подсъзнанието може всичко 6 (коледно- новогодишна)

Имаш ли линк към статията?Стана ми много интересно....
EASpirit пробвай да  заинтригуваш  твоята приятелка с такъв вид литература.
Понякога хората в такива ситуации, осъзнават света около себе си, други пък не, но няма лошо да опиташ.
Ох писна ми от картофи и ориз, дай някоя веги рецепта на лични, моля те.

И мен ме заинтригува тази новина
за близначетата
и още

Много хубава и полезна тема! Радвам се, че ви открих 

terli 

Все едно аз съм го писала  Позволявам всичко, което не застрашава живота й, но дали това е добре 

Вела,аз съвети за възпитание не си позволявам да давам на никого,понеже не съм гледала обикновено дете , някои от методите за възпитание работят при моето дете, но пове4ето не , дали е индиго или кристал ,не знам...
Но винаги съм била отстъп4ива относно купуването и съм купувала каквото поиска , за което ме е срам ,стаята му е била магазин за игра4ки, сега наблягаме на книгите, та е малка библиотека у нас, с книги на 2 езика.
Мисля, 4е децата са засипвани от реклами,с които родителите не могат да се преборят,уви.
А вси4ко това идва не от Бог, а от другия .

честита нова година и от мен
Пожелавам на всички повече мъдрост , мъдростта , ще ни направи по- здрави , по- щастливи , по - обичани и по- готови да се справяме със всички воли и неволи !

klem4e беше се позагубила напоследък

Reny27 труден е казуса,трудно е да си родител,но още по-отговрно е.Ще обсъждаме,ще вървим заедно по пътя и не може да не намерим отговорите.

norah моети на Кристално ми прилича,но дали е втълпение незнам.С времето ще видя и ще разбера.Ти прочете ли книгата на Дорийн Върчу за Кристалните деца?Има я и в нета мисля. Там ще намериш отговори на много въпроси

EASpirit, 4етох аз тази книга . Винцето ме насо4и .При нас определено не е втълпение. И аз така си мислех дълго време :"как пък не, имам специално дете."Изследван е както за аутизъм, така и за синдром на Аспергер ,но обърква специалистите , понеже не влиза в нито една категория. Дотам се заядоха с детето ми големите "специалисти" , 4е не е за разправяне . Ако им кажа , 4е е индиго може да ме обявят за луда. Тук са задръстени мозъци,ходи им говори за духовни работи .

Честита Нова Година на всички
Желая ви една много ползотворна и усмихната година   

за възпитанието и връзката с децата ни. Това е въпроса, който много ме вълнува.
Разчитам на връзката помежду ни, но определено (за съжаление )съм изпуснала краищата като авторитет.По скоро се боря за приятелство и доверие.  Имам приятели, чиито деца израснаха в компанията ни,събираме се всяка седмица и караме почивките си заедно, като едно голямо семейство. Сега порасналите им деца са част от компанията ни и сме приятели. И моето дете расте по този начин.  Вече е на 5 години, за всяко нещо спорим и той си има вече обосновано мнение, което не винаги мога да оспоря 
За мене най важното нещо, е че се прегръщаме често и че е много усмихнато и лъчезарно дете.
Дано остане такъв 

EASpirit, Вела, , относно възпитанието на нашите деца... една от най-сериозните теми според мен. Голямата ми дъщеря март ще навърши 5 г. Зодия Риби-мноооого е чувствителна, мнителна, умна, любвеобилна. Като се замисля най-важното, което искам да и дам е безусловната си любов.Стремила съм се да не й давам квалификации от рода- ти си лоша, ти си глупава, постоянно й казвам колко я обичам, независимо какво е направила или колко лошо се е държала, гушкам я, целувам я.. Не се притеснявам, че ще я разглезя по този начин.По-добре така, отколкото да следвам правилото на моите родители "детето се целува само когато спи" .Искам да знае, че каквото и да се слуучи аз винаги ще съм до нея, искам да не се страхува от нищо.
В същото време се опитвам да бъда строга, когато преценя, повишавам тон, избухвам, но бързо ми минава.Извинявам й се, ако сметна, че съм се държала по-зле отколкото трябва. Не знам доколко успявам да постигна баланса, бъдещето ще покаже.
За подаръците-повечето играчки у дома са й подарени по повод, аз обичам да купувам книжки, пъзели и дрехи.Поощрявам я, последния път беше след посещение при зъболекар-голям стрес за едно дете.Аз лежах на стола, а тя бърху мен, докато й правеха пломбата. Всичко мина благополучно и я похвалих колко смела е била и колко се гордея с нея. Обещах да й купя каквото си избере и така стана.
Всяка майка се стреми да даде най-доброто от себе си. Важно е какво виждат децата ни от нас като модел на поведение. Примера най-добре възпитава. Много може да се пише по темата, тя остава винаги актуална и отворена

В този хотел с дух4ето естествено стана голям купон ве4ерта ,благодарение на 4ервеноВинце и един доста пиян младеж ,има ,няма 18  се лепна за мен и накрая ми изпя високо ей тази песен,много ме озада4и избора ,поздравявам ви с нея

http://www.youtube.com/watch?v=xeS6U-eDkKA 

Вси4ки си имаме ангели,които ни пазят...

