Публикувана: 28 дек. 2008, 18:06 ч.
Последно мнение: 23 фев. 2011, 19:36 ч.

ИМА ЛИ ВДОВИЦИ/ВДОВЦИ СРЕД ВАС???

129 620
969
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Сред вас има ли хора, които са загубили своите партньори? Как се справят те, особено по време на празници?
Как мога да се справя със загубата на съпруга си и да подкрепя детето си?
Как мога да подкрепя приятелка, която е загубила съпруга си и има деца?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Сред вас има ли хора, които са загубили своите партньори? Как се справят те, особено по време на празници?
  
  Форумът обединява хора, които са загубили своите партньори и споделят своя опит. Някои от тях казват, че болката не изчезва с времето, но те продължават да се усмихват и да живеят живота си заради децата си. Други предлагат избягване на фразата „ако“ и пълноценно живеене. Освен това се препоръчва обсъждане на загубата на родител с децата чрез споделяне на весели спомени и анекдоти, за да се запази светъл образ за него в съзнанието им.
- Как мога да се справя със загубата на съпруга си и да подкрепя детето си?
  
  Справянето с тежката загуба на съпруг е изключително предизвикателство. За да осигурите подкрепа на децата си, опитайте се да споделяте весел спомени и анекдоти за баща им, избягвайте фрази като „ако той беше тук“ и участвайте в различни дейности заедно. Освен това търсете подкрепа от хора, които разбират през какво преминавате. Загубата на съпруг е голямо предизвикателство, което изисква време за обработка. Важно е да покажете разбиране и подкрепа към детето, като насърчавате открита комуникация и споделяте собствените си чувства. Децата са по-адаптивни, отколкото си мислим, така че е важно да насърчаваме доброто поведение и самостоятелността им. Също така е от решаващо значение да обръщаме внимание на нашите собствени емоции и да търсим подкрепа от приятели и специалисти, ако е необходимо.
- Как мога да подкрепя приятелка, която е загубила съпруга си и има деца?
  
  За да подкрепите приятелка, която е загубила съпруга си и има деца, важно е да бъдете съпричастни, разбиращи и комуникативни. Предлагайте подкрепа чрез разговори за чувствата й и споделяне на весели спомени за нейния съпруг. Също така е полезно да включите децата в тези положителни спомени, като гарантирате, че те също ще запазят светъл образ на баща си.
- Как да се справя с дете, което манипулира бабите и дядовците?
- Колко често трябва да посещавам гробищата и как да се справя с липсата на чувства там?

# 300 10 окт. 2009, 17:52 ч.

Мнения: 56

Привет на вси4ки!
Мила Папи,моите най-искрени сьболезнования!
Сажалявам за тази толкова нелепа и ненавременна загуба на любимия,но така е решила сьдбата,а нея никой не може да контролира.
След една лебедова песен е дошла твоята зима!МНОГО ПОДЛО,МНОГО НЕСПРАВЕДЛИВО-ЗАРАЖДАСЕ ЖИВОТ И СИ ОТИВА ДРУГ ,ТОЛКОВА СКЬП ЗА ТЕБ ,ТОЛКОВА НЕОБХОДИМ ЗА НЕГО,ИДВАЩОТО 4ОВЕ4Е..
Мила,само мога да ти кажа смелост ,отдаи се на него,посрещни го с надежда и оби4 за двама! То ще е твоята утеха за момента,бьди силна.колкото и да е трудно!Трудно е,на моменти дори адски невьзможно ,но ще успееш.имаш мотив,цел..И ЗА НАС Е ТРУДНО СЛЕД ПО4ТИ 1 ГОДИНА.
кОГАТО ИМАШ НУжДА ДА СПОДЕЛИШ ,ДА ПОПЛА4ЕШ ,ЕЛА ТУК ,ВИНАГИ СМЕ С ТЕБ!
Прегрьдки Hug

# 301 10 окт. 2009, 21:03 ч.

Zdrawejte мили дами.
Отдавна не съм писала и това много ми липсва. Почнах работа и не ми остава време да седна пред компа. Чета от време на време, за да намеря сили от думите и съветите ви. На 13.10.2009 стават 6 месеца от загубата на моя любим съпруг. И аз съм като във филм. Знам че трябва да се държа. Искам децата ми да ме виждат силна, както преди. да съм им опора . Но като че ли се чувствам все по-слаба. Имам чувството че оглупявам, защото съзнанието ми иска през работния ден да забрави мъката, да притъпи мисленето, но така мисловната ми дейност, като че ли се забавя нацяло. Паметта ми не е услужлива, както преди. Затъпявам ли?..не знам. Дано Господ ни даде сили да се справим.

