ИМА ЛИ ВДОВИЦИ/ВДОВЦИ СРЕД ВАС???

  • 129 525
  • 969
  •   1
Отговори
# 585
  • Мнения: 125
нитка, стиховете са много точно написани и сълзите се ронят. днес имам рожден ден, а плача. така обичах празниците и тържествата, а сега не мога да се сдържам дори пред децата. а на 13 е една година без него. как да прожължавам, толкова е трудно. така ми се иска душата ми пак да може да се изпълва с радост, а усещам че това зависи само от децата, а те милите и те си искат своето. Господи , дай ни сили и здраве.  Praynig

# 586
  • Мнения: 6
Аз също останах сама след като съпругът ми претърпя катастрофа на 27.03.2010 , завършила трагично.

# 587
  • Мнения: 6
Сега сме сами с двете ни деца- близнаци, които на 25.04. навършват 4 години.Кажете ми след случилото се какъв рожден ден ще првим, децата са толкова въодошевени за разлика от мен. Изобщо как ще празнуваме от сега нататък? Животът ни просто се обълна на 360 градуса.

# 588
  • Мнения: 125
тамара, искрено ти съчувствам за случилото се. струва ми се че има много млади хора, отишли си без време от този свят, и все се питам - защо младите.
Знам колко е черно сега в душата ти, но отпразнувай с малките си съкровища рождения ин ден. Може би като ги гледаш усмихнати и щастливи поне за малко ще ти е по-леко.
Аз загубих съпруга си на 13 април, а синът ми имаше рожден ден на 23 април. Но той е голям, тогава - миналата година, стана на 14, вече разбира нещата, а твоите са малки, нека се радват. предполагам, че те ще ти са опората да се държиш и да продължиш напред, няма да си сама, ще сте заедно, докато се посъвземеш малко.
Струва ми се че сме толкова много млади жени, загубили младите си мъже. и се питам все - защо младите, толкова ли сме грешни, защо да не бяхме си изживяли живота и изгледали децата?
А по празници болката е непоносима, толкова силно се усеща липсата им.
Но само да сме здрави.  Praynig

# 589
  • Мнения: 40
Тамара, приеми мойте искрени съболезнования. Знам как се чувстваш. Много боли. Непоносимо. Събери всичките си сили и се опитай да направиш рождения ден на децата. Дано да имаш кой да ти помогне в организацията. После се отдай на мъката си, плачи , викай......така ще ти олеква поне малко. Много сили и кураж ще са ти нужни. Пожелавам ти ги от сърце.  Hug





# 590
  • Мнения: 71
Днес стават  две  години  от както  моята  половинка  си  отиде  завинаги, тежко  ми  е,сама  не  съм,близки  има  покрай  мен,но  не съм  се  чувствала  по   самотна... На   помена  не  можах  да  присъствам,някои  от  вас  са  на  ясно  и  с  причините, направих  каквото  бях  решила  вкъщи, познатите  които  бяха  с  нас  проявиха  повече  съчувствие  от  очакванията  ми, много  се  "разкиснах"а  уж  се  бях  постегнала  малко  Confused  
Най - важно  е че  сме  здрави, с останалото  продължаваме  да  се  справяме,дори  и  някак  си...
 Hug на  вас  и  на  децата ви!

# 591
  • Мнения: 6
Благодаря на всички отговорили! И аз имам много близки , постоянно се обаждат, постоянно някой е с нас , но вечер като останем сами е най тежко. Децата са малки за тях тати е заминал,играят си, а аз седя и гледам в една точка и само се питам "защо".

# 592
  • Бургас
  • Мнения: 76
Тамара,моите съболезнования.С теб съм мислено в мъката ти.Знам какво е защото моя съпруг загина на  8.12.пак при тежка катастрофа.Направи каквото чувстваш и кураж.Много е трудно миличка,преградки и целувки на децата.

# 593
  • Мнения: 51
Tamara Gornishka,
 Като че ли преживях болката наново...
Моите съболезнования!!!
 Знам, че това са най-трудните моменти в живота ти.
Намирай сили да се усмихваш заради децата! Те имат нужда от това.
 Ще видиш, колко много значи една усмивка за тях и как са способни да се чудят какъв номер, подскок и т.н. да направят само за да те разсмеят.
 
