Моята депресия е само следпразнична , провокирана от неусетното изнизване на почивните дни и началото на работната седмица.
От предпразнична не страдам.
От предпразнична не страдам.
И аз така
Кога минаха тези почивни дни 
- Публикувана: 3 ян. 2009, 16:09 ч.
- Последно мнение: 4 ян. 2009, 10:09 ч.
Празнични и следпразнични депресии
И аз така
Кога минаха тези почивни дни 
Моята депресия е перманентна- нито на работа ми се ходи, нито в къщи ми се стои.
Ами така е, като не искаш да си хванеш любовник.
шегувам се да не се разсърдиш
И на мен не ми се отразява добре стоенето в къщи с малкият палавник ... Дълги ми дойдоха тези почивни дни .
Ходи ми се на работа и то много ... Друг е въпроса , че му дръпнах голямо спане и голямо скитане по заведения / припомняйки си ергенските години / и пак ми е тегаво ...
Да не говорим , че по принцип нещо не обичам Коледно - новогодишните празнични еуфории ...
Ходи ми се на работа и то много ... Друг е въпроса , че му дръпнах голямо спане и голямо скитане по заведения / припомняйки си ергенските години / и пак ми е тегаво ...
Да не говорим , че по принцип нещо не обичам Коледно - новогодишните празнични еуфории ...
На мен хич не са ми много почивните дни. КОгато децата не са на училище поне може да се спи до нормално време, а иначе още в 6.30 всички сме принудени да ставаме.
Според мен много хора не искат да стоят вкъщи, защото им се налага да се гледат доста дълго време. Представете си - сутрин, обикновено семейството прекарва максимум 1 час заедно и после децата на градина и училище, а родителите на работа. И така я карат докато се приберат, например до 7 вечерта. Малко вечеря, проверка на децата и хайде да спят, че утре ще стават рано. И така времето в дома и със семейството е около 3 часа. Дето се вика, нямат време да се видят и не си омръзват.
А сега си представете какво става през празничните дни - налага се всички да са заедно почти денонощно и да се търпят. Много родители не могат да изтърпят родните си деца по повече от два дни и на третия започват да се изнервят (чувала съм много такива реплити, че и тук се пишат честичко неща от вида "да идва понеделник, че да заведа детето на градина/училище, че ми скъса нервите"). А какво остава съпрузите да се гледат по цял ден? Налага им се да общуват и изведнъж откриват, че няма какво толкова да си кажат извън обичайните битови историйки.
Харченето на пари и домакинската работа са отделно, но и те влияят.
Според мен много хора не искат да стоят вкъщи, защото им се налага да се гледат доста дълго време. Представете си - сутрин, обикновено семейството прекарва максимум 1 час заедно и после децата на градина и училище, а родителите на работа. И така я карат докато се приберат, например до 7 вечерта. Малко вечеря, проверка на децата и хайде да спят, че утре ще стават рано. И така времето в дома и със семейството е около 3 часа. Дето се вика, нямат време да се видят и не си омръзват.
А сега си представете какво става през празничните дни - налага се всички да са заедно почти денонощно и да се търпят. Много родители не могат да изтърпят родните си деца по повече от два дни и на третия започват да се изнервят (чувала съм много такива реплити, че и тук се пишат честичко неща от вида "да идва понеделник, че да заведа детето на градина/училище, че ми скъса нервите"). А какво остава съпрузите да се гледат по цял ден? Налага им се да общуват и изведнъж откриват, че няма какво толкова да си кажат извън обичайните битови историйки.
Харченето на пари и домакинската работа са отделно, но и те влияят.
За 20те години, изминали след падането на предишния режим, несвикналия на пазарни отношения народ беше обран няколко пъти. Първо големите суми, събрани защото в Бг нямаше какво да купиш си заминаха за "западни" продукти и по пирамидите. После малките спестени суми ги изяде гигантската инфлация. После похарчихме наличните пари. След това кредитната система обра бъдещите спестявания. Воала. Сега вече няма светлина в тунела, а от там идват и депресиите. Поне според мен.
И аз мисля, че това е причината за депресията. Много хубаво си го обобщила. Когато човек ходи на работа, тъжните мисли ги изтиква някъде назад, мозъкът е ангажиран с нещо. Но когато дойде време на неработене, човек неусетно започва да остава сам с мислите си и да прави анализ на живота си: на "преди", "сега" и какво следва "утре". Изводите не са никак оптимистични. Всеки се чувства добре тогава, когато вижда хубаво бъдеще пред себе си, когато не се притеснява за утрешния ден. За съжаление всички ни е страх от това какво ни чака утре. Думата "криза" се споменава по 15 пъти най-малко на ден по медиите. Няма как това да не се отрази на настроението ни, колкото и да се стараем да не мислим за това. Преди всички имахме надеждата (утехата), че ако тук, в родината, нещата не вървят добре, можем да отидем там, където се живее добре. А сега...
