подсъзнанието може всичко 6 (коледно- новогодишна)

  • 31 195
  • 444
  •   1
Отговори
# 135
  • Мнения: 3 674
Tonimar, aз 4есто се 4увствам като описанието:
"Нито при нас - хората, нито при тия горе... "  Rolling Eyes

Абе нали не хапе дух4ето , какво толкова, да си се забавлява...  Joy
Абе то не хапе, ама някои що ли така се уплашиха от него... Thinking  И аз това викам на проиятелката ми..ама тя като му  чу стъпките и като хукна към асансьора след мен.... Joy И каза , че било зловещо  духче  Twisted Evil .... Wink

# 136
  • Мнения: 3 674

Каквото си пожелаем сами, това ще полу4им, толкова е лесно Wink!
Вси4ко зависи от нас! Hug


Да изглежда лесно, ама не става като по каталог. Искаме...Поръчваме ..и Получаваме. Иска се и  действие. Само да чакаме на готово ..не става.  Wink 

Казано е:" Помогни си сам, та да ти помогне и Господ!" иначе ще има да си чааааакаме...докато" цъфнат налъмите' Crazy

Последна редакция: сб, 03 яну 2009, 05:55 от ЧервеноВинце

# 137
  • Мнения: 957
Цитат
иначе ще има да си чааааакаме...докато" цъфнат налъмите'

Ееей, Винце, това за налъмите го чувам за първи път, но е много точно! Laughing

И си много права! Без действие, само да си чешем езиците - нищо не става! Най-много някоя седянка да си направим Grinning При това действието трябва да е веднага! Защото това, което наближава е доста усилено във времето! Може да ни свари по налъми...  Whistling

# 138
  • Мнения: 3 674
Вела да споделя и аз, след като си тръгнала да ни питаш.  Laughing Съгласна съм само някои неща, но не с всичко от цитатите , които си дала.  И при мен цитатите предизвикаха размисъл . Щом има размисъл това  е добре. Значи, че не приемаш всичко прочетено на  100% сляпо доверие.

Аз лично съм съгласна с това, че не бива да се съпротивляваме,защото съпротивата е борба. А не е нужно да се борим...за каквото и да е. Нещата се нареждат  лесно, ако се водим по"течението" а не се борим срещу него.  С труд и мъка, нещата или стават много бавно..или въобще не стават.За това съм съгласна с казаното.

С друго нещо от цитатите, които си дала също съм съгласна...но донякъде! Ами че трябва да обичаме себе си.Да, така е.  Не може да даваме обич/истинска от сърце/ ако не се обичаме, такива каквито  и които сме! Щастливия човек е  истински щастлив, защото има и дава.

Ако обичаш някого от страх да не го загубиш, значи това е егоизъм. ...а ако обичаш някого сляпо...значи е излишна жертва  в името на неосъществима любов, тъй като тя е еднопосочна. Такава любов е искане само за себе си. А целта е да даваме любов на другите , а не само на себе си.

Затова думата употребена в цитата като "самовлюбен в себе си" не ми харесва. Самовлюбените хора са нарцис, егоисти. Гледат само себе си, не ги е еня за другите. Криворазбрано е понятието любов според мен в този цитат за Христос. Защото Той  никак не е бил самовлюбен...нито пък Буда. Напротив...те са давали , не са задържали любовта за себе си. Ето това е истинска Любов. Буда е бил богат принц, и когато е видял как бедно  живеят  хората извън царството на баща му, е решил да напусне кралството и станал скитник. Самовлюбен човек не  би могъл да  направи такава стъпка от любов към други хора.

Относно това , когато видим някого и сме привлечени силно, според мен НЕ винаги значи, че това е духовен партньор от предишни животи. Може и да е някой,когото сме познавали преди...но може и да е човек , просто който вибрира с твоята честота и сте на едно енергийно ниво. Лесно ти е да си с такъв човек, мислите и харесвате почти едни и същи неща, разбирате се лесно...и т.н. Така мисля.

За щерката ти  Laughing децата са ...като ги научим. Те винаги искат, но  избора  всъщност е на родителя ,дали да купува или не. Детето няма вина , че е капризно и разглезено. То е научено да получава, рано или късно..и то така свиква. И почва да смята това за съвсем нормално. Вината е в родителя, не в детето.

