Публикувана: 1 ян. 2009, 22:35 ч.
Последно мнение: 13 март 2009, 20:07 ч.

ПРОБЛЕМ-ЗЛОБНО КУЧЕ И НОВОРОДЕНО БЕБЧЕ?

13 388
117
1

# 15 2 ян. 2009, 12:59 ч.

Мнения: 7 474

Не бих го държала и ден в къщи при такава ситуация.
Няма значение по какви причини е озлобено.
Скоро гледах документален филм за домашен любимец
нахапал бебе до смърт от ревност към стопаните Confused

# 16 2 ян. 2009, 13:02 ч.

Мнения: 60

Намери накой с двор и даи кучето.Аз не бих разчитала на обучение!Както при хората,така и при животните си има чалнати!Какво като е немска овчарка!Ако се хвърли в/у бебето не искам да си представям какво може да се случи!И да не си помисли някои,че съм против животните-нищо такова,имахме куче(коли)когато се роди първото ми дете , спряхме да пускаме кучето в стаята,един ден си викам-пък дай да и вида реакцията.Пуснах я в стаята,а тя като видя бебето клепна си ушите и сама си излезе...,после се карах повече на детето заради кучето!Само я мачкаше и се катереше по нея,незнам защо я беше взел за играчка и така докато не порасна,а кучето ни умря преди около година...,а сетих се и за това че опитахме да си вземе и котка.Един ден детето спи,а тя му скочи на главата и го издра-е замалко щеше да е летящата котка!Подарих я!

# 17 2 ян. 2009, 13:41 ч.

Мнения: 575

Ситуацията наистина е трудна. Дай го на обучение някъде и дано после нямате проблеми.

# 18 2 ян. 2009, 13:52 ч.

Sofia
Мнения: 8 221

Бих се отървала от кучето без да мисля за училища и т.н. Все пак децата са на преден план пред всичко. Побързай докато не се е случило нещо фатално за бебето.

# 19 2 ян. 2009, 14:10 ч.

Най-сетне у дома
Мнения: 911

С риск дапредизвикам гнева на голяма група съфорумци - трудно ми е да повярвам, че човек, който е готов да се отърве от животинка "заради детето" при първата възникнала трудност, ще е истински успешен родител. Да, имам дете - на две седмици и сиамец на 5 години. Сиамецът прие сина ни доста зле първите дни... Не ми се впуска в подробности, но на моменти ситуацията изглеждаше наистина опасна за всички. Отне ми доста усилия да съм синя каска, да туширам напрежението и да въвеждам нови правила. В крайна сметка, нещата се уталожиха и сега всичко е нормално. Разбира се, това, че детето си има своя стая, помага много. Сега котето подхожда с доброжелателно любопитство към бебето и не пропуска да участва във вечерното къпане.

Да изтъкваш, как естествено, че детето е по-важно от животното, говори за всичко друго, но не и за това колко отдаден родител си. Когато си поел ангажимент към едно същество, не можеш просто така да абдикираш и да се отървеш от него. Отговорността да осъвместите живота на съществата под покрива ви е ваша - на възрастните в него. Това, че ви е трудно, не ви се занимава и предпочитате лесния начин е отделен въпрос. Намерете обучител за кучето. То не е злобно, простовие не успявате да се справите. Нормално е - стресът от новия човек в къщата е за всички - и за вас, и за кучето. С малко помощ от професионалисти, скоро всичко ще бъде наред.

Но да подменяте кучетата като плюшени играчки ... ooooh!

# 20 2 ян. 2009, 14:13 ч.

Мнения: 7 474

Цитат на: Saule в пт, 02 яну 2009, 14:10

Но да подменяте кучетата като плюшени играчки ... ooooh!

А ти това прочете ли го внимателно?

Цитат на: snezko в чт, 01 яну 2009, 22:35

,обаче е много злобен освен

Имали сме и куче и котка с бебето,
но НЕ злобни. Naughty

# 21 2 ян. 2009, 14:23 ч.

на плажа
Мнения: 1 866

Авторката постъпва разумно. Ще се опитат да социализират животното, ще го обучават, но ако все пак не се справят ще му намерят нов дом. Стига драми! По-добре да го дадат на хора, които ще го обичат и ще съумеят да се погрижат за него. Според мен е въпрос на време да се тушира проблемното поведение, още повече, че те явно имат желание да го направят и търсят помощ. Успех и пиши как се справяте. Колкото можем ще помагаме.
Напиши ни, ако обичаш ситуацията - как запознахте кучето с бебето? При какви обстоятелства кучето демонстрира агресия към бебето? Как протича ежедневието на кучето? Какви са взаимоотношенията с другите деца? Къде се храни и спи кучето?

# 22 2 ян. 2009, 14:31 ч.

София
Мнения: 2 296

Цитат на: L e o в пт, 02 яну 2009, 12:59

Брррр,съгласна съм! Peace

# 23 2 ян. 2009, 14:48 ч.

Разкарай кучето ,не се занимавай с училища и глупости на търкалета,съвети за морал,упреци за лошо възпитание и бла-бла.... И не бързай да взимаш друго куче сега,а след време като порасне бебето .

