Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 7

Ами какво се прави когато тези неща се постигнат в стаята "без дразнители"?
Защо питам - моето дете с мен или с терапевта има 100% очен контакт, може да стои с часове да работи, следва инструкции, пита за пояснение когато задачата не му е ясна и т.н. Обаче в класната стая е все едно друго дете - нищо не следва, изолира се от децата, няма НИКАКЪВ очен контакт и опит за общуване. Не слуша другите какво говорят и си говори сам без никой да го слуша. Дори психоложката в епикризата е записала че в класната стая според мнението на учителката покрива всички диагн. критерии за ХАДВ, а при него няма нито хипер активност нито деф. на внимание. Нейното обеснение е, че учителките не вземали под внимание "The Triad of Impairment" и било много важно да го вземат под внимание за да получават адекватна реакция и да не поставят подобни "преценки".

Не съм съгласна с точка 7.Защото с детето на Деси е работено  явно така, и с моето също е работено така де  , но идва един момент в който детето трябва да се научи да работи и в шумна среда сред хора.Това става навън в градинката, в парка, в магазина.Работа е начина по който се говори на детето, начина по който го питам нещо, начина по който му обяснявам нещо, или отговарям на негов въпрос с въпрос.Деси - ти това правиш ли го?И тази липса на очен контакт и симптоми на ХАДВ има ли ги извън класната стая, или са само в клас?
По точка 5 - не я спазвам достатъчно 
Другите точки ги спазвам перфектно с каката, надявам се и с Мишо, ама е добре някой отстрани да ме гледа, и да ме нахока къде точно бъркам.Казея, благодаря, че го направи миналата седмица   

това с терапията съм си го извадила на листче и ще си го лепна на хладилника но ми се иска да коментираме и да се включат по знаещите за всяка точка
1.Точка "да не реагираме бурно"  - ОК но все пак има Поведение и ПОВЕДЕНИЕ понякога е трудно тоест невъзможно да няма по бурна реакция и от наша страна
2. Очен контакт - аз имам перфектен очен контакт както и повечето хора с които Влади контактува тоест той няма никакви проблеми с очния контакт
3. Да се включим в  самостимулациите- Моето дете тряска врати шкафове ако и аз започна да тряскам така той ще го обърне на игра и ще реши че така играем трябва ли и аз да тряскам шкафовете и вратите като това е неприемливо поведение , същото е и когато дъвче всичко което напипа ....
4. да отговорим на плача по различен начин - аз винаги приема плача без причина хладнокръвно и никога не губя самообладание това съм го отработила
5. Контрол - да съгласна съм макар и по бавно да стават нещата детето е по спокойно по щастливо и е уверено защото само е взело решенията . При нас той си избира дрехите и когато нещо не иска да го облече да му наложа да го облече е направо насилие затова го оставям той да избира като контролирам възможностите за избор
6. Точката не я разбирам моля ви пояснете я
7. Първоначално да но след това постепенно средата трябва да се доближава до естествената , тоест вниманието да се запазва и когато някой влезе и когато има повече хора и така нататък
8. Съгласна съм
9. Опитвам се но в последно време все по често получавам " Словесна салата"
10. Пояснете

Ето главата за "Работа ,индивидуално с детето в неразсейваща стая".
http://veselcheto.blogspot.com/2009/05/1.html
Имаме и глава#6,7,8 от книгата.Ако дадете малко помощ ще я преведем цялата.
Момичета,според семейство Кауфман "Работата в стая" е началото на цялата терапия.И да не забравяме,че много дечица са доста нискофункционални-нито реч,нито очен контакт,никаква комуникация.
Те-Кауфман и Левенсон описват,че точно заниманията в стаята на майката и детето са били "ударното " начало на промените в детето на Кауфман.
След работа ще гледам да публикувам каквото имам.Аз първоначално бях готова да опонирам цялата система,но като събереш и отношението към самостимулациите,детския плач и промените в мирогледа на самият родител( или грижещ се за детенце) мисля ,че е много полезна.
Особенно за деца с А-м на нискофунционално ниво.
10-те изброени стъпки са основата на Сонрайс.Мисля,че трябва да я прочетем подробно преди да я обсъждаме. 

