Добре психотерапия, но какво да очаквам от нея. Не искам да ровя в миналото, отношенията с родителите, приела съм ги такива каквито са и са били. Така са разбирали нещата така са ги направили, може би по скоро ме е страх да не направя грешки и те да се отразят на моето дете. Просто искам да се радвам да деня на това, което имам да не се впрягам в думите на хората да не ме обиждат да се чувствам, че постъпвам правилно....как ще ми помогнат разговорите. По скоро си представям терапията като процес от стъпки и действия, които да правя, за да ме доведат до по-добро състояние на духа и разума.
Eva, много е важно това разбиране да е ясно и за терапевта. Моят съвет е много простичък - говорете, говорете и говорете с терапевта как си представяте терапията, какво очаквате да постигнете заедно. Значението на този момент е огромно.
И имайте доверие - терапевтът няма никаква полза от това да действа срещу успешната терапия.
Разбира се, негова е и задачата да предизвика доверието на клиента, да го присъедини към себе си и да го води
смело с него!
Да не става въпрос за старатa тема? Tя е 61 страници и ми е трудно да прочета цялата, за да намеря нещо за "Адаптация".