Публикувана: 1 ян. 2009, 09:11 ч.
Последно мнение: 1 фев. 2009, 13:21 ч.

Януари дойде нека здраве и щастие си пожелаем

29 378
691
1

# 30 1 ян. 2009, 19:19 ч.

Варна
Мнения: 2 305

Радвам се за добрата новина, все така!

А за реанимация - там, където ние лежахме, на теория също беше забранено присъствието на майки, но повечето малки деца бяха с майките си. Все пак, едно малко дете си изисква непрекъснато наблюдение и грижа.

Извинявай, ако съм те наранила с приказките си, просто съм много луда на тема раздяла с болно дете. Къса ми се сърцето, като си помисля какви мисли се въртят в малката му главица и какво преживявате вие със съпруга ти у дома.
Продължавам да стискам палци! Hug

# 31 1 ян. 2009, 19:32 ч.

Мнения: 651

Лилибон, не си ме наранила. Аз също мислих и 100 пъти питах какво да направим за да съм с него, но абсолютно категорично ме отрязаха. Даже като чета инструкциите и правилата разлепени на вратата на отделението, дори и след изваждане на бебето от реанимация, присъствието на майката се смята за ВИП услуга, става само срещу заплащане и само ако има свободни легла. Естествено, парите нямат значение, просто исках да опиша кристално ясно ситуацията.

# 32 1 ян. 2009, 19:49 ч.

Варна
Мнения: 2 305

Макар да го обръщаме на чат, да се посмея малко какви хотелски ВИП услуги предлагат болниците. Mr. Green

ВИП-услуга!!! Да си до детето си, когато е болно! След като въобще нямат персонал, който да стои до децата в обикновените отделения и майките им са им денонощни медицински сестри! Никому да не се налага да става такъв ВИП.

Последна редакция: чт, 01 яну 2009, 20:56 от Lilibon

# 33 1 ян. 2009, 19:53 ч.

Варна
Мнения: 617

П.П. Радвам се за по-добрите новини за Бобчо. Ще си позволя и аз да кажа нещо. В реанимация знам, че наистина се грижат за тях. Моят най-голям кошмар беше как ще издържа да съм далеч от детето си, когато го свалят в интензивно. В реанимация няма начин да остане и майката. А честно казано така е и редно, защото са по няколко деца в бокс аз лично бих се страхувала да не навредя освен на мойто и на нечие друго детенце. Веси, на кой етаж е Бобчо? Имам тел. на сестрата, чиито профил са ти дали, мога да ти го пратя на лични ако искаш, не вярвам да ми се разсърди. Тя по-принцип е сестра в сърдечна реанимация за възрастни в 3-та градска. В интензивно се плаща по 10лв. на вечер ако не се лъжа...
Дано новините утре да са още по-добри Praynig

# 34 1 ян. 2009, 20:00 ч.

Мнения: 3 016

Аз като лежала в тази болница знам ,че когато децата са в реанимация родителите не ги приемат. След като свалят детето долу приемат и майката .Но важното сега е че Бобчо се оправя! smile3501

# 35 1 ян. 2009, 20:21 ч.

Мнения: 1 369

Радвам се за добрите новини! Не сте ми излезли от акъла цял ден, а не бях у нас и само чаках да се приберем, за да прочета какво става. Ох, дано утре да си при него, не ми се мисли изобщо как сте тия дни с Емо, както е писала Зори, не знам как си жива изобщо... Дано този ад приключи по-бързо и скоро да сте си у дома тримката!

# 36 1 ян. 2009, 20:49 ч.

Мнения: 651

Слави, благодаря, но телефоните вече ги имам. До момента използвах сума протекции и връзки и вече се притеснявам да не им писне на докторята. Затова временно намалявам атаките и дано повече и да не ми се налага де. А тази реанимация се намира някъде отзад на централната сграда на болницата в едноетажна постройка.

На тема грижи нищо лошо не мога да кажа. И двата пъти, когато ни пуснаха да го зърнем, при него имаше сестра и се държеше много мило. Първия път знаеше, че идваме, но днес дори и не подозираше за присъствието ни. А това вече ме успокои, че наистина се грижат за бебоците.

Силно се съмнявам, че й утре ще го изведат от реанимация, но поне мога да се надявам. Толкова искам да го гушна.

За това как сме ние - ами не сме. Вече сме зомбита. Чудим се къде да се денем и с кого да се срещнем, та поне мъничко да се разсеем. Не помня дали съм споменала преди, но Бобо е в отделение под карантина за варицела. Това съвсем ни ограничава избора на компания, но се справяме някакси. Мисля, че тази нощ може даже и да поспим.

Нещо Рони ми се загуби Thinking

# 37 1 ян. 2009, 20:54 ч.

Sofia
Мнения: 4 062

весе, стискам палци много силно и се моля горещо съвсем скоро да сте си заедно тримцата или поне ти и боби!!! Praynig

наистина... Hug

защото буца ми е заседнала на гърлото поради СЪЩИТЕ причини, които е посочила Лилибончето Cry

# 38 1 ян. 2009, 21:31 ч.

Мнения: 7 348

Весенце, тук съм и влизам във форума да прочета само новините от Бобчо какви са. Не те питам дали има нещо ново, защото миналата година си спомням как те тормозехме да ни се отчиташ как си, а после и за Сладкото мамче да ни го го донасяш.

Praynig

утре да ти съобщят още по-добри новини и ти да можеш да си го видиш и да го нацелуваш. Hug

Честит имен ден, Весенце! Да ти е живо и здраво името! Да те пази и да те закриля! bouquet

Аги, Рени, за Лъчи и Филип също си мисля. Praynig

да се подобряват.

# 39 1 ян. 2009, 22:58 ч.

София
Мнения: 3 127

Браво на малко Бобенце,само така!Дано утре новините са още по-добри! Praynig

# 40 1 ян. 2009, 23:08 ч.

Мнения: 3 166

Весенце, дай Боже новините утре да са по-добри и скоро да сте заедно двамцата. Praynig

И нищо, че се чувахме толкова пъти днес... Честит Имен Ден! Съвсем изключих.Пожелавам ти ммноооого зрдаве - за теб и за всичките членове на сладурското ви семейство! Hug

# 41 1 ян. 2009, 23:43 ч.

Мнения: 1 512

Честита Нова Година!
Пожелавам за всички да донесе здраве, щастие и благодат!
Честит имен ден, Веси! Прегръщам те силно, вярвай - Бобо ще оздравее и скоро всичко лошо ще е зад гърба ви!

# 42 1 ян. 2009, 23:43 ч.

Мнения: 1 234

И аз чаках с нетърпение хубавите новини за малкия Боби. Веси, честит имен ден, и дано оттук нататък в живота на цялото ви семейство има само хубави мигове!
Чета ви момичета и тръпна с бремелинките, и с болестите на малките ви слънца и няма как да не е така, минала съм през всичко това и знам какво изпитвате.
За мен настъпва един от най-лошите периоди в годината, на 3ти януари преди...9 години почина първото ми слънце. А сякаш беше вчера...И като чуя за болници настръхвам, защото прекарах почти 5 месеца с него в болници, първите два сам - докато навакса с килограмите, после съвсем мъничко в къщи и пак по болници. Животът ни никога няма да е същия, колкото и време да мине. Просто се научаваме да се радваме на дребните неща и да се притесняваме понякога излишно, но е неизбежно.
В началото на тази година искам да пожелая да няма нови попълнения в този подфорум, да няма страдащи родители и малки ангелчета, неизживяли земния си път. Сигурно искам много...

# 43 2 ян. 2009, 05:26 ч.

Виена
Мнения: 1 247

Честита нова година и от мен!
Пожелавам на всички ни компанията ни да не се увеличава с нито една майчица повече!

Весе, направо съм втрещена от продължаващото безхаберие из родните болници! Каквото и да кажа, все ще е грозно и много обидно за подобно поведение. Тия кретени така и няма да разберат, че болното дете има нужда от мама, за да оздравява! Това с оправданията за реанимация са отживелици от миналия век. Пожелавам ти час по-скоро да сте заедно!

Момичета, благодаря за загрижеността за Филипчето. Днес отидохме на контрола. Дробчетата са чисти. Благодаря на Господ! Оздравява бързо!

# 44 2 ян. 2009, 07:43 ч.

на дъното
Мнения: 1 751

Весе радвам се че малкият Бобчо е добре така също за всички малчовци Hug

Препоръчани теми

Забременяване след мъртво раждане

Кремация на мъртвородените бебенца

Загубихме детенцето си ..

Загубих бебето си в 34 г.с.

Причина:

Причина: