Защо "първите седем години" са толкова важни за детето?

  • 2 658
  • 30
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 247

Не съм специалист, но май психолозите казват на това създаване на архетипи. Това е и моето виждане, затова считам, че е твърде голяма отговорността да имаш дете. Наскоро си дадох реална сметка за това, виждайки голямото си дете (на 5г.), да реагира в ситуации по начин, по който аз го върша и направо се ужасих колко внимателен трябва да е един родител, когато децата го наблюдават.

архетипите не се създават, те съществуват в дълбокото подсъзнателно и са наслагвани откак човекът се е осъзнал като такъв - Юнг, създателят на теорията за архетипите. те влияят на поведението дотолкова, доколкото се подчиняваме несъзнателно на дълбоко заложени модели - култ към (богинята) майка, например. възпитанието е друго нещо и заради него са важни първите седем години  Peace

А как са възникнали в подсъзнателното /несъзнателното/? Кой формира моделите в нас? Очевидно знаеш повече, би ли споделила?

И защо са важни първите седем, а не първите пет или шест, например?

# 16
  • Мнения: 3 034
виж това: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%BB_%D0%93%D1% … D0%AE%D0%BD%D0%B3

като кликнеш на "колективно несъзнавано" и "архетип", ще покаже отделните им страници. аналитичната психология на Юнг а страшно интересна, поне за мен, не се наемам да я обяснявам, обаче  Grinning аз съм я учила в университета и я ползвам в работата си. съвременният човек се влияе от архетипи точно толкова, колкото и праисторическия, без да го осъзнава. много е силна тази кодировка, много дълбоко заложена  Peace

п.с. това за възпитанието и годините няма връзка с Юнг, просто съм казала, че е нещо различно, тъй като архетип не може да се възпита. не зная и аз защо са първите седем, а не шест  newsm78

# 17
  • София
  • Мнения: 62 595
За мен подсъзнателното е тЕмна Индия.  Embarassed Обаче, ако прехвърлим нещата на плоскоста на култура, през първите 7 години децата възприемат и започват активно да използват културните (в най-широк смисъл) особености на средата, в която живее като се започне от семейната,  в детските заведения и изобщо в обкръжението им. Като стана въпрос за архетипове точно се сещам за това какво се съдържа в архетиповете ден и нощ, майка и баща, добро и лошо и т.н. При различните култури могат да имат различно съдържание или нюанси.

# 18
  • Мнения: 3 034
не, архетиповете са твърде сходни в различните култури, това им е най-интересното (поне за мен де)  Simple Smile защото показват една тънка, но запазила се хилядолетия нишка, която обединява хората, макар те да не го осъзнават. има го и това в линка, много добре са обяснили нещата  Peace

п.с. много богати на архетипове са приказките и фолклорът.

Последна редакция: вт, 30 дек 2008, 22:34 от simplyaven

# 19
  • Мнения: 8 999
Мисля, че първите седем са точно толкова важни, колкото последните седемдесет и седем. Човек се формира и подлежи на промяна през целия си живот. За мен това е по-скоро метафора.

# 20
  • Sofia
  • Мнения: 8 221
Мисля, че първите седем са точно толкова важни, колкото последните седемдесет и седем. Човек се формира и подлежи на промяна през целия си живот.
Хареса ми много. newsm10

# 21
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Само за характера не съм съгласна, който се споменава в повечето мнения. Характер се формира в и малко след пубертета. За седемгодишно дете не може да се говори, че има изграден характер.
Но че са важни първите седем е безспорно. По-лесно се моделира и възпитава тогава, отколкото след това, затова са важни.