 Примерно си представи бедно дете в Индия или Африка...дали така иска постоянно дали така може да получава?
 Стана ми интересно това за децата, защото много родители се чудят, че децата им са капризни ...а вината не е в децата. Rolling Eyes

Не те критикувам,  а ти отговарям на въпроса. Peace Ти си знаеш как да си възпитаваш дъщерята, да я глезиш ли..или да не я.  Sunglasses



tonimar...налъмите които никога не цъфват...е много стар лаф,  Grinning Обаче не се сещам от къде го чух за първи път, но пък  верно е много  точен лаф. Wink






 

Последна редакция: сб, 03 яну 2009, 06:06 от ЧервеноВинце

# 139
  • Мнения: 3 674
.....Защото това, което наближава е доста усилено във времето! Може да ни свари по налъми...  Whistling

 Joy Joy Joy Hug

# 140
  • Мнения: 11 706
tonimar, това за близначетата с различен цвят на кожата може да е проява на телегония  Peace
Ето и повече за нея - http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=272746.0

# 141
  • Добрич
  • Мнения: 6 217
...За щерката ти  Laughing децата са ...като ги научим. Те винаги искат, но  избора  всъщност е на родителя ,дали да купува или не. Детето няма вина , че е капризно и разглезено. То е научено да получава, рано или късно..и то така свиква. И почва да смята това за съвсем нормално. Вината е в родителя, не в детето...

 Примерно си представи бедно дете в Индия или Африка...дали така иска постоянно дали така може да получава?
 Стана ми интересно това за децата, защото много родители се чудят, че децата им са капризни ...а вината не е в децата. Rolling Eyes...

Напълно съм съгласна с теб. Едно съседско дете, когато дойде у дома играе с всичките играчки на дъщеря ми, но на него не му купуват през цялата година - само за повод и то без да прекаляват като нас. Преди няколко дни една колежка ми каза, че ако купуваме играчки само с повод детето ще ги чака с голямо нетърпение и ще си играе с тях по - дълго и с по - голямо желание. Без повод съм решила да не купуваме скъпи играчки, но желанията на дъщеря ми въобще не са свързани с това колко струва играчката, защото тя е още малка и не разбира стойността на парите . Сега по празниците с помощта на подаръците от близките детето се сдоби с всички желани играчки и вече има следващо желание. Не е проблем да му купя каквото иска, но се чудя дали си струва / в смисъл колко време играчката ще предизвиква интерес у него /.

... Моята тактика е да се научи детето да си "заработва" поне по-скъпите подаръци. Така или само ще се откаже от някои, или ще се научи да дава, за да получава. И при двата случая, играчките няма да му омръзват толкова бързо, щом се е потрудило за тях.  Hug...

Напълно подкрепям. Родителите "трябва" да научат децата си, че не може да получават всичко на готово. На възрастта на дъщеря ми обаче "труд" е силно казана дума. Опитваме се за послушание да я възнаграждаваме  и обратно, когато не слуша думите, че ще взема любимите играчки имат много добър ефект. Но се замислям дали страхът, че ще и вземат любима играчка ми е добър приятел в случая / нали нищо не бива да се прави от страх /.

Вашите деца може би са вече големи или все още ги очаквате и сигурно моите терзания сте ги минали или все още не са ви на дневен ред. От 24 декември обаче съм в отпуска и двете се гледаме у дома. В резултат на това възпитанието на дъщеря ми предизвика доста размисли у мен. Още повече, че баща и много трудно и отказва нещо и двамата не можем да стигнем до принципно единомислие, в резултат на което възпитанието на детето не се развива така, както искам.
 

# 142
  • България
  • Мнения: 3 632
Щастлива Нова година момичета, радвам се че ви има  Hug
http://www.sibir.bg/index.php?page=videoAlbumPreview&albID=7 … 09&similars=6

# 143
  • Добрич
  • Мнения: 6 217
Reny27, чудесна презентация.

Вела да споделя и аз, след като си тръгнала да ни питаш.  Laughing Съгласна съм само някои неща, но не с всичко от цитатите , които си дала.  И при мен цитатите предизвикаха размисъл . Щом има размисъл това  е добре. Значи, че не приемаш всичко прочетено на  100% сляпо доверие.
Ето няколко интересни цитата, които предизвикват у мен размисъл:
Цитат
...Единствената истинска любов е любовта към самия себе си, друга любов не съществува...