Аз нося халката си и не искам да я свалям. Тя за мен има голяма сантиментална стойност. Моят съпруг беше болен от лошата болест. Последните му 10 дни и аз бях в болницата с него. Но от лекарствата ръцете му се надуха. Аз се притеснявах като го стяга халката да не му се увреди пръста и му казвах да я свали. той ми каза, че не обича да си сваля халката. Мисля че я свали в деня, в който почина, или беше предния ден. И аз си мисля, дали ако не я беше махнал, нямаше нещата да са други. Но аз му я сложих после пак. Сега лежи с нея.

Миналата година по това време ходихме на Кръстова гора. Пак беше прекраснен слънчев уикенд. Сега тези спомени са ми като кадри от филм. Представям си го от плът и кръв, жизнен, хубав, мой. И игрите им с децата. Толкова ми е мъчно.

Аз ходя на гробищата почти всеки ден, защото градът е малък и разстоянията близки. Но да ви кажа честно, това изобщо не ме успокоява. само ме убеждава , колко е далеч, и колко е истинско, че го няма при мен. Толкова ми липсва. Не го и сънувам. Може и да ми е обиден, че не ме посещава.
Лятото ходих при един човек, който лекува с положителна енергия. Бях малко скептично настроена. Но мисля че ми помогна донякъде. Може би замести ходенето при психолог. Малко се съвзех психически, щом успях да почна работа. Всъщност, всяка от нас търси облекчение на мъката си, и се опитваме да го намерим.в книги, приятели.....трябва да продължаваме.

Много се разписах. Но сега имам време и възможност. Понякога само чета и отговарям мислено на всяка от вас.

Много ми хареса стихотворението на Светлана. Аз преподава английски език, и ме впечатли умението ти да се изказваш точно и да римуваш. жалко само , че е породено от тъга. но ти желая да сътвориш много други творби заредени само с положителен заряд, които да са в унисон с твоята душа.
СКЪПИ ДАМИ, МНОГО МНОГО СИЛИ, ЗДРАВЕ И ЛЮБОВ НА ВСИЧКИ ЖЕЛАЯ.

дано да имам повече време занапред за разговори с вас.

Praynig

# 302 11 окт. 2009, 17:34 ч.

Мнения: 67

Papeto, съжалявам Cry

Даже не знам какво да кажа Hug

Мира, здравей. Стана ми много приятно да прочета, че мъничко си се съвзела. bouquet

# 303 18 окт. 2009, 12:41 ч.

Zdravejte момичета,
как сте. Сигурно вършите домакинската работа в почивните дни. Или пък сте някъде с децата.
Моите деца излязоха да играят. Големи са, не мога да ги спирам. Но ми е толкова самотно и болно. Пак се разциврих. Не знам къде е спасението от болката и тъгата. няма с кого да споделиш и хубаво , и лошо. Ужасно е . А трябва да се държим.
На мен ми е гадно, защото съм и далече от майка си, а тя много ме успокоява. така ми се иска догодина да си ида при нея. Дано да нямеря сили да убедя децата и д си намеря работа та, защото инъче ще полудея.
Но само да сме здрави и живи. това е най-важното.
Иска ми се да мога да кажа нещо окуражително на Папи и другите, но знам, че ще има лутане и залитане. От моменти, изпълнени с кураж, до отчаяние. Но трябва да правим това от което получаваме сили, за да се крепим.
Ками, благодаря за подкрепата.
Здраве и късмет ви желая.

# 304 26 окт. 2009, 12:37 ч.

Мнения: 56

Привет мили моми4ета!
Толкова дьлго не сьм писала,но винаги ви 4ета тук и в другият форум.
Не зная какво да ви пиша-наближава годишнината от смьрта на любимия 4овек.Не сьм на себе си,пла4а,седя в една поза и не зная какво да правя.Моля бог,моля него да го видя за крати4ко-да погледам най-прекрасните сини о4и,дасе гушна пак за мьни4ко в прегрьдките му ,да го целуна!
Толкова много ли искам?!!!
И ма МОМЕНТИ В КОИТО СИ ДАВАМ СИЛА И МИСЛЯ ПОЗИТИВНО ,НО ИМА МОМЕНТИ НЕПОНОСИМО ТЕЖКИ,ПАГУБНИ ЗА МЕН,КОИТО МЕ СМАЗВАТ НАПРАВО.
Иаз като Таня ходя на гробищата и пла4а,мьл4а или го зова по име ,но няма отговор,няма милост отгоре кьм изтерзаната ми душа..
Ох,така ме боли,днес определено е един от тежките ми дни..сама сьм,отпаднала и без душа..Дали наистина има забрава в един ден ,миг?-не зная,но сега е невьзможно трудно.
Мили дружки,когато седна пред компа ,все едно 4е сте до мен и аз изплаквам болката си ,а вие лекувате раненото ми сьрце
.Защото и вие сте като мен!прегрьшам ви Hug

# 305 26 окт. 2009, 19:19 ч.

София
Мнения: 2 361

Не е лесно, но децата ни крепят. Носят ни радости и грижи и стоплят сърцата ни.

# 306 26 окт. 2009, 20:20 ч.

Мнения: 67

Аз може би отскоро съм сама, но да си призная, не могат децата да ми запълнят емоционалната дупка. Обожаван ги, но усещам, че както съм се захванала тях ще им досадя. А в по далечен план може би ще им преча. Тази мисъл ме убива. Трябва да проумея, че ще съм си сама, но ми е много трудно.

# 307 27 окт. 2009, 11:26 ч.

София
Мнения: 2 361

Много мъдро разсъждаваш.
Аз бях достигнала до тази крайност. С дъщеря ми бяхме като скачени съдове. Тя зависеше от моето настроение и проблеми и съответно аз от нея. Сега се опитвам да се откачим. Излизам повече с приятели. Търся си занимания различни от нейните. И мисля, че нещата се стабилизират. Така и тя придобива повече самостоятелност и увереност.
А и трябва да мислим за себе си. В някой момент те ще отлетят от живота ни и ние ще останем сами.

# 308 27 окт. 2009, 19:53 ч.

Мнения: 105

Хайде здравейте и от мен, знаете ли спрях да пиша напоследък и в двата форума, защото ми звучите много позитивно, а пък аз като че ли все ми се оплаква, все ми се плаче.....И аз като Виктория, тези въпроси все са ми в главата и като че ли отказвам да приема истината, като че ли умишлено не приемам смъртта като нашата окончателна раздяла! Брат ми е лекар, притеснява се за мен, че минаха 6 месеца, а дълбая в едни и същи неща и че не мога да се интегрирам в обществото - отказвам всякакви комуникации с всички! Защо ли, ще попитате - незнам и аз незнам...просто съм различна от другите! И аз имам деца, но Ками и при мен те не запълват дупката! Къде ли са сега, нашите момчета -какво правят по цял ден, липсваме ли им или знаят всичко за нас включително и денят на нашата смърт и спокойно го чакат? Ами ако някога имаме връзка с друг -те ще ревнуват ли, това изневяра ли е.....Боже какво ли не ми минава през ума!

# 309 1 ноем. 2009, 08:57 ч.

Мнения: 11

Здравейте всички!Чета и като че ли съм писала аз.И аз се чувствам много,много сама.Загубих мъжа си преди 4 месеца.На 33 години съм,а се чувствам на 50.Хора,не ми се живее.Много боли.Имам чувството,че сърцето ще ми се скъса.Имам дете в 4 клас,родители,но като че ли само майка му ме разбира най-добре.Милата,не ме е оставила нито за миг.Държим си двете заедно.Аз дето и викам-дето падне огъня там гори,но наистина е така.Затова казвам,че нашите едва ли разбират какво ми е.Чувствам се ужасно самотна.Айде стига съм Ви досаждала.
От мен всичко добро!