Написаните стъпки са  началото. Също си мисля, че част от семейството на създателите са били много добри психолози, при обикновените майки си има нужда и от занимания със специалисти. Мисля, че тези съветите са докато детето стигне разбиране като 2,5-3 годишно.
Гледала съм клипове от сайтовете, спомням един с пердета, беше за дете на възраст около 4,5-5 години играеше с 2-3 възрастни и се криеш зад едно перде, като се заливаше със смях. Даже си спомням, че по програмата имаше оферта за доброволци, които правят такива "отбори за забавления".

Райка, за мен стимулации е когато прави нещо с празен поглед  и някак потъва в него. Ние не сме имали изразени, но си спомням, че по едно време разглеждаше книжки бързо, енергично, просто като движение. Като я видех, че така прави отивах и почвах да й чета. Винаги се приближавах много внимателно и със успокояващ глас и казвах, че ще четем. А тряскането на врати е много неприятно, дъщеря ми даже се люлееше на тях. Можеш да му покажеш как се затварят леко, като твоето изражение да е все едно правиш театър. Да чукате и да слушате различните звуци. И вес пак си трябва време и ще отмине. Сетих се и за едни кош за мини баскетбол, нашият беше съвсем обикновен 5-7 лв., слага се на врата и тя придобива друго значение.

А за очинят контакт се сещам, че може да изглежда, че го има, но детето да е блокирало. При нашата консултация в ДЛЦ логопедката беше доста гръмогласна и детето я гледаше в очите, а беше съвсем блокирало. Тя заключи, че гледа и нищо не разбира. Не съм се впечатлила, защото знам, че при други обстоятелства или ако има време да свикне  не е така.

Още една глава:
"Фокусиране на вашето отношение."
http://veselcheto.blogspot.com/2009/05/1_09.html
Таня-съгласна съм абсолютно с посоката на разсъжденията ти.
Пишете ми налични ,ако доброволци,за да допреведем книгата.

за липсата на очния контакт при нас се в класната стая, но не и у дома или сред познати. Дори и като играе с няколко деца на площадка си го има /игри от рода на гоненица -той това играе с децата/. Предполагам се претоварва сензорно и се изключва. За хиперактивност ми е чак смешно, щото той е мързел и половина.... обикновенно го описват като хипоактивен. Психоложката не е открила никакви подобни симптоми "насаме с него"

А за празния очен контакт не мисля, че е "празен" -  ето какво е записала психоложката в оценката/а тя е сравнително непознат човек, но е бил сам в структурирана  среда без дразители:
He made fleeting eye contact, but when he made contact it was warm and with communicative intent.
А как се мери ниво на фукциониране?
това само от айкюто едва ли зависи,щото тогава моя син трябва да е екстремно функционален, а той въобще не фукнционира в класната стая    Незнам в БГ как мерят ай-кю тук правиха 2 теста - на вербално и невербално айкю и ги осредняват. моя синковец е със 104 вербано и 138 невербално и голямата разлика показвала 4е има специфи4ни обу4ителни проблеми въпреки интелектуалния си потециал.... и честно да си призная,  неговата учителка не го мисли за много умен....
Или пък друго например -има богат речник /брой думи които знае какво означават и може да ги назове/ ама неможе да върже разговор или да повтори приказка от 2 изречения... за сметка на това никакъв проблем няма да повтори 10 цифри/които нищо не значат и няма логика в тях/

Кате, да, задавам му въпроси на въпросите. У дома никой не го оставя на мира, ама и ние сме голямо шумно семейство и всеки се надпреварва да приказва  това обаче не му се отразява в класната стая. Там е тих и игнориращ.... Според психоложката пак "
very sensitive little boy and he is aware of his social difficulties. He does not always understand the intentions of others and is scared of being hurt and rejected. "

и още нещо, вие мислите ли и кога да казвате на децата си,че са различни? аз незнам как да обесня за спец.училище...защо няма да учи при батко си, а по малкия му брат ще учи с големия...