Този откъс от цитатите определено ме смущава и не мога да се съглася с него. Съгласна съм, че любовта към себе си е много важна, но не мисля, че е единствената истинска любов. От историята знаем доста примери, в които човек жертва живота си в името на нещо. Едва ли всички тези хора са го правили от любов към себе си.

Последна редакция: сб, 03 яну 2009, 11:47 от Вела

# 144
  • Мнения: 793
Цитат
...Единствената истинска любов е любовта към самия себе си, друга любов не съществува...
Аз тези дни се питам за романтичната сексуална любов към друг човек - доколко е реална като усещане. Преди приемах безусловно истинността на този тип любов, но вече не съм сигурна,че това е НАИСТИНА любов  Thinking Естествено,че имаме нужда от нея като емоция, но вече не ми се струва толкова важна - в смисъл,че започвам да си представям живота без нея и не ми се струва чак толкова абсурден или празен... Извинете малко обърканите ми мисли.

# 145
  • Варна
  • Мнения: 1 231
Момичета, честита ви нова година! Бъдете здрави и засмени! Hug

Не ми остава време да ви прочета отначало, а вие сте така активни, че едва ви смогвам. Rolling Eyes

Сега се включвам набързо, само за да изкоментирам този цитат:

Цитат
Защо толкова много от нас непрестанно търсим „единствената истинска любов”, надявайки се да открием духовния си партньор?”
Това, което търсите, е приемане. Вие вярвате, че тази „единствената истинска любов” ще ви приеме безусловно. Търсенето ви на този човек всъщност е търсене на самоприемане. Всяка връзка съществува, за да ви даде възможност да се опознаете. Чрез самоопознаването можете да се научите да приемате себе си и да се обичате. Единствената истинска любов е любовта към самия себе си, друга любов не съществува.

Аз смятам, че това е отговора на повечето човешки терзания - да се научим да се обичаме истински. Може би не е добре формулирано, но наистина любовта към нас самите е любов към божественото у нас и тя може да ни даде свободата тук.
Просто помислете за това като махнете ограниченията в смисъла на някои думи, които ни привързват към определени нагласи и ценности. Влюбването в себе си не се родее с нарцисизма, използвана е по-скоро като превъзходна степен, нещо повече от обичането на себе си.

Аз си мисля, че ще е прекрасно чувство да се обичаш толкова много, че да преодолееш омразата към така наречените си недостатъци и да ги приемеш и обикнеш.
Примерно бебетата се обичат, обичат всичко у себе си, даже акитата. Laughing  Трябват им години, за да започнат да не се харесват и да се отричат от себе си.

# 146
  • Мнения: 957
mijjjka , благодаря!  Hug Дори нне съм чувала за телегония.. Ще погледна след малко дадената от теб тема!

Вела, умишлено написах "заработва" в кавички. Не го свързвам задължително с труд, особено когато става въпрос за деца. Има различни начини детето да заслужи нещо чрез някакво старание, физическо или не.

Винце, много хубав пост!  Hug

ria

Цитат
любовта към нас самите е любов към божественото у нас

Точно така си е и любовта винаги трябва да тръгва първо от собственото ни Аз  Hug Едва когато заобичаме себе си, ще можем да обичаме истински и другите.


Вела,

Цитат
От историята знаем доста примери, в които човек жертва живота си в името на нещо. Едва ли всички тези хора са го правили от любов към себе си.

Мога да поспоря по този въпрос... Човек решава да жертва живота си, за да устои на своята ценностна система, в борбата си за това, което му е скъпо. Това не е ли също любов към себе си?

# 147
  • Мнения: 957
*Nessa* ,

Цитат
Аз тези дни се питам за романтичната сексуална любов към друг човек - доколко е реална като усещане. Преди приемах безусловно истинността на този тип любов, но вече не съм сигурна,че това е НАИСТИНА любов

Според мен когато става въпрос за "сексуална любов", а не "сексуални отношения", значи е достатъчно реална! Пак е любов, нали! В сексуалната любов ти даваш и приемаш, при нея става и физическо сливане и отдаване, а това усилва всички усещания и желанието да се отдадеш на този, който обичаш и да приемеш него в себе си. Това става при двама души, които истински се обичат. За съжаление в настоящето ни обичта към другия често не е толкова силна. Не се получава това отдаване, това сливане. Често се обръща повече внимание на физическото усещане, пренебрегвайки душата, която сме затирили в някой ъгъл на съществото си.
Сещам се за един случай. По време на беседите на Ошо са му задавали всякакви въпроси. Една жена го попитала: "Аз обичам съпруга ми, но се отвращавам от секса. Той не е ли нещо животинско?" И Ошо и отговорил: Да, животинско е. Но и ние сме животни. Има обаче една голяма разлика между нас и животните.  Човекът притежава безкраен потенциал. Животните винаги си остават животни. Докато ние можем да се извисим много над животното, или да бъдем много по-низши от животното. Човек може да стане Буда, но също и Адолф Хитлер.

