Цитат
Той все още е способен да ме разочарова. , т.е. аз все още имам претенции към него
- Публикувана: 25 дек. 2008, 23:05 ч.
- Последно мнение: 31 юли 2009, 14:58 ч.
Усещане за .... любов.
Няма човек който да не е способен да те разочаров,това важи за всички ни.Във всеки един момент от живота ни важи това,за всеки човек минал през нас,за всеки човек който е до нас,но е излишно и глупаво да се мъчим да го опитомяваме,това е като борба с вятърни мелници.Незнаеш в какви ситуации ще попаднете утре какво ще ви поднесе живота така че тази сигурност в човека до нас не можем да я имаме.За съжаление тази констатация слага многобройни прегради и задръжки пред нас,не се разкриваме изцяло пред хората които обичаме градим стени зад които крием своята природа и обикновено казваме че любовта е нещо от което нямаме нужда,а тя всъщност е двигателя в живота ни
Любовта ... любовта не може да бъде над всичко .
Тя Е всичко.
Любовта е тогава, когато въпреки неприятностите се усмихваш и вярваш.
Когато плачеш, но си щастлива .
Любовта е като Ред Буул - тя дава крила
Ще позволя на любовта да си отиде, едва когато склопя за последен път очи !
Хубава тема Пасинет !
Тя Е всичко.
Любовта е тогава, когато въпреки неприятностите се усмихваш и вярваш.
Когато плачеш, но си щастлива .
Любовта е като Ред Буул - тя дава крила
Ще позволя на любовта да си отиде, едва когато склопя за последен път очи !
Хубава тема Пасинет !
Любовта е тогава, когато въпреки неприятностите се усмихваш и вярваш.
Когато плачеш, но си щастлива .
Любовта е като Ред Буул - тя дава крила
Когато плачеш, но си щастлива .
Любовта е като Ред Буул - тя дава крила
... и кара облаците да заемат форми на сърца
Много добре казано
Наскоро гледах по телевизията "Наистина любов". Наистина любовта е навсякъде около нас. Много хубаво го показаха във филма, особено по летищата при срещи и раздели. Вчера на Задушница ми мина мисълта, че любовта я има и в гробищата. Всеки там е бил обичан от някого и продължава да бъде обичан. Любовта е по-силна и от смъртта. Та закъде сме без любовта. Все я търсим, жадуваме...., а просто трябва да се огледаме. Тя е край нас.
любов, под чийто нежен воал ярко свети и мига надпис - ИЗНЕВЯРА!!! Денонощен надпис...
Мисля,че изневярата върви ВИНАГИ след Любовта.Отначало е далеч,далеч,но с времето я застига....тогава Любовта се превръща в Прошка...
Мисля,че изневярата върви ВИНАГИ след Любовта.Отначало е далеч,далеч,но с времето я застига....тогава Любовта се превръща в Прошка...
Би ли го обяснила пак
Мисля,че изневярата върви ВИНАГИ след Любовта.Отначало е далеч,далеч,но с времето я застига....тогава Любовта се превръща в Прошка...
Би ли го обяснила пак
Само когато обичаме сме способни да прощаваме!Прошката е също толкова велика сила както Любовта! 
Просто исках да отбележа,че Любовта има още едно лице и това е Прошката Само когато обичаме сме способни да прощаваме!Прошката е също толкова велика сила както Любовта!
Само когато обичаме сме способни да прощаваме!Прошката е също толкова велика сила както Любовта! Аз бих добавила, че когато обичаш истински не ти се налага да прощаваш.
Любовта върши това вместо теб.
да обичаш, въпреки...
Не мисля, че любов въпреки е е по силна от тази заради. "Заради"-тата не са неща които човекът прави за нас, а това заради което ние го обичаме. Точно когато виждаме в другия много "заради" не мислим, че обичаме "въпреки".
Какви ще да са тези "въпреки", които ми бодат очите, а аз да обичам. Не е ли това неудовлетвореност или мазохизъм?
Никога не съм го разбирала това, особено изречено като хвалба едва ли не - ти си такъв и с това ме нараняваш, обаче въпреки това аз те обичам. Казвайки въпреки, ние изричаме своите претенции към човека отсреща, а любовта не претендира за нищо.
Какви ще да са тези "въпреки", които ми бодат очите, а аз да обичам. Не е ли това неудовлетвореност или мазохизъм?
Никога не съм го разбирала това, особено изречено като хвалба едва ли не - ти си такъв и с това ме нараняваш, обаче въпреки това аз те обичам. Казвайки въпреки, ние изричаме своите претенции към човека отсреща, а любовта не претендира за нищо. Не мисля, че любов въпреки е е по силна от тази заради. "Заради"-тата не са неща които човекът прави за нас, а това заради което ние го обичаме. Точно когато виждаме в другия много "заради" не мислим, че обичаме "въпреки".
Какви ще да са тези "въпреки", които ми бодат очите, а аз да обичам. Не е ли това неудовлетвореност или мазохизъм? Никога не съм го разбирала това, особено изречено като хвалба едва ли не - ти си такъв и с това ме нараняваш, обаче въпреки това аз те обичам. Казвайки въпреки, ние изричаме своите претенции към човека отсреща, а любовта не претендира за нищо.
Какви ще да са тези "въпреки", които ми бодат очите, а аз да обичам. Не е ли това неудовлетвореност или мазохизъм?
Никога не съм го разбирала това, особено изречено като хвалба едва ли не - ти си такъв и с това ме нараняваш, обаче въпреки това аз те обичам. Казвайки въпреки, ние изричаме своите претенции към човека отсреща, а любовта не претендира за нищо. Да, Пасинет, това е силата да обичаш. Да обичаш заради е много лесно. Да обичаш въпреки е по-трудно и изисква да си порастнал над това "заради". И тук не става въпрос да търпиш издевателства на гърба си. И точно претенциите си трябва да забравиш.
Казвайки въпреки, ние изричаме своите претенции към човека отсреща, а любовта не претендира за нищо.
Точно защото не претендира за нищо, някак не върви да обичаш "заради". Т.е. това предполага наличието на причина/и, а те не са нужни за да съществува една Любов.
Това обаче не изключва възможността да обичаш "въпреки" - въпреки ситуацията, въпреки недостатъците на човека, когото обичаш... И не, не е мазохизъм. Мазохизмът е това, което си създадваме със всичките съмения, притеснения, страхове, ревности и т.н.
Самата Любов е тази, която ти дава сили и както ти казваш премахва бодежите в очите.
Обичам, защото Обичам. Това е единствената причина. Просто и ясно!
Няма претенции, няма "въпреки", аз така ги виждам нещата. Обичаш целия човек, и няма въпреки, които да ти бодат очите. Рядко, но е възможна такава любов.
Пък и любовта за мен не се свежда само да майчината такава или да любиш някого от другия пол.
Това е по-ниското стъпало...После идва любовта към ближния като цяло , към враговете и непознатите, към хората, които не са ти близки нито по душевност, манталитет, интереси и т. н. Представи си само да си върла фенка на граматиката и да пишеш най-редовно в една темичка за правописа в Клю-то и да заобичаш едно същество, което в едно изречение от пет думи е направило поне десет правописни грешки.....
..и ти да имаш търпението и силата да го изслушаш и да му помогнеш, въпреки че поста те боде отвсякъде в окото.....малък пример... има много други...