ИМА ЛИ ВДОВИЦИ/ВДОВЦИ СРЕД ВАС???

  • 129 523
  • 969
  •   1
Отговори
# 600
  • Мнения: 125
zDRAWEJTE мили момичета, и ние на 13 направихме година. дойдоха роднини и когато има хора аз не мога да плача, държа се и се разсейвам някак си. днес си тръгна и майка ми , а децата са навън и пак ме налегна болката и самотата. със свекърва си не се чувствам добре. а живеем в една къща. все си спомням как ни е пречила и , може да е грях, но не ми е приятно с тях, само повече се ядосвам и натъжавам за пропуснатите моменти заради тях. а и времето едно мрачно , но и да е слънчево не ме радва, няма с кого да споделя ни радост , ни мъка. не искам да изпадам в депресия, ама как да се спася. извинявайте, много ми е тежко днес. и филми не ми се гледат. разкиснала съм се. искам някой да ме спаси, а съм сама.

# 601
  • Мнения: 105
Да ти кажа и аз така изпитвам някаква тежест когато родителите му са около мен, и всичко правя на сила в негово име защото нямат друго дете и така......и аз се бях разкиснала днес, но .........няма как ......няма......това ме побърква.............просто защото нещата са извън наш контрол!

Нитка, пиши мисля те.....Честит рожден ден на съпруга ти.......желая му да е щастлив там някъде!

# 602
  • Мнения: 3
Здравейте дами, много ми е трудно и тежко, но искам да споделя с вас. Изгубих съпруга си на 12.04.2010. Отне ми го коварната болест с която се борихме около 2,5 години. Усещам много голяма болка, празнота, мъка, тишина ............... Имаме 2 прекрасни деца. Сина ни е студент 4 курс, а малката сладуранка е на 11год. - 5 клас.

Последна редакция: чт, 22 апр 2010, 10:25 от ...eli...

# 603
  • София
  • Мнения: 2 361
...eli..., приеми искрените ми съблезнования!
Дано голямото ти дете да ти е упора в този тежък момент.

# 604
  • Бургас
  • Мнения: 76
ели smile3518,моите съболезнования

# 605
  • Мнения: 18
Моите съболезнования и от мен, мила, Ели. Всички ние знаем какво е и ако ти вероятно още не си усетила липсата му, няма да те лъжа, че става все по-осезаема с дните, месеците и т.н. Живей с дечицата и заради тях, те имат нужда от нас и въпреки, че моите деца са големи, пак съм постоянно с тях. Единственото, за което се моля е да идва в съня ми, но това е било само веднъж, безмълвно, но много хубаво, макар и за кратко. Пиши, тук ще срещнеш разбиране, навън е трудно, а и имам чувството - изкуствено. Hug

# 606
  • Мнения: 3
Благодаря за съчувствието. Знам че думите ви са искрени. Все още съм в голям шок. Искам да пиша искам да говоря, да разкажа, но не зная от къде да започна. Думите спират в гърлото ми и ме задушава болката.

# 607
  • Бургас
  • Мнения: 76
Мила Ели,така е чувствата са такива ,когато се почувстваш готова тогава ще споделиш ,но форума помага ,да се почувстваш разбрана ,защото ние имаме същата злочеста съдба.

# 608
  • Бургас
  • Мнения: 76
Момичета много ми е тежко тия дни.Не мога без него,не искам без него.От друга страна толкова ми е мъчно за детето,че ако стане нещо с мен ще остане самичко на този свят и тази болка която изпитвам аз в момента ще и я причиня на нея.Като се замисля за бъдещето ,тръпки ме побиват,такава самота и отчаяние .........не знам не виждам светлина .

# 609
  • Мнения: 18
Недей така, мила nitka, какво значи ако стане нещо с теб? Не мисли такива неща, на всички ни се е искало да последваме половинките си, но нали има заради какво да живееш, не бъди егоист. Болкато не отминава, за съжаление, но трябва  да си наложиш да живееш, ако не за друго, заради детето. И аз самата не виждам иначе смисъл в този си живот, но децата са тези, които имат нужда от нас, независимо от възрастта им. И аз се чувствам много самотна, нямам гръб, нямам опора, но това е истината и трябва да я приемем, колкото и да не ни се иска.

# 610
  • Мнения: 1 226
Момичета много ми е тежко тия дни.Не мога без него,не искам без него.От друга страна толкова ми е мъчно за детето,че ако стане нещо с мен ще остане самичко на този свят и тази болка която изпитвам аз в момента ще и я причиня на нея.Като се замисля за бъдещето ,тръпки ме побиват,такава самота и отчаяние .........не знам не виждам светлина .


Все едно съм го писала аз, само че преди 3 години  Cry

# 611
  • Мнения: 3
OOoooo, nitka, не се поддавай на този страх и отчаяние. Пагубно е за тебе и за душата ти. В момента най- голямата ти радост е детето, в никакъв случай не си мисли негативно. Отпращай тези мисли там от където са дошли и бъди силна. Знам че е много трудно. Аз самата все още не мога да осъзная случилото се. Вчера като отидох на гробищата погледнах гроба и мисълта която първа изникна в съзнанието ми беше. "значи е истина и аз го осъзнавам че се е случило щом съм тук???" Беше много особенно, сякаш до този момент някак си всичко е преминало като на сън.

# 612
  • софия
  • Мнения: 88
....и съня продължава....
Поне за мен все още на моменти имам чувството ,че всичко е само сън...само дето съзнавам, че не е ...
Тежко е ...но ели е права-ТРЯБВА да се гледа по позитивно,макар че е мнооого тежко  Cry

# 613
  • Мнения: 6
И от мен най искрени съболезнования, моят мъж загина на 28.03.2010 в автомобилна катастрофа. Изведнъж животът ти се обръща на 360 градуса и сег адецата като ме питат" и няма ли никога да се върне" незнам какво да кажа и само мълча. Всяка сутрин се събуждам и си казва дали не е сън, но уви всичко е действителност.

# 614
  • София
  • Мнения: 2 361
Тамара, и на мен това ми беше един от най-тежките моменти. Да кажа на мъничката, че татко й не е на работа и повече няма да си дойде.

Общи условия

Активация на акаунт