Септемврийчетата песни пеят, празнично не спират да лудеят.

  Пророка Халил Джубран за възпитанието на децата

  Вашите деца не са ваши чада.
  Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот.
   
  Идват чрез вас, но не са из вас.
  И макар да живеят с вас, не ви принадлежат. 
  Можете да им отдадете любовта си, но не и мислите си,
  защото те имат свои мисли.
   
  Можете да им дадете подслон на телата им,
  но не и на душите им,
  защото душите им обитават къщата на бъдното,
  в която не можете да влезете дори насън.
   
  Можете да се стремите към тях,
  но не се мъчете да ги направите като себе си,
  защото животът не се връща назад, нито помни вчера.
   
  Вие сте лъковете, които изстрелват чадата ви като живи стрели.
  Стрелецът вижда целта си върху пътеката на безкрая и ви огъва с    мощ,    така че вихрените Му стрели да отлетят надалеч.

  Нека огъването ви в ръката на Стрелеца е за радост; защото както Той  обича литналата стрела, тъй му е драг и якият лък в десницата Му. 

Хелооооу  !

Сладък Митя готви вечеря и аз ще използвам момента и наличието на нет (че цял ден никакъв го няма ) да драсна...

irinii - точно за 2012 се е заговорило доста в последно време.
Ако на някой му е интересно ето тук има инфо http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=364255.75 (цялата тема всъщост е мн интересна - има какво да се научи от нея)

Лично на мен честно казано много ми се иска да има нещо вярно в тези предположения. Просто от всякъде си личи, че животът вече се задъхва и изнемогва от всякъде. Все повече хора търсят алтернативи в медицината, храненето, мисленето, защото всичко е отровено.... болни са ни душите, болни са ни телата, болна ни е земята. Много ми се иска да вярвам, че е дошло време това да се промени. И тази промяна да не е само за мен, за вас и за съседката от петия етаж, а за всички. А ако нищо не се случи, то поне повече хора ще променят съзнанието си в подготовка за 2012 и така ще променят поне собствените си животи, а това също ще е голяма промяна. 

dennis - все ми се е искало да те питам, ползвате ли Рейки и до колко ефективно и работещо е при вас. На теория ми е ясно, но ми е интересно как е на практика. Може и на лични да ми пишеш и само, ако имаш време. 

irinii - изпревари ме... много хубаво казано! Аз пък си мисля, дали пък решението не е да се върне животът назад? Много назад!

Вечерята била готова - чао....

Ирини,Фиби  много хубави постове.Благодаря много за линка към темичката,ще я разгледам утре на спокойствие.
Фиби,Рейки е част от живота ни и го ползваме ежедневно.На първо място то ми даде базата или центъра на моето вътрешно равновесие,което ежедневно ми помага при общуването.Извървях един път от години в който научих базисното да Прощавам и да Простя за минали събития и хора ,да бъда Благодарна,да Давам и Получавам,да се спрявям с гнева си,да Обичам..отне ми време...но промените са огромни,работата ежедневна или по скоро еженощна защото вечер имам много време за този вид работа,а усещам че съм само на прага на пътя......От тук нататък как това дава отражение върху ежедневието ...темата е много обширна ....надявам се да можем да говорим на живо по въпроса.Като оставим духовните промени и ежедневното учене.... в ежедневието го ползвам и за доста по прозаични неща,като това да помагам на близки щом нещо ги боли или са нервни.при Арен ми помага много да укротявам страсти,бързо да се разминават болести щом ги усетя действам,за изясняване на ситуации ,различни ситуации който могат да се лекуват,когато са ни натоварили с отношение...или липса на такова или да преминат по най-добрият за нас начин което не означава да се случи онова което ни се иска,а онова което ще ни донесе полза-научен урок!Дали ще го наричаме рейки,медитация,ошо,универсална енергия...има още хиляди имена всичко е едно за мен...и то ни води в една посока.всеки избира нещото което да го отключи за тези промени,които трябва да са търсени и желани разбира се.А има много хора който просто притежават "знанието"и нямат нужда от някакъв вид инициация...
Утре ще продължа,че едно малко човече не ме е открило в леглото и наднича на прага на вратата със сънено-хитра усмивчица....

