Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 7

Деси,мислех си ,че може очният лекар да знае за диагнозите на момчето ти..Майката на децата ми разправя,че като чуят СИД или апраксия всеки доктор се опитва да и предлага "странични " диагнози,които да може да лекува чрез неговата специалност.Съответно да може да получи пари от здравната застраховка.Сигурно вашата здравна система е по-стабилна.Единственото хубаво звено е образованието-или си интегриран в държавното училище или е длъжен училищният инспекторат да подсигури терапии в помощно училище,като и в двата случая  се плаща от данъкоплатците.
Успех и кураж във всеки помисъл ти пожелавам!
Някакъв екстримен спорт ли тренира най-голямото ти момче или е в пубертет?
За мой ужас на най-голямото дете в семейството на 10 години му купиха мотор за мотокрос-дето се кара по баири и в кал.Добре,че аз не присъствам поне в това шоу.Много полезно му се зареждал мозъкът...Да видим дали ще се поукроти агресията му.

Здравейте! Искам да ви попитам, виждам че има тема, която се казва Аспергер синдром. Доколкото разбирам от прочетеното, тя е част от Аутизма. Смятате ли, че тя трябва да съществува отделно? Виждам, че и в нея се обсъждат въпроси, които съм срещала и при вас тук. Не искам с този си пост да разбунвам духовете, и да ви скарам или нещо подобно. Искам да разбера, дали не са подобни неща, с различен нюанс. Вече приех критики, от други заболявания, че за аутизма сме разрешили две теми. Уверявам ви, че подбудите ми са само искрени, няма смисъл едни и същи неща да се пишат и обсъждат на няколко места, така само се разводняват и разсипват информациите, вместо да са систематизирани и на едно място. За това искам да попитам вас, родителите, и да ме насочите какво да направим заедно! 

Аспергер е част от аутистичния спектър. И да, права си, същите неща са попринцип - вси1ки деца от спектъра иматкато основен дефицит проблем с комуникацията, социализацията, стериотипи, сензорни проблеми...при един синдроми или под диагноза да в повече от едното при другите от другото... но вси1ките деца са с основен проблем общуване и социализация. Аспергер са обикновенно високофункционални и се интегрират по лесно, но не винаги. Има и деца с Аспергер с много ниско АйКю.
Единствената разлика с аутизма и другите диагнози от спектъра, е че НИКОГА при тези деца няма забавено речево развитие.
А ние доста говорим тук за деца които имат говорни проблеми/не проблеми с общуването, а със самото проговаряне/

Питай авторката на темата за мнение...според мен трябва да са на едно и също място, обаче и нейнто детенце е по-голямо - имат си и по различни проблеми. Тука сме в детската градина но скоро и ние ще ставаме ученици.

АЗ ИСКАМ ПОМОЩ! '
Моля ви спомнете си къде беше това нещо за аутистите или за сензорните проблеми които виждали света като през призма пречупен и носели спец. очила. Беше май в някой от преводите обаче не го намирам. Това има връзка със "очния" проблем, който са наблюдавали при моето детенце. Това не е проблем със зрението, а със начина по който мозъка го възприема.
А за екстремните спортове  - никакви такива - у дома е естремно съществуване, щом и бебето ми си беше чупило ръката  въобще специалисти сме по изгаряния, чупения, шевове и тн.  Просто са ми палави децата и активни и все се случват аварии   

Хубава книга:"Seeing through new eyes:changing the lives of children with Autism,Asperger and other development ..."
http://books.google.com/books?id=IOpz8hmKV1AC&pg=PA94&lp … ;resnum=1#PPP1,M1
 
PS.Май че в Дислексията споменавахме vision therapy-с тренировките и специалните стъкла.

Книгата е много хубава, като има и практически  упражнения ,  ще се радвам ако англоговорящите преведат   тях   

Деси, за това ли става въпрос:
            Филтри на Irlen (Ирленови филтри).

    Ирленовите филтри са вид оцветени лещи, поректирани за намаляване на някои трудности, изпитвани от хората с аутизъм, като им позволяват да взаимодействат със света около тях на по-функционално ниво /83/. Тези лещи са проектирани да пропускат само светлина с определена дължина на вълната и са съобразени с индивида. Това се основава на принципа, че някои индивиди с аутизъм имат затруднения при обработването на сетивна информация, особено визуална информация, което поставя много високи изсквания пред мозъка. Тези затруднания правят информацията твърде сложна  за разбиране и обединяване, като индивидите описват чувство на претоварване с море от информация. Donna Williams описва това като един вид “визуална хиперинтензивност” и изпитване на претоварваща визуална информация като специфична версия на “бял шум” /83/. Това е възможно сериозно затруднение, което се наблюдава при аутизъм. Сведенията от многобройни по-способни индивиди с аутизъм описват този тип изживяване при възприемане и обработване на информация и не е важно ,че неврологичната основа на аутизма ясно показва нарушение в информационната и организационната структура на нервите /85/.

