Zlati ,много ми хареса поста ти 
- Публикувана: 25 дек. 2008, 23:05 ч.
- Последно мнение: 31 юли 2009, 14:58 ч.
Усещане за .... любов.
Понякога е малко страшно да изпитваш всичко това . Най - страшното е да видиш себе си в човека отсреща ...
Да, това е най-страшното. И да знаеш, че въпреки и да не виждаш човека, там някъде, с него, ходи другата част от теб... И той ти е така близък, макар да сте се разделили преди години, макар очите му да не си виждала - той е в теб винаги, сякаш никога не си е тръгвал.
А моето усещане за любов е тази песен, чийто текст пускам тук:
Още преди да те срещна в живота си -
теб съм обичал.
В древни гравюри и улични фотоси,
в звездна поличба,
в шумни площади и празни понятия,
в цирков спектакъл,
по телевизия, по телепатия -
теб аз съм чакал.
Колко години без шум са сближавали
двата маршрута!
Колко причини в света са създавали
тази минута! -
Нежният сблъсък на влюбени атоми.
Вик на вселени.
Още преди да започне съдбата ми -
ти си до мене.
Ти ме въздигаш по стръмните пътища.
Ти ме възпираш.
Мойте кошмари и приказни сънища
ти режисираш.
Двама се лутаме в болка и истина,
в гняв и сърдечност.
Тази любов е в безкрая единствена.
Миг като вечност.
Аз много обичам моя съпруг 
още като бяхме гаджета някъде преди три или четири години направихме нещо след което разбрах , че това е моята Любов 
Разделихме се за една седмица (просто толкова издържах) заради друг човек разбира се
и точно тогава разбрах , че не мога без този човек.
Имах възможност да съм с друг и всеки миг с него аз мислех за сегашния си съпруг. Не можех да преживея тези дни без него, колкото и странно да звучи, всеки ден без него имах чувството , че сърцето ми се свива. Нямах желание да съм с никой друг исках само да го чуя . От тогава всеки път когато си помисля ей така какво би било ако не съм с него , виждам едно нищо сърцето отново ми се свива и очите насълзяват.
Живот без моя Влади няма
Дори да се караме за нещо , това чувство винаги е по-силно и ще бъде по-силно
още като бяхме гаджета някъде преди три или четири години направихме нещо след което разбрах , че това е моята Любов Разделихме се за една седмица (просто толкова издържах) заради друг човек разбира се
и точно тогава разбрах , че не мога без този човек.Имах възможност да съм с друг и всеки миг с него аз мислех за сегашния си съпруг. Не можех да преживея тези дни без него, колкото и странно да звучи, всеки ден без него имах чувството , че сърцето ми се свива. Нямах желание да съм с никой друг исках само да го чуя . От тогава всеки път когато си помисля ей така какво би било ако не съм с него , виждам едно нищо сърцето отново ми се свива и очите насълзяват.
Живот без моя Влади няма
Дори да се караме за нещо , това чувство винаги е по-силно и ще бъде по-силно
Харесвам и Георги Константинов, и тази песен http://vbox7.com/play:e2afc9a8
Благодаря на Tintina , че ми я припомни.
Нещо, което ми дава сходно усещане http://www.vbox7.com/play:38b6448a .
Жо Дасен
Ако ти не съществуваш,
как кажи да бродя аз
по света без теб самотен,
без надежда и без жал.
Ако ти не същетвуваш
любовта ще сътворя
както пръсти на художник
цветовете на деня.
Ако ти не съществуваш
за кого ли да съм жив.
Да се любя с непознати
без за миг да съм щастлив.
Ако ти не съществуваш
тъй нищожен ще съм знам,
като точица изгубен
в свят,кръжащ насам-натам.
Ако ти не съществуваш
как да съществувам аз.
В истински ще се преструвам,
но ще бъде просто фарс.
Ако ти не съществуваш,
вярвам ще открия сам
всички тайни на живота
само за да те създам.
Благодаря и на Umbra за удоволствието да прочета такъв текст в ДиС.
Благодаря на Tintina , че ми я припомни.
Нещо, което ми дава сходно усещане http://www.vbox7.com/play:38b6448a .