Привет, момичета!

Не знам колко време ще мога да отделя, дребното скача по пижама и босо на дивана, подрежда плюшените играчки с думите "Беко (Ежко-Бежко) тук, даяка (заека) тук, пипа тона (слона), бъка ти муна (бърка в очите на маймуната..." и не дава да я облека. П.С. Облякох я, че и пералня пуснах. Сега ми носи солети, как така само тя ще яде - на мама доброто дете, не пропуска да почерпи другите.
Много се наплаших тези дни с нея, но засега нещата изглеждат добре. Бях ви споделила за едно петно като екзема на крачето й, което въпреки че мина остана белег и на мен какви ли не мисли ми минаха през главата. Появи се още едно - отначало като пъпка, която а-ха изглеждаше като минала-заминала и цъфна като екзема. Аз страдам от псориазис по скалпа от много години и макар болестта да не е заразна, е наследима и си изревах сълзите за много дни напред. Просто знам какъв ужас е една такава диагноза, защото е за цял живот, а аз дори съм щастливка, защото не се вижда, само сърби, но знам какви рани и болки може да има. Отделно е взела и страшно сухата ми кожа и й излизат червеникави лишеи сега от студа и изсушения от климатик въздух. Заведох я на лекар, педиатърът каза, че често се случва при толкова малки деца и не било нищо страшно, но ми изписа хидрокортизон за екземките, а за пъпките - антибиотична паста. С една дума - не е псориазис. Уплаших се и как общувам с детето си, дали пък не съм отключила аз заболяването с някой крясък в момент на опъване на нерви, макар напоследък да съм доста спокойна в това отношение, пък и търпелива. Изобщо тези дни и аз като вас съм на тема "Животът, Вселената и всичко останало".
Ще ми се и на мен да отделя цял пост по тази тема и то за да разкажа за последните три години от живота си. Затова сега ще разкажа за Мими и нас.
Тези дни ни се насъбраха доста гостувания - рождени дни, имени дни, просто приятелски гостувания... Мими беше сред деца, но в такива моменти (и не само в такива) ние с баща й като че ли не съществуваме. И да я извикам по име, и да я дръпна за ръката - все тая. Иначе си е все оная сладурка, сега на мода е "То кой" (това какво е), аз пък се сърдя, защото може да казва думичките, но явно й е по-лесно да ги съкращава. Чистница е и тя - внимава как се храни, ако много-много се цапа, ме моли да й помогна. Когато се храни с лъжица де. Понякога е мисия невъзможна да си изяде водичката от супата. Тогава се залъгваме с "пуат мокови вода" (плуват морковите във водата) и др. п. Бърше, мие... Вечерно време я карам да си събира играчките в един кош, е няма такава физиономия - намръщена, дърпа се назад и казва "няма биа игачки". Характер, какво да ви кажа. Но ако започна аз да ги събирам, се включва активно, че и се сърди защо аз ги прибирам.
На главата ми се е качила. Бързо да кажа какъв хубав певец видях, хубав паркет и секция (представих си я), ох, извинете ме, отдавна не съм писала, и ще омешам конците кой какво. На Поли да пожелая дечко да се оправи бързо от таз "карантия"!
Прегръщам ви и ще се старая да се включвам по-често. 

Марлела, налъно си представям ужаса, който си изживяла покрай симптомите на Мария. сега в крайна сметка какво се оказва,че е? Дано не е псориазис. И аз се моля от сърце. Дъщеричката на кумата ми е с такъв проблем... и той става все по-голям. Страшно звучат думите "за цял живот"... Прегърни я и я целуни от нас.

Фиби, мерси за линка.