# 22
  • Мнения: 3 993
За всичко са важни, защото са първите години. Тогава се формират възгледите, характерът, поведението и всичко, което се сетите. Затова е много важно какво и как се учи през тези години. Каквото научи през този период му остава за цял живот и трудно се променя.
Абсолютно споделям това мнение, все едно аз съм го писала.  Simple Smile Първите 7 години са основата, върху която после през целия живот се надгражда. Аз го виждам така: за поставянето на основата са отговорни родителите, а за надграждането нататък е отговорен сам човек. Колкото по-дълбока, здрава и стабилна е основата, толкова по-висока сграда ще носи.  Simple Smile Първият пример, който ми хрумва е изучаването на чужди езици. Каквото научи детето в първите си години, му остава за цял живот. По-нататък просто си обогатява знанията.   

# 23
  • София
  • Мнения: 395
Вчера бях на кръщене и отеца обясни на кръстника за тайнствата (първото е кръщенето,после помазването и т.н.)В този ред на мисли обясни и за първите 7г. от живота на човека.
През първите седем години човек е безгрешен т.е. всичко му е простено.От там нататък той вече е отговорен за действията си.
Това е просто едно различно мнение.

# 24
  • Мнения: 654
Първите 7(+9) са годините,през които детето полага основите на целия си бъдещ жияот- предначертава  ги.
Ако е било щсстливо и обградено с обич, такъв човек ще стане. И такъв родител.
 И нещо мнпгп ценно, което прочетох в една книжка-
най- ценният дар, който можете да дадете на детето си е добрата самооценка- децата се чувстват ценени и вярват в способностите си, имат високо самочувствие. Помогнете на детето си да се почувстваценено, като общувате с него, четете му книжки, или просто го слушате. Нека то открие какъв човек иска да е.Успехът спохобда само хората, които харесват и са в мир със себе си.
Щастието е много повече- да научим детето си да се справя с неуспехите, загубата, срама, трудностите и пораженията, тпва е още по- важно , от това да са първи и да успеят във всичко.
КОГАТО СЪЗНАВАТ, ЧЕ СА ДОСТАТЪЧНО СИЛНИ, ЗА ДА СЕ СПРАВЯТ С БОЛКАТА, СТРАХА, ЯДА И ТЪГАТА, ДЕЦАТА ДОБИЯАТ ВЪТРЕПНАТА СИЛА ДА ПРИЕМАТ СВЕТА ОКОЛО СЕБЕ СИ.

Последна редакция: чт, 01 яну 2009, 01:30 от Амели` Пулен

# 25
# 26
  • Мнения: 4 292
Първите 7(+9) са годините,през които детето полага основите на целия си бъдещ жияот- предначертава  ги.
Ако е било щсстливо и обградено с обич, такъв човек ще стане. И такъв родител.
Глупости! Изобщо не съм съгласна! Имам доста познати, които не са случили на родители и са преживели кофти първи седем години. Въпреки това станаха чудесни и успели хора, с хубави семейства и са добри родители.
Не отричам важността на първите години в живота на един човек, но те далеч не сформират характера и не определят бъдещето му!

# 27
  • Мнения: 2 448
Почти нищо не помня от първите си седем години като факти, може би някакво смътно усещане.
Но определено конкретно в моя живот, нещата, които най много са ми повлияли да съм това, което съм сега станаха след това.

# 28
  • София
  • Мнения: 62 595
Всеки от нас познава хора, които са пример за кофти детство и добър по-нататъшен живот, но това са по-скоро изключения..Като цяло проблемите в детството се пренасят в зрелия живот, защото по време на първите 7 или малко повече години се залагат основите на живота на човека. За съжаление примери в тази лоша тенденция са децата от домовете за сираци или децата с кофти семейства. Това, че не са получавали опора и са нямали закрилящи и грижовни родители влияе много зле на мирогледа, самооценката, а оттам и на живота им изобщо. Важното е как се развива детството и зрелия живот на повечето хора, а не индивидуално. Затова всеки от нас може да се сети за примери и в двете крайности - обгрижвано дете, което не успява да се справи с живота си като възрастен, както и обратното - деца с лошо детство и изградили хармоничен зрял живот.

# 29
  • Мнения: 636
mam@ много хубава статия!

Аз бих добавила и 9-те месеца преди да се роди детето Peace


За това съм абсолютно съгласна.

Общи условия

Активация на акаунт