# 310 1 ноем. 2009, 10:38 ч.

Мнения: 34

Здравейте на всички.Вчера ви открих и се радвам,че ще мога да споделям с хора,които ще ме разберат истински.Аз съм на 34г.Съпругът ми почина преди 3 месеца само на 33г.Беше болен от левкемия от 2 години,но през втората нещата се влошиха много-беше на легло,милият,с много болки.Имаме си две дечица-първокласничка и 2 годишен юнак.Бях в 6 месец ,когато откриха заболяването.Не мога да се примиря с това което се случи.Ходя на гроба му,но знам,че той не е там.Не съм го сънувала ,толкова искам да ми каже къде е,добре ли е .Живеехме със свекърва ми,двете се грижехме с много любов за него.Мислех ,че ще мога да разчитам на нея,да ми помага за децата,но след 40то,тя започна да се заяжда и ни изгони.Добре,че си имам родители,сега съм при тях.Прекалено много ми дойде,но трябва да се справя,заради децата.Толкова много ми липсва моето момче,много се обичахме и му го повтарях на ден по 100 пъти,сега поне знам че той го знае.

# 311 1 ноем. 2009, 12:03 ч.

Мнения: 67

pepelota75 Hug

, съжалявам.
Мисля, че те разбирам, защото знам, че по страшно от самата смърт е да знаеш, че тя идва а си безсилен да я избегнеш. Вече 8 месеца превъртам последните дни на съпруга ми и не мога да се измъкна от примката. Безброй въпроси без отговори се блъскат в главата ми. Пиши, споделяй, на мене ми помага. Имам разбирането и подкрепата на всички тук.
Кураж миличка!
p_baeva19771977 Hug

# 312 1 ноем. 2009, 13:32 ч.

Мнения: 34

Kami7,благодаря ти за посрещането!

# 313 7 ноем. 2009, 01:46 ч.

Мнения: 71

Момичета и момчета ,отдавна не съм писала тук...., виждам и познати и непознати профили , мъчно ми е ,старая се да не изпадна отново в ямата,трудно ми се отдава ,а и не винаги успявам, по специално изчетох цялата хронология на чата в който сме си кореспондирали и усетих отново чувства усмивки болка страдание и дори миризми от тогава ,искам да ми стане по леко ,опитвам се....

# 314 7 ноем. 2009, 17:42 ч.

Мнения: 56

Добьр ве4ер ,мили дружки!
Ох,не знам от кьде да запо4на да си попла4а ли малко за да прокудя поне за кратко ужасната болка,да ви изкажа и моите най- искрени сьболезнования ,на вас новонаредилите се в нашето положение.Днес стана една година от загубата на моят ,скьп сьпруг.Правих панахида,обяд за близки и приятели.Едва из4аках да се прибера ,за да се напла4а.Ужасна беше мьката ми като гледах гроба и си мислих ,4е с всеки месец тои се отдали4ава ,4е истината е реална и жестока-няма врьщане,няма да го видя никога по- ве4е.Край,загубих най -хубавото,най- 4истото 4увство,може би и живота си.Не зная,до тук все нещо ме крепеше ,а сега ве4е реално зная сьдбата си.НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА ГО ЗАМЕСТИ!мОЕТО МОМ4Е ,КОЕТО МИ НОСЕшЕ ВИНАГИ цВЕТЯ И УСМИВКИ.асега сьм много сама.
Днес не сьм на себе си,лежа ,пла4а и сьм толкова 4ерногледа...
Извинете ме!Дано моят писимизьм не докосне и вас,Желая ви бодьр дух,здраве и спокоиствие
целувки за де4ицата ви.прегрьщам ви Hug

Препоръчани теми

Да пазаруваме от UK - Начини, доставки, отзиви!-тема 25

Пазаруване от Aliexpress.com 13

BG-Mamma с ново лого и дизайн

"Прилив и отлив" -Никой не може да бъде винаги разумен.- AFK FOREVER-216.32

Причина:

Причина: