си Петрарка
и Данте цели векове тъжи.
Любов, любов, кацни на мойто рамо
със ласката на гълъб снежнобял
и влей ми вдъхновение голямо.
Аз ида твойта святост да възпея,
тъй както в ранна младост съм горял
и в твоите пожари да изтлея.
Извинявам се предварително,че ще изкажа моето чувство за любов в стих на Марко Недялков
че моят стих е извор на тъга.
За мене най-великото изкуство
остава любовта и досега.
Тя, любовта, от слънцето по-ярка,
в сърцето като еделвайс лежи.
За нея плаче в гроба си Петрарка
и Данте цели векове тъжи.
Любов, любов, кацни на мойто рамо
със ласката на гълъб снежнобял
и влей ми вдъхновение голямо.
Аз ида твойта святост да възпея,
тъй както в ранна младост съм горял
и в твоите пожари да изтлея.
Извинявам се предварително,че ще изкажа моето чувство за любов в стих на Марко Недялков
Alicia Keys - Falling моето усещане за любов ...
Alicia Keys - Falling моето усещане за любов ...
Винаги съм търсила любовта като хляб. Нещо, без което не мога, всеки ден. Влюбвала съм се, в подходящи, неподходящи. Поглеждам се в миналото и се виждам отстрани, с блеснал поглед, разтоврени устни, очакваща. Любовта за мен винаги е била очакване. Поглъщане. Оглеждала съм се в човек, като в огледало. Блъскала съм се в стени, била съм нахална, неразумна, досадна. Също така и възхитителна, страстна, изгубена, красива. Това е любовта за мен, такава каквато ме прави.
После, срещнах тази, която се превърна в обич. Нещо, което всъщност не съм знаела, че търся. Любовта дойде в дна тиха пролетна вечер, с чаша бира в ръка и поглед с цвят на кафе. След дни се гледахме така, сякаш всичко е спряло. В един автобус, той пред мен, чувах само дъжд и думи, които не казваше. Една целувка, която изпива дъха и след нея трябва да поемеш дълбоко, да погълнеш живот. Обичта дойде, когато реших да обърна гръб на любовта и да бъда силна. А станах закриляна. Обичта ми донесе безрезервно доверие, тя е една любов, която не очаква безнадеждно. Тя е споделеното мълчание, еднаквите мисли през далечни разстояния, загърбването на самия теб. Тя е и любов, и приятелство, и надежда, и вяра, и подкрепа, и съдник, и тази, която прощава. Всичко, събрано в две ръце, събрано в едни кафеви очи, в него.
После, срещнах тази, която се превърна в обич. Нещо, което всъщност не съм знаела, че търся. Любовта дойде в дна тиха пролетна вечер, с чаша бира в ръка и поглед с цвят на кафе. След дни се гледахме така, сякаш всичко е спряло. В един автобус, той пред мен, чувах само дъжд и думи, които не казваше. Една целувка, която изпива дъха и след нея трябва да поемеш дълбоко, да погълнеш живот. Обичта дойде, когато реших да обърна гръб на любовта и да бъда силна. А станах закриляна. Обичта ми донесе безрезервно доверие, тя е една любов, която не очаква безнадеждно. Тя е споделеното мълчание, еднаквите мисли през далечни разстояния, загърбването на самия теб. Тя е и любов, и приятелство, и надежда, и вяра, и подкрепа, и съдник, и тази, която прощава. Всичко, събрано в две ръце, събрано в едни кафеви очи, в него.
Замисляла съм се...защо казваме ОБИЧам те..
ЛЮБОВта е онова изгарящо чувство,а ОБИЧта е нещо много по-дълбоко,много по-лично..Усещането е всъщност ОБИЧ и СТРАСТ.Отначало е привличането,страстта,с времето се превръща в ОБИЧ.ЛЮБОВта наранява повърхностно,забравимо,а ОБИЧта може да убива и да извисява,да те разкъсва и да те кара да се чувстваш цял.
Била съм вЛЮБена и съм ОБИЧала...От ЛЮБОВта помня само хубавите моменти,а ОБИЧта е оставила трайни следи,болка.
Сега ОБИЧам!Знам, защото ме боли.ОБИЧам както никога,боли както никога....
ЛЮБОВта е онова изгарящо чувство,а ОБИЧта е нещо много по-дълбоко,много по-лично..Усещането е всъщност ОБИЧ и СТРАСТ.Отначало е привличането,страстта,с времето се превръща в ОБИЧ.ЛЮБОВта наранява повърхностно,забравимо,а ОБИЧта може да убива и да извисява,да те разкъсва и да те кара да се чувстваш цял.
Била съм вЛЮБена и съм ОБИЧала...От ЛЮБОВта помня само хубавите моменти,а ОБИЧта е оставила трайни следи,болка.
Сега ОБИЧам!Знам, защото ме боли.ОБИЧам както никога,боли както никога....
sweety поста ти ме подсети за една българска басня от Стоян Михайловски /не съм 100% сигурна, че той е автора/. Че в баснята се казва, че след като Бог създал мъжа и жената видял, че нещо им липсва и тогава създал чувството обич, за да ги сближава и да бъдат щастливи. А дяволът, за да развали това, което Бог е направил взел и разделил думата на "о,бич".
Подсещане за любовта!!! 
Да права си желателно е тази тема да не отминава скоро.Още толкова може да се пише тук и да се усеща, чувства любовта
Eто и една любима моя песничка. http://vbox7.com/play:87f7858b и още една http://vbox7.com/play:754a6d4a . Малко са тъжнички, но понякога и така я усещаме любовта.
И една , която често си я пея http://vbox7.com/play:e937951f
И една , която ме зарежда http://vbox7.com/play:6150a327
И една , която често си я пея http://vbox7.com/play:e937951f
И една , която ме зарежда http://vbox7.com/play:6150a327
В началото на темата бях копнала един откъс от един разказ , който бях чела преди време.
Сега го намерих целия.Ето го :
" Случвало ли ви се е...?
Случвало ли ви се е да гледате в друг човек, сякаш поглеждате в душата си? Да се разхождате из нея и да откривате мечтите си? Да намирате себе си в друг човек и да се влюбвате – по-силно, по-чисто и по-истински от всякога? Да обичате, без да искате? Да давате, без да очаквате в замяна? Да търсите, без да се страхувате дали ще намерите...
Случвало ли ви се е да почувствате времето събрано в допира на ръцете ви, в срещата на очите ви, в момента, в който дъха и на двама ви спира... Сърцето ви долавя ритъма на другото сърце и бие заедно с него... и за него...
Случвало ви се е да усещате потока на енергията която струи от вас, протича от другото тяло, превръща се в светлина и се връща обратно в сърцето ви, за да го зареди с топлина и да подхрани ритъма му...
Случвало ви се е да разбирате някой друг човек по-добре отколкото разбирате себе си - сякаш сте били там във всяка негова радост и болка, сякаш чувствате сълзите му по собственото си лице и изпитвате радостта му през собствената си усмивка... Случвало ли ви се е да виждате времето през самото време – там където то няма граници и няма предел... където живота е само едно пътуване което прави светлината по-ярка и любовта по-силна...
Ако ви се е случвало, какво направихте? Как продължихте да живеете – променихте ли се, избягахте ли, забравихте ли? Или се вкопчихте в него със страх да не го загубите? Или го оставихте да живее без да го грабите и да се опитвате да го управлявате? И когато това се случи какво си помислихте? Уплашихте ли се?
Питахте ли защо се случва? Защо се случва сега? Момента не е подходящия, нали? И времето не е правилното? Когато се случи, разбираме смисъла – на живота като кратък преход, на любовта като вечна сила, на времето като безпределен миг...
Разбираме, че щастието не е това което държим в ръцете си, а това което любовта ни показва и това, което избираме да намерим... Понякога обличаме живота си в цветните дрехи на обществените разбирания за щастие – учим, правим кариера, изкарваме пари, търсим любов, намираме любов, създаваме семейство, раждаме деца, оглеждаме деца и ги възпитаваме да обличат живота в същите тези дрехи... те растат, учат, работят, печелят, влюбват се, обвързват се, женят се, раждат деца....
Дрехите на живота ни обаче с времето се поизносват, появяват се първите дупчици, изтъняват и застудява с тях... поглеждаме около нас и виждаме чуждите нови дрешки и им завиждаме за тях... Понякога ни се иска да подменим дрехите... и го правим, но те отново се протъркват... и така до следващата смяна... Но когато любовта, за която ви разказвам ви се случи щастието идва при вас съвсем голо – разсъблечено от всякакви илюзии и имитации, отрекло фалшивата отдаденост, смело разкриващо своята чиста, невинна и проста голота...
Познахте го, нали? Всъщност всеки от нас го е виждал в живота си, но не го е познавал... Виждали сте го когато сте били деца и сте тичали безгрижно по зелената поляна, когато сте поглеждали небето и сте вдишвали полъха на вятъра, когато сте спирали за да погледате малките котета, играещи в тревата, когато сте се потапяли в морската вода и сте се сливали със синята шир, когато сте подавали някому ръка, когато сте давали обич и топлота на другите, когато сте избърсвали нечия сълза и сте целували болката на друг...
Не сте го познавали и не сте го разбирали, но сте го имали... Когато това ви се случи, когато щастието дойде при вас, то отваря сърцата ви за да видите света отново – като деца гледащи снежинките на първия сняг... Това което съблича щастието ни е любовта.
И така - случвало ли ви се е тя да ви намери и да я почувствате? Ако ви се случи може и света да вижда вашето щастие облечено в същите дрехи както преди, но за вас то ще крачи голо и истинско, защото ще сте намери истината за самите себе си...
Случвало ви се е?... Пожелавам ви го...
Ще ви се случи - просто отворете вратите на сърцата си за него и не се страхувайте...
Сега го намерих целия.Ето го :
" Случвало ли ви се е...?