Да ви кажа мнението си за след като детето достигне ниво на разбиране на 2,5-3 годишно. И как после започва да комуникира. Наблюдавам от 2 години другите майки, а тази година вече имам възможност да го прилагам - децата се учат от възрастните как да поискат нещо от друго дете, да дадат играчка, да отидат в магазина и да си кажат какво искат. Това последното упражнение го правя вече цял месец в едно квартално магазинче. Иска нещо, отиваме там и казва - първо започна да казва с половин дума, сега вече казва с 2 думи. Продавачите са търпеливи. Като овладее тук ще я водя по други магазини на пазар.
В пясъчника също я карам да иска от другите деца, първо искаше пак с половин дума и правеше една тичаща обиколка /явно така си оправя стреса/, ама вече и е по-ясно.
Като казва нещо на другите хора гледаше в страни /и пак с половин дума/, обаче аз винаги я карам да ги погледне в очите, че така се прави, като в никакъв случай не я упреквам при тази корекция.
И театъра е много важен, като четем приказки после често играем. Лесно запомня приказката наизуст, обаче точно в театъра разбирам, че е запомнено механично.  Тя едвам с половин-една дума ми казва за неиният герой. За театъра си мислех, че трябва да накупя много неща, но ми казаха да използвам каквото имам, може да залепя на на пръчки героите. А последният път дори ги правих от части от конструктор.

За първи път чух за сонрайс терапията от една майка, преди около 5 години, малко след като се сблъсках очи в очи с аутизма. Тя ми каза, че друга майка, в Щатите, в празна стая, боядисана в бяло и в продължение на 5 години, заедно със сина си- аутист, повтаряла всяко негово действие и движение, и така се включвала в неговите самостимулации. Целта била, да му покаже, че неговия свят е скучен и тъмен, и че нашия, макар и лош, е по- цветен и интересен от неговия, и да го накара да "дойде при нас". И резултата бил, че след 5 години тичане, подскачане из стаята, дюкане и издаване на различни звуци, детето "се върнало при нас".
След това бях чела повече за сонрайс терапията и включването на майката в самостимулациите на детето, но криво съм го била разбрала "включването", защото го имитирах и после веднага питах "Виждаш ли, хубаво ли е, харесва ли ти така да правя и аз?" и резултата, естествено беше обратен. Сега, след като музикотерапевтката ми показа какво значи да се включвам в самостимулациите, вече съм наясно- а то е да съм съпричастна с неговите самостимулации и добронамерено да повтарям движенията му- при нас то беше едно много грозно и неестествено свиване на юмручета, разперване на някойи пръсти и "цвилене". Благодарение на включването ни в неговите стимулации, ръцете вече не се свиват в юмруци, а само разперва пръсти, сякаш нещо обмисля как да го направи и това, естесвтено е по- приемливо. Имах колега на ръководна позиция, който правеше почти същото движение, всеки път, когато му се налагаше силна концентрация. Вчера татко ни беше на гости и не беше виждал детето около месец, и вечерта каза, че през деня нито веднъж не е забелязал онази гадната самостимулация, което за мене означава, че се превръща във все по- приемливо нещо- като мъжете, които си въртят кутиите за цигари и жените, които си въртят кичур коса за самостимулация. И точно това е целта, според мене, на сонрайс терапията, постигане на възможно най- приемливо и осъзнато поведение. Снимам го редовно и сега, като му пускам клипчетата, сам разсъждава "Защо тук правя така с ръцете, то не трябва ли?"

зачетох се в преводите за сонрайс терапията и по точно за стаята в която няма да казваме НЕ и как тя ще помогне на детето да разбере че е добре да бъде сред хора ... нали така в общи линии..... само че именно когато е сред хора пак ще се налага да се казва не защото то няма да е в стаята ....
а като се замисля като самосстимулация мога ли да смятам това понякога синът ми взема кола и и върти гумата / това става все по рядко / или пък просто я разглежда отваря вратите ако се отварят и така но той провявява и такъв интерес към вратите и на колите спрени по улиците ...
имаше преди време публикации за меко казано странна логика при нашите деца ... / по точно случая прозорците са за да не влиза дъжд в къщата /
та говоря аз на моето че че зайчето това зайчето онова лапките му какви ушите му какви как яде морковче и така и му казвам кажи зайче и той казва питам го какво яде зайчето и той дълго ми отговаряше "нешку" което аз не можах да разшифровам първоначално но след това като заговорех за зайче той отваряше гардероба където имаме метър за ръст със нескуик и аз схванах логиката че на нескуика е пак заек и той яде нескуик тоест заека на Владкичко не яде моркови ами нескуик .... и детето колко настоятелно се опитваше да ми обясни ама ето ти като не следя рекламите или по точно като не забелязват тези детайли които той ....

