Изобщо не се шегувам, защото сега ставам. И причината не е боркане на карамел, а горещи страсти, но словесни. То нали вчера ми беше ревлив, та, написвам аз, че в Мароко хубаво се живее, после продължавам да пиша едни текстове - много приятни - за деца, ядем, лягаме си.
Дето се вика, среднощ моят мъж казва с ОНЗИ тон, който предвещава, че следва нещо, казва cherie, т.е. "мила" и се намества на една страна на лакът подпрян. Аз в такова моменти дори и не казвам "да", понеже си пестя енергията за това, което ще последва....
"Няма да се връщаш в България, изчакай аз да приключа заданието си до след Рамадан!" и аз "Какво?" ... имам скоро одит в Белгия за 5 дена .... "Тук ще седиш, виж колко ти е удобно!" И аз "Защо?" ... "Ами - следват милиони глупости!".
По едно време идва и свеки, едната сестра - щурата, която евала, застава на моя страна, а милата не дойде.
Става спор на диалект, аз не разбирам. Почвам на френски, ама те като се ядосат, избирателно разбират... естествено.
"иди-ела", "тука-там"...така до 9 сутринта с прекъсвания.
Аз впрегнах колкото мога арабския си да се защитавам .... ега ти тезата "Ти си по-голяма на възраст!" - Е ТОВА аз го казвам от 2 години. Викам "като се женеше не знаеше ли?" от другата страна свеки вика "Не го слушай, спи, той е малък, няма опит от живота! Ти си му сърцето! Спи сега!"
Аз не разбирам ЗАЩО да остана за 9 месеца и какво си говорят те.
Не ме оставят в стаята да се разберем. А се чува беби, беби .... щуравата сестра вика "Брат ми е луд! Не му обръщай внимание!" и ми чисти сълзите.
Свеки вика "Добър е Аллах, че ни търпи!"... мъжът ми вика "Ще ти обясня!"
Викам си да не решиха, че не мога да зачена. По едно време казах на мъжа ми да иде да спи на пода, а аз на леглото, ама спи ли се -то ми се плаче, от нерви треперя - все едно съм в камера.
Махнах си халката аз. Завих се. По едно време иде свеки и вика "Вземи мъжа си при тебе!"
Най-накрая към заранта се разбра, че един приятел, казал на мъжа ми, че ще замина с бебето в Европа и той няма да го види, а ако дойдат моите роднини, ще им го подам и те ще го изнесат.....
А така нероденият Петко, умният - понеше е наш и красив арабо - европейски беб ще зачезне яко дим.
А свеки каза, че не ме познавали достатъчно, така сме се оженили, а и не знаели дали няма да взема детето на собствения си мъж. И аз казах, че не съмподнавала синът им достатъчно. Тя за пореден път ме кара да се кълна, че ще го гледам и ще се грижа така добре, както той за мене .... еле тази миналата нощ.....
Аз не знам дали този приятел съществува наистина, или е идея на мъжа ми или някои по-стари жени у нас . Не на сестрите.
Така или иначе, в 9.00 часа сутринта си изцепих предоарията - френски, диалект и колкото знам на арабски, че не исках точно за това точно мъжът ми да превежда.
И ги заредих едни - как така, нашето дете е арабин и муслим и трябва да знае и от двете култури. Има европейки, които правят така, но те са с различно възпитание. Аз ако лиша детето от това му семейство, все едно се убивам аз, а и осакатявам и него. Къде да тръгвам с детето - щяла съм да кажа, че съм самотна майка за помощи... като мене не ме интересуват помощите - то детето има нужда от двама родители. Аз тук, пред майка си и двете сестри и пред мъжа си се кълна, че да даде Бог бебе, няма да замина!"
Абе в нашият брачен договор само дето не пише, извинявам се "Ако те видя да си бъркаш в носа с пръст на дясната ръка, това е показа за флирт с чужд мъж, а ако си бъркаш с лявата ръка - е определяне на среща!", та сега и това.
Уговорихме се, че като някой "каже" нещо - да се обсъди с мен. На една забрадка разстояние съм. Разбирам да съм в Дагестан или Кербала....
Досега ми беше прибрал модема, за да не се оплача на майка ми, при това още дощато съм гневна и не съм си починала, но аз метнах една бърза фразичка на Ясен и той - и аз като дала съм действала, току взе та се обади да се чуе с конника да го пита какво прави и дали е добре със здравето /имал е предвид разсъдъка/. А от обаждане на Ясен ги е страх, както от обаждане от майка ми.