Денис,  много съм изглупяла.Извини ме!  Онзи ден бях до 16ч по задачи - имах неползотворен и натоварващ ден и напълно изключих за уговоркаа ни да се чуем... уф. Еми живот и здраве, да се върне от ИТ и направо ще дойда да те грабна с колата :без предупреждение  :

Марлела, понеже и кумата ми има такива проблеми, съветвам те да се замислиш дали не си сменила сапуна или праха за пране на детето или да си му давала скоро нова храна. Може да е кожна реакция към нещо такова. Намажи я 3 дни с Елоком и я наблюдавай. С кортизони повече от 5 дни не е добре. Надявам се, че е твоят проблем  По всяка вероятност кожичката й е по-чувствителна, както на повечето деца.
И ние така съкращаваме думите, казва само последната или последните 2 срички на повечето думи. Баща му се оплаква че от целият разговор разбрал само 1/3. Ама като не тренира по цял ден, как ще разбира 

irinii, благодаря, душа, нагушках я не само от вас. Диагнозата е folliculitis - пъпчиците са такива - http://www.visualdxhealth.com/images/dx/webAdult/pseudomonasFoll … tis_37203_med.jpg, но много моля да не търсите други снимки в нета, защото видях потресаващи. На Мими й се появяват такива (досега 4-5 на брой), които като завехнат заприличват на екзема, не голяма, но все пак достатъчна да си изкарам акъла. За тях педиатърката й предписа антибиотичния крем, като нашия Bactroban, взех го преди 2 часа, а за другите екземи, които са породени от сухата кожа, студения или изсушен въздух й изписа хидрокортизона, но него не го взех, просто не искам да я третирам с кортизони, а оправям проблема с Aquaphor baby на Eucerin. Вълшебно мазило е. irinii, да нацелуваш много дъщеричката на кумата си от нас с Мими! Надявам се да намерят адекватно лечение, но като знам колко е упорито това нещо... Стискам палци! 

M_Nik, много благодаря и на теб. Може би наистина кожата им е по-чувствителна на малките диванета. И баща й на Мими ме търси за превод в ефир, така че ми е познато. 


Аз ще се закача за думите на dennis, за да кажа за себе си две-три неща. На майка ми, която за жалост не е между живите, първата мозъчна операция направиха, когато аз бях на 17. Бях в тази възраст, в която си мислех, че всичко което лети, се яде. Спомням си думите на баща ми обаче, какво му е заръчала мама преди да влезе в операционна: "На Наско (брат ми) да не се караш като се върне (беше заминал извън България без да каже на никого и го нямаше няколко години), а Мариела ако мъжът й я бие, да си я прибереш." Да коментирам ли, че единствената й мисъл е била за децата й?! Девет години по-късно втората операция се оказа неуспешна. Знам че хората си отиват и за там няма ред, единственото нещо, което не мога да преживея е, че никога не й казах, че я обичам. Дори и след първата операция, която просто трябваше да ми подскаже нещо, но аз не го разбрах. Много бях ядосана след смъртта, буквано ядосана. Толкова яд изпълваше душата ми, че не се побираше чак. Времето не лекува, напротив. Появи се един мъж (съпругът ми), който ме измъкна малко или много от това състояние. Не спрях да плача за майка си, но не спирах да повтарям на мъжа си колко го обичам. Сега повтарям същото и на дъщеря си, и на приятелката ми, която ми изпрати колет от България и ме разрева като дърта магарица, на останалите още не мога да се престраша да го кажа. Добър човек ли съм, лош ли съм, или някъде по средата - не знам, даже не си и задавам въпроса, щом страдам, значи обичам. Не знам как чувствате любовта си към децата си, аз я чувствам когато нещо не е наред с Мария - такова притеснение за години назад не ми се събира, понякога си казвам, че не мога да преживея повишената й температура например. Съвзем сериозна съм. Може и да ми се е насъбрало от многобройните притеснения с нея още от бременността ми.
Много ви обичам и вас! (Казах го) Във ваше лице намерих изключителни хора, не просто толерантни, умни, раздаващи се... как пък един път не се случи да не получа разбиране, подкрепа или просто усмивка от вас?! Радвам се много, че с част от вас се познаваме и лично, съжалявам че с другите не успяхме да се видим, но тази година се надявам и на това. 
Моля да ме извините, ако съм ви натоварила.

 Марлелка,  ,  .