Разбира се истинската Любов може да съществува и вън от секса, което никак не я прави по-слаба! Hug

# 148
  • България
  • Мнения: 1 090
Tonimar, aз 4есто се 4увствам като описанието:
"Нито при нас - хората, нито при тия горе... "  Rolling Eyes

Абе нали не хапе дух4ето , какво толкова, да си се забавлява...  Joy
Абе то не хапе, ама някои що ли така се уплашиха от него... Thinking  И аз това викам на проиятелката ми..ама тя като му  чу стъпките и като хукна към асансьора след мен.... Joy И каза , че било зловещо  духче  Twisted Evil .... Wink
Хукна ,понеже ти я заведе на закуска то4но където "закусва" дух4ето и после я остави сама с него за компания и тръгна ужким да вземеш нещо. Ама и асансъора си беше бая обсебен, онова коп4е ,което не искаше да се натиска,а newsm43 smile3519
разкрита съм ,айде Whistling Laughing

Каквото си пожелаем сами, това ще полу4им, толкова е лесно Wink!
Вси4ко зависи от нас! Hug


Да изглежда лесно, ама не става като по каталог. Искаме...Поръчваме ..и Получаваме. Иска се и  действие. Само да чакаме на готово ..не става.  Wink 

Казано е:" Помогни си сам, та да ти помогне и Господ!" иначе ще има да си чааааакаме...докато" цъфнат налъмите' Crazy


Аз няма да 4акам докато цъфнат налъмите Naughty Grinning, при мен работи това с искането и полу4аването 4рез вяра и молитва. А с много действия понякога си вредим, на мен ми се е слу4вало Peace.

# 149
  • Мнения: 3 375
Вела ме накара да се замисля за възпитанието.
И моето дете расте,вече разбира много неща,говори,изказва желанията си на глас и в повечето случаи се втурвам да ги изпълнявам Rolling Eyes
От една страна  му позволявам всичко-да рисува по стените,да се катери по шкафовете,да си играе и чупи на воля-няма забранени зони за него.Почти.Иска ми се да има прекрасно детство,да опознава света и себе си,да разбере,че няма невъзможни неща.

Но къде е границата между свободата и свободията?Не мога да разбера.Наистина.
Много ми е трудно.

Майката трябва да е авторитет,а аз не съм такъв.И в книгата на Дънов пише,че детето трябва да има някакъв респект от майка си,да знае,че има граници и кое е позволено и кое не.
А аз не искам моето дете да се чувства ограничено,искам да е сигурно в себе си и света около него,да разбере,че възможностите му са неограничени стига той да го поиска.Ако можех да му говоря ок,но той е още малък,сега действията са на преден план,обаче аз със сигурност греша някъде.

Всъщност една от истините е,че не искам да му създавам конфликти.Колкото повече чета за ГНМ,толкова повече си задавам въпроса как да ги избегна,как да избегна да не му насадя това и това,за да не се разболее от еди какво си.
Спирам,че дълго стана.

Вела,вземи си "Семейна мъдрост от монаха,който продаде своето ферари" Wink Сега я започвам да я чета по-задълбочено,преди я изчетох на един дъх,но не вникнах.Там нещата за възпитанието са описани прекрасно,само че за тези дребните и битовите,които нас ни вълнуват няма.

Момичета имам нужда от съвет.На моя близка приятелка/и съфорумка/ и предстои операция скоро,не лека при това.Тя не чете по принцип такава литература,но каква книжка да и взема?Мислех за "Излекувай живота си" или "Излекувай тялото си",но като за начало дали е подходящо това?Вие какво бихте ми препоръчали?Или нещо за това защо ни се случват нещата и т.н.,но ми се иска в по-лек и олекотен вариант...Помагайте Blush

Общи условия

Активация на акаунт