ИМА ЛИ ВДОВИЦИ/ВДОВЦИ СРЕД ВАС???

  • 130 419
  • 969
  •   1
Отговори
# 705
  • Мнения: 15
Много смелост трябва да споделиш самота, празнотата, тъгата, болката, отчаянието в което се намиараш. Трябва време, многоооооооооооо време. Дано да го дочакам.

# 706
  • Бургас
  • Мнения: 76
 Hug.Трудно е много,но спокойствието ще дойде малко по малко.Пожелавам ти по-бързо да намериш мира в себе си.

# 707
  • Мнения: 141
da, yllen, мн точно си описала стъпките. и аз се опитвам да ги правя, една напред, две назад, три напред една назад, лутане и търсене на изход и справяне. да, само си повтарям да сме здрави.

# 708
  • Мнения: 84
Момичета искам да споделя ,че е излязла една моя статия  в "Мама" октомври. Така се чувствам в момента.Знам,че през много перипети трябва да мина и за в бъдеще,но винаги ще си спомням,че успях....Успях да изляза от Ада и нямам намерение да се връщам там...
http://prikachi.com/images/796/2549796P.jpg

# 709
  • Мнения: 40
Хубава статия! Поздравления! Написана много по човешки! Браво!

# 710
  • Мнения: 141
Браво Таня. Чудесно си изразила чувствата си. И браво за оптимизма и и силата, които имаш. дано всички да можем скоро да се справяме с мъката  като теб.   Hug   bouquet

# 711
  • burgas
  • Мнения: 551
Представих се в другия форум за самотни родители,ще се представя и тук защото знам,че само близки по съдба хора макар и непознати ще ме разберат най-добре.Загубих съпруга си на 08.10.т.г след година и осем месеца борба с коварната болест.Останах сама с нашите съкровища -дъщеря на 14г. и син на 5г.Дълго чакахме докато се родят децата ни и милото ми момче не успя да ги види пораснали.............

# 712
  • Мнения: 1
И аз като всички вас от тази тема загубих съпруга си след почти 21 години съвместен живот. Повярвайте ми, с всяка изминаваща година нашата връзка, нашата любов ставаше все по-силна и накрая през месец Август тази година "някой" ми го отне ей така изведнъж и инсулт емболичен. Душата ме боли, не знам дали времето ще ме излекува. Детето ни е на 20 години и си задавам въпроса дали ще мога да се справя сама.

# 713
  • Бургас
  • Мнения: 76
Защо,Боже ставаме все повече,защо?Мили момичета много боли,много е трудно и самотно ,няма да ви лъжа и успокоявам с празни думи.Силата ,която аз черпя да продължа да съществувам вече 10м взимам от моето момиченце и спомените,макар че от тях много боли,защото знам какво загубих и нямах шанс да променя нищо и да му помогна,всичко е станало за 2-3мин.Мога да ви пожелая само сила и кураж и мъничко инат.Пишете във форума ,помага.

# 714
  • Мнения: 105
..............Не стои на гроба ми и не плачи,
аз не съм там... аз не спя...
Аз съм хилядите ветрове, които веят...
...Аз съм диамантените отблясъци на снега...
Аз съм слънчевите лъчи върху зрелите зърна...
...Аз съм нежният есенен дъжд,
когато се събуждаш в утринната тишина.
Аз съм зашеметяващият полет на птиците,
Аз съм меката звезда дето блести нощем.
Не стой на гроба ми и не плачи - аз не съм там...
Аз не съм умрял... Cry

# 715
  • Луната ни пази
  • Мнения: 3 008
..............Не стои на гроба ми и не плачи,
аз не съм там... аз не спя...
Аз съм хилядите ветрове, които веят...
...Аз съм диамантените отблясъци на снега...
Аз съм слънчевите лъчи върху зрелите зърна...
...Аз съм нежният есенен дъжд,
когато се събуждаш в утринната тишина.
Аз съм зашеметяващият полет на птиците,
Аз съм меката звезда дето блести нощем.
Не стой на гроба ми и не плачи - аз не съм там...
Аз не съм умрял... Cry
Танче, много красиво! Точно така го чуствам, а знам, че и Иван така го усеща (да вметна, че за трите години и полов2ина, в които бяхме заедно, не е ходил на гроба на баща си). Аз също не се чуствам добре след посещение на гробищата, най- ми е леко след "разговор" на ум с Иван, било за детето, свеки или останалите роднини. По- го усещам някъде до мен, отколкото там, на гробищата!

# 716
# 717
  • Мнения: 11
И аз останах сама, ще се побъркам. Някой да ми помогне

# 718
  • Бургас
  • Мнения: 76
Margoto пиши,излей си душата.Споделяй с нас,това ще помогне на първо време.Така е миличка ,тежко е, ние обаче сме тук за да се подкрепяме.

# 719
  • Мнения: 105
И аз останах сама, ще се побъркам. Някой да ми помогне

Трябва да пишеш....да разкажеш, да споделиш, не се затваряй в себе си ...........изчети целия форум.....проследи ни .....как сме писали преди всеки ден по два пъти как сме плакали, как мислим сега....това помага! Хайде очакваме те

Общи условия

Активация на акаунт