 Дъщеря ми също беше на 4, когато почина баща и.
И тя повече от 2 години живя с мисълта, че тати е някъде.
 Разбра къде всъшност е, когато нямаше къде да я оставя и я вземах на гробища.
Мислех, че е минало достатъчно време и едва ли ще се впечатли, но тя се разплака... после дълго време приплакваше на сън...
 

# 594
  • София
  • Мнения: 2 361
Тамара, моите съблезнования!
Направи им хубав рожден ден. Нека има светли мигове в детството им. Те и без това ще усетят много от болката да растат без баща.
Един път заведох дъщеря ми на гробищата 2 години след смъртта на съпруга ми. Беше едно от най-кошмарните ми ходения. Тя милата беше на 4 годинки и избра кокиченца. Сложи ги и каза "Те са за тати". И сега пак плача пишейки. Една малко същество, което не е виновно за нищо и страда. Останало без опората на големия и силен татко, който да я закриля. Тя вече е на 13 години и от тогава ми е трудно да я заведа отново.

Последна редакция: пн, 12 апр 2010, 17:55 от zuri

# 595
  • Мнения: 105
Тамара, съжалявам......съпругът ми почина на 11.05.09г а на 13 го погребахме - на рождения ден на сина ни.....той тогава направи 7 години, не проумявам и до сега защо точно на рождения ден на детето? Как всяка година ще вадя бонбони и ще черпя като знам на този ден какво направих - затворих баща му завинаги в земята......Таааа мина погребението, у дома беше пълно с хора, а детето намерило бонбони оставени от хората които са идвали/то имаше много кутии с бонбони/и черпели хората отвън, че има рожден ден....аз бях вътре и като излязох се стъписах хем погребение, хем рожден ден......и двамата ги обичам много и за това когато то дойде с кутията бонбони не се скарах само го прегърнах и целунах и му пожелах да бъде щастлив ......като сълзите ми течаха ........тежко е....

# 596
  • софия
  • Мнения: 88
Съжалявам момичета,прегръдки на всички  Hug
Тамара ,мъжа ми почина на 02.10.2008 ,а дъщеря ми има рожден ден на 14.11....направихме грандиозен купон(брат му беше с нас,а свекър и свекърва ми геройски се държаха в къщи и ни чакаха да се върнем),опитах се да не пророня и сълза...макар че миг преди да духне свещичките тя просто замълча и се загледа във всички нас...знаех кого търси,но и бях казала че тати е умрял ,а тя сякаш едва тогава започна да разбира какво означава това.....не скрих нищо от нея,какво ...как...за мен така беше правилно,така го чувствах и не съжалявам и за миг.Не съм я водила на гробищата и като чета...май скоро няма и да го направя....
Съветвам те да направиш веселба за тях,да се усмихваш със тях и да знаеш че е с вас.
Знам колко са трудни тези усмивки,знам колко е болезнен този смях ,но за да не "загубят" децата и майка си...трябва да го направиш....
Извинявайте за липсата на правопис ,но нямам сили да го редактирам....целувки

# 597
  • Мнения: 34
Тамара,приеми и моите съболезнования.Много е тежко и много боли....
Моят съпруг почина на 30.7.2009г. ,само на 33 години от левкемия.Имаме си две дечица-момченце на 2.6г. и момиче на 8г.Родих дъщеря си на неговия рожден ден на 31.3,на този ден имах двама рожденници,а сега ми остана само един.Но го отпразнувахме с хубаво детско парти и тя беше много щастлива и аз също.Децата си искат своето.
Постъпи както искаш,каквото ти идва от вътре ,това направи.
Пожелавам ти да бъдеш силна,доколкото можеш.

# 598
  • Бургас
  • Мнения: 76
Момичета ,много ми е тежко ,утре моя любим щеше да навърши 38г.Но винаги ще си остане на 37.Взела съм торта и бонбони и утре ще раздам на гробищата дано да му се види ,а вечерта ще заведа детето да почерпя детето в памет на татко му.Той ще се радва защото беше много весел и сърцат и обичаше да се весели и празнува.Дано там където е да се почувства щастлив на този ден и да знае,че никога няма да пропусна рождения му ден докато съм жива.Пиша ,а сълзите капят,ли капят  а като си спомня миналата година на рождения му ден колко бяхме щастливи smile3518 smile3518 smile3518 smile3518Всичко свърши.

# 599
  • Мнения: 105
Знам..........всичко знам...........

Общи условия

Активация на акаунт