Литературен клуб - VІІІ

 Гигова -тези, които спомена не съм чела  Гледай колко интересно - колко различни чувства може да остави един автор у двама различни хора 
Аз никога не съм го чувствала така . В моите представи -  описва обич и надежда , дори в безнадеждна ситуация и грижа и приятелите му винаги са до него   

"Майстора и Маргарита" и "Театрален роман"

Да наистина , затова винаги ми е интересно да прочета други мнения Понякога и нагласата и чуствата оказват влияние
А явно не си го чуствала така, защото не си прочела и онези другите-мрачните

Иначе честно да кажа бях мнооого впечатлена от Живот на заем, даже нарочно я прочетох и като по голяма(и осъзната надявам се) да видя дали има разлика, наистина има, сега даже повече ме разтърси..И идеята че животът не ни е даденост както ние си мислим и ако истински го осъзнаем, всичко ще е по различно...Ами "от Бреша в Бреша", която е като някакво мото на всички безмислени неща които човек прави и как застрашава и малкото което има за да тръгне от Бреша и пак да стигне там...и как разсъждава човек, който знае че му остава много малко да живее...изобще има страхотни мисли и разсъждения които много ми допадат.
Сигурно много от вас са я чели, но ще си позволя да цитирам нещо от там, моля да ме извините, ако ви се сторя досадна

— Кой знае — отвърна Жерар в отговор, дъвчейки унило — дали животът не ни е даден като наказание за престъпления, извършени от нас в един друг свят? Може би адът не се намира в някакви задгробни селения, както проповядва църквата, а е тук, на земята.
— Църквата проповядва и небесния рай.
—   Тогава навярно всички сме паднали ангели, заточени за определен срок в каторгата на този свят.

Лилиан изключи радиото и се приближи до прозореца. От Бреша в Бреша! Нима съществуваше по-изразителен символ на безсмислието? Природата бе надарила щедро тези хора с чудеса, бе им дала здрави дробове и сърца, бе ти снабдила с поразителни химически агрегати като черен дроб и бъбреци, бе напълнила черепните им кутии с мека белезникава маса, по-изумителна от всички, звездни системи на света! Нима трябваше да излагат на риск всичко това само за да могат, и то ако имаха щастие, да се доберат от Бреша в Бреша? Каква ужасяваща, глупост!

Пестр олицетворяваше за нея другата страна на човешкото съществование. Той бе издигнал живота в култ, а страха от смъртта бе превърнал в естетически цинизъм, като се опитваше да гледа на опасните планински пътеки като на градински алеи. Но от това не се променяше нищо. Кога бе слушала вече нещо подобно? При Левали в Сицилия, естествено. За да живее така човек, необходимо бе да има много пари и малко сърце. Хората от този тип не пътуваха от Бреша в Бреша. Те си седяха в Бреша, давайки си вид, че се намират във Версай от началото на осемнадесети век.
— Нашето нещастие се състои в това — да вярваме, че имаме право на живот. Такова право не ни е дадено. И щом човек прозре, действително прозре в тази истина, горчивият мед на живота изведнъж става сладък.

Да, теб те впечатляват различни неща  
Веднъж с една приятелка гледахме един филм, за мног отежък живот на майка и дъщеря . После приятелката ми каза - като гледам такива филми виждам колко много имам и ми става добре...
А аз като гледам такива филми виждам колко в същност малко и каква нищожна случайност ни дели от такава невероятна мизерия .... че всеки от нас може като нищо да е на мястото на другия и живота може да се измени с такава скорост ... толкова несигурен е света ...
Та искам да кажа, че всеки гледа нещата по толкова различен начин  

Бъни, от всички книги на Дж.Харис , които до този момент съм чела : "Шоколад", "Бонбонени обувки", "Къпиново вино", "Крайбрежие" и "Петте четвъртини на портокала", последната ме впечатли най-много като дълбочина на образите и драматизъм.  Опитай с нея! Иначе я харесвам заради това, че ме потапя в усещанията, буквално усещам мириса и вкуса на шоколад например, четейки едноименната книга  .

"Живот на заем" на Ремарк е първата прочетена, и най-силно въздействалата ми негова книга. Не ми е подействал подтискащо досега, но аз избягвам умишлено някои негови книги /според мъжа ми най-хубавите/, като "На западния фронт...", "Трима другари", "Сенки в рая" 
"От Бреша в Бреша" ще потърся, по принцип имаме почти пълната колекция книги у дома, но тази я нямаме  .

Не бе, мила , от Бреша в Бреша е цитат от "Живот на заем"

На мен по същият начин ми действа Дж.Харис, например сега като чета "Шоколад", направо ми се прияжда, така красиво и вкусно описва нещата, а пък като четох "Къпиново вино" направо усещах виното в устата си, толкова силно описание, че чак имаш чуството как го усещаш и ти въздейства...Магически пише тази жена, мдааа и точно тази магия в книгите й ми допадна. Малки магийки, които помагат нещата да се случват, невъзможно нали, а какво ти пречи да се преструваш че има и че действат или пък да си внушаваш, някак се чуствам като в приказките, но не точно, ох...ама и аз как го обясних Просто се наслаждавам като я чета и чета бавно, връщам, повтарям, внимавам да не изпусна нещо, удължавам мига на насладата
Някой тук беше казал за "Последна любов" на Уортън(която много харесах), завиждам ти че я четеш за първи път, де да можех и аз пак да й се насладя за първи път
Още обаче не съм чела Бонбонените обувки и много искам да я прочета, а все я няма в библиотеката, накрая ще се "ядосам" и ще си я купя

Значи е време да я прочета отново, щом толкова много съм я забравила тази книга  .
/Усъмних се малко, заради името на героинята, помня, че беше Лилиан, но като част от повествованието не ми се стори познато /.
 