Жо Дасен
Ако ти не съществуваш,
как кажи да бродя аз
по света без теб самотен,
без надежда и без жал.
Ако ти не същетвуваш
любовта ще сътворя
както пръсти на художник
цветовете на деня.
Ако ти не съществуваш
за кого ли да съм жив.
Да се любя с непознати
без за миг да съм щастлив.
Ако ти не съществуваш
тъй нищожен ще съм знам,
като точица изгубен
в свят,кръжащ насам-натам.
Ако ти не съществуваш
как да съществувам аз.
В истински ще се преструвам,
но ще бъде просто фарс.
Ако ти не съществуваш,
вярвам ще открия сам
всички тайни на живота
само за да те създам.
Благодаря и на Umbra за удоволствието да прочета такъв текст в ДиС.
И ми стана едно такова мило.
Червенокоска,благодаря.Написала съм това,което съм чувствала към онзи момент,въпреки че рядко успявам напълно да отразя чувствата си с думи.
Тинтина,изтръпнах като прочетох текста на тази песен.Знам я от 15 години,още много преди да имам достъп до интернет я знаех и търсих.Едва преди 3-4 открих кой въобще я пее.
Дълго чаках да се появи човек за тази песен.И сега,въпреки че в момента с моят съпруг сме в труден период, това е песента,която искам да му пея,и която си е била само за него откакто сме заедно.
Тинтина,изтръпнах като прочетох текста на тази песен.Знам я от 15 години,още много преди да имам достъп до интернет я знаех и търсих.Едва преди 3-4 открих кой въобще я пее.
Дълго чаках да се появи човек за тази песен.И сега,въпреки че в момента с моят съпруг сме в труден период, това е песента,която искам да му пея,и която си е била само за него откакто сме заедно.
И като си говорим за тази песен се сещам да ви питам - вие вярвате ли в сродните души и в това, че за всеки има една половинка, която му е предопределена?
На мене ми е романтично да вярвам и ми се иска да е истина, но понякога в моментите, когато любовта боли, се съмнявам и започвам да гледам по-прозаично на нещата. Може би след години ако се превърна в онези влюбени страци, които все още вървят ръка за ръка с любимия, ще зная, че съм изживяла живота си със сродната ми душа.
На мене ми е романтично да вярвам и ми се иска да е истина, но понякога в моментите, когато любовта боли, се съмнявам и започвам да гледам по-прозаично на нещата. Може би след години ако се превърна в онези влюбени страци, които все още вървят ръка за ръка с любимия, ще зная, че съм изживяла живота си със сродната ми душа.
Понякога е малко страшно да изпитваш всичко това . Най - страшното е да видиш себе си в човека отсреща ...
Да, това е най-страшното. И да знаеш, че въпреки и да не виждаш човека, там някъде, с него, ходи другата част от теб... И той ти е така близък, макар да сте се разделили преди години, макар очите му да не си виждала - той е в теб винаги, сякаш никога не си е тръгвал.
Ако знаеш само колко си права
вие вярвате ли в сродните души и в това, че за всеки има една половинка, която му е предопределена?
преди бях много скептична , по - скоро мислех , че това са глупости ... докато не ми дойде до главата . За добро или лошо , вече беше късно ...
Просто е невероятно да видиш себе си в друг човек и много трудно в същото време ... Не мога да обясня , защо съм сигурна , че е половинката ми - ще ви отегча сигурно , но знам че е така.
И като си говорим за тази песен се сещам да ви питам - вие вярвате ли в сродните души и в това, че за всеки има една половинка, която му е предопределена?
На мене ми е романтично да вярвам и ми се иска да е истина, но понякога в моментите, когато любовта боли, се съмнявам и започвам да гледам по-прозаично на нещата. Може би след години ако се превърна в онези влюбени страци, които все още вървят ръка за ръка с любимия, ще зная, че съм изживяла живота си със сродната ми душа.
На мене ми е романтично да вярвам и ми се иска да е истина, но понякога в моментите, когато любовта боли, се съмнявам и започвам да гледам по-прозаично на нещата. Може би след години ако се превърна в онези влюбени страци, които все още вървят ръка за ръка с любимия, ще зная, че съм изживяла живота си със сродната ми душа.