    В случая на ирленови филтри част от тази информация се филтрира. На практика това е само светлина с определена дължина на вълната (която е в съответствие с възприемането на цветовете), която не би трябвало да има вредящ ефект върху повечето области на ежедневното функциониране. При възприемането на по-малко информация се изискват и по-малко усилия и енергия за обработването и обединението на информация, а вниманието и координацията теоретично би трябвало да се подобрят. След като веднъж индивидите са тествани с цел да се определи дали те изпитват някакъв вид зрителни затруднения, те се оценяват за точното “оцветяване” чрез изпробване на различни алтернативи. Това е трудно за аутистици с лоша рецептивна или експресивна форма на общуване и в този случай всяка такава интервенция може да бъде повече или по-малко извършена чрез метода на пробите и грешките. Ирленовите филтри би трябвало да са сравнително дискретни (оцветени очила могат да се сторят в обществото малко екцентрични, но е малко вероятно да предизвикват някакви упреци). Методът изглежда не притежава някакви увреждащи последици, но ефикасността на тази интервенция все още трябва да се докаже нн по-високо от епизодичното ниво.
Виж и това http://www.readingandlight.com/autism

Пускайки отделна тема Аспергер синдром, съм описала защо- по- рядко срещан е в Аутистичния спектър (видно е, че и родителите, които пишат в темата са много по- малко), децата говорят правилно и затова се открива по- късно. Има добри социални прогнози, но много зависи....
Ако модераторите преценят, естествено, че могат да сложат темата в “Аутизъм”, но за мене беше важно да има отделна тема, защото аутистичния спектър е изключително широк и е хубаво родители, със съвсем сходни проблеми, да могат да пишат в една тема, според мене.

Иги, искам да те питам кой измисля правилата във форума? Модераторите ли, собстевниците ли от Нет Ентертейнмънт Груп ООД? Къде точно са написани правилата, как може да се пуска нова тема? Към правилата да се добави, че майката трябва да провери дали има записана в Международната класификация на болестите съответното заболяване - http://www.nchi.government.bg/mkb10/groups.php и чак след порверка и обмисляне да пусне тема.

Искам да обърна внимание на измислилите правилата, че съгласно тази класификация - Психологичните трудности при децата са разграничени в 3 големи класове (F70-F79), (F80-F89) и (F90-F98) и вътре има около 20 диагнози. Може да ги разгледате от линка, който съм дала. Доколкото разбирам в този форум диагнозите се изисква да се сведат до 3 - Хиперактивност, Аутизъм и Дислексия, което не считам за правилно и дори е дискриминационно спрямо родителите, чиито деца не попадат изявено в някоя от групите.

Разрових се да намеря нещо за правилата за пускане на теми  в този подфорум. Не намерих нищо, но попаднах на един много интересен линк от Вълчичка (Морска) за диспраксията
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=25343.msg1046302#msg1046302

Извинявайте, ако не е по темата, но не ми се пуска нова и после да се обяснявам, това част от коя тема трябва да бъде Отивам да чета съветите от линка

Деси, да те питам познаваш ли, чува ли си за тази г-жа Елена  Илиева - магистър по психология от Софийски университет “Св. Климент Охридски”. През последните шеснадесет години живее и работи в Южна Африка. •   Член на Фамилни Констелации Африка, където активно участва в установяването и развитието на тази организация.  В личнaта си практика се стреми да прилага неинвазни и холистични подходи. Повече от десетилетие работи с  Аудио-психо-фонологичния  метод на Д-р Томатис.

Та тази г-жа и други организират среща тук в Пловдив между специалисти и родители на деца с аутизъм, в петък.

да 

Rossoneri, да ти отговоря докато Деси се появи. Да, тя ни е писала, че същият специалист е работил със сина й. Тук преди време беше пуснат линк, че ще се въвежда и в БГ. От БГ страна участваше и Ирина Драголова, която е много добър психолог и на нас ни беше препоръчана от неонатоложката ни. Мисля, че ще е полезно.

Танче, браво за откритието ти.
Моля и аз за помощ  .Ако някой намери нещо за подобряване на гнозиса, и вербалния праксис нека да го постне тук.
Сега се сетих, че гнозиса има много общо с онзи ирлен метод.Обаче този метод ми е далеч от възможностите да го приложа, и ще се радвам на някои по приложими методи 

г-жа Елена  Илиева работи в екип с музикотерапевтката ни и диагностиката ни я правиха двете заедно- Елена Илиева он-лайн на скайпа и аз при музикотерапевтката. Видно беше за мене, от разговора и съветите, че е изключителен специалист. След това, по време на една от терапиите е била тук, в БГ и е присъствала, та тя нагледно е показала на майка ми как точно се присъединява и става съпричастна в самостимулациите на детето и ефекта е поразителен.

Kате, дай малко пояснение за вербален праксис и гнозис.
Мисля,че Деси говори за yoked prism,Single and Ambient Prism,Experiencing lences.
http://www.devdelay.org/newsletter/articles/html/337-behavior-through-a-lens.html