Аз поне така направих с моето куче веднага като родих.Нищо,че 7 години бе част от нас.Подарих го на едни непознати за мен хора в близко до нас село с голям двор и само 2-3 пъти сме ходили да го видим. Друго куче взехме чак като сина ми стана на 6 години.

# 24 2 ян. 2009, 14:57 ч.

Мнения: 1 062

Може би, вече съжаляваш, че си пуснала тема тук. Интересно, ако се случи нещо с бебето ти (недай Боже Praynig

), и пуснеш тема тук, какво ли ще ти кажат? Ще има охкане и ахкане, ясно е. Ще има пак упреци, колко сте сгрешили във възпитанието на кучето, но ще има много неща от сорта " с какъв акъл си оставила кучето с бебето в един дом, след като знаеш, че е агресивно и ревнува от него". Аз лично не бих се чудила, какво да направя. Не бих рискувала живота на детето си. Но, и не бих взела друго животно на този етап. И не е лошо да се подготвиш след като си пуснала тема тук, за ненормални и просташки изказвания от рода на "ами и ако другото ви дете ревнува..." #Crazy

# 25 2 ян. 2009, 14:59 ч.

София
Мнения: 15 466

Не бързай да го махаш, може да е само период на привикване и ревност и да отмине!Ако се съобразявате с характера му, то ще свикне с бебето и няма да имате проблеми. Ние отделихме една стая за кучетата,когато се роди внука и нямаше никакви проблеми.Едното почина лятото, но другото горкото много си пати от внука - язди го, влачи го за опашката, бърка му в ушите,очите,устата, а той милия само гледа жално.Но и двамата не могат един без друг.

# 26 2 ян. 2009, 16:12 ч.

София
Мнения: 13 206

Ммм, може да не ти хареса отговорът ми Wink

. Кастрирай кучето! Ние имаме немска овчарка. Не сме имали никакви проблеми, освен, че кучето се поболя когато аз забременях. Confused

Горкият, толкова е чувствителен, че усети накъде отиват нещата и че няма да е той център на внимание. Оправи се де... сега е старец на 12 г., не вижда, не чува и има артрит, но това не му пречи да играе с дъщеря ни.
Ние го кастрирахме твърде късно, беше на 9 г. Но кастрираните животни стават по-уравновесени. Твоят Дарк е млад и мисле, че би могъл да преодолее неуравновесенооста си. Това го казвам, защото моят Норд, макар и кастриран не спира да се репчи на мъжки кучета. Инстинкти! Wink

# 27 2 ян. 2009, 18:27 ч.

Имала съм немска овчарка и не съм с впечатление, че са злобни кучета, моето дори прие котката ми и се гушеше с нея да спи, сега имам пинчер, които се славят със злобата си, но той дори целува бебето ми, въпреки, че другите чуждите бебета ги лае и не ги долюбва, особено като плачат, но с нашето се държи дружелюмно. Изумена съм?! И аз съм за училище за кучета и ако след това не се промени, бебето е по-важно и неговата сигурност.

# 28 2 ян. 2009, 18:31 ч.

Варна
Мнения: 25 242

Цитат на: Пълнолуl … 2 яну 2009, 14:57

И не е лошо да се подготвиш след като си пуснала тема тук, за ненормални и просташки изказвания от рода на "ами и ако другото ви дете ревнува..." #Crazy

Кое пък е просташкото на такова изказване? Няма такива случаи ли? Доколкото съм чувала, има, някои от тях с фатален изход. Така че... Отговорността си е отговорност.А изказвания от сорта "изхвърляй кучето и не му мисли" направо ми бъркат... няма да кажа къде. Идеята да се вземе друго на мястото на старото още повече. Това да не са играчки бе? Вземате едно, спира да ви кефи - айде на улицата, следващото моля! Като не можете да се грижите за куче, не си вземайте. Вземеш ли го веднъж, вариант да го изриташ не би трябвало да съществува. Кво като е куче? Душа няма ли?
А поста на бг някоя си мама направо ме хвърли в потрес. Думи нямам. И няма и да се опитвам да търся.

# 29 2 ян. 2009, 20:02 ч.

Мнения: 78

за ИраМира-ами взехме Дарк малак дъщеря ми беше на 7 години,всички много си го обичаме,но от малък той просто не приема други хора,даже и децата на съседите,иначе се грижим мога да кажа много добре за него,има всички ваксини,водим го на контролни прегледи,ходим на разходки,като всички кучета,спи на двора в колибка,отварзан е и има място за бягане.освен дъщерями в къщата живее и племенницата ми тя е на 8 години,и с нея се разбира,те си играят с него все едно е голяма играчка и той им позволява.и пак повтарям за другите които не ме разбират,че да си взема друго куче енаи-крайният вариант.първо ще опитам всичко.и благодаря на всички за съветите-все пак нали затова написах тази тема. Hug

Препоръчани теми

Подарък за 11 - годишно момиче

Немска овчарка и бебе

Подарък за 11 годишно дете

11
На пазар

Как се разваля клетва?

Причина:

Причина: