ИМА ЛИ ВДОВИЦИ/ВДОВЦИ СРЕД ВАС???

  • 129 533
  • 969
  •   1
Отговори
# 540
  • София
  • Мнения: 2 361
Не сме искали да те прогоним. Напротив , тук се стараем да си помогнем да преодолеем болката.
А  твоите постове ни заляха с гняв, някаква форма на агресия. За това отреагирахме. Всеки е добре дошъл и всяка от нас би ти помогнала със съвет или по друг начин за детето и за справяне с доманството - напр. бързи и лесни рецепти и подобни, стига да видим в теб такова желание.

# 541
  • Мнения: 40
Здравейте момичета и момчета, днес ми беше дълъг "ДЕН ЗА РАЗМИСЪЛ", и тъй като ми беше и ден на "ДЪБЛОКАТА ДУПКА", много дълбоко размишлявах и анализирах себе си.Съжелявам, че снощи така остро нападнах niki SL , но напоследнак се ядосвам на всичко,
протестирам за всичко и не мога да позная себе си.Искам си обратно съпруга,искам си обратно живота,ежедневието,упората,уважението,любовта...всичко което имах.niki SL ,извинявай,не съм аз тази, която мога да те упреквам,преживял си голяма драма,дано да се справиш.Знам за фазите на скръбта, знам, че е нормално да се премине през фазата на узлоблението,но аз не се харесвам такава.Какво да правя?

# 542
  • Мнения: 40
ПОМОГНЕТЕ.......

# 543
  • Мнения: 27
Да съдбата ни е еднаква,но се различава по начина по който ни е застигнало най лошото
Дразни ви моето раздвоение,но аз все още не мога да намеря сили и да простя а от друга страна адски много ми липсва и ми е тежко
Това е много гадно чувство и незнам как да го обясня
Не искам да дразня никой,нито да обиждам някой,не мисля че заслужаваме точно това
Извинявам се ако някой е бил пряко засегнат от постовете ми

# 544
  • София
  • Мнения: 2 361
Пряко не знам дали си засегнал някого.
Мен ме засегна озлоблението ти към любимия изгубен човек и за това реагирах.
Нормално е да си раздвоен, но все пак тя е майка на детето ти.
Не ти е лесно съгласна съм и с каквото можем като съвети ще помагаме.
 

# 545
  • Мнения: 84
yllen Ще има и добри и лоши дни.При мен е така.Ние сме обикновени хора с обикновени проблеми.Не сме спецялни,нито различни.Така се чувствам аз част от всичко,защото  е така.Що се отнася до озлоблението има и такива моменти няма как.Не се вини,важното е да осъзнаваш.Ще мине и това.

Последна редакция: чт, 25 мар 2010, 21:01 от neotralna

# 546
  • Мнения: 27
Когато вратата на щастието се затвори се отваря друга, но често гледаме много дълго към затворената врата и не виждаме другата, отворена за нас. Върховете се постигат постепенно.Не е нужно да имаш най-доброто от всичко, за да си щастлив. Стремете се към някой, който ви кара да се усмихнете, защото е нужна само една усмивка, за да превърнете мрачната нощ в светъл ден....
Това искам да ви кажа за последно,бъдете силни и се борете с несгодите,не се придавайте в името на децата за който се грижим,те не трябва да се чувстват различни от другите деца

# 547
  • Мнения: 51
(аз стм petunia, но вече не мога да пиша без регистрация)

"МОЯТА ДЪЩЕРЯ МНОГО ЧЕСТО МИ КАЗВА ТАТЕ ИСКАМ ДРУГА МАЙКА,КАКВО ЛИ ЧУВСТВАТ ТИЯ ДЕЦА КАКВО ЛИ ИМ Е НА ТЯХ"

 Ееех, Ники... Разбирам го детето.
Дъщеря ми също ми казваше:
"Намери ми тате! И аз искам като другите деца да имам тате. Намери ми някакъв тате!"
Може би не бих се решила на тази крачка, макар, че имаше много кандидати около мен..., но заради детето реших, поне да опитам.
 Радостта и не беше за дълго. В един момент усети, че аз съм била изцяло нейна, а сега трябва да ме дели с някого. Сега отново иска да сме само двете, но...
 Смешно и жалко, но си е трудно.