Да, вярвам. Мъжът ми е този човек, въпреки че напоследък сме в труден период и продължавам да усещам, че той е моята съдба. Понякога се насилвам да го намразя, но не мога. В сайт за запознанства го видях случайно и веднага му писах. Писах и на още няколко и почти всички ми отговориха веднага. Само този не го направи и аз много страдах, защото точно той не ми отговаря. За щастие го направи на др ден и след два три маила решихме да се видим. Дойде при мен, където живеех тогава у един приятел. Ако искате вярвайте, но щом отворих вратата и го зърнах като че ли чух глас който ми каза Това е той. Усетих че за пръв път наистина срещнах сродната си душа. И го обикнах както никой до тогава. Изобщо едно непознато чувство, което не е тръпка, не е безумно влюбване, не е харесване, не е секс привличане, а усещане за съдба. Не може да се сравнява с любов към деца, защото онова си е любов. А това е като че ли този човек е част от мен, точно моя половинка.
....да ви питам - вие вярвате ли в сродните души и в това, че за всеки има една половинка, която му е предопределена?
Вярвам,разбра се.Защото вече съм я срещнала.Усетих веднага,че е моята половинка.
Няма да мога да обясна точно,какво чувствах.Беше като магнит.Просто ме
придърпваше към себе си,без нищо да прави дори.Когато вече бяхме заедно
като двойка се чудех как съм живяла без него и сега все още се чудя.Не знам къде
свършва той и къде започвам аз.От няколко години вече сме заедно,а дори и
за миг не съм помислила за друг.Имам база за сравнение с предишни връзки.
Е,нямало е такова чудо:). Липсва ми всяка минута,в която сме разделени
през деня.Все още нямам търпение да го видя,дори да не сме се виждали само
няколко часа...а когато е до мен се чувставам цяла,в останалите моменти
наистина имам чувството,че половината от мен липсва... Не мога да го обичам
един ден повече,на следващия по-малко/както съм имала такива случаи/
Обичам го като нещо мое,не знам...трудно е за обяснение.Не може с нищо да ме отврати,
да ме отблъсне,да ме разочарова до там,че да започна да го обичам по-малко...
А и визуално всички казват,че страшно си прличаме,постоянно ни бъркат за брат и сестра
понякога се получава доста сконфузно
(има някаква връзка с предишен живот
100%. Може би сме били майка и син;баща и дъщеря;брат и сестра....)
Не знам само в кое от двете да избера да вярвам - че някога ще се срещнем отново, или че не на всеки на този свят е писано да изживее живота си със сродната си душа...
Е, разбира се, че ако беше писано това, всеки да срещне и изживее живота си със сродната си душа, това щяхме да виждаме около нас. Факта е, че не е така с всички.
Кое и до колко му е писано на човек, никой не може да каже.
Освен това, винаги може да се случи това да срещнем човек, най близо до себе си, да му разкрием най голяма част от душата си и тя да остане там. Да не можем да го задържим за винаги при нас физически, но вътре в нас нещо ще остане. И това не е задължително да е жалко. Просто любовта при всеки е различна и има много измерения.
По добре е да не затъваме в мрака на съжалението по нещо изгубено или невъзможно, защото докато не умрем, не можем да сме сигурни, че това е най голямата ни любов. Не знаем какво ни чака в бъдеще. Но пък мисля, че затъвайки в една подобна мъка, може да НЕ позволим на нещо друго хубаво да ни се случи.
Според мен човек трябва да се радва, че е обичал, за всяка една от любовите, които е имал.
Цитат
По добре е да не затъваме в мрака на съжалението по нещо изгубено или невъзможно, защото докато не умрем, не можем да сме сигурни, че това е най голямата ни любов. Не знаем какво ни чака в бъдеще. Но пък мисля, че затъвайки в една подобна мъка, може да НЕ позволим на нещо друго хубаво да ни се случи.
Според мен човек трябва да се радва, че е обичал, за всяка една от любовите, които е имал.
Според мен човек трябва да се радва, че е обичал, за всяка една от любовите, които е имал.