Райка,ето още за четене:
http://veselcheto.blogspot.com/2009/05/blog-post.html
Ще стигнем и до самостимулациите.
Не просто да не казваме "НЕ" в стаята с детето,а да правим неща с него,които да ни позволят то да предпочете нашето присъствие,контакт и общуваме пред неговия свят,който външно може да ти изглежда като "правене на нищо" или на монотонно повтарящо се "нещо" или допълвайте...
Сонрайс поддържа тезата,че ако изградим в стаята зародиша на някакво общуване(това е характерен дефицит в А-ма) детето ще започне да общува с нас градивно.

Толкова ми е близка програмата "Възраждане на сина", че когато я четох, първата ми реакция беше, че са описани очевидни неща.
"Ако ви погледне-похвалете го" - Ето това беше нашата работа около 4-5 месеца малко след навършване на 2 години. Побиват ме тръпки, защото ме връща в най-тежките и изпълнени с несигурност моменти. После идват другите неща, дори и това хващане на ръката или изпълняване на нещо през друг човек.
При някои деца сигурно периода е по-дълъг и е доста по стресиращо за родителя. Може би няма да можем да се разбере само с превод. Може би  при други деца се постигат същите резултати с други средства.

Аз също се зарових в преводите на veselcheto и дори изпитах леко неудобство, че са ми преписали мислите от главата по отношение на училището, академичните знания и социалните умения.

veselcheto, има ли в книгата други глави, свързани с училището и взаимодействието(interaction), нещо като продължение на това - http://veselcheto.blogspot.com/2009/05/4.html ? Аз съм кандидат да преведа в тази насока.

Аз ще се застрелям след малко  Значи след всичките глупости които са ми на главата в момента сега и нови проблеми имаме - съмняват се за  convergence insufficiency ... 

Деси, а тези съмнения след преглед при очен лекар ли се появиха или работещ с детето го забеляза.Разбираш посоката на мислите ми.
Ако ще е очен лекар да е такъв ,който е виждал в практиката си подобни аномалии.Знам ,че е много скъпо,но ако може и някой от тези СИД специалисти да се произнесе за малкия батко.Ще можете ли да задържите на очите тези специални очила?
Че и при мен побъркаха  преди 2 седмици майката и момиченцето заради "главоболие по време на съм"Накараха ги на детето да вземат пункция от гръбначния мозък,за да игнорират някакъв "псевдо тумор" в главния мозък.
И нищо-само страдания за всички.Един стар педиатър предложи да сменят осветлението и матрака на Хубавицата.И го нямаме главоболието.
Ходи ли вече да видиш новото училище?
Още една глава от Сон райс в превод.Най-трудната за мен за изпълнение.
http://veselcheto.blogspot.com/2009/05/1_12.html
Таня,ще потърся Сон райс за деца в училищна възраст.
 

След преглед на зрението в училище - от лекар. Бас държа, че е нямал и понятие за проблемите на сина ми. И не, не разбрах посоката на мислите ти ... Има и други неща като отслабено срение на едното око, слаба мускулатура /нещо за движението на очите/  и т.н. и са препоръчали обстоен преглед./който няма как да направя до края на месеца,поради фин. причини, само да го мисля... и да се чудя кое по напред да направя - дали да отидем да му вадим зъбита/ще махаме предните зъби, защото ги е изтъркал до дъно - има такъв гаден навик/стериотип/ и понеже не може да носи предпазна шина, ще махаме зъбите пък дано спре търкането/ ...сега се чудя кое е по важно.....това в пакет покрай счупените кокали на баткото, които няма как да отложа този месец. Въобще моите финанси са предназначени за доктори и болници още преди да сме ги изкарали  /предполагам не съм само аз така, ама да си се оплача/....
А училището още не сме го видели, в момента оправям документи и се боря с администрации, но ще си запиша час за "разходка с психолог" при първа възможност. Лошото е че това става в работно време, а аз трябва и да работя за да се изкарват пустите му пари които потъват бездънно в моето семейство....