Вела, интересни неща си споделила. За духовните партньорства-най итресно ми беше това-
„Защо толкова много от нас непрестанно търсим „единствената истинска любов”, надявайки се да открием духовния си партньор?”
Това, което търсите, е приемане. Вие вярвате, че тази „единствената истинска любов” ще ви приеме безусловно. Търсенето ви на този човек всъщност е търсене на самоприемане. Всяка връзка съществува, за да ви даде възможност да се опознаете. Чрез самоопознаването можете да се научите да приемате себе си и да се обичате. Единствената истинска любов е любовта към самия себе си, друга любов не съществува.
Влюбването в самия себе си го приемам , като много добро познаване на самия себе си,и разбиране на самия себе си и на другите . Според мен щом си влюбен в себе си , си влюбен и във всички хора, ако добре познаваш себе си, познаваш и другите хора, и ги приемаш и не осъждаш. И нещо повече- според мен човек, който обича себе си не е способен на завист, злорадство, злонамереност и пр. Не знам дали успях добре да се изразя. Дано се разбира какво искам да кажа. А за себеприемането, за безусловното приемане- пак ще спомена моят четериног приятел. Дадох си сметка, че никой не ме е приемал така безусловно както той. EASpirit - Марти се казва кученцето ми- беше попитала.
За възпитанието-Вела и аз съм в същата ситуация- рожденният ден е седмица преди Коледа и сме затрупани с играчки. Но след това спирам да купувам. Какво забелязвам- аз купувам, защото в детството си аз не съм имала. Понякога купувам защото мен ме куфи дадена играчка, а разбира се желанията са безброй. Но когато детето прекарва повече време с приятели, когато му е интересно- не мисли толкова за нови играчки. И още нещо ми доказа, че аз имам вина за купуването на много играчки. Падна сняг. Нашата шейна е в Силистра, а ние живеем в Благоевград. Ами сега!Хукнахме с приятелката ми за шейна. В крайна сметка немерихме от друга приятелка, чието дете е вече 6 клас. днес се пързаляме  с децата от старата махала. Те бяха с найлони, всичките - четири деца, само моят син -с шейна!!! Пързалянето с найлон се  оказа много по интересно за него, а другите деца взеха нашата шейна! И се сетих за една песен на Недялко Йорданов "... ала циганска милина още не си ял..." във всеки сручай не знам къде грешим, но и аз го оставям свободен, така както аз я разбирам свободата, да се търкаля в снега, да лапа сняг,да му влиза сняг  в лицето, носа и пр. Мокър беше и то много. Но това не ме плаши. EA Spirit- точно го е казала- искам да разбере, да почувства, че всичко е възможно- няма невъзможни неща. И да изживява радост. Да се научи да отпуска душата, да се радва на снега, на листата... на всичко. Да пада , да става, да му измръзнат ръцете от снега, ще го  поболят и ще мине- не му казвам- недей! да се опари на водата в езерата на Рупите- после няма белег.
mamm1129, това все едно съм го писала аз.

norah
Благодаря че сподели чудесната песен, добър повод да послушаме с малкия и тази
http://www.youtube.com/watch?v=oaQMFoayilU&feature=related

Вела, нали точно това това писах и аз, преди няколко поста. Точно и на мен този цитат не ми хареса. Затова писах, че самовлюбването е егоизъм...или казано още нарцисизъм. Това не е любовта за която Христос и Буда говорят. Духовните учители са имали много любов в себе си, за да имат да дават на всички от  тази любов.
Иначе  ние трябва да обичаме себе си за да даваме на другите. Ако нямаме любов в самите  нас, как ще я дадем на другите? Ние сме "празни" и в нас ако няма любов, няма какво да дадем. Тоест ние наистина трябва много да обичаме себе си, но и да даваме от себе си.Любовта ако е еднопосочна, тя не е истинска. Тя е егоистична... защото има взимане, но няма даване.
И мен този цитат горе ме смущава...така че като прочетеш нещо такова, което те смущава, просто го пропускай.

mamm1129,    
Все едно описвам отношенията си с моята дъщеря. Тя буквално е залята с любов в семейството. Определено имам авторитет пред нея, но когато баща и е у дома за почти за всичко се обръща към него, защото той и позволява доста неща, които аз не бих разрешила.

Всички искаме децата ни да са умни и възпитани, но дали избирам най - добрия метод ми е много трудно да преценя. От една страна искам детето ми да е уверено в собствените си способности и желания, но от друга не искам да мисли, че трябва да получава всичко на готово. И аз се чудя дали балансирам правилно.