Случвало ли ви се е да гледате в друг човек, сякаш поглеждате в душата си? Да се разхождате из нея и да откривате мечтите си? Да намирате себе си в друг човек и да се влюбвате – по-силно, по-чисто и по-истински от всякога? Да обичате, без да искате? Да давате, без да очаквате в замяна? Да търсите, без да се страхувате дали ще намерите...
Случвало ли ви се е да почувствате времето събрано в допира на ръцете ви, в срещата на очите ви, в момента, в който дъха и на двама ви спира... Сърцето ви долавя ритъма на другото сърце и бие заедно с него... и за него...
Случвало ви се е да усещате потока на енергията която струи от вас, протича от другото тяло, превръща се в светлина и се връща обратно в сърцето ви, за да го зареди с топлина и да подхрани ритъма му...
Случвало ви се е да разбирате някой друг човек по-добре отколкото разбирате себе си - сякаш сте били там във всяка негова радост и болка, сякаш чувствате сълзите му по собственото си лице и изпитвате радостта му през собствената си усмивка... Случвало ли ви се е да виждате времето през самото време – там където то няма граници и няма предел... където живота е само едно пътуване което прави светлината по-ярка и любовта по-силна...
Ако ви се е случвало, какво направихте? Как продължихте да живеете – променихте ли се, избягахте ли, забравихте ли? Или се вкопчихте в него със страх да не го загубите? Или го оставихте да живее без да го грабите и да се опитвате да го управлявате? И когато това се случи какво си помислихте? Уплашихте ли се?
Питахте ли защо се случва? Защо се случва сега? Момента не е подходящия, нали? И времето не е правилното? Когато се случи, разбираме смисъла – на живота като кратък преход, на любовта като вечна сила, на времето като безпределен миг...
Разбираме, че щастието не е това което държим в ръцете си, а това което любовта ни показва и това, което избираме да намерим... Понякога обличаме живота си в цветните дрехи на обществените разбирания за щастие – учим, правим кариера, изкарваме пари, търсим любов, намираме любов, създаваме семейство, раждаме деца, оглеждаме деца и ги възпитаваме да обличат живота в същите тези дрехи... те растат, учат, работят, печелят, влюбват се, обвързват се, женят се, раждат деца....
Дрехите на живота ни обаче с времето се поизносват, появяват се първите дупчици, изтъняват и застудява с тях... поглеждаме около нас и виждаме чуждите нови дрешки и им завиждаме за тях... Понякога ни се иска да подменим дрехите... и го правим, но те отново се протъркват... и така до следващата смяна... Но когато любовта, за която ви разказвам ви се случи щастието идва при вас съвсем голо – разсъблечено от всякакви илюзии и имитации, отрекло фалшивата отдаденост, смело разкриващо своята чиста, невинна и проста голота...
Познахте го, нали? Всъщност всеки от нас го е виждал в живота си, но не го е познавал... Виждали сте го когато сте били деца и сте тичали безгрижно по зелената поляна, когато сте поглеждали небето и сте вдишвали полъха на вятъра, когато сте спирали за да погледате малките котета, играещи в тревата, когато сте се потапяли в морската вода и сте се сливали със синята шир, когато сте подавали някому ръка, когато сте давали обич и топлота на другите, когато сте избърсвали нечия сълза и сте целували болката на друг...
Не сте го познавали и не сте го разбирали, но сте го имали... Когато това ви се случи, когато щастието дойде при вас, то отваря сърцата ви за да видите света отново – като деца гледащи снежинките на първия сняг... Това което съблича щастието ни е любовта.
И така - случвало ли ви се е тя да ви намери и да я почувствате? Ако ви се случи може и света да вижда вашето щастие облечено в същите дрехи както преди, но за вас то ще крачи голо и истинско, защото ще сте намери истината за самите себе си...
Случвало ви се е?... Пожелавам ви го...
Ще ви се случи - просто отворете вратите на сърцата си за него и не се страхувайте...
petq B - много е хубаво това , което си цитирала 
Случвало ми се е ... не знам дали за щастие дали за съжаление ...
Понякога е малко страшно да изпитваш всичко това . Най - страшното е да видиш себе си в човека отсреща ...
Хиляди пъти се питах ...
След като мина достатъчно време си отговорих , че е било така , за да мога да го изпитам истински . Ако можехме да сме заедно , едва ли щеше да е толкова силно
Само че , с ясният си разум си казвам , че си говоря така само , за да се успокоявам , заради това , че не съм имала избор .
Случвало ми се е ... не знам дали за щастие дали за съжаление ...
Понякога е малко страшно да изпитваш всичко това . Най - страшното е да видиш себе си в човека отсреща ...
Питахте ли защо се случва? Защо се случва сега? Момента не е подходящия, нали? И времето не е правилното?
След като мина достатъчно време си отговорих , че е било така , за да мога да го изпитам истински . Ако можехме да сме заедно , едва ли щеше да е толкова силно
Само че , с ясният си разум си казвам , че си говоря така само , за да се успокоявам , заради това , че не съм имала избор .