# 548
  • Мнения: 27
Ами деца са и постоянно искат,ама ако не им  по свирката си го казват,не ги интерсува каква ни е струвало
Може да са деца но усещат какво е добро или зло,по някога трябва да се саобразяваме стях
Нали за тях живеем и се борим,сажалявам че не се е получило

# 549
  • Мнения: 27
И по мойте наблюдения детето не трябва да вижда близоста с човека,наистина много ревнуват
Иска се малко подход в това начинание,човек може да напише книга за такива като нас и да стане велик
Има много правила който трябва да се спазват и да се държи на тях,кой са те кой да ни научи на тях
Как да живеят вдивиците и вдовците пълноценно,да не ни говорат да не ни одумват на всяка крачка

# 550
  • Мнения: 84
Ще изкажа мнение,но моля и другите да го направят,за да разискваме въпроса за децата.Според мен много зависи на каква възраст са децата ни.Моето е малко и стига да осети топлина от друг,човек ще отвърне с същото..Колкото повече се определяш сам като "различен от останалите,самотен,не способен да се справи"толкова повече,ще те смятат за такъв. Аз съм един свободен,нормален човек,като останалите.Не съм имала връзка с друг мъж до сега,но ако се случи,всички ще ме подкрепят.Аз мисля по скоро за това,че искам още едно дете.Не се виждам в някаква бурна любовна връзка и всичко да ми е розово.Също така не и с цел да ми се помага физически,психически или финансово.Всъщност нямам никаква цел и не го мисля за приоритет,затова,ако се случи ще се случи.Не определям себе си като "такива като мен",звучи ми все едно не съм от Земята.Човек прави грешки и се учи от тях,но за да не ни съдят и ние не трябва да го правим, а камо ли човек,който не е сред живите и не може да защити.Помислете си колко пъти на ден си повтаряте,че сте нещастни(не всички естествено),ако замените думата с "нещастен" с "ще се справя"-всичко ще е по поносимо.Не става за дни или седмици.Ако се експериментира за да се видят реакциите от околните няма да има резултат.Трябва постоянство и вътрешно чувство,че ще се справим.Това дори не е мнение,а опитът ми и така както се чувствам и както живея.Не искам да давам примери и да нагаждам чувство,че някой не се справя напротив.Както пръстите на ръката са различни така са различни и хората.Разбирам,ви,но и вие разберете,че може животът отново да придобие смисъл,само ако пожелаете.Не някой друг,не комшията,не психологът,не родителите ви а ВИЕ.

# 551
  • София
  • Мнения: 2 361
Аз напълно те подкрепям neotralna Hug
Асо повярваме в себе си много неща стават възможни и реални  bouquet

# 552
  • Мнения: 1 226
neotralna  Peace
Само дето желанието ми да имам още едно дете се пресича от мисълта ,че това има две страни - детето ми ще имат брат/сестра, но това ще е полу-брат/сестра и този факт си носи и негативите. Неизменно ме преследва и подозрението, че /ако въобще/ се случи, то първото ми дете може да се почуства на моменти нещастно - да обръщам повече внимание на по-малкото, което и без това си има жив татко....това са просто мои размисли, но определено се чувствам като теб - имах страхотен съпруг, дори да имам нов - нещата ще са различни /не казвам по-лоши/.
  bouquet

# 553
  • Мнения: 84
Drozi значи те децата несъмнено ревнуват.Мисля,че ако сега имах бебе от Ваньо,то детето пак щеше да ревнува,по същия начин.Детето ни усеща и ако само за миг усети,че това са ми притесненията,ще се възползва.Просто има разлика,на колко е годинки.Сега в момента,всичко ще е по лесно,ама като не го чувствам още,че имам нужда не мога да се насилвам,защото момента е удобен.Една приятелка каза -Ей сега е момента  Grinning викам за какво да си избереш ботуши на половин цена. Grinning Не става така.

# 554
  • Мнения: 125
Здравейте момичета. хубаво е да говорим за отглеждането на децата от сега нататък. мисля си че ако са по-малкие "по-лесно". те са до нас , винаги с нас, и сме заедно, докато мине време и се съвземем. моите синове са на 11 и 14. и големия ми син естествено, вече предпочита приятели, а аз усеещам самотата и болката, от загубите. а и много се карат, големия все иска да се налага. аз не искам да съм груба и ми е много трудно. дори си мисля дали не е по-добре да се отделя  смалкия, което рано или късно ще стане. толкова боли, непоносимо. а малкият е толкова добродушен и чувствителен.
но само да сме силни и здрави.  Praynig

Общи условия

Активация на акаунт