Здравейте!
Минавам набързо,че уикенда нямах време.Ками се влоши и от петък до вчера беше ужас.Постоянно с температура,излязоха й пъпки навсякъде дори и по ходилата.Само на дланите нямаше.А най-много имаше на интимните части и понеже там няма с какво да й ги намажа постоянно се оплакваше,че я боли дупето В петък вечер не сме спали въобще,като я хвана оня луд сърбеж и си легнахме сутринта в събота чак в 7:30ч от умора и в 9:30ч пак скочи от сърбежите и в събота вечер същата луда история.Ляга и почва да се търкаля за да се почеше.Ужас направо.От вчера явно  е по-добре защото вече почна да се храни нормално и цял следобед спахме и снощи спа добре.Днес вече ми е по-спокойно.
Довечера ще ви изчета на спокойствие и пак ще пиша.
Хайде хубав ден от мен!

Аз само набързо да се разпиша
За псориазиса - първи братовчед на мъж ми му го премахнаха с някакви мазила, направени от една баба...Но подробности не знам - ако има интерес ще питам...
До скоро, че не знам кога пак ще се включа. на всички ви

Успешна Нова седмичка за всички 
Доника,ти да не стегна багажа за болницата....???Хайде вече бебето е водолейче при всички положения  аз започвам да очаквам с нетърпение новината .
Амарето,сега да кажа че много добри неща сте подбрали,очаквам да ни покажеш дома като е в завършен вид много се вълнувам аз от новодомските въпроси на всички тук.
Ирини   споко нали каза,че в този ден имаш ангажименти.Времето е с вас и ви пожелавам изключително приятно пътуване  и шопингуване  да донесете пални торбички с красиви неща 
poli_ch силно съчувствам.....уфф,да минава вече.
Мариела първо една огромна прегръдка от мен.Ти си много смел и силен човек.Минала си през много тежки моменти и имаш смелостта да погледнеш към преживяното ,да го споделиш и да кажеш "Обичам ви"  Много често изпитваме гняв когато сме безсилни пред нещо,разбирам те много добре за какво говориш.Ето с това си чувство успях да се разделя с известна доза труд и сякаш съм нов човек.Човек винаги има върху какво да работи.Много оздравително действа споделянето.Благодаря ти че го направи  Не си ни натоварила.Страховете за най-близките ни същества са също нещо което аз се опитвам да преодолея,защото в страх се живее трудно и е за сметка на тези ни любими хора.Гушки за теб и Мимката.Изобщо не съм наясно с тези пъпчици...стискам палци да минат и да не си ги спомняте даже след време.
Ние след празненствата в Айриш пъба и рождения ден на моята половинка днес решихме дружно да си останем в къщи да си починем,а дребното е с някакви сополи до брадата  ще наблягаме на витамините и сънят днес.
  за всички

Здравейте и от мен
Аз ви чета често но нямам време много много да пиша със тези смени.Да ви се похваля Мишо ще става батко определена съм за неговата дата 26.09.За сега това е от нас ще се опитам по често да пиша.Лек и ден от нас 

 О, Dennis и твоята половинка е водолей. Да ти е жив и здрав!
 Ние ще си празнуваме май в къщи рождения му ден, че баща ми си заминава довечера, но важното е че успяхме спокойно да напазаруваме някои неща, докато той гледа децата.
 За апартамента мога да ви го покажа даже наживо, ако си уредим срещичка в клубчето до нас. Ето 1-2 снимки от клубчето. Предлагам по-често да се уговаряме за срещички, пък който може ще ходи.
  Марлелка, не се притеснявай да споделяш, въобще не си ни натоварила.
  Миши 06, лека и безпроблемна!
  Плами, Тонита, четете ли! Как сте момичета?

Ех, колко хубаво, бременлинските вълнения имат продължение... Миши06, Честито, страхотна новина! Стягай се за една красива сестричка !
Да видим кой ще е следващия?
Доника, всеки ден ви следя тайно темичката, 2 приятелки, по-скоро далечни познати са сред януарките и вече имат бебчета, а сред февруарките е на първи братовчед жена му, та и тяхната следя... Успех, дано всичко мине леко!
Денис , Поли, бързо оздравяване на дечицата!
Марлелка, мисля, че си страхотна майка и жена!
Амарето, и от мен поздравления за обзавеждането! А за срещи в клубче- на нас ни е доста по-спънато, откакто почнах работа, но не и невъзможно, стига децата да са здрави!
Много хубави теми разисквате, и за себе си смятам, че съм в такъв период. А търпението и любовта към децата и съпруга ми смятам, че са се засилили откакто съм на работа и все ми се струват недостатъчни моментите с тях.
Ние сме горе - долу добре, Ивето си ходи на градина, Алексчо - в къщи с гледачката, тези дни подкашляше, но се надявам да не е нищо сериозно.
Забравих и допълвам за мъжете Деви- и ние сме на вълна чистене навсякъде и включване във всички дом.дейности, особено ако види татко си в ремонтна дейност, гледа инструменти с някакво обожание. А не му ли дадеш да участва- сърдене настрани и мълчаливо ронене на сълзи
За проговарянето- сигурно сме от малкото, които още не говорят, но вече опитва доста думички, и от повечето думички е последната или последните срички, любимо му е ако се събуди и ни види в спалнята, макар и легнал почва да ни вика подред: Какоооо, Татиииии(Атиии), Мамооооо.
Поздрави и прегръдки на всички приятелчета! 

Лелеее как се наядах.... Много вкусна беше вечерята. Аз я готвих!

dennis - мерси мн за разказа. Точно за лечението ми е интересно. Ще те питам и други разни работи, но по-натам, че сега няма да имам време. Утре всички да сте здрави и отпочинали у вас!
Amaretto - приятно и спорно обзавеждане! Ще чакам снимки с крайния резултат. И аз много обичам нови къщи...
Миши 06 - страхотна новина. По-хубаво от това - няма!
poli_ch - и вие утре да сте съвсем здравички!
Марлела,  ! Това със страховете ми е толкова познато...
Йоана беше планирано и страшно желано бебе. Първо се притеснявах дали и кога ще забременея, после се притеснявах дали ще изкарам първия триместар, от притеснения и не само, но предимно изкарах бремеността си изцяло в болнични. Просто - исках я на всяка цена!  Когато се роди в онзи миг освен неземно щастие изпитах и невероятно облекчение, че най-сетне е при мен, като си мислех, че с това с притесненията приключвам. Да ама не. Стана още по-зле. Толкова щастлива бях, че я имам, че непрекъснато се страхувах да не и се случи нещо.  Убедих се, че е много вярна приказката, че хората трудно издържат на щастие. Осъзнавах, че не бива да мисля за лоши неща, но те непрекъснато ми бяха в главата. Още повече ме притесняваше факта, че аз много вярвам в това, че каквото си мислиш, това ти се случва и лудницата беше пълна. Направо не можех да се позная, защото по принцип съм много спокоен човек и трудно нещо може да ме изкара от равновесие. Но с дете в живота си досега не ми се беше случвало да се справям. И така докато накрая не се разболях. Ама като казвам разболях - едновременно ми се прецака щитовидната жлеза, получих страшно възпаление на коляното и много ме боляха яйчниците. Чудех се на какъв лекар по напред да отида. Докторите казаха - срив на имунната система.  В цялата тази работа обаче, аз осъзнавах че именно страховете ми са в основата на всичко. ПРосто сама усещах как пилея енергия в негативна и адски грешна насока и че това до нищо не води. И си казах стига! Всеки път щом някоя гадна, черна мисъл се опитваше да ми влезе в главата, аз я отпращах в зародиш и си казвах, че отказвам да я према, защото всичко при нас е и ще бъде наред. Така бавно, много бавно се справих със страховете си, възстанових се и продължих напред с ясната и абсолютна убеденост, че всичко хубаво предстои. Така и се оказа и сега съм определено спокойна относно здравето и, въпреки, че не винаги имам основание за това! Разказах ти всичко това, за да те убедя, че не си сама и чувствата които изпитваш са типични за всяка майка, но също така има и друга възможност, която определено е за предпочитане. Въпрос на време и променено мислене е! Пожелавам ти много пълноценни, спокойни и оценени мигове с прекрасната ти дъщеря!

"Въображението ни носи повече страдания, отколкото действителността. Много неща ни измъчват повече, отколкото трябва, много неща - по-рано, от колкото трябва!" Сенека
Това е цитат от една страхотна книга, която препоръчвам на всички - "Здравето е в главата, а не в аптеката" - Александър Свияш

Чаоо и приятни сънища от нас с Йони - бонбони!