Както казва Надежда Захариева в книгата си за нас е по-лесно да бъдем ангажирани с нещо и да копнеем за свобода, отколкото да я имаме свободата и да не знаем какво да я правим. (цитатът не е точен).
толкова ми е хубаво у дома с детето, че се замислям за второ, за да изляза по майчинство 
за мен ходенето на работа, далече от поне първите 7 годинки на дребния е наказание
ето несправедливост - тъкмо натрупа хубав сняг при нас, и ще му се радваме само един ден
депресии - глупости на търкалета, Вълка толкова добре го е казал
за мен ходенето на работа, далече от поне първите 7 годинки на дребния е наказание
ето несправедливост - тъкмо натрупа хубав сняг при нас, и ще му се радваме само един ден
депресии - глупости на търкалета, Вълка толкова добре го е казал
Аз честно казано повече се натоварвам с домашните проблеми - кой какво иска да яде, кой какво гледа... защо говори по телефона и т.н. На работа ми е доста спокойно - длъжността ми е ръководна и отговорна, но пък така съм се организирала, че да няма неприятни изненади. Интересно ми е с колегите, правим деня така, че да е хубав.
При мен празничната депресия се дължи на факта, че имах лични проблеми по празниците, по принцип не изпадам в депресии. Но всичко отминава, сал споменът остава
При мен празничната депресия се дължи на факта, че имах лични проблеми по празниците, по принцип не изпадам в депресии. Но всичко отминава, сал споменът остава
Е какви почивни дни?! На мен ми се разказа играта с малкото адско изчадие толкова време. Пък и студ, не става за дълги разходки. А разни самодовлни приятелчета с порастнали децича или без такива само звънят за да ме дразнят и информират къде ще купонясват. Коледните размисли бяха в посока, че колкото и да плащам на детегледачката, все е малко... Като виждам на какво е подложена... Разпънете ме на кръст и ме набучете на кол след това, ако искате, но откровено си признавам, че 12 дни със собственото ми дете са ми вповече отвсякъде и се надявам да не се повтаря скоро. (Гледам го сама - няма баби, няма дядовци, бащи и тн).
Иначе, по-сериозно - да, изпадам в депресия при толкова почивни дни. Знам колко работа имам и как тя страда от такова общонационално разложение, в същото време съм принудена да си седя вкъщи и да се веселя по поръчка точно сега, защото парламентът така е решил. Мразя това сливане на празниците и отработването след това.
Иначе, по-сериозно - да, изпадам в депресия при толкова почивни дни. Знам колко работа имам и как тя страда от такова общонационално разложение, в същото време съм принудена да си седя вкъщи и да се веселя по поръчка точно сега, защото парламентът така е решил. Мразя това сливане на празниците и отработването след това.
Към всички, които винят бедността, комунизма, кражбите от народа и прочие вселенски злини за депресията: нали знаете, че тя ( депресията по празниците) не се среща само в България? И че колкото е по беден един народ толкова е по щастлив? Нали бангладешците бяха най щастливите хора на света?
Почти бях забравила, че в България все сме най- най умните, най красивите, най окрадените, най депресираните, най несправедливо страдащите..
Почти бях забравила, че в България все сме най- най умните, най красивите, най окрадените, най депресираните, най несправедливо страдащите..
Към всички, които винят бедността, комунизма, кражбите от народа и прочие вселенски злини за депресията: нали знаете, че тя ( депресията по празниците) не се среща само в България? И че колкото е по беден един народ толкова е по щастлив? Нали бангладешците бяха най щастливите хора на света?
Почти бях забравила, че в България все сме най- най умните, най красивите, най окрадените, най депресираните, най несправедливо страдащите..
Почти бях забравила, че в България все сме най- най умните, най красивите, най окрадените, най депресираните, най несправедливо страдащите..
предполагам тълкуванието ти е породено от моя пост. Права си, но и аз не обвинявам, а обобщавам. Алианацията и депресиите са болести на богатите държави. В бедните безпреспективността е всеобща, оцеляването - проблем на деня, няма време човек да се депресира. Но това не означава, че нямам известна правота, точно защото по стил на живот се доближаваме до развитите държави. Стил, не ниво) А лично за себе си, си мисля че понякога след празник идва чувство на празнота - защото си го чакал с нетърпение, подготвял си се, вълнувал си се и... празникът дошъл, а всичко си е по старо му. Тогава хората, склонни към депресии или недоволни от живота си се разстройват. Другите си живеят по старо му без да са недоволни
След тези празници изпадам в депресия защото мразя зимата и единственото,което харесвам в този сезон са празниците.
Когато започне зимата чакам с нетърпение Коледа,нова година,а сега като отминаха ми стана едно такова мрачно ,сиво
настроението
.Депресията започва малко,по малко да ме завладява и ако ходех на работа с удоволствие щях да чакам
да започнат работните дни.
Когато започне зимата чакам с нетърпение Коледа,нова година,а сега като отминаха ми стана едно такова мрачно ,сиво
настроението
.Депресията започва малко,по малко да ме завладява и ако ходех на работа с удоволствие щях да чакам да започнат работните дни.