Бях подхванала една след друга няколко книги на Ремарк преди години, спрях на "Нощ в Лисабон", дори не можах да я дочета, незнам защо точно тя ми "натежа" много  .

За "Бонбонените обувки" - те пътуват в "Предай нататък книга", ако те интересува, аз оттам я четох  .

hakama забравих да спомена Брулени хълмове 

Мога да ти я дам да я прочетеш 

От Бреша в Бреша цитата е по горе в зелено

Нощ в Лисабон и на мен ми беше тягостна, затова казах по горе че май единствено "Живот на заем" най-много ми допадна, другите(не всички де) едвам ги изчетох
Пък и аз лично повече не правя така като теб, като харесам книга и почвам да изчитам всичко от автора, ами оказа се грешка(при мен)..така прочетох Последна любов от Уортън, хареса ми мнооого и почнах и другите му-разочаровах се, така и с Ремарк, Коелю така и с други автори...особено ако вдигнеш летвата, прочитайки най-доброто от съответният автор после...Има обаче и друг момент, така има опасност да пропуснеш да прочетеш и друго хубаво произведение от автора. Малко почивка с друг автор, после пак след време се завръщам...Например исках да прочета Пилето на Уортън, ама като изобщо не ми хареса Татко, сега не смея да посегна към това Пиле
Не че няма изключения де
Ух че се увлякох, извинете

О, Лу, трогната съм, наистина
Сега ми предстои да отида в библиотеката да си върна "морските" книги и ако случайно пак я нямат , тогава
Благодаря ти  

Здравейте!!!

 След прочетените мнения се запалих по Уортън и ще търся "Последна любов" - на мен "Татко" ми хареса - всъщност останах със смесени чувства, защото като че ли не съм попаднала в тази фаза от живота, която засяга книгата. Въпреки това ме впечатли.            
За Ремарк - ще потърся "Живот назаем" от някоя антикварна книжарница.
 Аз да споделя разочарованието си от Умберто Еко - направо се насилих да чета "Името на розата" - от три години насам това е вторaта книга, която не дочитам. Определено не е мой тип - въпреки, че наистина обичам да чета книги с  християнска тематика. Но "Името на розата" ми беше мнооооого протяжна - почти никакво действие - ще се срещнем с нея след десет години. Засега се отказвам.
 Не мога да не изкажа впечатления от "Оризовата майка" - книга, която ме разтърси из основи и сякаш промени нещо в мен. Не съм се чувствала така, четейки роман от момента, в който четох "Ловецът на хвърчила". Но "Оризовата майка" беше нещо толкова съкровено и интимно, нещо толкова истинско, че след като я прочетох търсих навсякъде около мен, за да открия героите - наистина пълнокръвни образи. Хареса ми и начинът на повествование - разгръщането на сюжета от различните гледни точки на персонажите. Разкошна книга - ще я чета още много пъти.
 В момента чета "Скандалната история на римските императори" - книга, в която няма нищо скандално и интересно. Уж трябва  да разкаже нещо интересно за императорите, но е поднесена по толкова елементарен начин - като за глупаци, които не са чували нищо за древен Рим - не ми харесва, но ще я дочета.
 На морето започнах и един чиклит от Мариан Кийс - "Секс по спешност и други отчаяни мерки" - забавен сюжет, който не напряга, но ми е чужда,тъй като е писана сякаш САМО за американци. Все пак запълва време.
 После мисля да започна нещо коренно различно - "Кабулският книжар" - някой беше споделил мнения - моля споделете нещичко. Когато чета за Афганистан очаквам наратива на Хосейни и често остава разочарована

Здравей, Лидиана!

"Кабулският книжар" е доста различна като стил от Хосейни, когото аз много харесах. Книгата е документална, няма такъв драматизъм като при другия автор. Първоначално не ме грабна особено, но след това се потопих в атмосферата и живота на това афганистанско семейство, дори ми се стори, че някак изведнъж свърши, искаше ми се да науча още за тях. Аз по принцип имам интерес към книги за Средния изток и ми беше любопитно, но определено не тръгвай с нагласата, че е подобна на Хосейни, за да не се разочароваш.

Записвам се и аз в литературния клуб.
Последна прочетена книга "18% сиво", предполагам, че вече доста сте я обсъждали. Не ми хареса, ама въобще. Да, чете се бързо и ти е интересно какво става по-нататък, но само толкова. През цялото време не ме напусна усещането, че е преписвал от някой, а може и от повече . Написано е така, че да се хареса на масовата публика, но както и да е, предполагам, че си има свои почитатели.
Сега е наред "Триумфалната арка" на Ремарк, от него съм чела само "Нощ в Лисабон" и то на 19-20 години, спомням си, че не се впечатлих, но в момента въобще не мога да се сетя за какво се разправя в книгата, може би съм била твърде малка за нея тогава...Някой тук беше писал, че пише за истинското приятелство, обичам такива книги.

В момента препрочитам Спасителят в ръжта и паралелно с нея Лавина на Блага Димитрова

Аз пък според съвета на Гигова захванах Мъртвите сибирски полета и сега разбирам защо не я дочетох на времето. Аз много се впечатлявам от нещастия с деца и като чета за малкия Виктор през 5 мин. тичам в детската стая да гледам моето слънце дали е добре   Та сега съм на 50 страница ще продължа още малко, но ако пак бият детето няма да я допрочета за 2 ри път.
Разни там любови, страдания и пр на всякакви герои чета, само не как тормозят деца